Tag Archives: КЗП

ВАС потвърди заповеди на КЗП за забрана на нелоялни практики при провеждане на промоции КЗП със съвети към потребителите и препоръки към търговците

Върховният административен съд потвърди заповеди на Комисията за защита на потребителите (КЗП) за забрана на нелоялни търговски практики, свързани с кампании за предоставяне на отстъпки.

С промоционална оферта „Вземи 10% повече” „Ти Би Ай Банк” ЕАД е създавала погрешно впечатление у клиентите на търговска верига за техника, че при сключване на договор за кредит по тази програма ще могат да закупят по-изгодно уред на изплащане. Потребителите са заблуждавани, че получават подарък 10% от цената на стоката, а всъщност заплащат този „подарък” под формата на по-високи разходи по обслужването на промоционалния кредит.

Оказва се, че при покупка на една и съща стока за еднакъв период на изплащане дължимата от потребителя месечна вноска ще бъде съответно около 37 лв. без да се възползва от промоцията и 42 лв. в случай, че вземе ваучер за отстъпка от 10%.

Друга забранена от КЗП и потвърдена от съда нелоялна практика е свързана с подвеждаща информация за размера на отстъпката и периода на провеждана от „Техномаркет България” промоция. Търговецът е обявил инициатива „Сливи за смет”,  по време на която клиентите му могат да закупят с намаление телевизор на стойност над 500 лв. при условие, че върнат стар електроуред.

На сайта на веригата е обявена отстъпка в размер на 20%, докато в разпространените рекламни брошури е посочено, че тя е 10%. На практика двадесетдневната кампания се е развила на три етапа, като по-голямата отстъпка е прилагана само през средния период в рамките на пет дни, а през останалите петнадесет дни са приспадани само 10% от цената на стоката. Това обаче по никакъв начин предварително не става ясно за потребителите, които могат да се объркат от противоречивата информация от различните източници, както и да пропуснат възможността да се възползват от по-голямата отстъпка в по-изгодния период на промоцията.

Третата пресечена нелоялна практика е на „Доверие Брико” АД за липса на наличности на промоционални продукти от рекламни брошури.

За едномесечна кампания търговската верига е разпространила 5000 брошури на територията на Варна за стоки с намаление от 30% до 70%, но доставените количества на някои от тях не са съответствали на обема на направената реклама. Например, към момента на проверката на КЗП е липсвал шезлонг на редовна цена от 139 лв., който след отстъпка от 70% е струвал 41,70 лв. Справка в системата за продажби на единствения обект на веригата в града показва, че от него са закупени едва 32 броя от началото на промоцията.

За прилагането на нелоялни търговски практики Законът за защита на потребителите предвижда санкция в размер до 30 000 лв. при първоначално нарушение и до 50 000 лв. при повторно.

Съвети към потребителите:
  • Внимателно пресмятайте крайната цена, която ще заплатите след приспадането на анонсираните при промоции отстъпки.
  • При противоречива информация за условията на промоция уточнете кои са валидните.
  • Когато липсва желаната от Вас промоционална стока, настоявайте търговецът да Ви осигури подобна на нея на същата цена.

Препоръки към търговците:
  • Всеки опит за заблуда на потребителя за по-изгодна покупка при провеждане на промоции представлява нелоялна търговска практика.
  • Условията на промоцията трябва да бъдат ясни и да не си противоречат в различните източници на информация за кампанията.
  • Количествата промоционални стоки трябва да съответстват на обема на направената реклама.

Източник:

Габриела Руменова

Връзки с обществеността

Комисия за защита на потребителите

КЗП: Спрени са SMS-ите за новите спортни канали, потребителите плащат само при заявено желание да ги гледат Абонатите на цифровата телевизия няма да заплащат за тези канали след 31.03.2017 г.

Преустановено е изпращането на SMS-и за трите спортни канала Мtel Sport 1, Mtel Sport 2 и EDGE sport, с които доставчикът изискваше от потребителите да върнат съобщение с текст STOP и своето ЕГН, за да ги деактивират и да не заплащат месечна такса за тях след изтичането на промоционалния период за въвеждането им.

Абонатите на цифровата телевизия няма да заплащат за тези канали след 31.03.2017г., ако изрично не заявят желанието си да ги получават. Услугата е предплатена и няма да бъде предоставена, в случай че клиентът не внесе месечната такса в аванс.

Доставчикът се ангажира и с това да възстанови месечните абонаменти на всички свои клиенти, които са решили да продължат да гледат каналите в периода април-юни срещу заплащане, но спортното съдържание не е било достатъчно атрактивно за тях.

Новите правила са потвърдени и на сайта на търговеца, както и в телевизионната реклама.

До промяната се стигна след намесата на КЗП във връзка с получени сигнали от граждани и информация, разпространена в социалните мрежи.

Обръщаме внимание на потребителите да следят информацията във фактурите си за предплатените услуги, за да се избегне предоставянето на незаявени такива и при съмнение да сигнализират в КЗП.

Източник:
Габриела Руменова –

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Международният ден на потребителя е повод да преосмислим отношението си към потребителските права Димитър Маргаритов, председател на КЗП в предаването „еМисия България” по BiT

Димитър Маргаритов в предаването „еМисия България” по BiT
„Международният ден на потребителя би трябвало да ни даде повод да се замислим дали се възползваме достатъчно добре от правата, които имаме по закон и дали сме достатъчно активни, когато към нас са адресирани различни нелоялни търговски практики”, коментира Димитър Маргаритов в предаването „еМисия България” по BiT.

„Нашата статистика показва, че в последните две-три години трайно се наблюдава тенденция българският потребител да става все по-активен. През миналата година получихме над 21 500 жалби от потребители, като за период от 5-6 години те са нараснали близо два пъти. Това означава, че хората са по-активни, по-добре информирани, защото човек обикновено се обръща за защита към дадена институция, когато знае, че има право на това и когато в повечето случаи се е опитал да си помогне сам, но не е успял”, коментира председателят на КЗП.

Маргаритов съобщи, че 1/3 от жалбите и сигналите са свързани с проблеми в сферата на телекомуникациите.

Друга значителна част от оплакванията са във връзка с търговията на дребно с електроуреди и битови уреди. „Около 60% от случаите през миналата година са получили благоприятно за потребителите развитие, т.е. не само сме открили нарушения и сме санкционирали търговеца, но сме успели да направим така, че потребителят да усети положителната намеса на органа”, каза още той.

Жалби до КЗП могат да бъдат подавани и онлайн, като в този случай във всеки един момент потребителят може да следи нейното движение.

Броят на проверките също нараства, част от тях комисията извършва съвместно с други контролни органи.

„Сами по себе си, въпреки желанието и полаганите усилия, няма как да бъдем изцяло полезни на потребителите, без доброто взаимодействие, което имаме с други институции като Агенция „Митници”, Българската агенция по безопасност на храните, КРС, КЕВР. Също и с неправителствения сектор. През последните години се наблюдава силна активност на неправителствени организации в областта на потребителската защита. Това е изцяло от полза за хората и на институциите, защото се наблюдава симбиоза между будната гражданска съвест и възможността да реагираш професионално на поставени въпроси. Добрата координация с тези неправителствени организации позволява адресирани от потребители към тях проблеми ние да получим много по-къс път към съответния проблем и да опитаме да го разрешим”, поясни Маргаритов.

Комисията има действащи споразумения с неправителствени организации.

Вчера бе подписан анекс към сключения в края на миналата година Меморандум за сътрудничество и съвместна дейност между КЗП и Федерацията на потребителите в България. Двете страни ще предприемат действия с цел изследване на определени групи продукти (съдържание на етикети, анализ на верността на информацията върху етикетите, сравняване на съдържанието на етикетите) на едни и същи стоки от един и същ производител, предлагани в България и в други държави от ЕС. Поводът е информацията, че предлагани от едни и същи производители хранителни стоки под една и съща марка и наименование са с различен състав на вложените при производството продукти.

В края на разговора в студиото Маргаритов съобщи, че се подготвя регламент, който на европейско ниво да въведе нова законодателна рамка по отношение на въпроса с геоблокирането при електронната търговия на територията на ЕС.

Въвеждането му има за цел да задължи онлайн търговците да прилагат еднакви условия спрямо всички граждани в Общността.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов: 299 нелоялни търговски практики е забранила КЗП през 2016 година Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП) в интервю за предаването „Добър ден, България“ по Радио „Фокус“.

Димитър Маргаритов

Водещ: Г-н Маргаритов, колко сериозен е проблемът с нелоялните търговски практики и каква част от целия пазар е обхваната от подобни практики, завладян, това е точната дума?

Димитър Маргаритов: Преди да отговоря конкретно на въпроса, ми позволете да отбележа факта, че днес е Международният ден на потребителите, да пожелая на всички сънародници, защото всички ние сме потребители, да пазаруват спокойно в условията на един коректен пазар и да си пожелая на мен и на нашата институция да продължим със сериозни усилия да защитаваме хората и да правим така, че и търговците да бъдат по-коректни към тях. И сега конкретно на отговора на вашия въпрос. Нелоялните търговски практики са най-сериозните нарушения в сферата на потребителската защита, защото те могат да засегнат неограничен кръг потенциални клиенти и оттам да ги ударят сериозно по джоба. Така, че неслучайно нашата комисия поставя много силен акцент върху работата по откриването и забраната на такъв вид нелоялни търговски практики. Само да спомена някои числа. През миналата година ние сме се произнесли и сме забранили 299 такива нелоялни търговски практики. За сравнение ще кажа, че през 2012 г. комисията е забранила 100, тоест три пъти повече са сега забранените нелоялни търговски практики. При все че никой не може да ме убеди, че тогава търговците са мамели по-малко.

Водещ: В кои сектори и услуги има най-често нелоялни търговски практики?

Димитър Маргаритов: Според получените при нас жалби и сигнали най-чувствителни засегнатите от такива практики са секторите, в които потребителите ежедневно взаимодействат с търговци. Телекомуникациите, където е и най-големият процент от жалби, които получаваме изобщо в комисията. На следващо място можем да посочим големите вериги за търговия с храни, със стоки за бита и много по-малко, ако трябва да отидем вече в другия край на статистиката, са жалбите и съответно откритите нелоялни търговски практики във финансовите услуги и в туризма, колкото и странно да изглежда на пръв поглед. Но давам си сметка, разбира се, че тези сектори също са чувствителни и всеки конкретен случай е достатъчно важен, за да предизвика общественото и институционално внимание.

Водещ: Ако я вярна цифрата, че 63% от целия пазар е обхванат от нелоялни практики, тогава как отговаряте на въпроса достатъчен ли е контролът?

Димитър Маргаритов: Аз мисля, че това число е изведено от контекста, и ще ви обясня защо смятам така. Първо, категорично не е възможно да се установи какъв е точно процентът на засегнатия пазар, тъй като това означава, че трябва да извършите проверка в абсолютни всички обекти и онлайн магазини. Но числото 63% се появява в нашия отчетен доклад за миналата година и то означава следното: това е процентът от случаи, при които ние сме се произнесли, че такива практики са налице от общия брой случаи, които сме разгледали на базата на сигнали, получени от потребителите и на наши кампании. Тоест при регистрирани около 500 случая в 300 от тях сме установили и забранили нелоялни практики.

Водещ: Факт е, че през последните години културата на българския потребител значително се е повишила. В немалко случаи той търси правата си, но знае ли въпреки всичко достатъчно и как на практика може да се защити от тези практики?

Димитър Маргаритов: Нашата институция полага усилия в тази посока за разгръщане на информационни кампании, а не само да присъстваме, санкционираме, което е основен принцип, разбира се. Но си даваме сметка колко е важно хората да знаят как да постъпят в дадена ситуация, защото тогава и търговците ще реагират, а пък и тази активност ни дава възможност ние да организираме съответна проверка след получен сигнал. Тоест хората според мен са наистина все по-информирани. Трябва обаче да се полагат още усилия в тази посока, защото традиционно според мен българинът е малко по-консервативен в това да реагира на различен тип несправедливост, която е адресирана към самия него. Хубавото е, че броят на сигналите и жалбите, които ние получаваме на годишна база, вече трета поредна година нараства и за миналата година в нашата комисия са дошли 21 хиляди и 500 потребители, които или са сигнализирали, или са се оплакали от различен проблем, включително нелоялна търговска практика, която е била насочена към тях. Само една цифра, понеже е хубаво наистина да отдаваме значение на фактите. От тези подадени жалби през миналата година при нас, за които ние сме били компетентни да реагираме, около 60 % са разрешени в полза на потребителите. Само за сведение, ако се върнем на 2012 г., понеже я посочихме преди малко, тогава процентът е бил някъде около 20-25.

Водещ: Много популярност в последно време придобиха т.нар. бързи заеми. Какви са конкретните рискове, които крият тези заеми, колко такива сделки се правят на ден? Има ли ефективност на проверките?

Димитър Маргаритов: Големият проблем при тези кредити, така популярни наистина в последно време при нас, е, че към тях обикновено се прибягва, когато хората имат много спешна нужда от пари и всъщност при това е рисково те да подценят условията, при които тези кредити се взимат. А истината е, че навсякъде по света такива заеми струват скъпо, тъй като са високорискови за тези, които ги предоставят. Ето защо това, което трябва да бъде направено, освен засиления контрол, който аз считам, че упражняваме, тъй като ние преглеждаме константно всички общи условия на такива дружества и при разкриване на неравноправни клаузи, които са в ущърб на потребителите, ги забраняваме, като в случай, че това не бъде направено, водим и дела. Особено важно е да знаят потребителите, че има една кратка информационна система, така наречения стандартен европейски формуляр, който е задължително да бъде представен на потребителя, преди да подпише каквото и да било, свързано с бърз кредит. В този стандартен европейски формуляр трябва да се съдържа цялата пълна, точна и вярна информация относно това какво ще получите и най-вече какво ще трябва да върнете. Образец на този формуляр може да бъде изтеглен от нашия сайт в интернет, така че потребителите да бъдат защитени. И още нещо. Много е важно е да се търси консултация. Разбира се, и ние бихме могли да даваме такива консултации на потребители, но новите нормативни актове в областта на кредитирането предвиждат специална фигура на такива лица, които трябва да бъдат наети от финансовите институции и тези лица получават регистрация в БНБ. Така че те би трябвало да са както компетентни, така и проверени за това да могат да дават консултации на потребителите и от тази гледна точка да бъде по-спокоен и информиран техният избор.

Водещ: Въпреки информационните кампании, въпреки че правата на потребителите са ежедневно в полезрението на медиите, защо продължават стотици граждани да стават жертва на т.нар. взаимоспомагателни каси, може ли това да бъде избегнато?

Димитър Маргаритов: Знаете ли, това е един въпрос, който не е съвсем пряко адресиран към нашата комисия, тъй като не става въпрос за отношение между търговец и потребител, а става въпрос за упражняване на правото на сдружаване и когато това право на сдружаване бъде използвано превратно от някой, който е решил да привлече свои съмишленици към дадена кауза, тогава възниква проблемът. А проблемът конкретно с тези каси е в някаква степен и нормативен. Има една голяма празнота в нормативната уредба по отношение на това как би трябвало да бъдат контролирани подобни, ако мога да ги нарека, финансови институции. Тоест в най-близко бъдеще при наличие на работещ парламент би трябвало от финансовите институции в държавата да бъдат направени предложения за промени в нормативната уредба, за нейното уплътняване. Така, че всъщност, ако такива каси функционират, то да е ясно кой ги контролира.

Водещ: Вашата комисия също неведнъж е апелирала, когато купуваме дадена стока, да четем внимателно това, което пише на етикета. Но факт е, че често пъти има несъответствие между изписаното и съдържанието на самата стока. Как може реално да се провери доколко етикетът съответства на съдържанието?

Димитър Маргаритов: Това може да бъде извършено по няколко начина. Единият, разбира се, е емпиричен, чрез оглед на самите стоки, но невинаги той дава необходимите ефекти. Затова има и откъм различните институции в зависимост от сектора лаборатории, които са акредитирани от Българската служба за акредитация, и всъщност могат да бъдат извършени различни изпитвания. Говорим не само за храни, говорим за други стоки, чийто химичен състав може да бъде установен и на тази база, в резултат от анализите да се направи вече обоснованият извод дали има такива разминавания или не. Нашата комисия редовно участва в такъв тип кампании и с Агенцията за безопасност на храните, и с Министерството на здравеопазването, а и по международни инициативи, които имат за цел именно това. Тук, разбира се, няма да скрия, че има известен проблем с финансирането, тъй като тези анализи обикновено струват скъпо, но именно пък наличието на такива международни проекти позволява цели групи стоки да бъдат подложени на изпитване, за да се установи дали информацията на етикета съответства на реалните характеристики. Например, сега в момента нашата комисия работи по такъв проект за автомобилните гуми.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов, председател на КЗП: „Правата на потребителите трябва да бъдат гарантирани и на дигиталния пазар” Сред безспорните предимства на онлайн пазаруването са безусловното право на отказ от покупката в 14-дневен срок и възможността бързо и лесно да се съпоставят няколко различни оферти

Димитър Маргаритов

Дигиталният пазар би бил в полза на потребителите най-вече когато е сигурен и спокоен. Мисля, че в последните години нашето общество узрява все повече за това, че търгуването в Интернет не е толкова опасно. Това доверие на българските потребители в предимствата на дигиталния пазар се забелязва и през публикуваната наскоро статистика на „Евростат”, която показва, че вече над 1,3 млн. потребители у нас търгуват в интернет и реализират оборот от над 400 млн. лв. на година.” Това заяви Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП) в „Денят започва” по Българската национална телевизия (БНТ) часове преди началото на кръгла маса на тема: „Информационните технологии – в полза на потребителите”.

Маргаритов припомни, че сред безспорните предимства на онлайн пазаруването са безусловното право на отказ от покупката в 14-дневен срок и възможността бързо и лесно да се съпоставят няколко различни оферти на сходни продукти, за да може потребителят да направи своя информиран избор и да сключи най-изгодната сделка.

Комисията е изключително активна особено в последните две години в залавянето и забраната на нелоялни търговски практики, включително в онлайн пространството. През миналата година в около 70% от разгледаните по планирани кампании или по сигнали на граждани случаи по повод съмнения за нелоялни практики се е потвърдило, че такива са налице. „Това не би трябвало да стряска потребителите и те да мислят, че на всеки ъгъл ги дебне някаква опасност. Става дума за по-засилен контрол в последните години по отношение именно на нелоялните търговски практики. Ако в миналото акцентът в дейността на комисията е бил по-скоро върху административните нарушения, то сега ние считаме, че е по-важно да забраняваме всички онези действия на търговците, които са адресирани до неограничен кръг потребители, тъй като там потенциалните заплахи са по-големи. Когато бъде забранена една такава практика, спрямо всички вече търговецът не може да я прилага”, коментира председателят.

Маргаритов посочи, че в усилията правата на потребителите да бъдат защитени КЗП си партнира и с други контролни органи и институции, които имат компетенции в различни сектори на икономиката.

„Доста добре работим по отношение на безопасността на стоките с Агенция „Митници”. Имаме изграден синхрон и с Българската държавна агенция по безопасност на храните, с която извършваме проверки в търговската мрежа и в туристически обекти. С Комисията за регулиране на съобщенията взаимодействаме по отношение на телекомуникационните оператори. Когато става въпрос за търговци, предоставящи услуги по топлофикация, електроснабдяване, работим заедно с Държавната агенция за енергийно и водно регулиране. Координацията между институциите трябва да постигне още по-високи равнища, за да могат в този процес да бъдат решавани с години трупани проблеми”, подчерта той.

„Активността и това да сме склонни да отстояваме позицията си на пълноправни граждани и европейци е най-важното. Радвам се, че в последните две години статистиката показва, че българският гражданин става все по-склонен да реагира, когато някой се опита да наруши неговите права и да сезира институциите, което може да означава и повишено доверие в тях. Надявам се тази тенденция да се задълбочава, защото тя води до друга положителна тенденция – намаляването на нарушенията, тъй като търговците се респектират”, коментира Маргаритов.

„Основните права на потребителите са правото на информация за стоките и условията на сделките, на безопасни стоки, на рекламация за дефектни стоки, право на отказ в 14-дневен срок при онлайн търговията. Тези няколко и техните производни права създават гръбнака на потребителската защита. Гражданите трябва да знаят, че ги притежават и да ги отстояват. А ние – институциите, сме призвани да им помагаме”, завърши Маргаритов.

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов: Консултацията преди теглене на заем намалява рисковете Димитър Маргаритов в сутрешния блок на ТВ „Европа”

Димитър Маргаритов в сутрешния блок на ТВ „Европа”
Преди да изтеглят бърз заем, гражданите да се консултират с Комисията за защита на потребителите (КЗП) или с регистрирани от БНБ лица, които в небанковите финансови институции и в банките имат точно тази функция, прикани председателят Димитър Маргаритов в сутрешния блок на ТВ „Европа”.

„Преди да сключат договора или когато нещо не им е ясно в хода на договаряне с търговеца, потребителите могат да поискат от самия него такова лице да ги консултира. Винаги съветваме хората да не се доверяват на първата срещната обява, а да съпоставят условията, които и други търговци биха могли да им предоставят”, каза той.

Маргаритов бе поканен за коментар по повод новата вълна обяви за бързи заеми, които периодично се появяват в градската среда. „В този кратък текст, няма как нещо да не е наред. Но зад това, което се съдържа в него, нещо може да не е наред. Това ни накара да започнем проверки, за да установим какво се крие зад този телефон и дали мними „банкери” не целят да привлекат хора, които да се съгласят да сключат определено неизгодни сделки”, поясни той. И добави, че когато потребителят иска да получи кредит и види такава обява, задължително след като се обади на този телефон и разбере кой стои зад него, да провери дали това е лицензиран от БНБ търговец, който има право да предоставя такива заеми. Така, ако впоследствие възникне някакъв проблем, ще има механизми за защита.

„Когато решите да получите кредита, или трябва да посетите офис на този търговец, или по интернет той да Ви предостави условията. На европейско ниво със законодателната рамка е въведен т. нар. стандартен европейски формуляр, който представлява бланка с точно определени реквизити. Там трябва да се съдържат всички съществени условия и най-вече финансовите параметри – сумата, която ще получите и тази, която трябва да върнете.

Ако някой Ви каже по телефона, ще Ви преведа 2000 лв. по сметка, която ми кажете, и след два месеца ще ми върнете 2500 лв., не трябва да се доверявате.

Има лица, които спекулират с това, впоследствие започват да упражняват натиск, включително злоупотребяват с имуществото на хората”, предупреди Маргаритов.

През 2015 г. и 2016 г. КЗП е проверила общите условия на всички лицензирани небанкови финансови институции.

Неравноправни клаузи са установени при всички, но едва 8 са отказали да ги отстранят и комисията е завела срещу тях колективни искове в съда. Санкции са наложени за установени нелоялни практики. „Най-честите случаи са липса на важна информация във формуляра, когато се предоставя на потребителя. Например, не се съобщава, че ако в рамките на три дни от сключването на договора трябва да предоставите поръчител. Ако не го направите, Ви взимат такса, която се равнява почти на размера на кредита”, илюстрира председателят.

Маргаритов коментира и темата за двойните стандарти в качеството на хранителните продукти на различните европейски пазари. „Нека си отговорим първо на въпроса – това позволено ли е от закона и от европейското законодателство или не. Ако е позволено, се поставят много въпроси, които естествено, че трябва да бъдат разрешавани. Но ние няма как да кажем – каква голяма беля е станала. Ако не е позволено, тогава става въпрос за това, че тези, които са нарушили закона, трябва да бъдат санкционирани. Ние работим по този въпрос, включително с Федерацията на потребителите в България.

Ще разгърнем проект, при който не само че ще установим дали има такива и какви са тези разлики в качеството, но и как евентуално би могъл да бъде решен този въпрос в полза на потребителите. не можем да бъдем поставени на две скорости в качеството си на потребители и въобще на хора – всички сме еднакви, имаме равни права. В тази посока трябва да се работи, но след като се изследва действащата законодателна рамка и въз основа на това да се предприемат следващите стъпки.”

 

Източник:
Габриела Руменова –

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП: Внимание с обявите за кредити в градската среда Проверете кой стои зад офертата и какви са условията за отпускането на заема

Хората да бъдат особено внимателни с офертите за бързи заеми, особено когато те се отправят чрез обяви в градската среда, предупреждават Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Българската национална телевизия (БНТ).

В такива случаи рискът за потребителите е по-голям, тъй като най-често тези обяви съдържат само един телефон, посочва председателят Димитър Маргаритов. И добавя: „Първото и най-важно нещо, което трябва да се установи, е дали зад този номер стои лицензирана финансова институция. Право да отпускат кредити в България имат само лицензираните от БНБ банки и небанкови финансови институции.”

Фирмата, на която попада екипът на БНТ при разработването на репортаж по темата, се оказва лицензирана. Съществува обаче риск понякога това да не е така.

„В случай че отсреща на телефона е „мним банкер”, сигнализираме полицията. Ако обаче се окаже – както в повечето случаи поне нашите проверки показват – че зад тези обяви стоят лицензирани финансови институции, потребителят трябва да концентрира вниманието си върху конкретните условия, които при посещение в офиса или в интернет ще му бъдат предоставени от този търговец”, коментира Маргаритов.

От КЗП съветват още потребителите да не подписват документи, преди да са се убедили, че са съгласни с условията, които им се предлагат.

В никакъв случай не бива да приемат за даденост съобщена им крайна сума, която те трябва да възстановят, без да им е ясно от какви компоненти се формира тя. За целта на общоевропейско ниво е прието да се представя от институциите, даващи такива кредити, т.нар. стандартен европейски формуляр. В него се съдържат всички важни реквизити, особено финансовите, на един бърз кредит”, казва още председателят на КЗП.

Образец на този формуляр може да бъде изтеглен от интернет страницата на КЗП.

Добре е преди да подпишат договора за кредит, потребителите да сравнят няколко предложения на различни търговци. При съмнения за нередности могат да подадат сигнал в КЗП, която ще извърши проверка. Санкцията за нелоялна търговска практика е до 30 000 лв. при първо нарушение и до 50 000 лв. при повторно.

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Пакети с безплатни есемеси биха решили въпроса с по-скъпите съобщения на кирилица Темата за есемесите бе един от поставените въпроси на инициирана от КЗП работна среща с представители на трите телекома в България и на регулатора в сектора – Комисията за регулиране на съобщенията

Пакети с определен брой безплатни есемеси, които да гарантират на абонатите на мобилните оператори, че срещу еднаква сума ще пишат на желания от тях език, но най-вече на родния, предлага председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов като възможно решение на казуса с по-скъпите съобщения на кирилица.

Темата за есемесите бе един от поставените въпроси на инициирана от КЗП работна среща с представители на трите телекома в България и на регулатора в сектора – Комисията за регулиране на съобщенията.

Обсъдено бе и предстоящото отпадане на роуминга, което не следва да води до влошаване на условията по потребителските договори. Подобни инициативи са част от превантивната дейност на КЗП, която има за цел намаляване на нарушенията на пазара.

„Считам че мисията на тази институция е да прави така, че нарушенията да бъдат все по-малко и по-малко, защото тогава потребителите биха били по-защитени. Обратното би означавало, че не си върши работата”, коментира председателят по ТВ „Евроком”.

„Трендът в последните 7-8 години по отношение процента на нарушенията спрямо извършените проверки по жалби от граждани и кампании на комисията се запазва в границите между 8 и 12%. През 2015г. той беше 10%, през 2016г. – 8%”, добави Маргаритов.

Той подчерта, че комисията запазва като основен акцент в контролната си дейност борбата с нелоялните практики. „Статистиката от миналата година е абсолютен рекорд в историята на КЗП по отношение на брой нелоялни практики, които са били забранени. 300 нелоялни практики означават милиони предпазени потребители от различни хитрини на търговците. Защото една нелоялна практика може да бъде адресирана до неограничен брой потребители. Например, при големите вериги, в които също сме хващали нелоялни практики, е възможно милиони потребители да пазаруват и всеки един от тях да бъде застрашен.

Тук говорим за радикална борба с опитите на търговците да прилагат такива хватки спрямо потребителите”, поясни председателят. И добави: „През 2015г. забранените нелоялни практики са били малко над 200, а преди това е имало години, в които са клонели към нула, което говори за недобро управление в тези периоди, тъй като тези практики не са били хващани или поне не се е случвало навреме. А призванието на нашата комисия е да направи така, че все повече потребителите да бъдат освободени от напрежението, че непрекъснато някъде ги дебнат нарушения.”

От началото на тази година комисията е забранила 35 нелоялни практики.

„Търговците опитват да намират различни вратички. Има случаи, когато вече сме се произнасяли, но пък тогава законът е по-строг и повелява, че ако повторно даден търговец бъде заловен да прилага една и съща практика, той се санкционира почти двойно спрямо първия път. Тук възпиращият ефект трябва да бъде в санкционния елемент, а не толкова в превенцията”, изтъкна Маргаритов.

В хода на разговора той потвърди, че отпадането на задължението за потребителите да заплащат в срок фактури, срещу които са подали възражение и няма произнасяне на търговеца, важи както за сметките за тока, така и за парното. „То е резултат от потвърдено от съда произнасяне на комисията във връзка с установени от нас неравноправни клаузи при преглед на общите условия на тези дружества – нашата основна функция по отношение на монополистите”, уточни той.

Според председателя хората са все по-склонни да търсят правата си на потребители.

От комисията отчитат увеличаване броя на жалбите. „През миналата година те надхвърлиха 21 500, което също е рекорд. Това означава, че хората са станали по-активни, по-осъзнати за техните потребителски интереси и са склонни да се обръщат към някой, който може да ги защити, когато не могат да се справят сами. Показва също, че ние сме институцията, която те предпочитат на първо място сред всички останали.”, посочи Маргаритов.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Потребителите трябва да имат право на индивидуални договори с топлофикациите Идея, която Комисията за защита на потребителите (КЗП) изцяло подкрепя

Гражданите да имат възможност да сключват индивидуални договори с топлофикационните дружества е идея, която Комисията за защита на потребителите (КЗП) изцяло подкрепя, заяви председателят Димитър Маргаритов в предаването „Нашият ден” по Българското национално радио.

„Ако тези икономически оператори желаят да осъществяват дейността си в съвременните условия и съгласно утвърдените стандарти почти навсякъде – и в страната, и извън нея, това е напълно нормално и би трябвало да се случи. Разбира се, то изисква известни промени в Закона за енергетиката, но с конституирането на новия парламент би могло да бъде направено. Така, както може 3-4 милиона потребители да сключат индивидуални договори с мобилните оператори, например, би трябвало да е възможно да го направят и с Топлофикация тези 400-500 хиляди домакинства, които са абонати в София”, коментира Маргаритов.

По повод продължаващата авария председателят на КЗП обясни: „Възможно е да се появяват проблеми, които са от обективно естество и които да водят до там, че в известен период от време хората да не могат да получат обещаната услуга. Затова в нормативните актове са предвидени съответните мерки, които могат да бъдат предприети и да потърсим правата си на потребители, включително обезщетение. А отговорността е на този, който е поел ангажимента да достави услугата.”

Маргаритов припомни, че ако гражданите имат съмнение относно коректността на месечните си сметки за парно или ток, следва да подадат жалба до доставчика, като до произнасянето му не са длъжни да заплащат фактурата, както и не следва да им бъде спирана услугата.

Председателят разясни и правата на гражданите в случай, че при сключването на договор с доставчик на телекомуникационни услуги са били заблудени за покритието на сигнала.  „Попадали сме на случаи, в които се оказва, че представяната в офиса или на интернет страницата на телекома карта на покритие съдържа невярна информация – в зони, в които е показано, че би трябвало да има сигнал, такъв няма или той е с недобро качество. Това е нелоялна търговска практика и ние имаме произнасяния по подобни казуси. Отделно от това би трябвало да бъде сезирана и Комисията за регулиране на съобщенията, за да провери дали състоянието на тази зона е съгласно лиценза. Във всеки случай, в който се докаже наличие на нелоялна практика, потребителят има право да претендира за разваляне на договора и обезщетение”, поясни той.

За момента зимният сезон тече спокойно. Доколкото се срещат нарушения, те са от познатите от минали сезони – разминаване между обещаното и предоставеното на място и рекламиране на обекти като по-висококатегорийни, отколкото в действителност са, посочи Маргаритов.

Той апелира към търговците и потребителите да бъдат внимателни и да спазват правилата, защото безопасността и сигурността са преди всичко.

Във връзка с предстоящите празници председателят на КЗП предупреди за капани, свързани с добилите популярност подаръчни ваучери: „Рискът е, че сте насочени към точно определен търговец и не знаете при него какви капани могат да дебнат за разлика от такива, при които пазарувате редовно и познавате.” Иначе тези ваучери на практика предоставят възможност на този, на когото са подарени, да пазарува от даден търговец на определена стойност. „Той отива в съответния търговски обект и там, както при всяка класическа търговия, трябва да се внимава, особено когато става въпрос за стоки, които са на промоция или в намаление, защото може условията да не са точно такива, каквито са обявени. Ако става въпрос за онлайн търговия, най-вече през социалните мрежи, има риск от мними търговци с изгодни оферти, които обаче да не изпълнят поетите от тях ангажименти”, добави Маргаритов.

При ранните резервации за летните почивки ниските цени са основният риск. Сравняването на аналогични оферти и проверяването на резервациите са задължително условие да се предпазим от проблеми на място, каза още председателят.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Регулирането на споделената икономика едновременно ще защити правата на потребителите и интересите на предлагащите стоки и услуги на този принцип Това заяви председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в предаването Invest/Or по Bloomberg TV

Димитър Маргаритов

„Без да искаме да въвеждаме тежест за хората, които осъществяват дейност в сферата на споделената икономика, настояваме да има правила и те да бъдат сходни със съществуващите най-вече по отношение на онлайн търговията”, заяви председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в предаването Invest/Or по Bloomberg TV.

„Те биха отворили пътя към нормалното функциониране на компании като Uber и Airbnb. Защото ще е ясно на какви правила се подчинява дейността, какви евентуални административни режими би трябвало да бъдат спазени. И още нещо ще е ясно – като превантивно и респектиращо въздействие – че ако не се съблюдават правилата, ще има контролен орган, който би могъл да се намеси и да възстанови справедливостта”, коментира Маргаритов. И добави: „Аз съм за това всичко да се случва прозрачно, според закона, както защитавайки потребителите, така и без да се накърнява общественият икономически интерес, който се проектира през данъчното и финансовото законодателство.”

Маргаритов отбеляза, че е налице институционално изоставане от темповете на развитие на този тип пазарни взаимоотношения, включително и в САЩ, където все още няма единно виждане за това как нормативно да бъдат регулирани. „За нас, както контролен орган в България, който е призван да осигурява потребителска защита на хората и да ги предпазва от различен тип проблеми в ежедневната комуникация с предлагащите им различни стоки и услуги, е ясно, че има необходимост от създаване на правила, по които да се развива този способ на търговия.

На първо място, те трябва да защитават потребителите от различен тип нелоялни търговски практики. Ако сега Вие влезете във взаимодействие с някой, който Ви предлага да споделите например някоя негова вещ, пътуване или нощувка срещу заплащане и имате някакъв проблем, няма към кого да се обърнете. Ние имаме желание да защитаваме всички потребители, независимо от това по какъв начин са били застрашени в икономически аспект”, подчерта председателят.

Той потвърди, че в КЗП са постъпвали сигнали за разпространявани чрез социалните мрежи предложения. Пожелалите да се възползват от тях са били подведени, като в повечето случаи не се е стигнало до сключването на сделка, но е имало и такива, в които е бил извършен паричен превод.

„Например, бяхме сигнализирани от потребител по повод оферта във „Фейсбук” от физическо лице, което е предлагало доставка на популярните ховърбордове, като едва на по-късен етап е уведомявало за необходимостта от заплащане на сума за внасянето и освобождаването от митница на въпросната стока. Сделката не се беше състояла, защото тя вече не е толкова изгодна за потребителя, както при първоначалната оферта. В този случай, освен да информираме органите на икономическа полиция, които да задържат лицето заради разпространяваната фалшива информация, нищо повече не бихме могли да направим. Ако се върнем на законодателството, регулиращо материята в конвенционалната търговия, ще видим, че всеки извършващ подобен тип нелоялна практика търговец, може да бъде глобен от нашата комисия със солидна сума до 30 000 лв.”, обясни Маргаритов.

Председателят посочи, че макар това да не е типичен пример на споделена икономика, тя е феномен, който е резултат от интензивното общуване на хората в глобалната мрежа и има за цел да улесни техния живот.

Той коментира и темата за споделеното пътуване, като посочи, че контролът трябва да бъде съобразен с наличието на правила, които да регулират осъществяването на тази дейност и от потребителска, и от финансово-фискална гледна точка: „Една комплексна, координирана нормативна уредба, която да улесни и изясни начина, по който трябва да се осъществяват такъв тип дейности.”

„В България от години има някои съществени по отношението на потребителите проблеми с предлагането на таксиметрови услуги. Касаят качеството на продукта, редицата нелоялни практики, свързани с т.нар. „таксита менте”, които с промяната на една буква или цифра създават заблуждение у потребителя, че са от големи фирми, наложили се с ниските си тарифи, а Ви взимат десет пъти повече. В резултат на казуса Uber, а и на това, че проблемите бяха назрели, има едно подобрение. То се дължи и на нормативни помени – пределните цени на километър, засилен контрол на водачите на таксиметровите автомобили и пр. Това показва как разумна и лоялна конкуренция, която се подчинява на правила, може да доведе до там, че всички конкуриращи се играчи на пазара да търсят все по-доброто си представяне. А това е изцяло в интерес на потребителите”, заключи Маргаритов.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП): „Новото в потребителската защита е превръщането на намираните в полза за гражданите решения в жалони” Санкциите за нарушителите също са важни, тъй като действат дисциплиниращо на търговците, но не по-малко значение има и активното поведение на самите потребители

Димитър Маргаритов

„Основното в сферата на потребителската защита вече е посредством диалог и механизми за намиране на решения в полза за гражданите да се търсят и бъдещите жалони, с които ние ще продължим да развиваме тази тематика. Това засега работи”, посочи в предаването „Нощен Хоризонт” на БНР Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП).

Той добави, че санкциите за нарушителите също са важни, тъй като действат дисциплиниращо на търговците, но не по-малко значение има и активното поведение на самите потребители.

„Ако ние продължим да възпитаваме по линия на превенцията това поведение у българския потребител, много бързо и самите търговци ще разберат, че има граници на това как можеш да се опитваш да спекулираш с доверието на хората и с икономическите им възможности. Тук е и от наша страна иновационният подход. Даваме си сметка, че ако методично, системно и правилно обясним на тези, които предлагат на потребителите стоки и услуги, особено на по-малките, какви са правилата и колко е важно и за бизнеса им да ги спазват, убеден съм, че ще го възприемат като подход. Дори да има манталитетна особеност, която да ни тласка все към това да направим някоя дребна хитринка, с малко работа в тази посока, тя може да бъде преодоляна и да тръгнем по пътя на разумното надграждане и на търсенето на позитивното общуване на този терен”, коментира Маргаритов.

Председателят подчерта, че нелоялните търговски практики застрашават потребителския интерес в много голяма степен: „Те не са въпрос на административно нарушение, което ще заблуди конкретния човек. Основават се отправян към най-широк кръг потребители анонс със заблуждаваща или спестена информация.

Попадали сме на случаи, в които по-малки търговци, включително в райони в страната с население с по-ниска покупателна способност, опитват да не посочват коректно грамажите на предварително пакетираните продукти или на касата да маркират по-висока от оповестената на щанда цена.”

Маргаритов посочи, че комисията активно и перманентно следи качеството на туристическия продукт. В хода на активния зимен сезон акцентът е и върху ски пистите. „Тяхното привеждане в съответствие с изискванията на новата наредба, която е много полезна, защото въвежда единен стандарт за информацията, която трябва да бъде предоставена на туристите на всяка ски писта. По такъв начин се преодолява доскоро съществуващият проблем на различните писти да се поставят различни обозначения, което понякога затрудняваше туристите”, обясни той.

По-голямата част от вредните продукти произхождат от страни извън Европейския съюз.

„Държим лидерска позиция в топ 5 от европейските страни по залавянето и забраната на опасни стоки. Това, че сме външна граница на ЕС означава, че сме малко по-рискова територия и трябва да бъдем бдителни. Има различни стандарти, в ЕС те са по-високи. Всяка стока, която стъпва на наша територия, трябва да отговаря на европейските стандарти. Установените опасни стоки се унищожават. Основно те са свързани с отглеждането и възпитанието на децата, което също поставя въпроса за голямата отговорност”, акцентира Маргаритов.

„В дисонанс с основната ни статистика, според която нарушенията намаляват, през миналата година констатирахме ръст на тези в онлайн търговията”, съобщи председателят на КЗП. Той препоръча на потребителите да следят да има достатъчно информация за търговеца и да проверяват възможността да се свържат с него, за да са сигурни, че е реален.

Напомни, че никой не може да задължи потребителя да плаща авансово при този тип сделки.

„Онлайн търговия добива все по-широки измерения. В последните години все повече се развиват такива способи на взаимодействие между хората, не непременно между потребители и търговци, които налагат на пазара т.нар. споделена икономика. Хората общуват в Интернет, започват да предлагат едни на други най-различни стоки и услуги и осъществяват различен тип комуникация във връзка с предлагането и търсенето. Това е, според мен, посоката, в която през следващите години ще се развиват търговията и пазарът. Тук ще бъдат и най-големите предизвикателства пред потребителската защита, включително като нормативна регулация, каквато към момента липсва. Дошло е времето, в което да се замислим, че трябва да се изработят правила. Те могат да бъдат заимствани от тези при конвенционалната и интернет търговия и да се приложат в сферата на споделената икономика. Нашата комисия е в състояние да го направи и се надявам, че с конституирането на новия Парламент ще имаме възможност да предложим нещо работещо, което да бъде възприето”, каза още Маргаритов.

Действащите правила в сферата на потребителската защита на територията на ЕС са единни.

За решаване на трансграничен проблем работят Европейски потребителски центрове. Такъв офис има и у нас, той функционира към КЗП. Маргаритов акцентира върху това, че при пазаруване от търговци извън ЕС потребителите трябва много внимателно да проследят информацията и при липса на такава да бъдат изключително резервирани, защото там могат да важат съвсем други правила. Например, правото на отказ може да не е в 14-дневен срок или упражняването му да се реализира по друг начин.

На финала: „Нека потребителите бъдат активни и да подават сигнали. Ние осъществяваме и планирани кампании, но пулсът се напипва тогава, когато живият живот извиква хипотезите. Според мен, това е валидно като цяло за обществения живот – да бъдем разумни граждани, които да се учат от грешките си, да черпят от натрупания опит и да търсят разумното надграждане в позитивната посока.”

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП: Издадени са 300 заповеди за преустановяване на некоректни спрямо потребителите действия на търговци Около 70% от извършените от Комисията за защита на потребителите (КЗП) през миналата година близо 39 000 инспекции в търговски и туристически обекти и в онлайн пространството са свързани с разкриването и забраната на практики, които увреждат икономическите интереси на гражданите

КЗП: Издадени са 300 заповеди за преустановяване на некоректни спрямо потребителите действия на търговци

Около 70% от извършените от Комисията за защита на потребителите (КЗП) през миналата година близо 39 000 инспекции в търговски и туристически обекти и в онлайн пространството са свързани с разкриването и забраната на практики, които увреждат икономическите интереси на гражданите.

Издадени са 300 заповеди за преустановяване на некоректни спрямо потребителите действия на търговци в сферата на телекомуникациите, туризма, онлайн търговията и др.

Това стана ясно на пресконференция вчера, на която контролният орган представи резултатите от своята дейност през 2016г.

„Запазва се тенденцията в около десет процента от случаите да се установяват различен тип нарушения. Акцентът в контролната ни дейност и в този сектор бе поставен най-вече върху нелоялните търговски практики. Целта е да сведем до минимум стремежа на търговците да се изкушават да поемат обещания, които впоследствие да не изпълняват”, коментира Маргаритов. Той посочи, че все още това е едно от най-сериозните нарушения, което се среща, както при туроператори, така и при хотелиери и ресторантьори.

„Добра практика е, че в подобни случаи все повече търговци осъзнават необходимостта да се опитат поне да компенсират ощетените потребители с предложения, които могат да удовлетворят желанията им”, добави председателят. Той обърна внимание и на една противоположна тенденция: „Има една склонност към отпускане и занижаване на качеството при някои от търговците в сферата на туризма, когато един добър и активен сезон върви към своя финал. Но дали през юли или през септември, на потребителя трябва му бъде предложено най-високото качество на продукта, за да бъде спечелен и да се върне отново. Не че не го умеем, въпросът е да съумеем да направим така, че нивото на обслужване да бъде запазено през цялото време.”

Маргаритов изрази очакването си зимният сезон да бъде също така добър. За подпомагане спокойното му протичане комисията присъства с повече екипи на терен и с приемни в трите големи курорта, където туристите могат да получат информация за правата си и съдействие по конкретни казуси.

„За 2016 г. КЗП е извършила 3148 инспекции – това са  проверки при производители и вносители и на търговски обекти за продажбата на опасни стоки, съобщи Константин Арабаджиев, член на КЗП. Стоките, които са проверявани, са свързани с отглеждането на деца, продукти за свободно време, градински мебели и надуваеми изделия. На база на тези инспекции са съставени 295 акта за продажба на опасни стоки, каза още Арабаджиев. Той обяви, че за 212 стоки е доказано, че са опасни и те са забранени от КЗП. Арабаджиев отбеляза и доброто взаимодействие с Агенция „Митници” по отношение на проверката на документите и сертификатите на стоките още при влизането им у нас.

Той допълни и че България е една от водещите страни в Европейската система за обмен на информация за опасни стоки RAPEX.

„Стремежът за улесняване процеса по постигане на извънсъдебно решение на възникнал потребителски спор и новите секторни помирителни комисии са двете причини, поради които през миналата година акцентирахме и върху популяризирането на помирителното производство”, посочи Константин Райков, член на КЗП. Той съобщи, че са образувани 438 помирителни производства. По-голямата част са свързани с правото на рекламация, неравноправни клаузи и нелоялни практики. Над 60 са образуваните секторни помирителни комисии в сферата на електронните съобщения, финансовите услуги, енергетиката, ВиК услугите и транспорта. Има още 120 производства към Помирителната комисия за платежни спорове, като в повече от половината от случаите са постигнати споразумения. Райков съобщи още, че в КЗП са постъпили над 1900 жалби във връзка с проблеми при онлайн пазаруване или извън търговски обекти, като за установените нарушения са съставени над 300 акта основно за липса на информация за търговеца или условията, при които се осъществява сделката.

По повод проблеми с онлайн търговци са и значителен дял от жалбите и сигналите до Европейския потребителски център – България.

През 2016 г. общият брой на постъпилите оплаквания там е над 1300, като има ръст от близо 30% спрямо 2015 г., обяви директорът му Игнат Арсенов. Той предупреди, че потребителите преди да пазаруват онлайн, трябва да проверят кой е търговецът, има ли яснота за фирмата и адреса му. Ако липсват данни за това, то  има голяма вероятност този търговец да е извън ЕС и защитата им на потребители да бъде ограничена.

Понякога динамиката на обществените отношения изпреварва реакциите на институциите и в случая със споделената икономика сме свидетели именно на такава хипотеза.

Затова ние сме амбицирани през настоящата година да изготвим и предложим на новия парламент текстове, които да уредят възможността тя да бъде в някаква степен контролирана. Само така може да се гарантира, че различен тип лоши практики могат да бъдат пресечени и забранени навреме и тези взаимоотношения да се развиват по един нормален начин. Такава е и нашата основна цел като институция – да не сме като един развален компютър, който непрестанно да има нужда от рестарт. Ние работим последователно, методично и динамично и резултатите се отчитат в статистиката”, допълни Маргаритов.

„Потребителите в България стават все по-активни. Запази се тенденцията от последните години да получаваме повече жалби и сигнали. На тази база извършваме и повече проверки. Същевременно броят на нарушенията за трета поредна година намалява”, обяви Маргаритов. Той посочи, че дори на пръв поглед тези тенденции да изглеждат парадоксални, те са логически обвързани. „Все повече гражданите се обръщат към нас, включително онлайн, на момента дори преди да е завършил фактическият състав на едно нарушение при търговеца. Възможността ние да реагираме преди нарушението да е факт, позволява в над 75% от случаите, в които сме били потърсени, да реагираме така, че потребителите да останат удовлетворени от начина, по който са се развили събитията по повод на конкретна сключена от тях сделка”, обясни председателят.

Маргаритов посочи, че една от целите на комисията през тази година е задълбочаване на взаимоотношенията с неправителствения сектор.

„Някои от организациите в тази сфера в последните месеци са все по-активни, затова мисля, че е дошъл моментът, в който би трябвало да споделим отговорността за това как се работи с хората и как биха могли и неправителствените организации да дадат своя конкретен принос в разглеждането и процедирането по жалбите и сигналите на потребителите”, каза председателят.

Друг от акцентите на КЗП през 2017г. е по-активна работа с търговците. „Ефективна потребителска защита според нас би могло да има само тогава, когато всички участници в този процес са достатъчно добре обхванати – както от нормативната уредба, така и от конкретната работа по информираност и превенция”, завърши Маргаритов.

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП забрани над 300 нелоялни практики през миналата година Това съобщи председателят Димитър Маргаритов в предаването „Нашият ден” по Българското национално радио

Димитър Маргаритов-КЗП забрани над 300 нелоялни практики през миналата година
Над 300 нелоялни търговски практики в различни сфери е забранила Комисията за защита на потребителите (КЗП) през миналата година. Това съобщи председателят Димитър Маргаритов в предаването „Нашият ден” по Българското национално радио.

Една част от нарушенията са установени съвместно с други институции. „За случаите, които касаят качеството на хранителните стоки и продукти, взаимодействаме много добре с Българската агенция по безопасност на храните. В рамките на активни туристически сезони, както сега, имаме трайна практика да извършваме съвместни проверки, които са много по-ефективни. Когато говорим за телекомуникациите, в доста случаи е необходима намесата и на Комисията за регулиране на съобщенията, тъй като тя има прерогативите да следи за качеството на предоставяната услуга, за това дали покритието навсякъде е такова, каквото би трябвало да бъде и пр.”, обясни Маргаритов и подчерта, че забраната на всяка нелоялна практика предпазва неограничен кръг потребители да станат жертва на подобно нарушение в бъдеще.

Председателят посочи, че значителна част от забранените нелоялни практики са във връзка с предоставяне на телекомуникационни услуги.

Същевременно това е секторът, в който са и едни от най-съществените пробиви на комисията в последните периоди. След като два от мобилните оператори се съгласиха на по-малки неустойки при предсрочно прекратяване на срочните договори, скоро се очаква това да направи и третият. Междувременно срещу него продължава делото по заведен от комисията колективен иск в съда.

На този етап прекратяването на договор с въпросния телеком следва да стане при условията, които са посочени в него. „Но, ако – както е и в другите подобни случаи – колективният иск приключи успешно и въпросната клауза, която предвижда да се плащат всички такси до края на договора като неустойка, бъде прогласена за нищожна, засегнатите от нея потребители ще имат право на обезщетение, съразмерно на претърпените от тях вреди”, разясни той.

Маргаритов коментира и мястото на България в Европа в сферата на потребителската защита: „Мисля, че сме на едно от средните добри по-скоро места в една своеобразна виртуална класация, която бихме могли да направим, гледайки общоевропейския пазар.

 

Първо, защото потребителите и у нас година сред година стават все по-активни, все по-добре познават своите права и са все по-склонни да ги отстояват. На второ място, този процес се благоприятства и от подобряващото се осъзнато поведение на търговците, които си дават сметка, че с въвеждането на добри практики, със спазването на коректно и лоялно отношение към своите клиенти, много по-добре биха ги запазили и увеличили, отколкото ако се опитват с дребни хитринки да ги излъжат. Тези тенденции ни поставят там, където са другите цивилизовани европейски държави.”

Според Маргаритов наблюдаваните тенденции допълнително подпомагат процеса на потребителската защита и поставят на друга плоскост отношенията на пазара.

Потребителите ни търсят или сигнализират в ситуация, в която дори все още не е завършен фактическият състав на дадено нарушение и така нашата намеса позволява да не се стигне до ощетяване. На пръв поглед изглеждащата парадоксално статистика на увеличаване броя на жалбите и намаляване на този на нарушенията, всъщност има своето логично обяснение именно в това – когато хората реагират навреме, може въобще да не се стигне до извършване на нарушение, а до предотвратяването му и намиране на добър начин за компенсация на потребителите.

И в сферата на туризма все по-често при несъвпадане на обещаното и предоставеното, хотелиерът е готов да предложи компенсация, която да удовлетворява потребителя – например, допълнителна услуга. В търговската мрежа – също. Все повече са тези търговци, които са склонни, независимо, че това по закон не е безспорно право на потребителя, да приемат обратно стока без дефект и да възстановят парите на клиента си за нея”, даде примери председателят.

Маргаритов пожела през Новата 2017г. да има повече откритост и добронамереност във взаимоотношенията между хората като цяло, в това число между гражданите като потребители и търговците като предоставящи на вниманието им различни стоки и услуги.

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Комисията за защита на потребителите и Федерацията на потребителите в България подписаха меморандум за сътрудничество и съвместни действия Меморандумът за сътрудничество и съвместна дейност между КЗП и ФПБ влиза в сила от днес

Меморандум за сътрудничество и съвместна дейност между КЗП и ФПБ

Меморандум за сътрудничество и съвместни действия в областта на надзора на пазара и предоставянето на обществени услуги сключиха днес Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Федерацията на потребителите в България (ФПБ). Подписите си под документа поставиха Димитър Маргаритов, председател на КЗП, и проф.д-р Йовчо Топалов, дмн, чл.кор. на БАН.

„Нашата цел е в тясно взаимодействие и координирани усилия на контролния орган и неправителствената организация да се постигане по-висока степен на защита на гражданите при потребяване на стоки и услуги. Затова в основата на сътрудничеството си поставяме процес на активен обмен на информация за актуалното състояние на пазара и съществуващите заплахи за нарушаване правата на потребителите”, обяви председателят Димитър Маргаритов.

„Федерацията на потребителите в България като първата и автентична потребителска организация в страната с богат опит ще съдейства на КЗП като предоставя информационни материали, мнения и проучвания на потребителското поведение. Изразяваме готовност да участваме активно и да съдействаме и за по-бързото решаване на спорове в извънсъдебно помирително производство”, заяви от своя страна изпълнителният секретар на ФПБ Емил Георгиев.

Страните се споразумяха да се информират взаимно за постъпили жалби и сигнали на граждани и да извършват съвместни проверки, като представят по-важните резултати от тях пред медиите. Обменът на данни за открити на територията на страната опасни стоки и за предявени искове за колективна защита интересите на потребителите, както и оказването на съдействие за набиране на информация по тези искове също са част от съвместните действия по меморандума.

В рамките на партньорството се предвижда още провеждане на тематични семинари и изложения, работни групи по проблеми на потребителската защита и подготовка и изпълнение на проекти, включително международни. Двете страни взаимно ще се информират за настъпили промени в законодателството, ще обсъждат законопроекти и ще подготвят становища по тях.

Меморандумът за сътрудничество и съвместна дейност между КЗП и ФПБ влиза в сила от днес.

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП:Търговците във временните базари по-лесно се изкушават да не спазват закона Това съобщи председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в „Здравей, България” по Нова ТВ

„В периода на подготовката за предстоящите през декември празници на много места в централните зони на по-големите градове се откриват щандове и временни търговски обекти, които имат  в известна степен характера на амбулантна търговия.

В тях за кратък период от време се предлагат тематични стоки, някои от които могат да бъдат опасни”, съобщи председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в „Здравей, България” по Нова ТВ.

Маргаритов припомни, че комисията е установявала и забранявала продавани именно във временни обекти различни опасни артикули за украса и декорация като коледни свещи под формата на плодове или на типичните символи на тези празници. Причината е, че от тях особено при игра от деца лесно могат да се отделят части или елементи, които да бъдат погълнати и това да доведе до инцидент. Има и случаи на предмети с остри и режещи повърхности. „Нека хората, когато пазаруват от временни обекти, тъй като там поначало и търговците са по-склонни да се изкушават да не поемат отговорностите, които законът им вменява, внимателно да подбират това, което купуват”, апелира той.

Председателят предупреди и за нелоялни търговски практики при предпразничното пазаруване.

„Когато се анонсира процент намаление, без да са направени специални уговорки, би трябвало преобладаващата част от стоките да бъдат намалени с този процент. Ако констатираме, че той се отнася за много ограничен кръг от стоки, това е нелоялна практика, която санкционираме”, обясни той.

„При намаления от порядъка на -70%, можем да станем свидетели и на друг трик – т.нар. „намаление в намалението”. Търговецът е продавал дадена стока с някакъв процент отстъпка, след това сваля още малко цената и кумулира двата процента. Това не е честно, защото намалението следва да е направено от последната цена, на която е продавана стоката”, допълни Маргаритов.

Той даде пример и с тактиката за привличане на клиенти в обектите чрез масово рекламиране на атрактивни продукти на изгодни цени, които са в малки количества или изобщо не се зареждат.

„Когато отидете в магазина се оказва, че елхата с размер 1,50 м за 30 лв. е свършила и затова ще трябва да си купите елха 1,80 м на много по-различна цена. Това също е нелоялна търговска практика, която може да се докаже. Разпространяват се брошури в 200-300 хил. тираж, а нашата проверка установява, че от въпросната елха са доставени по 10 броя в два от обектите на веригата. Зареждането трябва да е в такива количества, че да може потребителите в съотношение, което е съразмерно на разпространената реклама, да бъдат в състояние да си го купят”, коментира Маргаритов.

Капани при празничното пазаруване има и в Интернет. При отминалата кампания „Черен петък” експертите на КЗП установиха изкуствено завишени цени непосредствено преди анонсирането на отстъпките.

„Оказа се, че на самия „Черен петък” имаше стоки, които се продават с намаление, но по-скъпо, отколкото през миналата седмица. Например, стоката е струвала 100 лв., два дни преди кампанията цената се вдига на 130 лв., обявен е даден процент отстъпка и след приспадането му стоката е по-скъпа, отколкото е била преди десетина дни”, поясни председателят.

Тези случаи обаче не са масови и в комисията няма много сигнали. „Хората наблюдават, особено тези, които пазаруват по-често, какво е движението на цените и не могат да бъдат толкова лесно заблудени. Но има и такива, които се предоверяват и очакват да пазаруват по-изгодно при тези кампании, затова нашите проверки ще продължат”, заключи Маргаритов.

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Страница 1 от 41234