Tag Archives: КЗП

Започва информационна кампания на Европейския потребителски център Това съобщи по БНР Димитър Маргаритов, председател на КЗП

БНР - Димитър Маргаритов, председател на КЗП
Започва информационна кампания на Европейския потребителски център към Комисията за защита на потребителите.
Това съобщи по БНР Димитър Маргаритов, председател на КЗП.
„Ежегодно Европейският потребителски център към нашата Комисия ръзгръща подобни кампании. Те са много полезни. В различни точки на Черноморието се разполагат щандове, на които гражданите могат да получат бързо информационни материали и консултация по различни потребителски въпроси, включително трансгранични – пътуване със самолет, закъснение на полети и т.н. Тези кампании са и много атрактивни, както за децата, така и за родителите, защото се провеждат игри, по време на които може да се научат полезни факти“, разказа Маргаритов.
Първото събитие в рамките на кампанията беше вчера в Поморие. Днес в морската градина в Бургас се провежда брифинг с участието на Константин Райков, член на КЗП, експерти от регионалната дирекция на Комисията и директора на Европейския потребителски център Игнат Арсенов.
На въпроса как абонатите на телекомите да се предпазят от настъпателните ексклузивни оферти по телефона за сключване на нови договори Маргаритов предложи позитивен поглед, който да превърне дефекта в ефект посредством силните страни на тази понякога агресивна атака към потребителите. „В отбранителната тактика следва да включим преценката дали това, което ни се предлага, макар и като комбинация от услуги на пръв поглед да изглежда на много ниска цена, представлява онова, от което ние оптимално имаме нужда. Да не би да са включени неща, които ние никога няма да използваме, но ще заплащаме общата пакетна цена“, каза председателят. Той обясни, че отправеното по телефона предложение не обвързва както преди години потребителя с договор. Сега той може да настоява предложението да му бъде изпратено по пощата, куриерът да го остави и едва след като се запознае и е съгласен с условията да вземе решение да го подпише. След подписването, в случай че няма клауза за автоматичното му влизане в сила, има срок за отказ – до 7 дни, ако договорът е сключен в офис на телеком и 14 дни при сключване от разстояние.
„Има опити да се събират всички услуги в един договор, но потребителите трябва да настояват за всяка услуга да си има отделен. Когато изтича срокът на дадения договор за конкретната услуга, не сме длъжни да го подновяваме, защото по силата на закона тогава той се трансформира в безсрочен“, информира още председателят.
Маргаритов потвърди, че Комисията извършва проверки във връзка със станалия известен в края на миналата седмица случай с несъстояли се почивки на българи в Гърция. „Стремим се всячески да направим така, че тези потребители да получат обратно своите пари, заплатени срещу ненаправена резервация.
В конкретния случай става дума за злоупотреба от страна на въпросния туроператор с доверието на потребители, които са били редновни негови клиенти и затова са се и предоверили. Водили са телефонни разговори, впоследствие без никакви писмени документи или доказателства за преговорите с туроператора, извършили са плащане, а се оказва, че резервация не е направена. За това те са уведомени в последния момент. И съответно са подали контестация за анулиране на резервациите и въз основа на това
сега се получава така, че туроператорът злоупотребява, твърдейки, че тези потребители сами са поискали да си анулират резервациите. В действителност от това, което чуваме и виждаме, както и от доказателствата, които събираме, установяваме, че тук има нарушения“, коментира председателят.
Той направи принципен извод от конкретната ситуация. Дори когато потребителите са били клиенти на определен туроператор, пътували са и всичко е било наред, винаги да настояват тази поредица от действия и документи да е налице и да разполагат с доказателствата, които впоследствие могат да им послужат да бъдат обезщетени. Маргаритов доваби, че този пазар е динамичен. И припомни, че в миналото е имало случаи авторитетни туроператори да изпаднат във финансови затруднения и се е налагало да преустановят своята дейност. Ето защо ваучерите, имейлите от предшестващата резервацията кореспонденция, платежните документи е добре да се изискват и да се пазят поне до момента, в който потребителят пристигне на място и лично се убеди, че всичко е наред.

Източник:
Габриела Руменова

Връзки с обществеността

Комисия за защита на потребителите

КЗП: „Около 5% от жалбите в КЗП са за качеството на туристическия продукт” Това посочи пред БНР председателят на КЗП Димитър Маргаритов

КЗП: „Около 5% от жалбите в КЗП са за качеството на туристическия продукт”
Около 5% от общия брой постъпващи в Комисията за защита на потребителите (КЗП) оплаквания на годишна база са свързани с качеството на туристическия продукт. Това показва един не чак толкова наситен с нарушения пазар, какъвто например е този на телекомуникационните услуги, където делът на жалбите е близо 30%, посочи пред БНР председателят Димитър Маргаритов.

Той припомни, че в помощ на туристите Комисията разкри за първа година виртуални приемни по Черноморието. Те са не само за въпроси в сферата на туризма. „Можем да се притечем на помощ при покупка на некачествена стока и отказана рекламация, при покупка на потенциално опасна стока, защото пък тогава нашата реакция би довела до изтеглянето на тази стока от пазара и така се предпазват и други потребители. Също и във всички онези случаи, в които е налице нелоялна търговска практика”, обясни Маргаритов.

От виртуалните приемни могат да се възползват всички туристи, които ще изберат да изкарат своите почивки в България. „Надявам се, че голяма част от нашите сънародници зад граница ще бъдат тук в летните месеци, за да се видят със своите близки, да почиват на нашето Черноморие. Убеден съм, че когато си далеч от Родината, едно такова завръщане винаги носи изцяло положителна емоция. Надявам се, че в случаите, в които има някакво нарушение или някаква неудача, ще можем да откликнем, да помогнем и да създадем у тях справедливото усещане, че в България действително нещо положително се случва и че може да се разчита на съдействието на институциите за това да бъдат решавани реалните проблеми на всеки един човек”, каза още той.

Председателят на КЗП потвърди, че се води статистика за констатациите, която е ценна за проследяване тенденциите, както в положителното развитие на процесите в туризма, така и за нарушенията.

По такъв начин контролният орган е наясно с техния вид и количество и може да търси противодействието, което институциите трябва да окажат, за да е налице все по-спокоен, все по-търсен и все по-надежден туристически пазар.

Маргаритов подчерта, че независимо от по-засиленото присъствие по морето, Комисията има екипи и във вътрешността на страната.

„Извършваме проверки, както по заложените в програмата ни кампании, така и по всички жалби и сигнали, които получаваме. Запазва се тенденцията от последните години да получаваме все повече жалби и сигнали. Тази година най-вероятно те ще достигнат 25 000, с което оставаме най-търсената институция. Надяваме се, че това е знак и за доверие. Но същевременно си давам сметка, че е и отговорност, която ни задължава да подхождаме максимално сериозно към всеки казус, с който се обръщат към нас хората и да положим максимални усилия реално да им помагаме. Санкцията за извършеното нарушение е важен и задължителен елемент. Но най-важното е, когато човек остане удовлетворен, когато въпреки че е имал някакво неблагополучие, проблемът е решен и той е получил компенсация. Чувството за справедливост е важно да бъде отстоявано, защото то е и основната гаранция за развитието на обществото като цяло”, каза в заключение председателят.

БНР-Медиен партньор на инициативата на КЗП „Виртуални приемни за сезона „Лято`2017”

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП: „В аквапарковете трябва да има информация за цените и условията на ползване на услугите” Това каза пред БНТ Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП)

КЗП: „В аквапарковете трябва да има информация за цените и условията на ползване на услугите”
Аквапарковете задължително трябва да имат информация за цените на услугите и предупредителни табели за евентуални ограничения по отношение на възраст и килограми на лицата, които могат да ги ползват.

Това каза пред БНТ Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП).

„За всеки атракцион поотделно трябва да има информация за възрастовите граници под или над които не може да бъда използван. Задължително е обявяването на цената, както и на продължителността на използването на съоръжението срещу тази цена. Ако има допълнителни услуги, те също би трябвало да бъдат отбелязани на информационните табели”, обясни Маргаритов. Той добави, че потребителите следва да бъдат предварително осведомени и за това какво би следвало да се заплати, ако оставят детето си в детски кът с аниматори, например.

Маргаритов уточни, че аквапарковете представляват строителни съоръжения, които се въвеждат в експлоатация съгласно изискванията на Закона за устройство на територията.

Търговците трябва да поддържат регулярна техническа документация за извършване на периодични инспекции за техническото състояние на тези съоръжения и за тяхната изправност. Според председателя на КЗП регулярното поддържане на техническия паспорт и извършването на технически проверки са най-важната гаранция, че няма да се стигне до инциденти. Затова Комисията проверява за воденето на тези регистри.

„Независимо от това, че имат усещането, че всичко е наред в дадено съоръжение и че е налице цялата информация, родителите да не изпускат децата от очи, защото понякога рисковете, особено когато говорим за вода, са големи и могат да се случат инциденти за кратко време и на много плитко”, акцентира Маргаритов.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП: „Принудителното заплащане за наем на шезлонг с шалте в комбинация е нелоялна практика” Категоричен е  председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов

Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП): „Принудителното заплащане за наем на шезлонг с шалте в комбинация е нелоялна практика”
Принудителното таксуване при отдаването под наем на шезлонг и чадър в комбинация с шалте без потребителят да има право да избере само едно или комбинация от тях е нелоялна търговска практика, категоричен е  председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов.

Той посочи пред Нова ТВ, че проверка на контролния орган на принципа „таен клиент” е установила, че на табелата на плаж „Нестинарка” са обявени поотделно цени за всяка от услугите, но потребителят по никакъв начин не разбира, че не може да си наеме само чадър и шезлонг, а задължително и шалте. Маргаритов показа констативния протокол, в който са отразени тези обстоятелства, и съобщи, че предстои на следващото си заседание Комисията да се произнесе за наличие на нелоялна търговска практика. По закон санкцията за подобно нарушение е до 30 000 лв., а при повторно – до 50 000 лв.

Подобна нелоялна практика на плажа се установява за първи път, но в Комисията вече са постъпили първите сигнали от туристи чрез разкритите за този сезон виртуални приемни по Черноморието. „Тези сигнали основно касаят хотели и заведения – дублирани резервации, непредоставяне на услуги, които първоначално са били обещани от туроператора или хотелиера”, конкретизира председателят. И уточни, че такива нарушения са срещани и в изминали сезони, но няма тенденция да се прилагат от едни и същи търговци.

В отговор на въпроса как се регламентират и контролират атракционите в морските курорти Маргаритов обясни, че аквапарковете са строителни съоръжения, които се въвеждат в експлоатация по съответния ред.

Има стриктни изискванията и условия, на които трябва да отговарят. Задължително е воденето на техническа документациа за регулярното провеждане на профилактика на тези обекти – нещо, за което Комисията следи. През миналата година в началото на сезона КЗП е проверила всички аквапаркове, като нарушения не са установени.

„Регулярно проверяваме, но тъй като не можем да сме навсякъде по всяко време, с тези виртуални приемни направихме така, че да сме бързо достъпни за хората и когато те усетят някаква нередност, нашите екипи да могат да реагират максимално експедитивно”, добави той.

Маргаритов проследи и експеримента на Нова телевизия, при който лабораторно изпитване на взети проби от алкохол от заведения по морето и в столицата показа резултати в норма, разреден алкохол и такъв със завишено количество метанол.

Той пое ангажимента официално да бъдат взети проби от местата, от които са тези, за да може и Комисията да направи това по надлежния ред и при установени несъответствия да се наложат санкции. Председателят показа как изглеждат взети от Комисията проби за изпитване на спиртни напитки. И обясни как този механизъм осигурява гаранцията, че пробата е от дадения вид и е взета от конкретното заведение. Той съобщи, че от началото на сезона са взети около 25 проби, като контролът продължава. През миналата година при 30 проби в четири от случаите са установени отклонения. „Едната група проблеми е свързана с разреждането. В два случая от тези четири. Другите проблеми бяха свързани по-скоро с несъответствия, които още при производителя се срещат. В единия случай беше обявена напитка водка, но изпитванията показаха, че тя не отговаря на минималните изисквания по отношение на физико-химичен състав и алкохолните градуси”, каза още Маргаритов и обясни, че това се квалифицира като нелоялна търговска практика. Той подчерта, че опасен алкохол не е установяван. Но припомни случая от лятото на 2015г., когато Комисията заедно с Икономическа полиция установи туби с наливен алкохол, скрити в контейнери за смет в един от големите морски курорти. Оттогава насам комисията не се натъквала на подобни случаи.

Маргаритов настоя, че координацията между институциите и по отношение на контрола на алкохола е важна, защото без Митниците, без Икономическа полиция Комисията трудно би се справила, въпреки че технологията, по която работи, дава достатъчно гаранции по отношение качеството на резултатите.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП забрани на Париба Пърсънъл Файненс да заблуждава клиентите при отпускането на „безлихвени” заеми Върховният административен съд потвърди заповедта за забрана на нелоялната практика

„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е заблуждавала клиентите си, като е предлагала безлихвени потребителски кредити, но е премълчавала изискването за такса „ангажимент”, която дори прави заема по-скъп, отколкото при наличието на лихва по него.

Тази нелоялна практика е забранена от Комисията за защита на потребителите (КЗП) със заповед, потвърдена от Върховния административен съд.

Финансовата институция е предоставяла заеми с 0% ГПР (годишен процент на разходите) за закупуване на различни стоки от търговски вериги. Потребителите обаче не са информирани своевременно, че за да бъде фиксиран лихвеният процент и то при условие, че годишната инфлация не надвишава 24%, трябва да заплатят такса „ангажимент”. Таксата се изчислява върху пълния размер на главницата, заплаща се разсрочено с всяка погасителна вноска и е дължима в остатъчния си размер при предсрочно погасяване на кредита. Тези обстоятелства са посочени едва в договора за отпускането на заема. По такъв начин кредиторът създава впечатлението, че няма допълнителни такси и лихви към главницата на кредита, като в същото време и с въвеждането на такса „ангажимент” не гарантира напълно фиксирането на нулевия лихвен процент.

Оказва се също, че при тази схема потребителят заплаща сума, която е по-висока от евентуално начислен лихвен процент. Например, кредит в размер на 3829,00 лв. за еднакъв период от време ще струва на потребителя 4518,22 лв. с 18% такса „ангажимент” и 4397,64 лв. с 18% годишен лихвен процент.

Освен това, според Закона за потребителския кредит, при предсрочно погасяване на заема, кредитополучателят дължи лихвите и разходите само за времето, в което е ползвал заема, но не и тези до края на срока на договора. А в разглеждания случай се предвижда потребителят да заплати цялата т. нар. такса „ангажимент”.

Съвети към потребителите:

  • Преди да подпишете договор за кредит, проверете не само размера на лихвения процент и годишния процент на разходите, но и предвидените комисионни и такси на финансовата институция.
  • Информирайте се за срока на договора, размера, броя и периодичността на погасителните вноски.
  • Изисквайте предварителна писмена информация с тези данни и прочетете внимателно договора и общите условия към него преди да положите подписа си.

Препоръки към търговците:

  • Информирайте пълно и коректно клиентите си за отпусканите заеми.
  • Задължително предоставяйте т. нар. „Стандартен европейски формуляр”, който съдържа данни за вида, размера и стойността на кредита, както и лихвеният процент и годишният процент на разходите.
  • В преддоговорната информация опишете точно правата на клиента при упражняване правото му на отказ от заема или при предсрочно погасяване.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП: Проверени са над 4000 надуваеми артикула за плажа преди да бъдат допуснати в търговската мрежа Това е станало възможно благодарение и добрата координация с Агенция „Митници”, съобщи председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в предаването „Преди обед” по bTV

КЗП: Проверени са над 4000 надуваеми артикула за плажа преди да бъдат допуснати в търговската мрежа
Над 4000 надуваеми артикула за плажа са проверени на границата за документи за съответствие с изискванията за безопасност и задължителната информация за употреба преди да бъде разрешен вносът им в България в началото на летния сезон.

За разлика от миналата година, когато над 6500 такива продукта не бяха допуснати за разпространение в търговската мрежа поради липса на документи, удостоверяващи изпитването им в лаборатория и съответствието със стандартите за безопасност.

Това е станало възможно благодарение и добрата координация с Агенция „Митници”, съобщи председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в предаването „Преди обед” по bTV.

„Когато говорим за това, което се продава в търговската мрежа и в Интернет, има няколко много важни неща, на които родителите трябва да обърнат внимание. Върху самия артикул трябва да има описание за възрастовата група, за максималното тегло на лицето, което би могло да използва въпросния артикул. Има и знаци, които могат лесно да ориентират потребителите. За някои групи стоки инструкцията за експлоатация на български език може да бъде отделно от самата стока, но задължително трябва да я има”, обясни Маргаритов. Той настоя да се закупуват само надуваеми артикули, които имат описателна част и тя може да даде на потребителя достатъчно информация дали те са подходящи за неговото дете. А когато го пуснат в морето с такъв артикул, никога да не го оставят без надзор.

„Това, че родителят е осигурил безопасен артикул на своето дете, далеч не означава, че няма риск. Рискът е почти същият, защото ако бъде оставено без надзор, за няколко секунди в много плика вода, може да се стигне до фатален инцидент”, допълни председателят. Той препоръча да не се избира непременно най-високата цена, но да се търси разумният компромис.

 

Родителят може да забележи с просто око, че дадена стока и на външен вид не изглежда надеждно или обратното – че е придружена с необходимата информация.

Маргаритов каза още, че хората започват да търсят Комисията все по-активно, включително и чрез откритите за този летен сезон виртуални приемни по Черноморието. „Най-често се оплакват от това, което се оказва, че е синдром не само на българския туристически продукт – а именно разминаването между поетия ангажимент и това, което на място им се предоставя. Например, отивате в СПА комплекс, а се оказва, че няма масажист, тъй като хотелът се рекламира като такъв,без да има съответната категоризация”, посочи той. Председателят каза, че хората често избират почивката си именно защото се надяват да ползват такъв тип услуги, а се оказва, че в този хотел няма фитнес залата и за да ползват услугата, ще трябва да отидат до съседния хотел. „Истината е, че понякога търговците се опитват с добри практики да компенсират липсата на някои услуги, които първоначално са обещали и в крайна сметка донякъде компенсират недоволството на потребителите”, добави Маргаритов.

Председателят обясни, че за несъответствията се налагат санкции.

При липса на категоризация – и най-тежката мярка в сферата на туризма – затваряне на обекта. Но подчерта, че през изминалите години това нарушение се среща все по-рядко. „Тогава пък по-често се среща другото нарушение – че несъответства това, което обектът предлагат, на категорията, която притежава”, заключи Маргаритов.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

КЗП: „Предоставянето на туристически услуги в некатегоризирани обекти е все по-рядко срещано нарушение” Несъответствието на качеството или обема на договорените услуги с предоставеното на място е най-честият повод гражданите да се обръщат към Комисията за защита на потребителите

Димитър Маргаритов в студиото на телевизия „Би Ай Ти”
Несъответствието на качеството или обема на договорените услуги с предоставеното на място е най-честият повод гражданите да се обръщат към Комисията за защита на потребителите (КЗП) през летните месеци, когато става дума за туристически услуги. Това съобщи председателят Димитър Маргаритов в студиото на телевизия „Би Ай Ти”.

„Основното нарушение, за което се адресират жалби към нас от страна на потребители в сферата на туризма, е разминаването на това, което туристите получават на мястото, с онова, което им е било оферирано, когато са избирали. Например, имаме обект, който трябва да е с определен брой звезди и трябва да предоставя точно определени услуги, които Вие искате да има – фитнес, масаж и т.н. Впоследствие обаче се оказва, че за да Ви направят масаж, трябва да отидете някъде в друг обект или че фитнес залата представлява само една бягаща пътечка. Подобни нарушения се срещат, както на наша територия, така и в чужбина. Контролните ни функции се разпростират върху пазара в България. Но в потребителските спорове с трансграничен елемент се намесва Европейският потребителски център, който функционира към нас”, обясни Маргаритов.

Председателят акцентира върху това, че в изминалите периоди много по-често срещано нарушение е било предоставянето на туристически услуги в некатегоризирани обекти, което вече почти го няма. „Ако преди 5-6 години на сезон е имало по около 50-60 и повече затворени обекта, защото нямат категоризация, през миналия сезон – въпреки че нашите проверки не са по-малко на брой – тези обекти бяха едва 12”, посочи той. Маргаритов обърна внимание на това, че все още обаче съществува известен проблем с т. нар. апартаменти под наем. Той уточни, че при тях е много трудно да се установи дали действително там се предоставя туристическа услуга. „Когато проверяваме, ние също изпитваме проблем, понякога дължащ се и на това, че настанените в тях потребители не ни съдействат. Те се оказват „братовчеди” или някакви други роднини на хазяина. Разбира се, възможно е някои от тези хора да си заплащат съответните курортни такси и да осъществяват дейността съвсем легално”, добави председателят.

По отношение на ол инклузива Маргаритов коментира: „Жалбите касаят най-вече това, че не всички услуги, които са включени в първоначалния пакет, се предоставят или пък се оказва, че част от тях не са all inclusive, а са „all exclusiv” e и трябва да си ги платите допълнително.”

Във връзка с осигуряването на принадлежностите за плажа пък, той каза, че е добре хората да ги закупят далеч преди да тръгнат на почивка, а не в последния момент от временни обекти по пътя към плажа. „Макар, че ако този обект функционира съгласно изискванията на закона и ако търговците имат съответните документи и сертификати, не би следвало да има проблем”, допълни Маргаритов.

Председателят посочи, че най-често срещаните нарушения при покупки през Интернет са опити на търговците да ограничат правата на потребителите по закон или да препятстват правото им да ги упражнят. „Ако пазаруваме стоки, може да се окаже, че това, което сме харесали и поръчали, не идва точно в този вид. Тогава правото на отказ брани потребителя от това да придобие нещо, което не е пожелал. Тук едно от най-често срещаните нарушения, са различни ходове, чрез които търговците се опитват да препятстват това право на отказ – например да намалят срока за реализирането му от 14 дни по закон на 7 дни. Също така – невъзстановяване навреме на парите. Връщате стоката, търговецът е длъжен също в 14-дневен срок да Ви върне обратно парите по начина, по който вие сте платили. Минава месец, месец и половина, Вие все още очаквате парите си. Тогава следва да подадете жалба в КЗП. В 2/3 от случаите, в които сме били сезирани с жалба по повод забавяне връщането на парите, препятстване правото на отказ, рекламации за дефектни стоки, сме съдействали на хората за намиране на решение, което ги удовлетворява. Това дори се явява като спомагателна наша функция, защото като контролен оран ние имаме основна задача да констатираме нарушенията и да санкционираме нарушителя. Но си даваме много ясна сметка, че ефектът от нашата работа би бил истински само тогава, когато хората, обръщайки се към нас – а те са над 20 000 годишно – бъдат удовлетворени от нашата намеса”, каза още Маргаритов.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП следи за коректното обявяване на цените и условията за ползване на услугите на плажа Това съобщи председателят Димитър Маргаритов в „Денят започва” по Българската национална телевизия (БНТ)

КЗП следи за коректното обявяване на цените и условията за ползване на услугите на плажа
Димитър Маргаритов, председател на КЗП: „КЗП следи за коректното обявяване на цените и условията за ползване на услугите на плажа”

 

През активния летен туристически сезон Комисията за защита на потребителите (КЗП) ще следи за коректното обявяване на цените и условията, при които се предоставят услугите на плажа като отдаване под наем на плавателни средства и ползването на различни атракциони край брега. Това съобщи председателят Димитър Маргаритов в „Денят започва” по Българската национална телевизия (БНТ).

Пилотните проверки на Комисията през миналия месец показват, че дори обектите с проблеми в минали периоди са готови да отворят врати.

„Това, което наблюдавахме особено през миналия сезон и имаше известен негативен оттенък, е че в началото сме силни, но малко трудно държим фронта до края. Когато целта е да развиваме по-дълъг летен сезон, би трябвало търговците да си дават сметка, че трябва да запазят нивото на предоставяните от тях услуги до края на сезона, когато и да е той”, отбеляза председателят.

Маргаритов акцентира върху покупките, свързани с подготовката на лятната почивка и плажа.

„Ние обръщаме внимание на това в началото на летния сезон, отправяйки някои предупреждения, които биха могли да способстват да се избегнат рисковете, особено когато става дума за по-младите и за децата.

Първият и много важен момент, който касае нашата дейност като контролен орган, е да не допускаме на пазара да се разпространяват и съответно хората да закупуват надуваеми артикули за своите деца, които могат да бъдат опасни, т.е. да не отговарят на въведените със съответните стандарти изисквания и по този начин рисковете да се стигне до инцидент да станат много по-големи.

Вторият момент – родителите трябва да бъдат особено внимателни дори тогава, когато става дума за напълно безопасни надуваеми артикули. Това е посочено и със съответните предупредителни надписи върху тях – че децата в никакъв случай не бива да бъдат оставяни без надзор и родителите не трябва да се предоверяват на това, че детето е снабдено с такъв тип надуваем артикул, който го улеснява при влизането му във водата”, обясни той.

„Тези артикули би трябвало да бъдат винаги в ярки цветове, по тях да няма остри ръбове, всички повърхности да са заоблени. Средствата, с които се вкарва въздух в тях, трябва да могат да се прибират така, че да няма изпъкване от повърхността на самия артикул.

Има серия от предупредителни надписи във връзка с безопасното ползване.

Когато родителите имат съмнения или липсва информация, трябва да я поискат от търговеца. Ако той не е в състояние да им я предостави, следва да ни сигнализират, за да извършим проверка”, каза още Маргаритов. Той добави, че по отношение безопасността на този тип изделия компетентен орган е и Държавната агенция по метрологичен и технически надзор, с която могат да бъдат извършвани и съвместни проверки. И допълни, че благодарение на добрата координация с Агенция „Митници” Комисията е задържала такива стоки още на границите, тъй като те често не са българско производство, а идват от Далечния изток. Маргаритов припомни случая от миналата година, когато по такъв начин бяха задържани над 8 000 надуваеми артикула, предназначени за летния сезон. „С това успяхме да предотвратим разпространението на пазара на значително количество опасни стоки от този тип. Ако се позовем на статистиката, ще видим, че около 15% от всички уведомления, които обменяме с нашите колеги от европейските държави по т нар. система RAPEX за бърза обмяна на информация за опасни стоки, са точно такъв тип надуваеми артикули, повечето от които са предназначени за деца”, посочи председателят.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

 

Надуваеми дюшеци и възглавнички могат да направят лятото опасно Глобален доклад на Световната здравна организация посочва удавянето като третата водеща причина за внезапна смърт

Надуваеми дюшеци и възглавнички могат да направят лятото опасно
Лято и море без надуваемите дюшеци и възглавнички особено за децата е почти немислимо…

Заедно с водните пързалки, замъците и батутите те правят плажа по-цветен и забавен. Но има някои въпроси, свързани с безопасността, които стоят както по отношение на децата, така и на възрастните при ползването на този тип продукти. За това предупреждава Комисията за защита на потребителите (КЗП) преди началото на активния летен сезон.

Преди всичко тези изделия трябва

да отговарят на изискванията за безопасност.

В противен случай съществува

риск от удавяне,

в резултат от заплитане или впримчване на крайниците или дори на тялото над или под повърхността на водата, внезапна загуба на плаваемост или преобръщане на средството.

Глобален доклад на Световната здравна организация (WHO) посочва удавянето като третата водеща причина за внезапна смърт. Според проучването в Европа най-рискова е групата на децата на възраст от 10 до 14 години. Сред един от водещите фактори се посочва именно пребиваването около непознати водни площи с цел туризъм.

Когато избирате надуваем артикул за плажа, обърнете внимание дали няма някакви

видими несъответствия.

Плаващите седалки за деца, например трябва да бъдат в ярки и наситени цветове, което ги прави по-лесно забележими и би помогнало за по-бърза реакция в случай на инцидент при ползването им във водата. Острите ръбове и ъгли на надуваемите предмети могат да причинят нараняване. Същият риск крие и наличието на щифтове в краищата на регулиращи шнурове. Опасно е също клапаните за надуване или запушалките да стърчат повече от 5 мм над повърхността на изделието, когато то е надуто.

Всички надуваеми стоки трябва да имат определена

задължителна маркировка на български език.

Тя включва предупредителни надписи, които трябва да бъдат отпечатани или щамповани с удебелен шрифт с височина не по-малка от 5 мм. Предупрежденията са: „ВНИМАНИЕ, РИСК ОТ ПРЕОБРЪЩАНЕ” и „ДА НЕ СЕ ИЗПОЛЗВА” от потребители извън определения диапазон за тегло или възраст, в плитки води, разбиващи се вълни или вани. Задължително е и поставянето на информация, че продуктът не предпазва от удавяне, че винаги трябва да се надуват напълно всички въздушни кухини и да се използва само под постоянно наблюдение и в директен достъп.

Седалките за плуване трябва да имат допълнително уточнение, че не представляват водни играчки. Необходимо е да е посочено и теглото на децата, за които са подходящи. Също така е задължително цитирането на европейския стандарт за безопасност EN 13138-3, както и името или търговската марка на производителя, вносителя или доставчика.

Цветът на надписите може да варира, но трябва винаги да е в контраст с фона и да бъде четлив.

Предоставянето на пълна и вярна информация и съответствието с изискванията за безопасност се следи от контролните органи

В България надзорът се осъществява от Комисията за защита на потребителите и от Държавната агенция по метрологичен и технически надзор в зависимост от вида на надуваемото изделие. Проверките имат за цел да установят отговаря ли на посочените в съответните стандарти изисквания за безопасност, както и налице ли са задължителните маркировки и предупредителна информация. Ако възникнат съмнения относно съответствието с изискванията за безопасност, се взимат проби за лабораторни анализи, като в този период продажбата на продукта временно се забранява. В случай че се окаже опасен, той се спира от продажба и се изтегля от търговската мрежа.

Преди началото на миналия активен летен сезон КЗП предотврати вноса на над 8 500 надуваеми артикула, сред които дюшеци и шезлонги. Те бяха спрени още на границата, поради липса на маркировки и документи за съответствие с изискванията за безопасност. През 2016г. по европейската система за бърз обмен на информация за опасни стоки RAPEX 15% от общо 2044 разменени нотификации са за продукти, чиято употреба крие риск от удавяне поради това, че не отговарят на изискванията за безопасност.

Истината е, че децата обожават надуваемите предмети! Но дори при избора да сме се съобразили с всички препоръки по отношение на видимите несъответствия и стандартите за безопасност, има

свързани с експлоатацията обстоятелства, които също не бива да бъдат пренебрегвани.

Надуваемите предмети са леки и пълни с въздух. По-силен порив на вятъра може лесно да отнесе дори от брега навътре в морето оставено без надзор дете върху надуваем дюшек, например. Случва се бързо, често внезапно и поради това не е лесно да се реагира, за да се окаже помощ.

Експерти предупреждават, че рисковете за най-малките във водата са наистина сериозни и дават

важни съвети и предупреждения  

при пребиваването около водни площи и водоеми.

  • Не оставяйте децата без наблюдение, когато ползват надуваеми предмети както във вода, така и на сухо.
  • Поставяйте на децата безопасни помощни средства за плаване(раменки, жилетки), но не разчитайте само на тях.
  • Когато избирате надуваемите изделия, уверете се, че са придружени със задължителните маркировки и информация, както и че отговарят на изискванията за безопасност.
  • Проверете за наличието на щампа с номера на стандарта за безопасност.
  • Имайте предвид, че децата не вдигат никакъв шум, когато се давят и това може да се случи в непосредствена близост до други хора, без изобщо те да разберат.
  • Дете може да се удави в рамките на 30 секунди при това само в 4 см вода.
  • Възможно е да настъпи задушаване от закъсняло удавяне до 24 часа след напускане на водата, ако дори и малко количество вода се вдиша в белите дробове.
  • Подрастващите са по-склонни да заемат рисково поведение около водата.

Статии:

http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs347/en/

http://www.childsafe.org.za/drown.htm

Източник:

Габриела Руменова

Връзки с обществеността

Комисия за защита на потребителите

Официално откриване на виртуална приемна на Комисията за защита на потребителите в к.к. „Албена” Участие в събитието ще вземат председателят на КЗП Димитър Маргаритов и Константин Арабаджиев, член на КЗП

На 10 юни (събота) от 10.30 часа в к.к. „Албена” официално ще бъде открита първата виртуална приемна на Комисията за защита на потребителите (КЗП) във връзка със сезона Лято`2017г.

Участие в събитието ще вземат председателят на КЗП Димитър Маргаритов и Константин Арабаджиев, член на КЗП.

По време на откриването ще бъде извършена демонстрация на работата на приемната.

Мястото на събитието е до Централната алея, в близост до базар „Нептун”, на 50 метра от плажа.

Източник:
Габриела Руменова –

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Внимавайте за ограниченията при новите правила за роуминга Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в рубриката „Чети етикета” по bTV

Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в рубриката „Чети етикета” по bTV
При въвеждането на новите правила за роуминга е важно да съсредоточим вниманието си върху ограниченията във връзка с т. нар. „справедливо ползване”.

При неограничен брой минути в пакета си ще имаме неограничени обаждания в Еврозоната.

Ако има лимит, след изчерпването му, ще плащаме според тарифния план към договора си.

Трябва да внимаваме и по отношение на тарифирането на интернет трафика. Върху това фокусира вниманието председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в рубриката „Чети етикета” по bTV.

„Ограничения ще има и по отношение на максималния срок, в който след влизането в различна от националната мрежа, потребителят ще може да се възползва от тези условия. После е възможно да настъпят и допълнителни тарифирания”, предупреди Маргаритов. И добави: „Тези нива, след които се начисляват определени такси, са въведени, за да може там, където има т. нар. безлимитни сегменти по договорите, да се постигнат някакви справедливи ограничения.”

Гражданите трябва да са наясно, че различното таксуване на роуминга от 15 юни не означава безплатни международни разговори, тъй като новите правила обхващат само държавите в ЕС.

При разговори с държави извън този обхват, таксуването ще се извършва съгласно определените тарифи на всеки от мобилните оператори на съответната държава.

Потребителите следва да бъдат информирани, когато се извърши промяната в общите условия, чрез които тези нови правила ще бъдат въведени.

„Би могло да бъде нелоялна търговска практика, в случай че съгласно действащите тарифни планове мобилните оператори направят рестрикции, за които потребителите не са били уведомени”, посочи председателят на КЗП за рубриката „На твоя страна” по „Нова ТВ” по същата тема.

Маргаритов призова да не се подписват нови договори само заради промените. „Но тъй като е възможно и по съвпадение точно в този период при изтичането на срочни договори на потребители да има нови оферти за подписване на нови срочни договори, много внимателно да проверят дали дори при запазване или дори намаляване на цените на услугите, които ползват, не се добавят някакви нови услуги”, каза още той.

Председателят на КЗП разясни правата на потребителите при подписването на договори за телекомуникационна услуга. „Обикновено хората не обръщат внимание, но това е една постановка в Закона за електронните съобщения. Не сме длъжни да подпишем клауза, която предвижда, че договорът влиза в сила веднага. Ако не го направим, в 7-дневен срок от подписването на основния договор, имаме право да се откажем. При различни условия – може операторът да не ни е пуснал услугата в тези седем дни, докато ние внимателно не прочетем срока на договора и не преценим, че той не е такъв, какъвто сме си го представяли.

Когато договорът е сключен от разстояние – това са чести случаи, при които по телефона Ви отправят оферта и Вие се съгласявате, после по куриер Ви изпращат договора да подпишете, тъй като вече сделка по телефон вече е невъзможно да се случи, тогава безусловното право на отказ е до 14 дни, подобно на търговията в Интернет”, завърши Маргаритов.

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП): „Най-важно е децата да бъдат защитени от опасни продукти” Безопасните стоки – когато говорим за децата, това е най-важното, заяви в Деня на детето 1 юни председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов по телевизия Bulgaria On Air

Безопасните стоки – когато говорим за децата, това е най-важното, заяви в Деня на детето 1 юни председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов по телевизия Bulgaria On Air
Статистиката сочи, че на общоевропейско ниво най-често забраняваните опасни продукти са детските играчки, облекла и стоки, свързани с отглеждането и възпитанието на най-малките.

„Затова да заострим вниманието на родителите – излизат нови и примамливи играчки и стоки за деца, но при някакво съмнение, по-добре е да не ги купуват”, акцентира председателят.

Той припомни, че наред със забраната на рискови продукти, комисията е установявала и различен тип нелоялни практики при предлагането на стоки за малчугани.

Те са свързани, например с липса на важна информация относно съставните елементи на игри или умишлено прикриване на обстоятелството, че ползването на стоката е свързано с допълнително закупуване на друг продукт. „Тогава децата остават разочаровани, а родителите са принудени да направят допълнителен разход. Затова – внимание към детайла!”

Във връзка с предстоящия летен сезон Маргаритов препоръча: „Когато потребителите тръгнат на почивка, да си набавят всичко необходимо, включително и за децата, още от мястото на заминаване, за да не им се налага да правят по-сериозни „аварийни” разходи”.

Той посочи, че комисията ще извършва проверки и в магазинната мрежа по Черноморието. „Често пъти по време на туристически сезони сме констатирали нелоялни практики и в търговските обекти. Не поради това, че цените са по-високи – това е процес, който пазарната икономика диктува, а във връзка с отправяни към потребителите заблуждаващи послания”, изтъкна председателят. И даде пример, че може да има несъвпадение на цената на етикета с това, което се маркира на касата или промоциите на поначало завишените по курортите цени да не са реални, защото тези стоки никога не са продавани на по-високи цени.

Според Маргаритов пилотните проверки на КЗП през месец май в туристическите обекти по морето показват, че има готовност за започване на сезона. „Обектите са приведени в по-голямата си част в съответствие с изискванията. Тези, които не са категоризирани от Министерството на туризма или от кмета на съответната община, просто няма да работят”, категоричен бе той.

„Ще акцентираме вниманието си и върху обекти, които предлагат ол инклузив, защото от два сезона насам новата Наредба за категоризацията определя и минималните изисквания към параметрите на тази услуга. Така че това вече може съвсем обективно да се проследи. Ще взимаме и проби от алкохолните напитки, които се предлагат на потребителите в тези комплекси, за да могат да бъдат изпитани и да установим тяхното съответствие, както и в други периоди сме правили”, допълни председателят. Той подчерта, че една от целите, които институциите са си поставили, е сезонът да бъде колкото се може по-дълъг. А това означава и качеството на услугите през цялото време да се запази на най-високо ниво.

В края на разговора Маргаритов прикани потребителите да бъдат активни, когато установят някакъв проблем, още на място да настояват пред управата на съответния хотел или ресторант да бъдат възстановени техните права. Ако това не се случи, екипите на КЗП са в готовност да реагират.

Източник:

Габриела Руменова –

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Лазерни показалци могат да увредят зрението на децата Лазерните показалци са изключително опасни, когато не се ползват по предназначение и е възможно да увредят трайно зрението на детето Ви, предупреждава Комисията за защита на потребителите (КЗП)

Лазерните показалци са изключително опасни, когато не се ползват по предназначение и е възможно да увредят трайно зрението на детето Ви, предупреждава Комисията за защита на потребителите (КЗП).

Тези продукти са широко навлезли в арсенала на преподаватели и лектори при изнасянето на образователни и бизнес презентации. В случай че лазерният показалец се употребява правилно и отговаря на изискванията за безопасност, не би следвало да създава рискове за потребителите.

Продуктите с лазерни диоди, обаче, могат да бъдат много опасни, ако децата решат да играят с тях.

„Насочи ли се лазерният лъч към очите, може да има нежелателни последици”, предупреждават експертите. При игра в междучасие в училището или на двора децата биха могли да се „обстрелват” с лазерни лъчи, което да доведе до злополука. Включително до увреждане на очите.

Подобни инциденти са регистрирани. Най-често даваният за пример е описаният в британския медицински журнал New England Journal of Medicine случай с 15-годшно момче  от Швейцария, загубило част от зрението си при игра със закупен от Интернет лазерен показалец с мощност от 150 миливата (mW). Младежът е получил изгаряния на ретината, в резултат на което яснотата на зрението му сериозно се влошила. Два месеца по-късно имало подобрения, но според лекуващите специалисти някои увреждания и рискът да развие проблеми по-късно в живота в резултат на увреждането на ретината му останали.

Децата и тийнейджърите не са единствените, които могат да пострадат при употребата на лазерни показалци.

Много възрастни са слабо информирани по отношение на опасностите при такъв тип продукти.

Неправилната употреба или несъответствието на лазерите с изискванията за безопасност във всички случаи са съпътствани с рисковете от увреждане на зрението и изгаряния.

Затова на общоевропейско, а и на световно ниво са въведени задължителни изисквания, както по отношение на характеристиките, така и на информацията при продажбата на такъв тип продукти.

Например, в повечето държави има ограничение диодът да не превишава 5 mW.

Причината са доказателства, че над тази мощност лазерите носят риск от увреждане на зрението. Над 500 mW пък водят до изгаряния на кожата.

Повечето лазери, използвани в играчките и игрите, са означени с тип I. Те имат мощност под 4 mW и са неспособни да повредят ретината. Болшинството лазерни показалци са класифицирани като тип II или IIIA и имат мощност от 1 до 5 mW. Макар, че според специалистите теоретично, това е достатъчно за увреждане на ретината, в литературата за подобни случаи не се съобщава.

Лабораторните анализи преди пускането на подобен тип продукти на пазара са задължителни. Те могат да бъдат продавани само ако се докаже, че са годни за ползване по предназначение.

Също така лазерните показалци трябва да бъдат продавани с предупредителен етикет за безопасно ползване.

Две са най-важните указания. Едното е да не се ползват от деца. Другото – да не се гледа директно срещу лазерния лъч или срещу неговото огледално отражение, както и да не се насочва срещу незащитено око.

Барбара Маклафлан, мениджър на кампанията в Кралския национален институт за незрящи, изразява следната позиция: „Лазерните показалци са измамни, изглеждат безопасни, но могат да бъдат много опасни. Особено такива, които са на разположение в интернет, които могат да притежават много силен лъч. Ако се злоупотреби и се насочат към очите на човек, дори само за няколко секунди, щетите могат да бъдат опустошителни.”

Изискванията относно производството и продажбата на лазерните показалци имат за цел да гарантират безопасността на потребителите и да ги предпазят от възможните рискове при досега до подобен тип изделия.

Спазването на стандартите се следи от контролните органи.

В България надзорът се осъществява от Комисията за защита на потребителите. Тя е ангажирана със задачата продуктите с лазерни диоди на нашия пазар да отговорят на изискванията за безопасност и да бъдат придружени с информация за потребителите относно възможните рискове при употреба.

В случай че подобни артикули се предлагат за продажба без информация на български език за безопасно ползване, контролният орган дава указания на производителя или вносителя да етикетира продуктите си съгласно изискванията.

Колкото и да се опитваме да предпазим очите си, инциденти се случват. Затова експертите дават няколко важни препоръки.

  • Не насочвайте лазерни показалки към никого, особено към главата или очите.
  • Не купувайте лазерни указатели за деца.
  • Уверете се, че върху продукта има етикет с информация за производителя или дистрибутора и датата на производство и предупреждение за безопасна употреба.
  • Проверете класа, който варира от I до IIIa. Продуктите от класове IIIb и IV трябва да се използват само от лица с подходящо обучение и в приложения, където има законна нужда от тези продукти с висока мощност.
  • Не забравяйте, че лазерните показалци не са играчки. Те са предназначени за професионална употреба и трябва да се използват отговорно. Неправилното използване може да доведе до сериозно увреждане на зрението ви.

Ако лазерен лъч попадне в очите Ви, е необходимо незабавно да посетите очния си лекар за преглед.

Важно е да се отбележи, че при първоначалния контакт на лазера с окото Ви, се стига до временна слепота или загуба на зрение, дължащи се на първоначалния шок на светлината. Не се притеснявайте. Това е често срещано и в повечето случаи ще последва възстановяване (макар и не на оригиналното ниво на зрителната острота).

Статии:

http://www.bbc.co.uk/news/10266498

http://www.pattyvisioncenters.com/index.php/myth_busters/myth/can_laser_pointers_hurt_your_eyes

http://www.rebuildyourvision.com/blog/vision-news/how-laser-pointers-are-damaging-to-the-eyes/

Източник:

Габриела Руменова

Връзки с обществеността

Комисия за защита на потребителите

КЗП започва проверка на общите условия на мобилните оператори по повод отпадането на роуминга В студиото на „Денят започва” по БНТ председателят Димитър Маргаритов съобщи, че телекомите са длъжни да уведомят потребителите за тези промени, а единият от тях вече го е сторил

КЗП започва проверка на общите условия на мобилните оператори по повод отпадането на роуминга
Новите правила за роуминга ще бъдат въведени чрез промяна в общите условия на мобилните оператори.

Затова Комисията за защита на потребителите (КЗП) започва преглед на всички условия, при които дружествата в сектора предоставят телекомуникационни услуги на своите клиенти.

В студиото на „Денят започва” по БНТ председателят Димитър Маргаритов съобщи, че телекомите са длъжни да уведомят потребителите за тези промени, а единият от тях вече го е сторил.

Маргаритов подчерта, че отпадането на роуминга не налага преподписване на действащите договори или сключване на анекси към тях и призова мобилните оператори да бъдат коректни и да не злоупотребяват на тази основа. Той успокои потребителите, че по никакъв начин не могат да бъдат задължени да се обвържат с нов срочен договор и предупреди да бъдат внимателни, ако към тях се отправя апел за много изгодни условия. „Има случаи, в които се спекулира с това и икономическите оператори използват подобни възможности, за да добавят към договорите на потребителите допълнителни услуги, които често пъти не са необходими. Настоятелно правят опити да ги склонят да подпишат нови срочни договори, за да ги запазят за по-дълго време или да ги затруднят, ако решат да ги напуснат в даден момент”, каза председателят.

Маргаритов припомни, че след изтичането си срочният договор се трансформира в безсрочен и може да бъде прекратен по всяко време с едномесечно предизвестие.

Полезно е да се знае, че при подписването на договор „има способ, който може да предпази потребителите от вземане на прибързани решения, за които след това да съжаляват”, посочи Маргаритов. „Ако се чувстваме притеснени в офиса на мобилния оператор, имаме право да не подпишем клаузата, по силата на която договорът започва да действа веднага. Можем да го вземем, да го прегледаме на спокойствие вкъщи и ако установим, че нещо не е наред, в 7-дневен срок да го развалим без каквито и да било последици от финансов или някакъв друг характер”, добави той.

В началото на месеца във връзка с предстоящия летен сезон комисията е започнала проверки по Черноморието.

„Докато няма голямо струпване на туристи, използваме възможността да проверим тези обекти, за които в предходни сезони сме констатирали, че имат определени проблеми. Някои от тях са констатирани по повод жалби и сигнали от потребители, че категоризацията не съответства на предоставяните услуги. А има и случаи, в които се установява, че туристическият обект работи без да е категоризиран и тогава се издава заповед за неговото временно затваряне”, обясни Маргаритов. И допълни: „Нашата цел е сега да установим дали всичко вече е наред. Респективно – там, където не е наред, да останат в сила тези мерки, които препятстват експлоатацията на такъв тип обекти. През месец юни започват нашите регулярни проверки в останалите туристически обекти, при които ще обърнем особено внимание на ол инклузива.”

През лятото комисията ще има виртуални приемни, в които туристите ще могат да получат консултация или да подадат сигнал, по който да бъде извършена проверка.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов, председател на КЗП: „Внимавайте с разновидностите на туристическите пакети All Inclusive” Маргаритов подчерта, че рискът е най-вече при формулировки, които включват този термин в посока на неговото ”олекотяване”

Димитър Маргаритов, председател на КЗП: „Внимавайте с разновидностите на туристическите пакети All Inclusive”
При резервирането на летните почивки хората да не се изкушават от нереалистични оферти и да бъдат внимателни по отношение на туристическите пакети, чиито наименования включват термина All Inclusive.

Върху това акцентира председателят на  Комисията за защита на потребителите (КЗП)  Димитър Маргаритов в предаването „Директно” по телевизия BG On Air.

Маргаритов подчерта, че рискът е най-вече при формулировки, които включват този термин в посока на неговото ”олекотяване”.

„Следим внимателно, дори в момента разглеждаме такива казуси с лек опит да бъдат правени отстъпления. Например, пак е All Inclusive, но да речем Light. Тогава има вероятност в предложения пакет да не се включва всичко онова, което се изисква по закон за All Inclusive”, предупреди председателят. Той даде и обратния пример: „Появяват се надграждания върху термина All Inclusive – Ultra All Inclusive, All Inclusive VIP и други подобни. Когато отговарят на изискванията и освен това добавят и допълнителни неща, няма лошо.”

В Наредбата за категоризирането на туристическите обекти се посочват минималните изисквания относно услугите, които трябва да бъдат предоставени под наименованието All Inclusive. Сред тях са нощувките, изхранване три пъти на ден, минималният асортимент, включително и по отношение на напитките и т.н. „Търговците, изпълнявайки минималните изисквания, по своя преценка биха могли да добавят допълнителни услуги. Много типичен пример в това отношение – безплатен чадър и шезлонг, ако съответният хотелиер има договор с концесионера на плажа. Това обаче не е задължителен атрибут на услугата All Inclusive, би могъл да бъде допълнителен”, уточни председателят.

Във връзка с друга актуална лятна тема – тържествените събития, сред които и започващите абитуриентски балове, Маргаритов препоръча винаги да се сключват договори, да се изискват и пазят платежните документи.

„При свързани с определена дата събития, има риск да се прояви недобросъвестно поведение на търговците – когато организацията е в такава фаза, че няма как да се откажете от договора, да изискат нерегламентирано допълнителни суми в последния момент. Например, договорен е кетъринг, но се оказва, че трябва да се заплати и за транспорта. Или пък за  наемането на инвентар. Също при услуги като направата на прическа, грим, дрехи – неща, за които няма как да реагирате, защото не разполагате с достатъчно време. И този свършен факт принуждава потребителите да извършват непланирани допълнителни разходи, което е нелоялна търговска практика”, разясни Маргаритов. Той настоя независимо от възможността да остане „горчив вкус”, когато потребителите са били принудени да правят такива плащания, задължително да сигнализират в комисията, за да може тя да се произнесе за тази нелоялна търговска практика. „И тук, както и във всеки друг случай на нелоялна практика, щом като нашата заповед влезе в сила – освен, че търговецът бива санкциониран, потребителят има право на обезщетение за вредите, които е претърпял. Затова дори за такъв тип услуги е хубаво да сключваме договори и да изискваме всякакъв тип документи, които да докажат извършените от нас плащания”, каза още председателят. Това помага, както на контролния орган при разглеждането на случая, така и на самите потребители впоследствие да получат обезщетение, за вредите, които са претърпели.

„Примерите показват, че когато потребителят е информиран за своите права и е склонен да обърне внимание на неприятностите, които се случват и най-вече когато разполага с документ, с който може да докаже, че е платил, тогава той в голяма степен може да разчита и на респекта на търговеца. Но дори и да не го получи, може да разчита на нашето съдействие”, завърши Маргаритов.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Страница 1 от 612345...Последна »