Tag Archives: КЗП

Пакети с безплатни есемеси биха решили въпроса с по-скъпите съобщения на кирилица Темата за есемесите бе един от поставените въпроси на инициирана от КЗП работна среща с представители на трите телекома в България и на регулатора в сектора – Комисията за регулиране на съобщенията

Пакети с определен брой безплатни есемеси, които да гарантират на абонатите на мобилните оператори, че срещу еднаква сума ще пишат на желания от тях език, но най-вече на родния, предлага председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов като възможно решение на казуса с по-скъпите съобщения на кирилица.

Темата за есемесите бе един от поставените въпроси на инициирана от КЗП работна среща с представители на трите телекома в България и на регулатора в сектора – Комисията за регулиране на съобщенията.

Обсъдено бе и предстоящото отпадане на роуминга, което не следва да води до влошаване на условията по потребителските договори. Подобни инициативи са част от превантивната дейност на КЗП, която има за цел намаляване на нарушенията на пазара.

„Считам че мисията на тази институция е да прави така, че нарушенията да бъдат все по-малко и по-малко, защото тогава потребителите биха били по-защитени. Обратното би означавало, че не си върши работата”, коментира председателят по ТВ „Евроком”.

„Трендът в последните 7-8 години по отношение процента на нарушенията спрямо извършените проверки по жалби от граждани и кампании на комисията се запазва в границите между 8 и 12%. През 2015г. той беше 10%, през 2016г. – 8%”, добави Маргаритов.

Той подчерта, че комисията запазва като основен акцент в контролната си дейност борбата с нелоялните практики. „Статистиката от миналата година е абсолютен рекорд в историята на КЗП по отношение на брой нелоялни практики, които са били забранени. 300 нелоялни практики означават милиони предпазени потребители от различни хитрини на търговците. Защото една нелоялна практика може да бъде адресирана до неограничен брой потребители. Например, при големите вериги, в които също сме хващали нелоялни практики, е възможно милиони потребители да пазаруват и всеки един от тях да бъде застрашен.

Тук говорим за радикална борба с опитите на търговците да прилагат такива хватки спрямо потребителите”, поясни председателят. И добави: „През 2015г. забранените нелоялни практики са били малко над 200, а преди това е имало години, в които са клонели към нула, което говори за недобро управление в тези периоди, тъй като тези практики не са били хващани или поне не се е случвало навреме. А призванието на нашата комисия е да направи така, че все повече потребителите да бъдат освободени от напрежението, че непрекъснато някъде ги дебнат нарушения.”

От началото на тази година комисията е забранила 35 нелоялни практики.

„Търговците опитват да намират различни вратички. Има случаи, когато вече сме се произнасяли, но пък тогава законът е по-строг и повелява, че ако повторно даден търговец бъде заловен да прилага една и съща практика, той се санкционира почти двойно спрямо първия път. Тук възпиращият ефект трябва да бъде в санкционния елемент, а не толкова в превенцията”, изтъкна Маргаритов.

В хода на разговора той потвърди, че отпадането на задължението за потребителите да заплащат в срок фактури, срещу които са подали възражение и няма произнасяне на търговеца, важи както за сметките за тока, така и за парното. „То е резултат от потвърдено от съда произнасяне на комисията във връзка с установени от нас неравноправни клаузи при преглед на общите условия на тези дружества – нашата основна функция по отношение на монополистите”, уточни той.

Според председателя хората са все по-склонни да търсят правата си на потребители.

От комисията отчитат увеличаване броя на жалбите. „През миналата година те надхвърлиха 21 500, което също е рекорд. Това означава, че хората са станали по-активни, по-осъзнати за техните потребителски интереси и са склонни да се обръщат към някой, който може да ги защити, когато не могат да се справят сами. Показва също, че ние сме институцията, която те предпочитат на първо място сред всички останали.”, посочи Маргаритов.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Потребителите трябва да имат право на индивидуални договори с топлофикациите Идея, която Комисията за защита на потребителите (КЗП) изцяло подкрепя

Гражданите да имат възможност да сключват индивидуални договори с топлофикационните дружества е идея, която Комисията за защита на потребителите (КЗП) изцяло подкрепя, заяви председателят Димитър Маргаритов в предаването „Нашият ден” по Българското национално радио.

„Ако тези икономически оператори желаят да осъществяват дейността си в съвременните условия и съгласно утвърдените стандарти почти навсякъде – и в страната, и извън нея, това е напълно нормално и би трябвало да се случи. Разбира се, то изисква известни промени в Закона за енергетиката, но с конституирането на новия парламент би могло да бъде направено. Така, както може 3-4 милиона потребители да сключат индивидуални договори с мобилните оператори, например, би трябвало да е възможно да го направят и с Топлофикация тези 400-500 хиляди домакинства, които са абонати в София”, коментира Маргаритов.

По повод продължаващата авария председателят на КЗП обясни: „Възможно е да се появяват проблеми, които са от обективно естество и които да водят до там, че в известен период от време хората да не могат да получат обещаната услуга. Затова в нормативните актове са предвидени съответните мерки, които могат да бъдат предприети и да потърсим правата си на потребители, включително обезщетение. А отговорността е на този, който е поел ангажимента да достави услугата.”

Маргаритов припомни, че ако гражданите имат съмнение относно коректността на месечните си сметки за парно или ток, следва да подадат жалба до доставчика, като до произнасянето му не са длъжни да заплащат фактурата, както и не следва да им бъде спирана услугата.

Председателят разясни и правата на гражданите в случай, че при сключването на договор с доставчик на телекомуникационни услуги са били заблудени за покритието на сигнала.  „Попадали сме на случаи, в които се оказва, че представяната в офиса или на интернет страницата на телекома карта на покритие съдържа невярна информация – в зони, в които е показано, че би трябвало да има сигнал, такъв няма или той е с недобро качество. Това е нелоялна търговска практика и ние имаме произнасяния по подобни казуси. Отделно от това би трябвало да бъде сезирана и Комисията за регулиране на съобщенията, за да провери дали състоянието на тази зона е съгласно лиценза. Във всеки случай, в който се докаже наличие на нелоялна практика, потребителят има право да претендира за разваляне на договора и обезщетение”, поясни той.

За момента зимният сезон тече спокойно. Доколкото се срещат нарушения, те са от познатите от минали сезони – разминаване между обещаното и предоставеното на място и рекламиране на обекти като по-висококатегорийни, отколкото в действителност са, посочи Маргаритов.

Той апелира към търговците и потребителите да бъдат внимателни и да спазват правилата, защото безопасността и сигурността са преди всичко.

Във връзка с предстоящите празници председателят на КЗП предупреди за капани, свързани с добилите популярност подаръчни ваучери: „Рискът е, че сте насочени към точно определен търговец и не знаете при него какви капани могат да дебнат за разлика от такива, при които пазарувате редовно и познавате.” Иначе тези ваучери на практика предоставят възможност на този, на когото са подарени, да пазарува от даден търговец на определена стойност. „Той отива в съответния търговски обект и там, както при всяка класическа търговия, трябва да се внимава, особено когато става въпрос за стоки, които са на промоция или в намаление, защото може условията да не са точно такива, каквито са обявени. Ако става въпрос за онлайн търговия, най-вече през социалните мрежи, има риск от мними търговци с изгодни оферти, които обаче да не изпълнят поетите от тях ангажименти”, добави Маргаритов.

При ранните резервации за летните почивки ниските цени са основният риск. Сравняването на аналогични оферти и проверяването на резервациите са задължително условие да се предпазим от проблеми на място, каза още председателят.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Регулирането на споделената икономика едновременно ще защити правата на потребителите и интересите на предлагащите стоки и услуги на този принцип Това заяви председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в предаването Invest/Or по Bloomberg TV

Димитър Маргаритов

„Без да искаме да въвеждаме тежест за хората, които осъществяват дейност в сферата на споделената икономика, настояваме да има правила и те да бъдат сходни със съществуващите най-вече по отношение на онлайн търговията”, заяви председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в предаването Invest/Or по Bloomberg TV.

„Те биха отворили пътя към нормалното функциониране на компании като Uber и Airbnb. Защото ще е ясно на какви правила се подчинява дейността, какви евентуални административни режими би трябвало да бъдат спазени. И още нещо ще е ясно – като превантивно и респектиращо въздействие – че ако не се съблюдават правилата, ще има контролен орган, който би могъл да се намеси и да възстанови справедливостта”, коментира Маргаритов. И добави: „Аз съм за това всичко да се случва прозрачно, според закона, както защитавайки потребителите, така и без да се накърнява общественият икономически интерес, който се проектира през данъчното и финансовото законодателство.”

Маргаритов отбеляза, че е налице институционално изоставане от темповете на развитие на този тип пазарни взаимоотношения, включително и в САЩ, където все още няма единно виждане за това как нормативно да бъдат регулирани. „За нас, както контролен орган в България, който е призван да осигурява потребителска защита на хората и да ги предпазва от различен тип проблеми в ежедневната комуникация с предлагащите им различни стоки и услуги, е ясно, че има необходимост от създаване на правила, по които да се развива този способ на търговия.

На първо място, те трябва да защитават потребителите от различен тип нелоялни търговски практики. Ако сега Вие влезете във взаимодействие с някой, който Ви предлага да споделите например някоя негова вещ, пътуване или нощувка срещу заплащане и имате някакъв проблем, няма към кого да се обърнете. Ние имаме желание да защитаваме всички потребители, независимо от това по какъв начин са били застрашени в икономически аспект”, подчерта председателят.

Той потвърди, че в КЗП са постъпвали сигнали за разпространявани чрез социалните мрежи предложения. Пожелалите да се възползват от тях са били подведени, като в повечето случаи не се е стигнало до сключването на сделка, но е имало и такива, в които е бил извършен паричен превод.

„Например, бяхме сигнализирани от потребител по повод оферта във „Фейсбук” от физическо лице, което е предлагало доставка на популярните ховърбордове, като едва на по-късен етап е уведомявало за необходимостта от заплащане на сума за внасянето и освобождаването от митница на въпросната стока. Сделката не се беше състояла, защото тя вече не е толкова изгодна за потребителя, както при първоначалната оферта. В този случай, освен да информираме органите на икономическа полиция, които да задържат лицето заради разпространяваната фалшива информация, нищо повече не бихме могли да направим. Ако се върнем на законодателството, регулиращо материята в конвенционалната търговия, ще видим, че всеки извършващ подобен тип нелоялна практика търговец, може да бъде глобен от нашата комисия със солидна сума до 30 000 лв.”, обясни Маргаритов.

Председателят посочи, че макар това да не е типичен пример на споделена икономика, тя е феномен, който е резултат от интензивното общуване на хората в глобалната мрежа и има за цел да улесни техния живот.

Той коментира и темата за споделеното пътуване, като посочи, че контролът трябва да бъде съобразен с наличието на правила, които да регулират осъществяването на тази дейност и от потребителска, и от финансово-фискална гледна точка: „Една комплексна, координирана нормативна уредба, която да улесни и изясни начина, по който трябва да се осъществяват такъв тип дейности.”

„В България от години има някои съществени по отношението на потребителите проблеми с предлагането на таксиметрови услуги. Касаят качеството на продукта, редицата нелоялни практики, свързани с т.нар. „таксита менте”, които с промяната на една буква или цифра създават заблуждение у потребителя, че са от големи фирми, наложили се с ниските си тарифи, а Ви взимат десет пъти повече. В резултат на казуса Uber, а и на това, че проблемите бяха назрели, има едно подобрение. То се дължи и на нормативни помени – пределните цени на километър, засилен контрол на водачите на таксиметровите автомобили и пр. Това показва как разумна и лоялна конкуренция, която се подчинява на правила, може да доведе до там, че всички конкуриращи се играчи на пазара да търсят все по-доброто си представяне. А това е изцяло в интерес на потребителите”, заключи Маргаритов.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП): „Новото в потребителската защита е превръщането на намираните в полза за гражданите решения в жалони” Санкциите за нарушителите също са важни, тъй като действат дисциплиниращо на търговците, но не по-малко значение има и активното поведение на самите потребители

Димитър Маргаритов

„Основното в сферата на потребителската защита вече е посредством диалог и механизми за намиране на решения в полза за гражданите да се търсят и бъдещите жалони, с които ние ще продължим да развиваме тази тематика. Това засега работи”, посочи в предаването „Нощен Хоризонт” на БНР Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП).

Той добави, че санкциите за нарушителите също са важни, тъй като действат дисциплиниращо на търговците, но не по-малко значение има и активното поведение на самите потребители.

„Ако ние продължим да възпитаваме по линия на превенцията това поведение у българския потребител, много бързо и самите търговци ще разберат, че има граници на това как можеш да се опитваш да спекулираш с доверието на хората и с икономическите им възможности. Тук е и от наша страна иновационният подход. Даваме си сметка, че ако методично, системно и правилно обясним на тези, които предлагат на потребителите стоки и услуги, особено на по-малките, какви са правилата и колко е важно и за бизнеса им да ги спазват, убеден съм, че ще го възприемат като подход. Дори да има манталитетна особеност, която да ни тласка все към това да направим някоя дребна хитринка, с малко работа в тази посока, тя може да бъде преодоляна и да тръгнем по пътя на разумното надграждане и на търсенето на позитивното общуване на този терен”, коментира Маргаритов.

Председателят подчерта, че нелоялните търговски практики застрашават потребителския интерес в много голяма степен: „Те не са въпрос на административно нарушение, което ще заблуди конкретния човек. Основават се отправян към най-широк кръг потребители анонс със заблуждаваща или спестена информация.

Попадали сме на случаи, в които по-малки търговци, включително в райони в страната с население с по-ниска покупателна способност, опитват да не посочват коректно грамажите на предварително пакетираните продукти или на касата да маркират по-висока от оповестената на щанда цена.”

Маргаритов посочи, че комисията активно и перманентно следи качеството на туристическия продукт. В хода на активния зимен сезон акцентът е и върху ски пистите. „Тяхното привеждане в съответствие с изискванията на новата наредба, която е много полезна, защото въвежда единен стандарт за информацията, която трябва да бъде предоставена на туристите на всяка ски писта. По такъв начин се преодолява доскоро съществуващият проблем на различните писти да се поставят различни обозначения, което понякога затрудняваше туристите”, обясни той.

По-голямата част от вредните продукти произхождат от страни извън Европейския съюз.

„Държим лидерска позиция в топ 5 от европейските страни по залавянето и забраната на опасни стоки. Това, че сме външна граница на ЕС означава, че сме малко по-рискова територия и трябва да бъдем бдителни. Има различни стандарти, в ЕС те са по-високи. Всяка стока, която стъпва на наша територия, трябва да отговаря на европейските стандарти. Установените опасни стоки се унищожават. Основно те са свързани с отглеждането и възпитанието на децата, което също поставя въпроса за голямата отговорност”, акцентира Маргаритов.

„В дисонанс с основната ни статистика, според която нарушенията намаляват, през миналата година констатирахме ръст на тези в онлайн търговията”, съобщи председателят на КЗП. Той препоръча на потребителите да следят да има достатъчно информация за търговеца и да проверяват възможността да се свържат с него, за да са сигурни, че е реален.

Напомни, че никой не може да задължи потребителя да плаща авансово при този тип сделки.

„Онлайн търговия добива все по-широки измерения. В последните години все повече се развиват такива способи на взаимодействие между хората, не непременно между потребители и търговци, които налагат на пазара т.нар. споделена икономика. Хората общуват в Интернет, започват да предлагат едни на други най-различни стоки и услуги и осъществяват различен тип комуникация във връзка с предлагането и търсенето. Това е, според мен, посоката, в която през следващите години ще се развиват търговията и пазарът. Тук ще бъдат и най-големите предизвикателства пред потребителската защита, включително като нормативна регулация, каквато към момента липсва. Дошло е времето, в което да се замислим, че трябва да се изработят правила. Те могат да бъдат заимствани от тези при конвенционалната и интернет търговия и да се приложат в сферата на споделената икономика. Нашата комисия е в състояние да го направи и се надявам, че с конституирането на новия Парламент ще имаме възможност да предложим нещо работещо, което да бъде възприето”, каза още Маргаритов.

Действащите правила в сферата на потребителската защита на територията на ЕС са единни.

За решаване на трансграничен проблем работят Европейски потребителски центрове. Такъв офис има и у нас, той функционира към КЗП. Маргаритов акцентира върху това, че при пазаруване от търговци извън ЕС потребителите трябва много внимателно да проследят информацията и при липса на такава да бъдат изключително резервирани, защото там могат да важат съвсем други правила. Например, правото на отказ може да не е в 14-дневен срок или упражняването му да се реализира по друг начин.

На финала: „Нека потребителите бъдат активни и да подават сигнали. Ние осъществяваме и планирани кампании, но пулсът се напипва тогава, когато живият живот извиква хипотезите. Според мен, това е валидно като цяло за обществения живот – да бъдем разумни граждани, които да се учат от грешките си, да черпят от натрупания опит и да търсят разумното надграждане в позитивната посока.”

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП: Издадени са 300 заповеди за преустановяване на некоректни спрямо потребителите действия на търговци Около 70% от извършените от Комисията за защита на потребителите (КЗП) през миналата година близо 39 000 инспекции в търговски и туристически обекти и в онлайн пространството са свързани с разкриването и забраната на практики, които увреждат икономическите интереси на гражданите

КЗП: Издадени са 300 заповеди за преустановяване на некоректни спрямо потребителите действия на търговци

Около 70% от извършените от Комисията за защита на потребителите (КЗП) през миналата година близо 39 000 инспекции в търговски и туристически обекти и в онлайн пространството са свързани с разкриването и забраната на практики, които увреждат икономическите интереси на гражданите.

Издадени са 300 заповеди за преустановяване на некоректни спрямо потребителите действия на търговци в сферата на телекомуникациите, туризма, онлайн търговията и др.

Това стана ясно на пресконференция вчера, на която контролният орган представи резултатите от своята дейност през 2016г.

„Запазва се тенденцията в около десет процента от случаите да се установяват различен тип нарушения. Акцентът в контролната ни дейност и в този сектор бе поставен най-вече върху нелоялните търговски практики. Целта е да сведем до минимум стремежа на търговците да се изкушават да поемат обещания, които впоследствие да не изпълняват”, коментира Маргаритов. Той посочи, че все още това е едно от най-сериозните нарушения, което се среща, както при туроператори, така и при хотелиери и ресторантьори.

„Добра практика е, че в подобни случаи все повече търговци осъзнават необходимостта да се опитат поне да компенсират ощетените потребители с предложения, които могат да удовлетворят желанията им”, добави председателят. Той обърна внимание и на една противоположна тенденция: „Има една склонност към отпускане и занижаване на качеството при някои от търговците в сферата на туризма, когато един добър и активен сезон върви към своя финал. Но дали през юли или през септември, на потребителя трябва му бъде предложено най-високото качество на продукта, за да бъде спечелен и да се върне отново. Не че не го умеем, въпросът е да съумеем да направим така, че нивото на обслужване да бъде запазено през цялото време.”

Маргаритов изрази очакването си зимният сезон да бъде също така добър. За подпомагане спокойното му протичане комисията присъства с повече екипи на терен и с приемни в трите големи курорта, където туристите могат да получат информация за правата си и съдействие по конкретни казуси.

„За 2016 г. КЗП е извършила 3148 инспекции – това са  проверки при производители и вносители и на търговски обекти за продажбата на опасни стоки, съобщи Константин Арабаджиев, член на КЗП. Стоките, които са проверявани, са свързани с отглеждането на деца, продукти за свободно време, градински мебели и надуваеми изделия. На база на тези инспекции са съставени 295 акта за продажба на опасни стоки, каза още Арабаджиев. Той обяви, че за 212 стоки е доказано, че са опасни и те са забранени от КЗП. Арабаджиев отбеляза и доброто взаимодействие с Агенция „Митници” по отношение на проверката на документите и сертификатите на стоките още при влизането им у нас.

Той допълни и че България е една от водещите страни в Европейската система за обмен на информация за опасни стоки RAPEX.

„Стремежът за улесняване процеса по постигане на извънсъдебно решение на възникнал потребителски спор и новите секторни помирителни комисии са двете причини, поради които през миналата година акцентирахме и върху популяризирането на помирителното производство”, посочи Константин Райков, член на КЗП. Той съобщи, че са образувани 438 помирителни производства. По-голямата част са свързани с правото на рекламация, неравноправни клаузи и нелоялни практики. Над 60 са образуваните секторни помирителни комисии в сферата на електронните съобщения, финансовите услуги, енергетиката, ВиК услугите и транспорта. Има още 120 производства към Помирителната комисия за платежни спорове, като в повече от половината от случаите са постигнати споразумения. Райков съобщи още, че в КЗП са постъпили над 1900 жалби във връзка с проблеми при онлайн пазаруване или извън търговски обекти, като за установените нарушения са съставени над 300 акта основно за липса на информация за търговеца или условията, при които се осъществява сделката.

По повод проблеми с онлайн търговци са и значителен дял от жалбите и сигналите до Европейския потребителски център – България.

През 2016 г. общият брой на постъпилите оплаквания там е над 1300, като има ръст от близо 30% спрямо 2015 г., обяви директорът му Игнат Арсенов. Той предупреди, че потребителите преди да пазаруват онлайн, трябва да проверят кой е търговецът, има ли яснота за фирмата и адреса му. Ако липсват данни за това, то  има голяма вероятност този търговец да е извън ЕС и защитата им на потребители да бъде ограничена.

Понякога динамиката на обществените отношения изпреварва реакциите на институциите и в случая със споделената икономика сме свидетели именно на такава хипотеза.

Затова ние сме амбицирани през настоящата година да изготвим и предложим на новия парламент текстове, които да уредят възможността тя да бъде в някаква степен контролирана. Само така може да се гарантира, че различен тип лоши практики могат да бъдат пресечени и забранени навреме и тези взаимоотношения да се развиват по един нормален начин. Такава е и нашата основна цел като институция – да не сме като един развален компютър, който непрестанно да има нужда от рестарт. Ние работим последователно, методично и динамично и резултатите се отчитат в статистиката”, допълни Маргаритов.

„Потребителите в България стават все по-активни. Запази се тенденцията от последните години да получаваме повече жалби и сигнали. На тази база извършваме и повече проверки. Същевременно броят на нарушенията за трета поредна година намалява”, обяви Маргаритов. Той посочи, че дори на пръв поглед тези тенденции да изглеждат парадоксални, те са логически обвързани. „Все повече гражданите се обръщат към нас, включително онлайн, на момента дори преди да е завършил фактическият състав на едно нарушение при търговеца. Възможността ние да реагираме преди нарушението да е факт, позволява в над 75% от случаите, в които сме били потърсени, да реагираме така, че потребителите да останат удовлетворени от начина, по който са се развили събитията по повод на конкретна сключена от тях сделка”, обясни председателят.

Маргаритов посочи, че една от целите на комисията през тази година е задълбочаване на взаимоотношенията с неправителствения сектор.

„Някои от организациите в тази сфера в последните месеци са все по-активни, затова мисля, че е дошъл моментът, в който би трябвало да споделим отговорността за това как се работи с хората и как биха могли и неправителствените организации да дадат своя конкретен принос в разглеждането и процедирането по жалбите и сигналите на потребителите”, каза председателят.

Друг от акцентите на КЗП през 2017г. е по-активна работа с търговците. „Ефективна потребителска защита според нас би могло да има само тогава, когато всички участници в този процес са достатъчно добре обхванати – както от нормативната уредба, така и от конкретната работа по информираност и превенция”, завърши Маргаритов.

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП забрани над 300 нелоялни практики през миналата година Това съобщи председателят Димитър Маргаритов в предаването „Нашият ден” по Българското национално радио

Димитър Маргаритов-КЗП забрани над 300 нелоялни практики през миналата година
Над 300 нелоялни търговски практики в различни сфери е забранила Комисията за защита на потребителите (КЗП) през миналата година. Това съобщи председателят Димитър Маргаритов в предаването „Нашият ден” по Българското национално радио.

Една част от нарушенията са установени съвместно с други институции. „За случаите, които касаят качеството на хранителните стоки и продукти, взаимодействаме много добре с Българската агенция по безопасност на храните. В рамките на активни туристически сезони, както сега, имаме трайна практика да извършваме съвместни проверки, които са много по-ефективни. Когато говорим за телекомуникациите, в доста случаи е необходима намесата и на Комисията за регулиране на съобщенията, тъй като тя има прерогативите да следи за качеството на предоставяната услуга, за това дали покритието навсякъде е такова, каквото би трябвало да бъде и пр.”, обясни Маргаритов и подчерта, че забраната на всяка нелоялна практика предпазва неограничен кръг потребители да станат жертва на подобно нарушение в бъдеще.

Председателят посочи, че значителна част от забранените нелоялни практики са във връзка с предоставяне на телекомуникационни услуги.

Същевременно това е секторът, в който са и едни от най-съществените пробиви на комисията в последните периоди. След като два от мобилните оператори се съгласиха на по-малки неустойки при предсрочно прекратяване на срочните договори, скоро се очаква това да направи и третият. Междувременно срещу него продължава делото по заведен от комисията колективен иск в съда.

На този етап прекратяването на договор с въпросния телеком следва да стане при условията, които са посочени в него. „Но, ако – както е и в другите подобни случаи – колективният иск приключи успешно и въпросната клауза, която предвижда да се плащат всички такси до края на договора като неустойка, бъде прогласена за нищожна, засегнатите от нея потребители ще имат право на обезщетение, съразмерно на претърпените от тях вреди”, разясни той.

Маргаритов коментира и мястото на България в Европа в сферата на потребителската защита: „Мисля, че сме на едно от средните добри по-скоро места в една своеобразна виртуална класация, която бихме могли да направим, гледайки общоевропейския пазар.

 

Първо, защото потребителите и у нас година сред година стават все по-активни, все по-добре познават своите права и са все по-склонни да ги отстояват. На второ място, този процес се благоприятства и от подобряващото се осъзнато поведение на търговците, които си дават сметка, че с въвеждането на добри практики, със спазването на коректно и лоялно отношение към своите клиенти, много по-добре биха ги запазили и увеличили, отколкото ако се опитват с дребни хитринки да ги излъжат. Тези тенденции ни поставят там, където са другите цивилизовани европейски държави.”

Според Маргаритов наблюдаваните тенденции допълнително подпомагат процеса на потребителската защита и поставят на друга плоскост отношенията на пазара.

Потребителите ни търсят или сигнализират в ситуация, в която дори все още не е завършен фактическият състав на дадено нарушение и така нашата намеса позволява да не се стигне до ощетяване. На пръв поглед изглеждащата парадоксално статистика на увеличаване броя на жалбите и намаляване на този на нарушенията, всъщност има своето логично обяснение именно в това – когато хората реагират навреме, може въобще да не се стигне до извършване на нарушение, а до предотвратяването му и намиране на добър начин за компенсация на потребителите.

И в сферата на туризма все по-често при несъвпадане на обещаното и предоставеното, хотелиерът е готов да предложи компенсация, която да удовлетворява потребителя – например, допълнителна услуга. В търговската мрежа – също. Все повече са тези търговци, които са склонни, независимо, че това по закон не е безспорно право на потребителя, да приемат обратно стока без дефект и да възстановят парите на клиента си за нея”, даде примери председателят.

Маргаритов пожела през Новата 2017г. да има повече откритост и добронамереност във взаимоотношенията между хората като цяло, в това число между гражданите като потребители и търговците като предоставящи на вниманието им различни стоки и услуги.

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Комисията за защита на потребителите и Федерацията на потребителите в България подписаха меморандум за сътрудничество и съвместни действия Меморандумът за сътрудничество и съвместна дейност между КЗП и ФПБ влиза в сила от днес

Меморандум за сътрудничество и съвместна дейност между КЗП и ФПБ

Меморандум за сътрудничество и съвместни действия в областта на надзора на пазара и предоставянето на обществени услуги сключиха днес Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Федерацията на потребителите в България (ФПБ). Подписите си под документа поставиха Димитър Маргаритов, председател на КЗП, и проф.д-р Йовчо Топалов, дмн, чл.кор. на БАН.

„Нашата цел е в тясно взаимодействие и координирани усилия на контролния орган и неправителствената организация да се постигане по-висока степен на защита на гражданите при потребяване на стоки и услуги. Затова в основата на сътрудничеството си поставяме процес на активен обмен на информация за актуалното състояние на пазара и съществуващите заплахи за нарушаване правата на потребителите”, обяви председателят Димитър Маргаритов.

„Федерацията на потребителите в България като първата и автентична потребителска организация в страната с богат опит ще съдейства на КЗП като предоставя информационни материали, мнения и проучвания на потребителското поведение. Изразяваме готовност да участваме активно и да съдействаме и за по-бързото решаване на спорове в извънсъдебно помирително производство”, заяви от своя страна изпълнителният секретар на ФПБ Емил Георгиев.

Страните се споразумяха да се информират взаимно за постъпили жалби и сигнали на граждани и да извършват съвместни проверки, като представят по-важните резултати от тях пред медиите. Обменът на данни за открити на територията на страната опасни стоки и за предявени искове за колективна защита интересите на потребителите, както и оказването на съдействие за набиране на информация по тези искове също са част от съвместните действия по меморандума.

В рамките на партньорството се предвижда още провеждане на тематични семинари и изложения, работни групи по проблеми на потребителската защита и подготовка и изпълнение на проекти, включително международни. Двете страни взаимно ще се информират за настъпили промени в законодателството, ще обсъждат законопроекти и ще подготвят становища по тях.

Меморандумът за сътрудничество и съвместна дейност между КЗП и ФПБ влиза в сила от днес.

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП:Търговците във временните базари по-лесно се изкушават да не спазват закона Това съобщи председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в „Здравей, България” по Нова ТВ

„В периода на подготовката за предстоящите през декември празници на много места в централните зони на по-големите градове се откриват щандове и временни търговски обекти, които имат  в известна степен характера на амбулантна търговия.

В тях за кратък период от време се предлагат тематични стоки, някои от които могат да бъдат опасни”, съобщи председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в „Здравей, България” по Нова ТВ.

Маргаритов припомни, че комисията е установявала и забранявала продавани именно във временни обекти различни опасни артикули за украса и декорация като коледни свещи под формата на плодове или на типичните символи на тези празници. Причината е, че от тях особено при игра от деца лесно могат да се отделят части или елементи, които да бъдат погълнати и това да доведе до инцидент. Има и случаи на предмети с остри и режещи повърхности. „Нека хората, когато пазаруват от временни обекти, тъй като там поначало и търговците са по-склонни да се изкушават да не поемат отговорностите, които законът им вменява, внимателно да подбират това, което купуват”, апелира той.

Председателят предупреди и за нелоялни търговски практики при предпразничното пазаруване.

„Когато се анонсира процент намаление, без да са направени специални уговорки, би трябвало преобладаващата част от стоките да бъдат намалени с този процент. Ако констатираме, че той се отнася за много ограничен кръг от стоки, това е нелоялна практика, която санкционираме”, обясни той.

„При намаления от порядъка на -70%, можем да станем свидетели и на друг трик – т.нар. „намаление в намалението”. Търговецът е продавал дадена стока с някакъв процент отстъпка, след това сваля още малко цената и кумулира двата процента. Това не е честно, защото намалението следва да е направено от последната цена, на която е продавана стоката”, допълни Маргаритов.

Той даде пример и с тактиката за привличане на клиенти в обектите чрез масово рекламиране на атрактивни продукти на изгодни цени, които са в малки количества или изобщо не се зареждат.

„Когато отидете в магазина се оказва, че елхата с размер 1,50 м за 30 лв. е свършила и затова ще трябва да си купите елха 1,80 м на много по-различна цена. Това също е нелоялна търговска практика, която може да се докаже. Разпространяват се брошури в 200-300 хил. тираж, а нашата проверка установява, че от въпросната елха са доставени по 10 броя в два от обектите на веригата. Зареждането трябва да е в такива количества, че да може потребителите в съотношение, което е съразмерно на разпространената реклама, да бъдат в състояние да си го купят”, коментира Маргаритов.

Капани при празничното пазаруване има и в Интернет. При отминалата кампания „Черен петък” експертите на КЗП установиха изкуствено завишени цени непосредствено преди анонсирането на отстъпките.

„Оказа се, че на самия „Черен петък” имаше стоки, които се продават с намаление, но по-скъпо, отколкото през миналата седмица. Например, стоката е струвала 100 лв., два дни преди кампанията цената се вдига на 130 лв., обявен е даден процент отстъпка и след приспадането му стоката е по-скъпа, отколкото е била преди десетина дни”, поясни председателят.

Тези случаи обаче не са масови и в комисията няма много сигнали. „Хората наблюдават, особено тези, които пазаруват по-често, какво е движението на цените и не могат да бъдат толкова лесно заблудени. Но има и такива, които се предоверяват и очакват да пазаруват по-изгодно при тези кампании, затова нашите проверки ще продължат”, заключи Маргаритов.

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП: Положихме усилия да осигурим безопасността на продуктите за подготовката на автомобилите за зимния сезон Опасни гуми за автомобили на българския пазар не са открити, но е забранен вносът на 340 устройства за светлинна сигнализация

Опасни гуми за автомобили на българския пазар не са открити, но е забранен вносът на 340 устройства за светлинна сигнализация при извършени от Комисията за защита на потребителите (КЗП) проверки на границата, съобщи за „Новините” на Нова ТВ председателят Димитър Маргаритов.

Той се присъедини към призива на КАТ гражданите да бъдат отговорни към подготовката на автомобила си за студените зимни месеци и от днес да шофират само с подходящи за сезона гуми и изправна осветителна система.

За около месец инспекторите на КЗП провериха няколко десетки партиди зимни гуми и фарове за мъгла при вносители и в търговската мрежа. Маргаритов обясни, че до момента опасни гуми не са установени, но има случаи на опасни стоки за светлина сигнализация.

При избора на гуми потребителите трябва да обърнат внимание на годината на производство. „С течение на времето материалът се уморява и дори и гумата да не е била използвана, продажбата й след определен период след производството й я прави опасна”, обясни председателят на КЗП.

От днес КАТ започва масови проверки за това дали шофьорите са подготвили автомобилите си за студените месеци. Глоба от 20 до 50 лв. за всяка неизправност заплашва шофьорите, чиито автомобили са с неизправни чистачки, светлини, парно или неподходящи за сезона гуми.

Източник:
Габриела Руменова –

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП: Следим за качеството и безопасността на гумите и принадлежностите за зимна експлоатация на автомобила Това съобщи председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в предаването „Още от деня” по БНТ

„Следим пазара на зимни гуми и принадлежности, свързани със зимната експлоатация на автомобила. Целта е водачите да имат възможност да подготвят своите автомобили за предстоящия сезон с качествени продукти, както и да няма опасни стоки в търговската мрежа”, съобщи председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в предаването „Още от деня” по БНТ.

Той посочи, че институцията активно обменя информация с останалите европейски държави за разкритите на пазара опасни стоки, като се взимат строги мерки срещу разпространяването им на общоевропейския пазар. Активно си сътрудничи и с Агенция „Митници” за предотвратяване вноса на рискови продукти през границите на България, които са външни за пазара на Общността.

За около месец КЗП и Агенция „Митници” са проверили няколко десетки партиди зимни гуми и фарове за мъгла още на границата. В резултат на това е забранено пускането на пазара на 340 устройства за осветление и светлинна сигнализация.

По проект на PROSAVE в периода ноември 2016г. – февруари 2017г. предстои проверка на 1200 вида автомобилни гуми, предлагани в търговската мрежа.

Маргаритов каза още, че комисията вече следи офертите във връзка с кампанията „Черен петък” и тези за наближаващия 8-и декември. Миналата година са установени заблуждаващи практики, при които потребителите са привличани в търговски обекти с анонси за гръмки проценти намаление, които или не са точни, или са се отнасяли само за единични артикули.

„Оказа се, че през тази година в рамките на кампанията „Черен петък” се предлагат и друг тип услуги, например в сферата на предоставянето на кредити, на телекомуникациите. Тук трябва да се внимава, защото сключваните договори понякога са свързани с по-дългосрочно обвързване и биха могли сериозно да ощетят потребителите, ако информацията не е пълна и точна”, предупреди председателят.

Друг мит, който търговците, понякога опитват да създадат е, че когато стоката е намалена, тя почти се подарява и затова ние нямаме правото на рекламация, ако тя е дефектна, или ако е закупена онлайн да я върнем в 14-дневния срок, независимо от това, че няма дефекти. Запазваме си всички права по закон и при намаленията, независимо колко висок е техният процент”, разясни Маргаритов.

„Когато студентите избират организирано пътуване, особено с по-голяма продължителност или пък извън страната, трябва да внимават договорът да бъде сключен с реален туроператор, за да може при проблеми да бъде потърсена отговорност.

Във всеки случай на съмнение ние сме насреща. Включително и за консултация преди подписването на договора, тъй като разполагаме с достатъчно добра база данни за това какви са най-съществените нарушения, в които оператори са били хващани”, коментира Маргаритов по отношение на офертите за 8-и декември.

„По повод Коледно-Новогодишните празници също ще бъдат представени на вниманието на потребителите много и най-различни предложения. Тук хората трябва да бъдат предпазливи доколко реални са намаленията. Както и да не попаднат на друга установявана от нас недобра практика – да се отправят оферти за много изгодни предложения, а в търговските обекти да се окаже, че много голяма част от тези стоки не са налични или дори изобщо не са били зареждани в съответния обект”, обясни Маргаритов. Той увери, че „екипите на комисията ще присъстват активно и ще реагират по всеки сигнал и извън кампаниите. Приканвам търговците да бъдат коректни и лоялни към потребителите, защото тази динамика на пазара според мен би гарантирала на всички участници това, което те искат да получат. Потребителите – качествени и изгодни стоки и услуги, а търговците – повече лоялни клиенти.”

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Телеком подтиква по-възрастни хора да сключват извън офис договори Комисията за защита на потребителите (КЗП) установи, че единият от трите мобилни оператора заблуждава по-възрастни хора да сключват договори извън търговски обект

Комисията за защита на потребителите (КЗП) установи, че единият от трите мобилни оператора заблуждава по-възрастни хора да сключват договори извън търговски обект, без да им предоставя пълна информация за услугите, които ще получат срещу месечната такса.

Това съобщи Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП), в предаването „Нашият ден” по БНР.

„Нашата проверка до момента установи, че търговецът не е изпълнил коректно своето задължение да предостави пълна информация за условията на сделката преди сключването на договора. Освен, че се представя на вниманието ви много изгоден пакет с дадено наименование, вие нямате достатъчно детайлна информация относно това какво включва той. Така потребителят има една месечна такса, която заплаща, но всъщност от посланието, което се отправя към него, не става ясно какво точно може да ползва в рамките на тази месечна такса”, обяснява Маргаритов.

Той разясни, че законът дава специална защита на потребителите при сключването на т. нар. договори извън търговски обект. Причината за това е по-специфичният начин на взаимодействие между двете страни при този способ за продажба.

Търговецът е длъжен да информира клиента още преди сключването на договора за своето име и координати за връзка. Той следва да предостави и данни за основните характеристики на предлаганите от него стоки и услуги, както и за всички условия по сделката като цена, начин на плащане, изпълнение и срок на договора.

 

Потребителят трябва да бъде информиран и за правото му на отказ от договора в 14-дневен срок от сключването. В случай че търговецът предварително не е уведомил потребителя за това негово право, то този срок се удължава на година и 14 дни. Ако пък го направи впоследствие, но не по-късно от година след подписването на договора, то потребителят може да се откаже от сделката в срок до 14 дни след предоставянето на тази информация.

Законът предвижда някои изключения по отношение на това право. Например – поръчки по зададени от потребителя параметри; разпечатани след доставката носители на съдържание, защитено от Закона за авторското право и сродните му права; услуги, чието изпълнение вече е започнало и пр.

И при сключените извън търговски обект договори потребителите запазват правото си да предявят рекламация. За дефектна стока срокът за това е до 2 две години от закупуването й, а за некачествена услуга – до 14 дни след установяване на несъответствието с договореното.

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Онлайн търговията и „споделената икономика” ще бъдат най-големите предизвикателства пред институциите и властите в областта на потребителската защита Това каза Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП), при публичното представяне на тринадесетия брой на Юридически барометър, в който той е гост с темата „Защита правата на потребителите”

„Вече се говори за „градове на споделената икономика”. От няколко дни функционира едно разширение на социалната мрежа „Фейсбук”, посредством което потребителите могат да си продават и купуват стоки, да си предоставят услуги.

Извън всякакво съмнение е, че сме в нов етап на отношенията между хората, свързани с потреблението и съответно – с развитието на пазара.”

Това каза Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП), при публичното представяне на тринадесетия брой на Юридически барометър, в който той е гост с темата „Защита правата на потребителите”.

„Истината е, че регулация към момента на тези нови предизвикателства почти няма. Но и затова си позволяваме да повдигнем темата. Очевидно в следващите периоди това ще бъде най-същественото предизвикателство пред институциите и властите”, добави Маргаритов.

„Още в Древността възниква схващането за потребността от това една по-уязвима поне в пазарните си отношения социална група да бъде защитена по специален начин. Първите норми в областта на потребителската защита датират отпреди около 1000 г. пр. н.е. и са „разработени” в Древна Индия”, каза председателят, след което акцентира върху три основни въпроса, които стоят пред съвременната регулация в сферата на потребителската защита.

Първият от тях е свързан с отношенията потребител – търговец.

„Логиката на потребителското право е, че трябва да бъде дадена по-специална защита на потребителя, за който съществуват много повече рискове. Същевременно развитието на съвременния пазар показва, че като част от потребителското право следва да се утвърждава и въздействието спрямо търговците, които са основните мотори на икономическото развитие.

Затова, наред с осъществявания контрол, ние имаме готовност да разгърнем широки информационни кампании, ориентирани към възприеманите като „лошите” играчи на пазара в тази верига на отношения.

Целта е да им помогнем да се запознаят със своите задължения по закон, защото при нашата контролна дейност ние установяваме, че нарушенията често са извършвани не умишлено, а от недобро познаване на нормативната уредба.

Такъв проект би имал съществено значение за подобряването на тази динамика и за поставянето и в правилна посока от гледна точка на установяването на един спокоен и лоялен пазар”, коментира Маргаритов.

Като подчерта, че основната функция на Комисията е контролната, Маргаритов постави и въпроса за съотношението между санкция и превенция. „Извън значимостта на санкцията като елемент от контролната дейност, не по-малко и дори по-важна е превенцията. Работейки активно в тази посока в последните периоди, ние отчитаме спад на нарушенията с около 10% на годишна база, без това да се дължи на намаление на нашите проверки и на стриктността на контролната дейност”, посочи председателят.

На трето място той акцентира върху предизвикателствата на времето, в което (ще) живеем – „споделената икономика”, онлайн търговията, необходимостта от създаване на адекватна регулация. „Винаги когато има нов тип обществени отношения нормативната уредба като че ли в някаква степен догонва и в определен момент достига до адекватното им уреждане, но това предстои.

Към момента имаме много повече отворени въпроси, отколкото такива, на които вече е даден отговор, но за мен едно е сигурно – че няма да стане по пътя на забраните. Именно върху това трябва да концентрираме вниманието си всички институции, които имаме отношение към предложенията по усъвършенстване на нормативната уредба”, завърши Маргаритов.

Източник:
Габриела Руменова
„Връзки с обществеността”
Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП): „Ръстът на жалбите и спадът на нарушенията означават промяна на манталитета” След решителните стъпки срещу телекомите контролният орган ще следи динамиката на жалбите в сектора

Повече от 15 000 жалби и сигнали на граждани по различни въпроси са постъпили в Комисията за защита на потребителите (КЗП) от началото на годината.
Техният брой продължава да нараства. Същевременно при извършените над 26 000 проверки са констатирани около 2200 нарушения, което е по-малко в сравнение със същия период на миналата година.

По-големият брой на търсещите контакт с институцията граждани и спадът на нарушенията означават промяна на манталитета на потребителите и на търговците, изразява позицията си председателят Димитър Маргаритов в интервю за в. „Телеграф”.

„Обобщението на резултатите от нашите проверки показва, че броят на нарушенията като процент спрямо минали периоди намалява. Основната причина за повечето жалби е повишената потребителска култура на хората и тяхната готовност да реагират във всеки един момент, в който има риск за накърняване на правата им”, посочва Маргаритов.
Оплакванията са свързани предимно със съмнения за нелоялни практики или некачествени стоки в сферата на телекомуникациите, при продажбата на облекла и обувки, черна и бяла техника. Най-малко са жалбите за туристически услуги и потребителски кредити.

В интервюто Маргаритов коментира, че с интерес ще проследи как се развива динамиката на жалбите на телекомуникационния пазар, където Комисията направи няколко съществени пробива в последните периоди.

Сред тях са намаляването на неустойките при предсрочно прекратяване на срочни договори, отпадането на задължението за заплащане на оспорена фактура до произнасянето на търговеца, както и забраната за спиране на коректно заплащани услуги заради задължения по друг договор. Наскоро регулаторът излезе и с решение, че изпращането на „неискани платени SMS-и” е нелоялна търговска практика, която следа да се преустанови.

Маргаритов предупреждава и за трикове в големите търговски вериги: „Изпращат се рекламни брошури в огромен тираж с анонс за много изгодни стоки с голямо намаление, които обаче не са налични в търговския обект.

Друг тип нарушение са несъществуващите намаления и несъвпадането на цената на етикета с таксуваното на касата. Има и промоции от типа „плащаш едно, получаваш две” без уточнението, че двете стоки трябва да са абсолютно еднакви. Провеждаме информационни кампании – предупреждаваме хората да са по-бдителни, стимулираме и промяната на поведението на търговците, за да намалеят подобен тип нелоялни практики”.

Председателят на КЗП потвърди, че тече проверка във връзка с повдигнатия въпрос за качеството на оцета. „За някои случаи ще има произнасяне за нелоялни търговски практики, основно за заблуждаваща информация върху етикета. По закон е разрешено такива продукти да се произвеждат и продават, но с коректно поднесена информация върху етикета. В момента проверяваме колко и кои от тези продукти са рекламирани или продавани като такива, които могат да се ползват пълноценно, както за овкусяване, така и за приготвяне на зимнина. Ако има заблуждаваща нелоялна практика, ще има и санкции”, категоричен е Маргаритов. Той изразява мнение, че съществуващото към момента само по отношение на млечните продукти изискване да се продават отделно имитациите от оригиналите, трябва да важи за всички видове продукти, „за да могат потребителите да са наясно, без да се зачитат в етикета”.

Преди старта на активния зимен сезон КЗП и Министерството на туризма ще извършат съвместни проверки в планинските курорти.

Целта е да се вземат навременни мерки преди туристите да са пристигнали. В разгара на сезона инспекторите ще контролират стриктно качеството на туристическия продукт, а за удобство на гражданите ще бъдат разкрити временни приемни.

Източник:
Габриела Руменова
„Връзки с обществеността”
Комисия за защита на потребителите

Комисията за защита на потребителите (КЗП) забрани неясни условия при промоции и намаления на храни и лекарства Заблуждаващ ценоразпис на павилион за бързо хранене е един от последните случаи, по които контролният орган се произнесе

Комисията за защита на потребителите (КЗП) забрани на търговци на хранителни продукти и лекарства да подвеждат клиентите си за цените или за условията, при които могат да се възползват от актуални промоции и намаления.

Заблуждаващ ценоразпис на павилион за бързо хранене е един от последните случаи, по които контролният орган се произнесе.

Инспекторите установиха, че търговецът не дава информация посочената цена на даден артикул за брой или за единица мярка се отнася. Обявено е, например: „пилешка пържола – 100 гр., 1.60 лв.”. Клиентът остава с впечатлението, че дължимата от него сума ще бъде изчислена след претегляне на продукта на база посочената цена за 100 гр. На практика обаче цената е за брой, а количеството винаги се оказва по-малко от 100 гр. По такъв начин потребителят е заблуден, че срещу обявената цена ще си купи повече от това, което реално получава.

Друг наскоро установен и забранен от КЗП търговски трик е свързан с непълна информация за условията на промоция в бар. Търговецът е обявил оферта „поръчваш два коктейла, плащаш един”, но не е посочил съпътстващото я задължително условие питиетата да бъдат еднакви. Ако клиентът избере различен вид коктейли, не може да се възползва от промоцията. Това обаче става ясно едва при представянето на сметката, което обикновено се случва непосредствено преди напускането на заведението.

Некоректно провеждане на промоция от страна на аптека е друго нарушение, пресечено от контролния орган. Върху плакат на витрината на въпросната аптека и в разпространени от нея рекламни брошури е анонсирана отстъпка от 25%, а реално предоставяната е 20%. Проверката на КЗП доказа, че дори и върху издавания касов бон е записано „-25%”, но реално от общата стойност на покупката се приспадат само 20%. Същата схема търговецът е приложил и по отношение на друга актуална промоция, при която се рекламира, че определен набор от артикули за даден период от време могат да бъдат закупени с намаление в размер на 20%, без това да се случва. Подобни некоректни практики засягат уязвими групи потребители, които обикновено са с влошено здравословно състояние и ниски покупателни възможности.

За всяка от нелоялните практики законът предвижда санкция до 30 000 лв. и забрана за прилагането им в бъдеще. При повторно нарушение глобата може да достигне до 50 000 лв.

Източник:
Габриела Руменова
„Връзки с обществеността”
Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов, председател на КЗП: „Проверяваме активно фирмите за бързи заеми и ипотечни кредити” Причината за това е новата вълна на агресивни реклами за предоставяне на такъв тип услуги и влизането в сила на новия Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители.

Димитър Маргаритов - председател на КЗП

Комисията за защита на потребителите (КЗП) поставя акцент върху контрола на дейността на финансовите институции, които отпускат бързи заеми и ипотечни кредити.

Причината за това е новата вълна на агресивни реклами за предоставяне на такъв тип услуги и влизането в сила на новия Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители.

Това съобщи председателят Димитър Маргаритов в предаването „Нашият ден” на БНР.

„Оказва се, че това е един доста специфичен бизнес. Търговците търсят различни начини да представят на потребителите нещата така, че едва ли не ще трябва да върнат по-малко, отколкото са взели. От друга страна пък самите потребители, които имат нужда от такъв тип кредити, по-лесно се доверяват, защото ги притеснява някаква необходимост. Когато видят примамлива оферта, почти не се замислят за това, че няма как да върнат по-малко или колкото са взели, особено когато става въпрос за някакъв по-кратък период от време и за едно много бързо усвояване на сумата”, коментира Маргаритов.

Той посочи, че инспекторите ще проверяват анонсите при офертите и дали преди отпускането на заема конкретният потребител е запознаван предварително с всички условия.

„Знаете, че вече има и нов закон, който ще регулира предоставянето на ипотечни кредити на физически лица. Там има доста детайлни изисквания към търговците, които са длъжни да дадат 14-дневен срок за размисъл, да предвидят възможността да има независими консултанти, които ще бъдат вписани в нарочен регистър и ще подлежат на по-строг контрол и от БНБ. Тези консултанти ще трябва да предоставят на потребителите съвети как да постъпят в ситуация, в която искат да получат кредити”, добави Маргаритов.

„Има документ, наречен Стандартен европейски формуляр със задължителни реквизити, който във всички случаи преди подписването на договор за получаване на такъв кредит трябва да бъде представен на вниманието на потребителя. В него трябва да се съдържа цялата информация – кога ще получите сумата, кога и какво независимо от лихвения процент ще върнете, включително какъв е съвсем конкретният размер на евентуални предвидени макар и допустими по закон допълнителни такси. Формулярът е публикуван на нашия сайт (https://kzp.bg/kampanii/finansovi-uslugi-ot-razstoyanie) и изчитайки го, потребителите могат предварително да се подготвят какво ще се очаква от тях вече като клиенти по един действащ договор за кредит”, обясни председателят на КЗП.

„В момента разработваме територията на т.нар. „непоискани SMS-и”. Оказва се, че има – включително за различен тип игри – случаи, в които се получава следното: анонсът е, че вие можете да се включите в тази игра и ако не изпратите SMS, с който да се откажете, след това започвате да получавате такива съобщения, които се таксуват и то с едни доста съществени суми. Вероятно скоро ще имаме произнасяне по тези казуси”, съобщи още Маргаритов.

Той припомни, че комисията е постигнала с два от мобилните оператори потвърдени от съда споразумения за намаляване на до три месечни такси на неустойките при предсрочно прекратяване на срочни договори.

Срещу третия се води колективен иск, като се очаква скоро и той да приеме същите условия.

„Прави се опит в определени офиси на единия от двата мобилни оператора, с които имаме спогодба, клиентите да бъдат заблуждавани, че това важи само за договори, които са сключени след 1 юли, а това не е така. Действително потвърденото от съда споразумение е в сила от тази дата, но условията важат както по отношение на новите, така и по отношение на заварените договори. Имаме няколко жалби и сигнали, по които сме реагирали и случаите са се решили благоприятно за потребителите.

Самият факт, че във всички тези случаи, когато ние сме се намесили, извършили сме проверка, мобилният оператор е направил необходимото, за да си изпълни задълженията, показва, че няма спор, а най-вероятно става въпрос за недостатъчно коректно изпълнение на служебните задължения от страна на определени служители на този оператор. Срещу другия телеком, с когото такова споразумение сме сключили преди повече от година и то се изпълнява оттогава насам, нямаме постъпила нито една жалба относно проблеми при прекратяването или пък, че самите потребители считат, че тези условия са неизгодни”, коментира Маргаритов.

Ръководителят на институцията потвърди, че най-големият процент от постъпващите в КЗП жалби и сигнали на граждани са свързани с дейността на мобилните оператори – около 35-40% от случаите.

„Макар и в по-голямата част от тях ние да успяваме да се намесим така че въпросите да се решат благоприятно за потребителите, мисля, че това е един доста висок процент и на този терен има още много работа да се върши. Знаете, че – наред с тези пробиви – имаме и няколко други произнасяния, включително потвърдени от съда, за нелоялни практики, които вече са забранени и прекратени. Такъв е случаят с мобилния интернет, който трябваше да бъде изчисляван на килобайти, а пък всяко влизане в мрежата се таксуваше по 1МВ. Такива са и случаите, в които оспорването на фактура по едни договор можеше да спре предоставянето на услуги по останалите”, допълни Маргаритов.

Маргаритов каза още, че инспекторите продължават проверките в търговската мрежа и онлайн пространството за заблуждаващи послания за изгодни цени или несъществуващи предимства при продажбата на стоки за ученика като раници и облекла, както и на комплекти от ученически принадлежности.

Източник:
Габриела Руменова
„Връзки с обществеността”
Комисия за защита на потребителите

Страница 1 от 41234