Tag Archives: Национална мрежа за децата

НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ЗА ДЕЦАТА ВРЪЧИ СЕДМИТЕ НАГРАДИ „ЗЛАТНА ЯБЪЛКА“ ЗА ПРИНОС КЪМ БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО НА ДЕЦАТА За „Герои на децата“ бяха избрани Мариана Гелева и група майки от цялата страна, които правят ръчно плетени играчки, средствата от които даряват за лечението на деца

НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ЗА ДЕЦАТА ВРЪЧИ СЕДМИТЕ НАГРАДИ „ЗЛАТНА ЯБЪЛКА“ ЗА ПРИНОС КЪМ БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО НА ДЕЦАТА
Национална мрежа за децата организира за седма поредна година церемония за връчването на награди „Златна ябълка“.

Отличията са признание и знак на почит към усилията, вложени от различни хора, организации и институции за подобряването на живота и благосъстоянието на децата в България. Те бяха връчени в навечерието на Деня на детето в Софийска градска художествена галерия.

Наградите се връчват по традиция в седем категории – „Герой на децата“, „Училище“, „Болница“, „Община“, „Журналист“, „Благотворител“ и „Награда за цялостен принос към Мрежа за децата“. В категорията „Герой на децата“ номинациите се правят от широката общественост на сайта на инициативата „Златна ябълка“ www.1june.nmd.bg Изборът на победител се осъществява отново с гласуване на публиката. Номинациите в останалите категории се правят от 144-те организации членове на Мрежа за децата от цялата страна, които работят с и за деца и семейства.

За „Герои на децата“ бяха избрани Марияна Гелева и група майки от цялата страна, които изработват ръчно плетени играчки, със средствата от които подпомагат лечението на тежко болни деца. Тяхната страничка „С вяра в доброто – подари надежда“ има хиляди последователи, които подпомагат каузата им в подкрепа на децата и семействата. Тяхното мото е „Бримка след бримка, надежда даряваме“. Тази година в категорията „Герой на децата“ бяха номинирани 11 личности и техните каузи. Всички номинации можете да видите тук – www.1june.nmd.bg Победителят в тази престижна категория беше избран след онлайн гласуване от широката публика, като инициативата „Плетем за българските деца“ събра гласовете на близо 400 българи.

Наградата бе връчена от столичния кмет Йорданка Фандъкова, която се обърна в словото си към всички присъстващи в залата професионалисти и граждански активни хора, всеки от които според нея също е „Герои на децата“.

Наградата за „Училище“ отиде при ОУ „Г.С. Раковски“, с. Голямо ново, община Търговище за това, че екипът на училището се стреми пътят към знанието на децата да преминава през положителните емоции и усещането за приключение. В училището има много двуезични деца и техните специфични образователни потребности се посрещат чрез различни иновативни решения, така че децата да се чувстват значими и можещи, а ученето да е приятно и интересно. Наградата бе връчена от зам.-министъра на образованието Деница Сачева.

 

Наградата в категория „Болница“ бе присъдена на Специализираната болница за активно лечение по детски болести „Проф. д-р Иван Митев“ – София. Това е единствената в момента в България детска болница, която осигурява висококачествено лечение на широк спектър от заболявания при децата. Проф. Виктор Златков, ректор на Медицинския университет в София връчи този престижен приз.

Наградата за „Община“ журито присъди на Община Ардино, чиито приоритет е ранното детско развитие и гарантирането на детските права и подкрепата към семействата. Наградата бе получена лично от кмета Ресми Мехмед Мурат. Призът бе връчен от Елена Атанасова от УНИЦЕФ – България.

Наградата в категория „Журналист“ бе връчена на Елеонора Тахова, журналист и водещ на предаването „Днес“ в БНР Благоевград. Чрез своето предаване и материали тя редовно насочва общественото внимание към важни за децата и техните семейства теми и отразява и коментира събитията с уважение към достойнството на младите хора. Ирина Недева, председател на Асоциацията на европейските журналисти връчи приза в тази категория.

Наградата в категория „Благотворител“ бе присъдена на компанията „Ди Ейч Ел Експрес България“ за кампания, която служителите и партньорите на регионалния офис на фирмата в Търговище организират в помощ на бебета и социално слаби семейства от региона, съвместно с „Клуб на нестопанските организации – Търговище“. Инициативата е успяла да промени нагласите както на екипа на компанията, така и на цялата общност, така че да приемат дарителството като своя кауза. Грамотата и статуетката бяха връчени на победителите от Мая Клевцова от Societe Generale Експресбанк, които подкрепиха „Златна ябълка“. Банката е носител на наградата в същата категория от преди няколко години за съвместната им инициатива с Карин Дом във Варна.

Наградата за цялостен принос към Национална мрежа за децата, бе присъдена на Мария Донкова съосновател и част от фондация „Пайдея“, която вече 18 години работи за по-добро качество и достъп до образование. Организацията е един от първите членове на Национална мрежа за децата, а Мария Донкова има водеща роля в застъпническите усилия на Мрежа за децата, за да може образованието в България да е достъпно за всяко дете и да бъде насочено към развитието на децата като щастливи и успешни личности. Фондация „Пайдея“ допринася за изграждането на мрежа за подкрепа и обучения с участието на над 750 училища и няколко хиляди учители в цялата страна, създава и разпространява образователни ресурси, проучвания, анализи и предложения за подобряване на българското образование. Каузата на Мария Донкова е образование, което възпитава свободни хора, които без страх посрещат предизвикателствата на своето време, вземат решения и поемат отговорността за своя избор.

За наградите „Златна ябълка“ тази година са номинирани общо 32-ма кандидати. Победителите в категориите „Училище“, „Болница“, „Община“, „Журналист“ и „Благотворител“ се избират от жури в състав: Боян Захариев, Програмен директор в „Отворено общество“; д-р Маша Гавраилова, здравен експерт; Жаклин Цочева, УНИЦЕФ България; Мария Черешева, Асоциация на европейските журналисти и се консултират с младежи от мрежа „Мегафон“, която представлява мнението на децата и младите хора. Специалната награда за цялостен принос се гласува от Управителния съвет на Национална мрежа за децата.

Младежка мрежа „Мегафон“, която е неформална група от млади хора от цялата страна, подкрепяна от Национална мрежа за децата за реализиране и упражняване на детското и младежко участие във всички важни дейности, касаещи децата, се включи активно в организирането на церемонията. За първи път водеща на събитието заедно с певеца и радио водещ Тео Койчинов, бе ученичката от София Яна Кръстева (18 г.), която е част от младежка мрежа „Мегафон“. Още осем младежи от „Мегафон“ се включиха в планирането, подготовката и реализирането на церемонията.

Статуетките на наградите тази година бяха изработени от деца от школата за рисуване и приложни изкуства „Арт плей“ с ръководител Калина Попова. Видеата, които бяха представени по време на церемонията по награждаването, в които децата обяснявай кой според тях трябва да получи награда в отделните категории, са заснети с участието на млади творци от детската школа за изобразителни изкуства „Четири ръце“ с ръководители Румяна Йорданова и Милена Владкова.

За музикалната програма се погрижиха младите таланти от Националното музикално училище „Любомир Пипков“ Виктор Тренев, цигулка; Йоан Димчовски, китара; Ния Лечева, цигулка; Сирма Баръмова, виола и Сион Найман, виолончело.

Национална мрежа за децата е обединение на 144 граждански организации и съмишленици, работещи с и за деца и семейства в цялата страна. Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите принципи, които ни обединяват. Мрежата работи в четири основни области – Образование, Здравеопазване, Семейство и Правосъдие. Само през 2016 г. организациите членове на Национална мрежа за децата са подкрепили с работата си 79 044 деца и 36 577 семейства. 8 262 специалисти, работещи с деца и семейства в цяла България, са били подкрепени от организациите в НМД чрез обучения, консултации и съвместни дейности – това са социални работници, психолози, учители, съдии, пробационни служители, библиотекари, полицаи и много други. Вижте повече на www.nmd.bg

 

Наградите „Златна ябълка“ 2017 г. се реализират с подкрепата на Societe Generale Експресбанк и Миролио.

Медийни партньори на инициативата са Нова телевизия, Нет Инфо, БНТ, Дневник, Капитал, Жената днес и Webcafe.

Източник:
Теодора Петрова

Директор „Комуникации и Кампании”

БЪЛГАРСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ ПОЛУЧИХА ОЦЕНКА СРЕДЕН 3.20 В ГРИЖАТА ЗА ДЕЦАТА Ежегодният доклад на Национална мрежа за децата „Бележник 2017: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата“ се издава за 6-та поредна година и бележи лек спад в успеха

Бележник 2017: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата
Вчера – 18.05., в гр. Варна бе представен докладът на Национална мрежа за децата „Бележник 2017 – какъв е средният успех на държавата в грижата за децата“.

На събитието присъстваха представители на Община Варна, Община Добрич, Окръжна прокуратура, Окръжен съд, Дирекции социално подпомагане Варна и Добрич, РЗИ- Варна, Технически университет – Варна, НПО, родители и др. Докладът бе изнесен от представители на неправителствени организации, членове на Национална мрежа за децата от Североизточен регион – Варна и Добрич, с координатор Гергана Енчева.

За шеста поредна година Национална мрежа за децата представи годишния си доклад „БЕЛЕЖНИК 2017: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“.

Той се представя едновременно освен в София и в още 8 града в България. В изготвянето му участваха над 25 експерти в ролята на автори и 6 изтъкнати външни специалисти, които направиха преглед на ангажиментите и поставиха оценки на институциите. Както всяка година, при разработването на текстовете бе потърсена и гледната точка на институциите, на всички 144 организации, членове на Национална мрежа за децата и на външни за Мрежата експерти, за да може постиженията и предизвикателствата да бъдат оценени по възможно най-обективния начин. Традиционно в „Бележник 2017“ се прави преглед и оценка на ангажиментите на институциите в пет основни области – „Общи принципи по Конвенцията на ООН за правата на детето“, „Семейна среда и алтернативни грижи“, „Здравеопазване“, „Образование“ и „Правосъдие“.

Настоящото издание на „Бележника“ е още по-специално, тъй като предлага нов подход за въвличането на деца, млади хора и възрастни в изработването му.

За първи път освен експертния доклад бе подготвено и специално издание „Бележник 2017: Как децата, родителите и професионалистите оценяват държавата?“.

Текстът отразява консултации и проведени фокус групи с близо 900 деца, млади хора, родители и професионалисти и показва как те усещат в реалния си живот държавните политики и ангажименти към самите тях и какво ги вълнува и притеснява най-много.

Тази година се отчита лек спад в изпълнението на съответните държавни ангажименти и средният годишен успех в „Бележник 2017“ е „Среден“ 3.20. През миналата година общата средна оценка на институциите бе 3.28 и това беше най-високия годишен успех през годините. През 2015 г. успехът на държавата беше отново 3.20.

И тази година, както и миналата, най-високата оценка е в област „Здравеопазване“ – Добър 3.64 (със 6 стотни повече от миналата година). Най-високо оценената подобласт е „Детска смъртност“, следвана от „Болнична и доболнична помощ“ съответно с добър 4.36 и 3.71. Възходящите оценки се дължат основно на резултатите по отношение намаляване на детската смъртност и усилията за приоритизиране на майчиното и детското здраве.

Следващата най-висока оценка през 2017 г. е в област „Образование“ със средна оценка 3.44, почти идентична с миналогодишната – 3.45. Наблюдава се увеличение на оценките в областта на училищното образование и на ангажиментите, свързани с приобщаващото образование. В същото време се отчита понижение в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст, което се дължи на застоя и липсата на визия за дългосрочно разрешаване на предизвикателствата на национално ниво в сферата на грижите за децата от 0 до 7 г. и обхващането им в яслите и детските градини.

Област „Правосъдие“ получава оценка Среден 3.05 (спад от 40 стотни спрямо миналата година). Реформата на системата за детско правосъдие все още не е факт, въпреки че през 2016 г. Министерството на правосъдието изработи проект на закон, който да замени остарялото законодателство в областта. Промените все още не срещат одобрението на всички заинтересовани институции и не са стигнали  до обсъждане в Народното събрание, но представлява значителна крачка напред, особено в сравнение с напредъка по въпроса през последните 5 г. В същото време, ситуацията в социално-педагогическите интернати (СПИ) и възпитателните училища-интернати (ВУИ) продължава да бъде изключително тревожна от гледна точка на качеството на живот на децата, настанени там.

Област „Семейство и алтернативни грижи“ е с оценка Среден 3.01 – почти идентична с тази за 2016 г. – среден 3.02. Въпреки заявения ангажимент от страна на държавата за подкрепа на родителите и гарантиране правото на детето на семейство чрез създаване на превантивни и алтернативни услуги за грижа за деца и закриване на специализираните институции, на практика продължава да липсва цялостен подход за подкрепа на детето и семейството.

Най-ниската оценка в „Бележник 2017“, както и в предишните години, е в област „Общи принципи по Конвенцията на ООН за правата на детето“ – Среден 2.86 (през миналата година бе 2.01). Най-ниско оценената подобласт е Недискриминация със Слаб 2.13. За пета поредна година не се отчита напредък по ангажимента за създаване на специално звено, което да разглежда случаи на дискриминация срещу деца; страната ни продължава да бъде една от трите страни членки на ЕС, които нямат специализиран омбудсман по правата на детето; продължава да има практики на дискриминация и неравно третиране на деца бежанци, деца с увреждания и деца от ромски произход по отношение на достъпа им до качествено образование, здравеопазване и адекватна жилищна и социална среда.

2016 г. не бе никак лека за развитието на политиките за деца в България и за въвеждането на по-добри гаранции за техните права“, коментира Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата. „При отсъствие на редовно правителство през последните месеци от годината, се оказа трудно за институциите да продължат хода на реформите в ключови области като правосъдието за деца, а политическата воля за промяна, необходимостта от която отчитаме във всяко издание на „Бележник“, се оказа почти несъществуваща. Без воля за промяна е трудно да изградим дългосрочна визия за  поставяне на детето в центъра на политиките и за постигане на устойчиви резултати в различните сектори“, допълни Богданов.

Тазгодишният „Бележник“ е специален и поради факта, че Национална мрежа за децата направи преглед и равносметка за развитието на политиките за децата и семействата, базирана на експертизата от петте издания на „Бележника“.

По този начин се проследява кои от препоръките и неспазените ангажименти на държавата са взети предвид и дали е отбелязан реален напредък. Освен препоръките на българските експерти се взимат предвид и тези на Комитета на ООН за правата на детето, отправени към страната ни през юни 2016 г.

Пълните версии на експертния и „детския“ „Бележник 2017“ можете да намерите на сайта на НМД – http://nmd.bg/campaigns/belezhnik/

Можете да видите и изтеглите двата доклада от тук:

http://nmd.bg/wp-content/uploads/2017/05/A4_belejnik2017_web.pdf

http://nmd.bg/wp-content/uploads/2017/05/A5_belejnik2017_web.pdf

Национална мрежа за децата е обединение на 144 граждански организации, работещи с и за деца и семейства в цялата страна. Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите принципи, които ни обединяват. Мрежата работи в четири основни области – Образование, Здравеопазване, Семейство и Правосъдие. Само през 2016 г. организациите членове на Национална мрежа за децата са подкрепили с работата си 79 044 деца и 36 577 семейства. 8 262 специалисти, работещи с деца и семейства в цяла България, са били подкрепени от организациите в НМД чрез обучения, консултации и съвместни дейности – това са социални работници, психолози, учители, съдии, пробационни служители, библиотекари, полицаи и много други.

Източник:

Теодора Петрова

Национална мрежа за децата

Включете се в избора на Герой на децата, като гласувате за един от 11-те номинирани Наградите „Златна ябълка“ ще бъдат връчени за седма поредна година от Национална мрежа за децата в навечерието на 1 юни

Наградите „Златна ябълка“ ще бъдат връчени за седма поредна година от Национална мрежа за децата в навечерието на 1 юни
За седма поредна година Национална мрежа за децата ще връчи наградите „Златната ябълка“ за принос към благосъстоянието на децата, сред които е и призът „Герой на децата“.

Подаването на номинациите приключи и започна онлайн гласуването за избор на „Героя“. 11 кандидатури се борят за най-авторитетното признание за ангажираност с живота и благосъстоянието на децата у нас.

И вие можете да се включите в избора на най-достойната личност за титлата „Герой на децата“, като гласувате на www.1june.nmd.bg до 24 май. Изборът наистина ще бъде труден и оспорван, тъй като всеки един от номинираните заслужава обществено признание.

Кой е Героят на децата?

Това е личност, повлияла положително върху живота на децата в областите на здравеопазването, образованието, възпитанието и правосъдието. Човек, чиито идеи, инициативи и работа са променили мисленето и средата, така че децата да получават повече внимание, подкрепа и възможности за развитие. Наградата на Национална мрежа за децата цели да привлече заслужено обществено внимание към обикновени личности, които проявяват гражданска активност в тези области.

Ежегодните награди на Национална мрежа за децата „Златна ябълка“ ще се проведат в навечерието на Деня на детето – на 31 май в София.

Кои са Героите на децата през годините?

  • 2016 годинаГерой на децата“ стана Вера Кирилова от Националния алианс за работа с доброволци – Пловдив, която работи с много доброволци и подпомага работата с деца в неравностойно положение.
  • 2015 година – „Герой на децата“ станаха майките на децата с увреждания за ежедневния героизъм, който проявяват, за да се грижат за децата си.
  • 2014 година– Призът получи Екипът на 40 СОУ “Луи Пастьор”, София за това, че успя да спаси едно умиращо училище.
  • 2013 година – Победител в категорията беше Дарин Маджаров – създател на сайта Уча.се.
  • 2012 година – Наградата спечели Илияна Кълева – лекар-педиатър от „Бърза помощ“, осиновила четири деца.

Национална мрежа за децата е обединение на 144 граждански организации и съмишленици, работещи със и за деца и семейства в цялата страна. Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите принципи, които ни обединяват. Мрежата работи в четири основни области – Образование, Здравеопазване, Семейство и Правосъдие. Само през 2016 г. организациите членове на Национална мрежа за децата са подкрепили с работата си 79 044 деца и 36 577 семейства. 8 262 специалисти, работещи с деца и семейства в цяла България, са били подкрепени от организациите в НМД чрез обучения, консултации и съвместни дейности – това са социални работници, психолози, учители, съдии, пробационни служители, библиотекари, полицаи и много други.

Вижте повече на www.nmd.bg

Източник:
Теодора Петрова

Директор „Комуникации и Кампании”

НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ЗА ДЕЦАТА ТЪРСИ „Герой на децата“ За седма поредна година Мрежата от 144 организации, които работят за и с деца и семейства от цялата страна, ще връчи наградите „Златната ябълка“

Наградите „Златната ябълка“
Национална мрежа за децата обяви старта на номинациите за наградата „Герой на децата“ – най-авторитетното признание за ангажираност с живота и благосъстоянието на децата у нас.

Призът се връчва в рамките на традиционните годишни награди „Златна ябълка“, с които Мрежата за децата отличава организации и личности с принос за бъдещето и развитието на децата в България.

Кой е Героят на децата? Това е личност, повлияла положително върху живота на децата в областите на здравеопазването, образованието, възпитанието и правосъдието.

Човек, чиито идеи, инициативи и работа, са променили мисленето и средата, така че децата да получават повече внимание, подкрепа и възможности за развитие.

Наградата на Национална мрежа за децата цели да привлече заслужено обществено признание към обикновени личности, които проявяват гражданска активност в някоя от горепосочените области.

Номинациите за „Герой на децата“ се приемат до 1 май 2017 г., като е необходимо да се попълни формата за номиниране в сайта на Наградите.

Изборът на победителя ще бъде направен след онлайн гласуване, което ще продължи до 24 май 2017 г.

Ежегодната церемония по връчването на наградите на Национална мрежа за децата  „Златна ябълка“ ще се проведат за седми пореден път в навечерието на Деня на детето – на 31 май в София. Целта на инициативата е да фокусира общественото внимание върху личности, организации и институции с принос за благосъстоянието на децата и техните семейства.

Наградите се връчват в осем категории: Герой на децата, Болница, Училище, Община, Журналист, Благотворител, Наградата на младежите от Мегафон и Награда за цялостен принос.

Кои са Героите на децата през годините?

  • 2016 годинаГерой на децата“ стана Вера Кирилова от Националния алианс за работа с доброволци – Пловдив, която работи с много доброволци и подпомага работата с деца в неравностойно положение.
  • 2015 година – „Герои на децата“ станаха майките на децата с увреждания за ежедневния героизъм, който проявяват, за да се грижат за децата си.
  • 2014 година– Призът получи Екипът на 40 СОУ “Луи Пастьор” в София за това, че успя да спаси едно умиращо училище.
  • 2013 година – Победител в категорията беше Дарин Маджаров – създател на сайта Уча.се.
  • 2012 година – Наградата спечели Илияна Кълева – лекар-педиатър от „Бърза помощ“, осиновила четири деца.

Национална мрежа за децата е обединение на 144 граждански организации и съмишленици, работещи със и за деца и семейства в цялата страна. Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите принципи, които ни обединяват. Мрежата работи в четири основни области – Образование, Здравеопазване, Семейство и Правосъдие. Само през 2016 г. организациите членове на Национална мрежа за децата са подкрепили с работата си 79 044 деца и 36 577 семейства. 8 262 специалисти, работещи с деца и семейства в цяла България, са били подкрепени от организациите в НМД чрез обучения, консултации и съвместни дейности – това са социални работници, психолози, учители, съдии, пробационни служители, библиотекари, полицаи и много други.

Вижте повече на www.nmd.bg

Източник:

Теодора Петрова

Национална мрежа за децата

НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ЗА ДЕЦАТА СЕ ДОПИТВА ДО ДЕЦАТА И ВЪЗРАСТНИТЕ ЗА ТОВА КАК ДЪРЖАВАТА СЕ ГРИЖИ ЗА ПОДРАСТВАЩИТЕ Включете се в анкетата и дайте своята оценка - тя ще влезе в ежегодния доклад „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижите й за децата?“

Национална мрежа за децата организира онлайн допитване за деца над 14 години и възрастни, за да разбере как заинтересованите българи оценяват грижите за децата и семействата у нас.

Тази година за шести пореден път Мрежа за децата, която обединява 137 организации от цялата страна, работещи за и с деца, ще подготви и разпространи ежегодния си доклад „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата й за децата?“.

Годишният доклад на Национална мрежа за децата „Бележник“ оценява, както в училище, как правителството и администрацията са справят с поетите си ангажименти към децата през изминалата календарна година. Оценките се пишат в пет области: Общи принципи по Конвенцията на ООН за правата на детето; Семейна среда и алтернативни грижи; Здравеопазване; Образование и Правосъдие.

Целта на „Бележника“ е да даде реална оценка на ситуацията, в която живеят днес децата в България. Това е доклад, който критично и независимо представя гражданския поглед към политиките за детето. „Бележникът“ е продукт, който събира усилията на много хора – не само в Национална мрежа за децата, но и извън нея. Това са практици, които ежедневно работят с деца и семейства, както и експерти и преподаватели, които прилагат научни методи в практиката – все хора, чиято мисия е да правят живота на децата по-добър.

Тази година за първи път Национална мрежа за децата изключително разширява обсега на хората, които дадат мнение и оценка за изпълнението на държавните ангажименти към децата и за целта организира онлайн допитване до широката общественост. Всеки над 14-годишна възраст може да попълни електронната анкета и да изрази своето мнение за състоянието на политиките и практиките за децата и семействата у нас.

Сред въпросите, поставени в анкетата са: увеличава ли се броят на децата, които живеят в бедност; безопасни и модерни ли са детските площадки; дали социалните работници имат достатъчно знания и умения, за да помогнат, ако някое семейство е на път да изостави детето си; дали приемните родители и кандидат-осиновителите получават достатъчно подкрепа, за да се подготвят за ролята си на родители; имат ли достъп до здравни грижи децата и родилките; доколко децата със специални потребности и психически разстройства получават достатъчно грижа и подкрепа; прави ли се достатъчно, за да може всички деца, дори и тези с трудности да ходят на училище; ако дете стане жертва на насилие, успяват ли отговорните възрастни и институциите да му помогнат; познават ли децата, родителите и учителите опасностите за децата в интернет и начините за предпазване.

Срокът за попълване на онлайн анкетата е до 22 януари включително. След това резултатите, получени от допитването, ще бъдат обобщени.

Междувременно експертите, поканени от Национална мрежа за децата да допринесат за годишния доклад „Бележник“, ще подготвят своите анализи и оценки в петте области, покриващи 24 ангажимента на държавата.

През май Национална мрежа за децата ще представи шестия поред годишен доклад „Бележник“ пред отговорните институции и пред широката общественост.

През 2016 г. средният успех на институциите в грижата им за децата на България беше 3.28 по шестобалната система. Вижте повече тук.

Национална мрежа за децата е обединение на 137 граждански организации и съмишленици, работещи със и за деца и семейства в цялата страна. Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите принципи, които ни обединяват. Мрежата работи в четири основни области – Образование, Здравеопазване, Семейство и Правосъдие. Само през 2015 г. организациите членове на Национална мрежа за децата са подкрепили с работата си 88 964 деца и 57 068 семейства. 13 384 специалисти, работещи с деца и семейства в цяла България, са били подкрепени от организациите в НМД чрез обучения, консултации и съвместни дейности – това са социални работници, психолози, учители, съдии, пробационни служители, библиотекари, полицаи и много други.

Вижте повече на www.nmd.bg

Източник:

Теодора Петрова

Национална мрежа за децата

БЛИЗО 1500 ДЕЦА И МЛАДЕЖИ С УВРЕЖДАНИЯ ЩЕ БЪДАТ МЕСТЕНИ БЕЗ ИНДИВИДУАЛЕН ПОДХОД И ПОДГОТОВКА Преместванията са в следствие на промяна в чл. 36 на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, съгласно която центровете ще бъдат разделени по възрастов критерий

Коалиция “Детство 2025” и Национална мрежа за децата алармират, че близо 1500 деца и младежи с увреждания са в риск да бъдат преместени от Центровете за настаняване от семеен тип (ЦНСТ), където живеят, в други такива центрове в цялата страна без индивидуална оценка и предварителна подготовка.

Преместванията са в следствие на промяна в чл. 36 на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, съгласно която центровете ще бъдат разделени по възрастов критерий.

В резултат на промяната деца и младежи от 122 центъра няма да могат да живеят заедно както досега. Съгласно указателното писмо на Агенцията за социално подпомагане се очаква преместването да бъде извършено до април 2017 г. След извеждането на децата и младежите с увреждания от институции, някои от тях са с травми в резултат на многократни премествания, като има случаи, в които поредно преместване би застрашило живота им.

Пример за това е дете на 9 години, което вече е местено 8 пъти. Благодарение на усилията на екипа на неправителствената организация, която управлява центъра, където живее детето, то ходи в масово училище, има приятели и доверени хора в екипа, който се грижи за него.

Рискът това дете да бъде преместено в средата на учебната година, защото профилът на неговия център ще бъде променен за младежи, е повече от реален и представлява сериозна травма. Друг пример, показващ абсурдността на приетите промени в Правилника, е дете с увреждания, изведено от институция, което живее вече 2 години в „младежки“ център от семеен тип, сега трябва да бъде прехвърлено в „детски“ център, а мястото му ще бъде заето от друг преместен младеж. След 10 месеца, когато детето навърши пълнолетие, трябва да бъде изместено отново, при това в друг град, далеч от приятели и всички хора, които познава и с които е свикнало. Това ще бъде третото му преместване след извеждането от институция, в пълно противоречие с изискванията на Европейските насоки за преход от институционална към грижа в общността.

Други възможни последствия от преместванията се крият в извеждането на младежи с тежки увреждания, които са невербални и трудно подвижни, но са изградили доверена връзка с екипите и с другите деца и младежи на местата, където са настанени. Преместването им в други центрове с младежи с увреждания, които са физически активни и с трудно поведение, може да се окаже пагубно за тях.

Планираното преместване ще постави под въпрос всички усилия за реформа в сферата на деинституционализацията на деца и младежи с увреждания, включително инвестираните над 100 милиона евро от европейските структурни фондове.

То ще се отрази крайно негативно на децата и младежите и поставя в риск здравето и живота им. Липсва аргументация за нуждата и смисъла за подобно решение. Такова не е било обсъждано нито с представители на местните власти, които управляват центровете за настаняване от семеен тип, нито с неправителствените организации, работещи с деца и семейства и също управляващи такива центрове.

Коалиция “Детство 2025” и Национална мрежа за децата настояват за спешна отмяна на указателното писмо на АСП за прилагане на разпоредбата в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане и свикване на работна група с Национално сдружение на общините и НПО, на която да се обсъди необходимостта от профилиране на центровете и да се изработят принципи за индивидуален подход при взимането на решения за децата и младежите.

Коалиция “Детство 2025” е обединение на граждански организации и мрежи и индивидуални членове в експертно качество, активно работещи и вложили значителни собствени средства и експертиза в процеса на деинституционализация от самото му начало. 

 

Национална мрежа за децата обединява 137 граждански организации от цялата страна, работещи с и за деца в цялата страна. Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите принципи, които ни обединяват.  Ние вярваме, че всички политики и практики, които засягат пряко или косвено децата, следва да се изготвят, прилагат и наблюдават, като се взема предвид принципът за висшия интерес на децата и с активното участие на самите деца и младежи.

Източник:
Теодора Петрова

Директор „Комуникации и Кампании”

СТАРТИРА ФОНДОНАБИРАЩА КАМПАНИЯ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА КЪЩА НА ДЕЦАТА Национална мрежа за децата се заема със създаването на място за подкрепа и защита на правата на децата и център за обучение на младите хора като лидери

КЪЩА НА ДЕЦАТА

От вчера, 19.09. Национална мрежа за децата стартира фондонабираща кампания за изграждането на „КЪЩА НА ДЕЦАТА“, която ще бъде дом и място за работа с деца на цялата Мрежа, която обединява близо 140 организации от цяла България.

Кампанията се реализира в международната платформа Global Giving: https://goto.gg/24835, a дарението там отнема точно 3 минути.

България е на едно от първите места сред европейските страни по брой младежи, които нито работят, нито се обучават.

Те се равняват приблизително на населението на град като Стара Загора. За да се промени тази негативна тенденция, децата и младите хора трябва да бъдат мотивирани още от ранна възраст да взимат участие в живота на семейството и общността.

Точно това ще се стреми да постигне Национална мрежа за децата в бъдещата КЪЩА НА ДЕЦАТА.

Тя ще осигурява активна и развиваща среда за деца от различни възрасти, семейства, групи и социален статус. Къщата ще бъде изградена като приятелска за децата среда, ще бъде модерна и иновативна и ще е отворена за деца от цялата страна. КЪЩАТА НА ДЕЦАТА ще бъде мястото за подкрепа и защита на правата на децата, а също така и център за обучение на младите хора за тяхното бъдеще като лидери. Къщата ще бъде също и място за обмяна на опит между членовете на Национална мрежа за децата.

Когато бъде построена, Къщата на децата ще се управлява като социално предприятие. В нея ще бъдат ангажирани за работа младежи, които излизат от институции или грижа, за да придобия трудови умения и да намерят достойно бъдеще.

Земята за строителството на Къщата вече е осигурена благодарение на подкрепата на фондациите Velux и OAK. Парцелът е 780 кв.м. и се намира в центъра на София. Предстои реализирането на следващата стъпка – публичен конкурс за идеен проект на „Къща на децата“. За професионалната му организация Мрежата привлече като партньор утвърдената сред архитектурните среди група „Трансформатори“. Междувременно проучванията на терена и набавянето на необходимата за старта на строителството документация вече са започнали. Първата копка за строежа на Къщата се планира за пролетта.

Кампанията в Global Giving трябва да набере минимум 5 000 долара до 30 септември, за да остане активна в платформата. Крайната цел на кампанията е набирането на 25 000 долара, които НМД ще вложи за организирането на архитектурния конкурс и подготовката за първа копка.

Национална мрежа за децата обединява близо 140 неправителствени организации, които работят в интерес на децата в България. Апелът ни е към всички, които вярват в децата на България: подкрепете с дарение проекта за изграждането на КЪЩА НА ДЕЦАТА.

Защото ние в Национална мрежа за децата вярваме, че промяната в едно дете променя цяла България!

1.Линк към кампанията – https://www.globalgiving.org/projects/help-140-bulgarian-ngo-to-build-house-of-children/photos/#donationOptions
2.Линк за споделяне във Фейсбук – https://goto.gg/24835
3.За повече информация за КЪЩА НА ДЕЦАТА – http://nmd.bg/campaigns/kashta-na-detsata/opisanie/

Източник:
Нина Мирчева
Национална мрежа за децата

НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ЗА ДЕЦАТА ВРЪЧИ ШЕСТИТЕ НАГРАДИ „ЗЛАТНА ЯБЪЛКА“ ЗА ПРИНОС КЪМ БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО НА ДЕЦАТА За „Герой на децата“ бе избрана Вера Кирилова от Националния алианс за работа с доброволци, а Специалната награда отиде при Президента Росен Плевнелиев

НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ЗА ДЕЦАТА

Национална мрежа за децата организира за шеста поредна година церемония за връчването на награди „Златна ябълка“. Отличията са признание и знак на почит към усилията, вложени от различни хора, организации и институции за подобряването на живота и благосъстоянието на децата в България. Те бяха връчени в навечерието на Деня на детето 1 юни във Военния клуб в София.

За „Герой на децата“ бе избрана Вера Кирилова от Пловдив, мрежови координатор на Националния алианс за работа с доброволци за организирането на редица доброволчески инициативи, включващи млади хора или в полза на деца в неравностойно положение. Номинациите в тази престижна категория бяха 16, а победителят бе избран след онлайн гласуване от широката публика. Вижте всички номинирани тук – http://www.1june.nmd.bg/

Президентът Росен Плевнелиев бе удостоен със Специална награда за неговите системни усилия и подкрепа по темите, свързани със защита на правата на децата и включването им в дневния ред на различните власти на страната. „Важно е да поставим правата на децата в центъра на събитията“, коментира Президентът при получаването на наградата. Той припомни, че България, като председател на съвета на министрите на Съвета на Европа, включващ 47 държави, даде приоритет именно на темата за правата на детето и това се превърна в тема №1 на 810 милиона европейци. А конференцията на високо ниво, която се състоя у нас и „Софийската стратегия“ бяха приети единодушно от всички европейски държави – и бедни, и богати.

Награда за цялостен принос към Национална мрежа за децата, която включва 137 организации от цялата страна, които работят за и с деца, получи Ирена Янкова от училищното настоятелство съм Основно училище „Христо Ботев“, с. Търнава.
Тази година церемонията има 10 категории, посветени на 10-ия юбилей на Национална мрежа за децата: „Герой на децата“, „Училище“, „Болница“, „Община“, „Журналист“, „Благотворител“, „Вдъхновител“, „Кампания или социална иновация“, „Награда за цялостен принос“ и „Специална награда“.

Наградата за „Училище“ отиде при ОУ „Христо Ботев“, с. Гълъбник, община Радомир за активната им работа с деца, застрашени от социално изключване и отпадане от образователната система.

Наградата „Болница“ бе присъдена на МБАЛ „Д-р Хисто Стамболски“ от град Казанлък за включването на социален работник в родилното отделение, който консултира бременните и майките, при които има риск от изоставяне на децата.
Наградата за „Община“ журито присъди на Община Велико Търново за ефективната работа на местната администрация в последните 10 години за целенасочено изграждане на устойчива мрежа от социални услуги в подкрепа на децата и техните семейства.

Наградата в категория „Журналист“ бе връчена на Детски Дневник за дългосрочната ангажираност на медията към защитата на правата на децата и социалните каузи.

Наградата в една от новите категории – „Благотворител“ бе присъдена на българската компания „Фикосота“ ООД за дарението в натура на над 10 хиляди литра течни почистващи и хигиенни материали и 7 тона прах за пране, които организации членове на НМД разпределиха на крайно нуждаещи се семейства от цялата страна.

Другата нова награда – „Кампания и социална иновация“ бе присъдена на Reach for Change и Конкурса „Промяната“ на Нова Броудкастинг груп, който открива социални предприемачи, които подобряват живота на децата.

Наградата „Вдъхновител“ бе присъдена от журито на д-р Лидия Маринова, която от дълги години работи активно в град Варна за превенция на изоставянето на деца и за подпомагане на семействата на деца с увреждания, както и за подобряване на здравната култура на родители и деца.

За наградите „Златна ябълка“ тази година са номинирани общо 40 кандидати. Победителите в категориите „Училище“, „Болница“, „Община“, „Журналист“, „Благотворител“, „Вдъхновител“ и „Кампания или социална иновация“ се избират от жури в състав: Боян Захариев, Програмен директор в „Отворено общество“; д-р Маша Гавраилова, здравен експерт; Елена Атанасова, УНИЦЕФ България; Мария Черешева, Асоциация на европейските журналисти; Росица Димитрова, Национална сдружение на общините в Република България; Илияна Захариева, директор Корпоративни комуникации в Мтел, които тази година подкрепиха награди „Златна ябълка“; Виктория Крънева – представител на Младежка мрежа „Мегафон“, която представлява мнението на децата и младите хора след предварителна консултация с членовете на „Мегафон“. Двете специални награди се гласуват от Управителния съвет на Национална мрежа за децата.

Статуетките на наградите тази година са изработени от ученици от Националната гимназия по приложни изкуства „Свети Лука“ в София. Те са дело на ученици от различни специалности и са изработени от различни материали – дърво, стъкло, метал, текстил, хартия.

Национална мрежа за децата е обединение на 141 граждански организации и съмишленици, работещи с и за деца и семейства в цялата страна. Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите принципи, които ни обединяват. Мрежата работи в четири основни области – Образование, Здравеопазване, Семейство и Правосъдие. Само през 2015 г. организациите

членове на Национална мрежа за децата са подкрепили с работата си 88 964 деца и 57 068 семейства. 13 384 специалисти, работещи с деца и семейства в цяла България, са били подкрепени от организациите в НМД чрез обучения, консултации и съвместни дейности – това са социални работници, психолози, учители, съдии, пробационни служители, библиотекари, полицаи и много други. Вижте повече на www.nmd.bg

Наградите „Златна ябълка“ 2016 г. се реализират с подкрепата на Мтел.
Медийни партньори на инициативата са БНТ, Дневник, Капитал, Жената днес и Webcafe.

Източник:
Теодора Петрова
Национална мрежа за децата

Национална мрежа за децата анализира какъв е средният успех на държавата в грижата за децата Национална мрежа за децата е обединение на 141 граждански организации и съмишленици, работещи за и с деца и семейства в цялата страна

Национална мрежа за децата е обединение на 141 граждански организации и съмишленици, работещи за и с деца и семейства в цялата страна. Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите принципи, които ни обединяват. Ние вярваме, че всички политики и практики, които засягат пряко или косвено децата, следва да се изготвят, прилагат и съблюдават, като се взема предвид принципът за висшия интерес на децата и с активното участие на самите деца и младежи.

През 2016г. Национална мрежа за децата за пети пореден път изготви доклада „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“. Докладът обхваща пет области от държавните политики за правата на децата и анализира изпълнението на над 20 държавни ангажимента към децата. Докладът съдържа анализи, основани на факти и данни, както и препоръки за подобряване.

Представянето на „Бележник 2016“ ще се проведе на 9 места едновременно в цялата страна. Имаме честта да сме домакини на едно от тези представяния, което обединява организациите от областите Варна и Добрич, на 20 април 2016 г. от 9:30 часа в РЗИ- Варна, ет. 1, Зала Капрелян.

Предвиждаме участниците в събитието да бъдат представители на местната власт, неправителствени организации, родители и медии, с които си партнираме по темата за подкрепата на родителите и семействата.

Източник:
Гергана Енчева,
Регионален коордиантор за Североизточна България,
Национална мрежа за децата

НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ЗА ДЕЦАТА ТЪРСИ „ГЕРОЯ НА ДЕЦАТА“ За шеста поредна година Мрежата от 141 организации, които работят за и с деца и семейства от цялата страна, ще връчи наградите „Златната ябълка“

Традиционните годишни награди „Златна ябълка“Национална мрежа за децата обяви старта на номинациите за наградата „Герой на децата“ – най-авторитетното признание за ангажираност с живота и благосъстоянието на децата у нас. Призът се връчва в рамките на традиционните годишни награди „Златна ябълка“, с които Мрежата за децата отличава организации и личности с принос за бъдещето и развитието на децата в България.

Кой е Героят на децата? Това е личност, повлияла положително върху живота на децата в областите на здравеопазването, образованието, възпитанието и правосъдието. Човек, чиито идеи, инициативи и работа, са променили мисленето и средата, така че децата да получават повече внимание, подкрепа и възможности за развитие. Наградата на Национална мрежа за децата цели да привлече заслужено обществено признание към обикновени личности, които проявяват гражданска активност в някоя от горепосочените области.

Номинациите за „Герой на децата“ се приемат до 25 април 2016 г., като е необходимо да се попълни формата за номиниране в сайта на Наградите.

Изборът на победителя ще бъде направен след онлайн гласуване, което ще продължи до 15 май 2016 г.

Ежегодната церемония по връчването на наградите на Национална мрежа за децата „Златна ябълка“ ще се проведат за шести пореден път в навечерието на Деня на детето – на 31 май в София. Целта на инициативата е да фокусира общественото внимание върху личности, организации и институции с принос за благосъстоянието на децата и техните семейства.
Тъй като тази година Национална мрежа за децата отбелязва своята 10-та годишнина, тази година ще бъдат връчени награди в 10 юбилейни категории: Герой на децата, Болница, Училище, Община, Журналист, Кампания и социална иновация, Благотворител на децата, Вдъхновител на децата, Награда за цялостен принос на личност, част от организация член на Мрежата и Специална награда на Национална мрежа за децата.
Кои са Героите на децата през годините?
2015 година – „Герои на децата“ станаха майките на децата с увреждания за ежедневния героизъм, който проявяват, за да се грижат за децата си.
2014 година – Призът получи Екипът на 40 СОУ “Луи Пастьор”, София за това, че успя да спаси едно умиращо училище.
2013 година – Победител в категорията беше Дарин Маджаров – създател на сайта Уча.се.
2012 година – Наградата спечели Илияна Кълева – лекар-педиатър от „Бърза помощ“, осиновила четири деца.

Национална мрежа за децата е обединение на 141 граждански организации и съмишленици, работещи със и за деца и семейства в цялата страна. Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите принципи, които ни обединяват. Мрежата работи в четири основни области – Образование, Здравеопазване, Семейство и Правосъдие. Само през 2015 г. организациите членове на Национална мрежа за децата са подкрепили с работата си 88 964 деца и 57 068 семейства. 13 384 специалисти, работещи с деца и семейства в цяла България, са били подкрепени от организациите в НМД чрез обучения, консултации и съвместни дейности – това са социални работници, психолози, учители, съдии, пробационни служители, библиотекари, полицаи и много други.
Вижте повече на www.nmd.bg

Източник:
Теодора Петрова
Национална мрежа за децата

Кръгла маса по проблемите на насилието и агресията сред и срещу децата се проведе днес Сформирана бе работна група по проблемите на насилието и агресията срещу и сред деца

Кръгла маса по проблемите на насилието и агресията сред и срещу децата се проведе днес в Народното събрание по инициатива на Комисията за взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите съвместно с Национална мрежа за децата.

В дискусията се включиха депутати, зам.-министърът на правосъдието Виргиния Мичева, представители на други министерства, сред които МОН и МТСП, Омбудсманът на Република България г-жа Мая Манолова, председателят на Държавната агенция за закрила на детето г-жа Ева Жечева, представители на Агенцията за социално подпомагане (АСП), както и други представители на изпълнителната власт, Столична община, изпълнителният директор на Национална мрежа за децата Георги Богданов, редица неправителствени организации и жалбоподатели, които имат отношение по темата.
Целта на срещата бе да се постави начало на дискусия по темата между законодателната, изпълнителната, местната власт и гражданските организации, работещи с деца и семейства; да се обсъдят предизвикателствата, с които се сблъскват гражданските организации и специалистите, работещи с деца и семейства; да бъдат споделени добри практики, ресурси и възможни решения за тяхното преодоляване и да бъдат набелязани стъпки за подобряване на актуалната ситуация.
Събитието бе открито от г-жа Бойка Маринска, председател на парламентарната Комисия за взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Тя акцентира върху значимостта на проблема с насилието сред и срещу деца, което се е увеличило три пъти само за последната година. Тя призова участниците в кръглата маса да се обединят около набелязването за стъпки и мерки – както законодателни, така и социални и образователни, които да работят за справянето с този изключително наболял проблем. Г-жа Маринска предложи сформирането на работна група, която да стартира работа в кратки срокове и да започне работа по набелязването на мерки и стартиране на тяхното изпълнение.
Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата представи основните проблеми, с които се сблъскват гражданските организации, работещи по темата. По информация на ДАЗД през 2015 г. на Националната телефонна линия за деца са приети 108 852 обаждания, което е най-високият брой, регистриран досега от създаването на линията през 2009 г. Насилието в училище се е увеличило в пъти за по-малко от една година. Случаите на физическа агресия между ученици само от началото на учебната 2014/2015 г. досега са 1662. За цялата учебна 2013/2014 г. те са били общо 606. Увеличението е със 174% и вероятно ще нарасне още до края на учебната година. Общо случаите на физическо насилие, вербална агресия, вандализъм, автоагресия, психологически тормоз, виртуален тормоз и противообществени прояви са 4117.
Георги Богданов обобщи Позицията на Национална мрежа за децата за нулева толерантност към насилието на деца и набеляза 11 ключови препоръки за решаването на проблема. Той призова и за приемането на Закон

за детето и семейството, който да въведе комплексен подход в решаването на проблемите с насилието и агресията срещу и сред деца.
Омбудсманът г-жа Мая Манолова заяви, че според нея най-големи мащаби и драстични форми у нас взима домашното насилие. Данните показват, че около 27% от жените у нас са жертви на насилие, а това означава, че и всяко трето дете у нас е свидетел или жертва на насилие в семейството. Само от началото на годината има 4 смъртни случая, включващи жени и деца, жертва на домашно насилие. Омбудсманът призова да бъде ратифицирана Истанбулската конвенция, както и да бъдат инициирани законодателни промени в Закона за защита от домашно насилие и в Наказателния кодекс, където домашното насилие да премине от престъпленията по частно-правен ред, към тези с общо правен ред, където могат да се инициират проверки от прокуратурата. Освен това г-жа Манолова заяви, че у нас функционират само 17 кризисни центъра за настаняване на жертви на домашно насилие и това е изключително недостатъчен брой. В двумилионна София има само един такъв център с 8 легла. Омбудсманът заяви, че липсва координация на институциите при случаи на домашно насилие и мерките не са навременни, а насилието няма работно време за разлика от институциите. Освен това според нея в обществото ни липсва чувствителност и умения за разпознаване на насилието и трябва да работим сериозно по това.
Г-жа Ева Жечева, председател на ДАЗД заяви, че събирането на данни е много важна тема, която има отношение към планирането и конкретните мерки за борба с насилието, но в момента данните у нас се събират на базата на различни показатели и липсват инструменти за мониторинг и индикатори за изпълнението на предприетите мерки. През 2001 г. ДАЗД е разработила информационни карти с подобни индикатори, включващи брой на случаите на насилие, място, извършител, предприети мерки и пр., но събираните данни са до 2013 г., тъй като след това е прекратено подаването на данни от системата за закрила (Агенцията за социално подпомагане). Поради това България, която е задължена да докладва по тези индикатори на Евростат и редица други международни институции, вече не подава тези данни. Според г-жа Жечева най-страшно е насилието в семейството, където най-силната доверена връзка е разрушена. Председателят на ДАЗД призова да се сложи край на скритото насилие и на социалното му приемане.
Представителят на Министерство на образованието – г-н Калоян Дамянов, съветник на министър Меглена Кунева заяви, че предотвратяването на насилието в училище е един от приоритетите при встъпването в длъжност на новия министър. Той заяви, че адмирира препоръките, изготвени от Национална мрежа за децата и че МОН вече представи мерки, сред които и инвестирането на 1,5 млн. в охрана и видео наблюдение на училищата. Г-н Дамянов представи и пакет от мерки, които МОН предприема в областта на превенцията за насилието в училище и съобщи новината, че спрените през 2013 г. Мобилни екипи от психолози ще възстановят дейността си от 1 май тази година в 6 региона.

Като резултат от кръглата маса бе сформирана работна група, в която се включиха няколко парламентарни комисии, начело с Комисията за взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, представители на няколко министерства, ДАЗД, АСП, УНИЦЕФ, Национална мрежа за децата и редица други граждански организации. Първата среща на работната група ще се проведе на 29 март. Работната група ще работи по инициирането на законодателни промени, както и по Национална програма за превенция на насилието над деца и подобряване на работата на Координационния механизъм за взаимодействие при сигнали за деца жертви на насилие или в риск от насилие.

Източник:
Теодора Петрова

Директор „Комуникации и Кампании”

Национална мрежа за децата

Национална мрежа за децата се допитва до родителите за нова Визия за семейна политика в България

Всеки може да се включи онлайн и да изкаже мнение как националните политики в подкрепа на родителите да бъдат интегрирани и по-ефективни

Национална мрежа за децата публикува за обществена консултация проект на Визия за семейна политика.

Целта на Визията е да въведе подход, ориентиран към семействата, с ясни цели, мерки и дейности. От Национална мрежа за децата смятат, че възприемането на такъв подход от страна на държавата ще промени ситуацията така, че всички родители в България да имат възможност да отгледат колкото деца искат, да получават необходимата подкрепа, за да бъдат най-добрите родители, които могат да бъдат и да могат да съвместяват семейните си отговорности с професионалния и обществения живот.

Документът предлага пет основни принципа – поставяне на правата и най-добрия интерес на децата във фокуса на всички услуги, мерки и плащания, свързани с тях; подкрепа и овластяване на родителите; комплексност и цялостност на мерките; справедливост, гъвкавост и право на избор. Основните приоритети на Визията са разделени на две основни части: 1. хоризонтални (между-секторни) приоритети, насочени към повишаване на ефективността и ефикасността на различните политики и 2. секторни приоритети.

Визията за семейна политика разглежда и необходимите мерки, които трябва да бъдат взети и в различните секторни политики – здравеопазване, образование, социална политика и закрила на детето, правосъдие за деца, данъчна политика и други. Пълната версия на документа може да бъде намерена на горепосочения линк, както и в сайта на Национална мрежа за децата www.nmd.bg

От днес всички родители и други заинтересовани страни имат възможност да коментират по съдържанието на документа и да дадат своите предложения. Това може да бъде направено в онлайн анкета на адрес

https://docs.google.com/forms/d/1S7wB7XDV6DItWmVkXhDAtYMCUNP5iF8UC_Nrlcs_h7k/viewform

Стремежът на консултацията на проекто-Визията е да обхване потребностите на различните видове родители, семейства и полагащи грижи като осиновители, приемни родители и други.

От Национална мрежа за децата призовават правителството да подкрепи реализирането на Визията като поеме отговорност за приоритизиране на инвестициите в децата, подкрепата на родителите и насърчаването на семейно-ориентиран подход във всички секторни политики. Друга ключова препоръка е и гарантирането, че средствата от националния бюджет и структурните фондове на ЕС ще бъдат насочени към подкрепа на Визията и създаването на механизми за ефективно сътрудничество между всички заинтересовани страни, обмяна на опит и работа в партньорство.

Разработването на Визията за семейна политика и консултирането ѝ с широката общественост и експертната общност се реализира в рамките на проекта „Визия за семейна политика в подкрепа на децата и семействата в България”. Той се реализира от Сдружение „Дете и пространство,“ Национална мрежа за децата и Институт за изследване на населението и човека към БАН. Проектът стартира през октомври 2014 г. и се осъществява с финансовата помощ на Програмата за подкрепа на НПО по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Източник:

Теодора Петрова
Национална мрежа за децата

91% от българските родители смятат, че държавната политика за семействата е неефективна

Неправителствени организации инициират проучване, анализ и консултативен процес за изготвяне на визия за самостоятелна семейна политика

Национална мрежа за децатаСдружение „Дете и пространство,” Национална мрежа за децата и Институт за изследване на населението и човека към БАН представиха проект, който цели да стимулира разработването и възприемането на държавна политика, насочена към родителите и семействата, с ясни цели, мерки и дейности във всички области, засягащи детското благосъстояние.
Според партньорите по проекта, държавата няма ясна визия как да подкрепя родителите и семействата, тъй като те често са споменавани само формално в официалните стратегически документи, насочени към подобряване живота на децата в България. Добър пример за това е фактът, че броят на „децата, отглеждани от държавата” не намалява, въпреки скъпия и продължаващ с години процес по деинституционализация. В тази връзка, ако семействата в риск получаваха адекватна подкрепа навреме, много деца не биха били разделяни от семействата им. Вместо това, в сегашните условия санкциите и наказанията към родителите са най-често срещаните инструменти на държавата за работа с родители.
Факт е и че повечето съществуващи политики засягат семействата или оказват въздействие върху тях, но без да са обвързани в система от целенасочени действия за подкрепа. Някои от ключовите области в този смисъл са образованието, здравеопазването, жилищното настаняване, енергетиката, социално-икономическите и регионалните политики и други, които често предлагат мерки „на парче,” т.е. въвеждат някои несъществени изменения, без да има визия за това към какъв тип подпомагане и подкрепа на семейството се стремят правителствата и какви са средносрочните и дългосрочните цели, които си поставят те.
Сдружение „Дете и пространство” представиха анализ на семейните политики, прилагани в четири европейски държави – Франция, Великобритания, Норвегия и Германия – който преглежда трите основни модела социални държави. Очакването е, че задълбоченото изследване на различните подходи за подкрепа от страна на държавата, ще спомогне за формулирането на препоръки и добри практики, които да бъдат използвани при разработването на единна философия и политика за подкрепа на родителите и семействата в България.
В същото време, изследването на нагласите и очакванията относно действащата система за семейна политика в страната показва, че българските родители и семейства смятат, че държавата е в дълг към осигуряване на по-добро качество на живот на семействата с деца, тъй като съществува очакване за много по-голяма последователност и универсалност. Експертите от Института за изследване на населението и човека към БАН, които проведоха фокус групи с родители с 1-2 деца, многодетни родители, родители на деца с увреждания,

самотно отглеждащи децата си родители и родители от ромската общност, представиха данни, според които 91% от участниците в проучването смятат, че политиката за подкрепа на семействата в България е неефективна. Съществена част от техните критики са свързани с липсата на качествени услуги за деца, както и с ресурсите, отделени от държавата за подкрепа на семействата.
“Разработването на самостоятелна семейна политика, която да доведе до развиване и прилагане на семейно-ориентиран подход на практика, е абсолютно наложително“, коментира Георги Богданов от Национална мрежа за децата. „За целта планираме да инициираме консултативен процес за изготвяне на Визия за семейна политика в България с участието на всички заинтересовани страни в процеса – родители, семейства, НПО, както и експерти и представители на институциите. Убедени сме, че родителите и гражданските организации, НПО и академичната общност, разполагат с капацитет да допринесат за формулирането на цялостна семейна политика, както и за процесите на вземане на решения на местно, регионално и национално ниво“, допълва Георги Богданов.
Проектът стартира през октомври 2014 г. и продължава до април 2016 г.

Източник:

Теодора Петрова
Директор „Комуникации и Кампании”

Национална мрежа за децата

Самоубийството е една от водещите причини за смърт в света

Психиатричната помощ за деца е белязана от тежки дефицити, алармират от Национална мрежа за децата по повод 10 септември – Световния ден за превенция на самоубийствата

Самоубийството е една от водещите причини за смърт в света, особено сред младите хора, сочат данни на Световната здравна организация (СЗО). Децата най-често посягат на живота си заради конфликт в семейството, несподелена любов и ниски оценки в училище. И при децата, както и при възрастните, най-много са случаите на самоотравяне с медикаменти. Тревожна тенденция е намаляването на долната възрастова граница на самоубийците. Според данни на Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА), има случаи и на 5-6 годишни деца, които посягат на живота си.
През 2014 г. по официални данни на НСИ 722 души са починали от умишлено самонараняване. Децата до 19 г., които са посегнали на живота си са 20 през 2014 г., сочи официалната статистика. В същото време няма официални данни за опитите за самоубийства или данните се разминават. Според информация на Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) средно по едно дете на ден в България прави опит за самоубийство, като 5% от тях завършват с трагичен край.
Голяма част от хората, които умират поради самоубийство, страдат от психични разстройства. Данните показват, че делът на психичните разстройства е 25% от всички заболявания през последните две десетилетия, което ги поставя  на първо място по значимост (по-значими от онкологичните и сърдечно-съдовите заболявания). И все пак значителен брой от хората с психични разстройства, които са извършили самоубийство, не са търсили здравни или социални услуги във времето преди опита за самоубийство. В много случаи не са налице достатъчно услуги, които да помогнат на хората в нужда по време на криза.
„Психичното здраве се пренебрегва като тема у нас. То не е въпрос само на специализирани медицински грижи, но и на осигуряването на подходяща среда за живот и развитие на всяко едно дете“, коментира Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата – обединение на 128 организации от цялата страна, които работят с деца и семейства.
Основите на психичното здраве се поставят още в първите години на живота. Смята се, че до 50% от психичните разстройства се появяват по време на юношеските години. При 10 до 20% от младите се откриват проблеми с психичното здраве. Тези проценти са по-високи сред категориите в неравностойно положение.[ Данните са от Националната здравна стратегия 2014-2020 г.]
Според едно от последните проведени изследвания в областта (през 2011 г.), което съдържа данни за психични разстройства на децата у нас на възраст между 7 и 12 г., всяко второ дете се нуждае от

някакъв вид консултиране и услуги на психично-здравни специалисти. Изследването се нарича „Оценка на психичното здраве на децата в училище“, проведено е сред 1 385 деца, 1 081 родители и 1 267 учители в 32 училища в София-град и София-област. Резултатите от него показват също, че 5% от общия брой изследвани деца се нуждаят от психиатрично обслужване.
Психиатричната помощ за деца у нас е белязана от тежки дефицити, смятат експертите от Национална мрежа за децата и организациите членове на мрежата. Във всеки областен град следва да има кабинети по детско-юношеска психиатрия, т.е. те да са поне 28 на брой, а за момента те са едва 11. Именно тези кабинети трябва да осъществяват първичната психиатрична помощ за деца в общността – диагностика, превенция, насочване към специалисти от свързаните професии, работа с родителите и др. В момента в страната функционират само 5 психиатрични отделения за деца – в София, Варна, Русе, Търговище и Пловдив.
Все още няма ясна национална политика за психологическото обслужване в образователната система. През 2014 г. е преустановена дейността на Националната мобилна група за психологическа подкрепа. Тази група отговаряше на необходимостта от намеса в ситуации на криза или насилие над дете. В момента Министерство на образованието и науката (МОН) полага усилия за пилотно въвеждане на алгоритъма за прилагане на Механизма за противодействие на тормоза в училище и за обучения на на училищните психолози и педагогическите съветници за разпознаване на насилието над и между деца.
Въпреки трудностите и дефицитите в системата, неправителственият сектор може да се похвали с няколко сериозни постижения в областта на психичното здраве – два центъра за детско психично здраве в София и в Русе, управлявани от сдружение „Дете и пространство“, организация – член на Национална мрежа за децата, и двата комплекса за психично-здравни услуги в общността на Глобална инициатива за психиатрия (ГИП) в Благоевград и в София.

За Национална мрежа за децата
Национална мрежа за децата е обединение на 128 граждански организации и съмишленици, работещи с и за деца и семейства в цялата страна. Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите принципи, които ни обединяват. Ние вярваме, че всички политики и практики, които засягат пряко или косвено децата, следва да се изготвят, прилагат и наблюдават, като се взема предвид принципът за висшия интерес на децата и с активното участие на самите деца и младежи. Във всички наши действия ние се ръководим от Конвенцията на ООН за правата на детето като водещ документ, който определя философията, ценностите и начина на работа на Мрежата. Вижте повече на www.nmd.bg

За допълнителна информация:
Теодора Петрова
Национална мрежа за децата