Tag Archives: КЗП

КЗП разкрива най-честите заблуди при намаления и промоции Поставянето на послания като „супер цена”, акция”, „промо” и пр. върху етикетите в магазините е още един популярен подход, с който търговците внушават на клиентите, че им предлагат по-изгодни покупки

КЗП разкрива най-честите заблуди при намаления и промоции

Кампаниите за намаления и промоции са характерни в периодите, когато се сменят сезоните и магазините трябва да освободят място за новите колекции. Но те са често използван от търговците прийом за привличане на клиенти при предлагането на най-широка гама продукти целогодишно. Такива акции често предоставят възможност за изгодни покупки с отстъпка от редовните цени на стоките. Понякога обаче търговците си служат с различни трикове и некоректно внушават, че предоставят възможност за пазаруване по-евтино от тях в сравнение с други периоди. За това предупреждава Комисията за защита на потребителите (КЗП) и дава примери за най-честите установявани и забранявани от нея заблуди при провеждането на подобни кампании.

Сред прилаганите от търговците хитрости при сезонни намаления на облекла е поставянето на големи надписи на витрините на магазините с внушителни проценти отстъпки, които обаче се оказва, че важат за много ограничен асортимент от предлаганите групи артикули или за единични бройки. В други случаи не е достатъчно ясно при какви условия потребителят може да се възползва от анонсираното намаление или пък отстъпките не се прилагат така, както са обявени. В последните години десетки подобни практики са прекратени след намесата на контролния орган.

Има и други капани при провеждането на промоции и намаления, които Комисията установява и забранява целогодишно и които могат да се срещнат и по време на сезонните акции.

Например, разпространяването на рекламни брошури, в които не са посочени коректно обхванатите от кампанията стоки или пък се дава подвеждаща информация за съществени характеристики на предлаганите намалени артикули.

Наскоро Върховният административен съд потвърди две решения на КЗП за забрана на нелоялни практики на „Хиполенд” АД, свързани със заблуждаваща информация в брошури относно прилагането на отстъпки при  кампании за намаления. В единия случай търговецът е премълчавал, че базовите клиентски карти за 10% отстъпка на ненамалени артикули не важат при покупка на стоки в „Акция” (независимо дали са намалени или не). След проверка на контролния орган търговецът промени рекламното съобщение, като изрично посочи, че преференциите не се отнасят за стоки в акции, промоции, намаления и специални каталози. Втората нелоялна практика е при кампания „Черен петък” – търговецът е отправил анонс „-20% за всички ненамалени бебешки стоки и още много намаления”. Едва при посещение в магазина става ясно, че намалението се отнася само за няколко вида стоки – бебешки кошари, легла, столове за хранене и кола и за още няколко артикула, но не и за всички ненамалени бебешки стоки.

Друга неотдавна влязла в сила след потвърждение от ВАС заповед на КЗП забранява на „Техномаркет” да публикува в промоционални брошури нееднозначна информация за една и съща съществена характеристика на продукти. Конкретното установено при проверката нарушение е, че за даден модел телевизор с цена 229 лв. търговецът е посочил две различни дължини на диагонала на екрана – 20˝ и 32˝. Чак когато потребителят отиде в магазина, разбира че обявената цена е за по-малкия телевизор, а по-големият е значително по-скъп – 359 лв.

Поставянето на послания като „супер цена”, акция”, „промо” и пр. върху етикетите в магазините е още един популярен подход, с който търговците внушават на клиентите, че им предлагат по-изгодни покупки.

Само по себе си това не нарушава правата на потребителите в случай, че артикулите се таксуват на обявените цени. Невинаги обаче е така и пример за обратното е друга забранена от КЗП нелоялна практика на „ЛИЛИ ДРОГЕРИЕ” ЕООД. Проверка на контролния орган установи, че търговецът е продавал стоките по-скъпо от обявената „супер цена”. Например, продукт с посочена на етикета цена 9,98 лв. на касата се таксува 10,49 лв. Експертите са категорични, че цената, особено когато се обявява като промоционална, е съществен фактор при вземането на решение за покупка, а подобни на описаните  заблуждаващи практики безспорно нарушават икономическите интереси на потребителите.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов: „Европейските потребители вярват повече на родните онлайн търговци” Според Маргаритов по-голямото доверие към онлайн магазините у дома е свързано с обективни обстоятелства и с някои от бариерите пред пазаруването от търговци от друга държава

Димитър Маргаритов: „Европейските потребители вярват повече на родните онлайн търговци”
Европейските потребители имат по-високо доверие на онлайн търговците, базирани в собствената им страна, отколкото на тези в чужди държави.

Това посочи председателят на  Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в сутрешния блок на ТВ „Европа” при коментар на данните от последни проучвания в Европейския съюз, според които интересът към онлайн търговията продължава трайно да расте.

Доверието на потребителите в онлайн търговците от собствената им държава е над 70%, докато към тези от друга страна е близо 58%.

Според Маргаритов по-голямото доверие към онлайн магазините у дома е свързано с обективни обстоятелства и с някои от бариерите пред пазаруването от търговци от друга държава.

„Невинаги чуждестранните сайтове позволяват да платим с наши платежни инструменти. Друга възможна причина е, че понякога отказват доставка в страната, която е различна от тази, в която те самите оперират”, даде пример той и допълни: „В Европейската комисия и в Европейския парламент се работи много сериозно за създаването на т. нар. правила срещу геоблокирането. Целта е на територията на целия ЕС по един и същи начин търговците да могат да предлагат на еднакви цени своите стоки и услуги, без значение какви са границите. По данни от проучване на ЕК повече от 6% от анкетираните посочват като основна причина за въздържанието от покупки от чужди онлайн магазини именно пренасочването им към сайт в тяхната държава с различни цени. Други бариери са възникнал по време или след покупката проблем или отказ за доставка до държавата на потребителя.

Председателят обърна внимание на това, че доверието в онлайн търговията е свързано също така и с коректността на търговците и познанията относно потребителските права.

Той посочи, че сред най-съществените и често срещани нарушения при проверките на контролния орган е или липсата на информация на сайта за правото на отказ от покупката в 14-дневен срок, или опити този срок да бъде съкратен изкуствено и недопустимо. От друга стана, по думите му не всички потребители знаят, но все повече го разбират на какво имат право при онлайн търгуване.

„Затова институциите трябва да продължаваме активно да прокламираме тези права на потребителите и да ги информираме за това, че ако някой се опитва да ги ограничи, трябва да сигнализират при нас, за да може да се извършат проверки и не само справедливостта да бъде възстановена, но и санкцията да бъде наложена. А това от своя страна да доведе до извода, че не трябва да се спекулира с правата, които европейският и световен законов ред е дал на потребителите, когато пазаруват в глобалната мрежа”, коментира Маргаритов.

В тази връзка той отбеляза, че наред с контролната дейност, комисията развива и редица кампании, свързани с превенцията. „Когато имаме възможност, винаги приемаме поканата на медиите, за можем да уведомим потребителите за основните нарушения, които сме констатирали, да дадем някои съвети, за да ги улесним при избора им на различни стоки и услуги. А положителната тенденция е, че според европейски проучвания гражданите стават все по-информирани за потребителските си права и все по-склонни да ги отстояват”, каза в заключение председателят.

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП: Ресторантьорът от Созопол ще бъде санкциониран за таксата „празен стол” Това съобщи председателят Димитър Маргаритов пред Нова ТВ

Комисията за защита на потребителите (КЗП) ще наложи санкция на заведението в Созопол за предявената претенция за такса „празен стол”.

Това съобщи председателят Димитър Маргаритов пред Нова ТВ.

„Още вчера извършихме проверка. Санкция ще има по Закона за туризма за това, че без да е отразено в менюто, се начислява такава услуга и на потребителя се представя документ с цел той да извърши плащане. Тъй като в него е вписана услуга, която не се предлага в менюто, това само по себе си е нарушение”, коментира Маргаритов.

„Ще припомня случай от миналата година, когато ресторант се опитваше да начислява т.нар. „такса дете” за това, че Вашето дете си играе в заведението. Тогава ние бяхме безкомпромисни. Санкционирахме този търговец, който също призна своята вина. Макар и единични случаи, това са нелоялни търговски практики и във всеки конкретен казус ще реагираме. Хубавото е, че и потребителите са активни и сигнализират, включително чрез социалните мрежи,” добави председателят.

В заключение Маргаритов подчерта, че тези случаи са изолирани, но изключително неприятни. „Винаги съм казвал, че макар и да са малко нарушенията в туризма, всяко едно от тях е в състояние да придобие такава обществена значимост, защото провалянето на почивката или на най-важните елементи от нея е проблем”, каза той и допълни, че в момента по нашето Черноморие има милиони туристи и според него като цяло стандартът е на сравнително добро ниво.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП: „Респектът в областта на потребителската защита се гради и с комуникация” Мисля, че това, което правим, дава своя положителен резултат, каза Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП) в предаването „България сутрин” по BG ON Air

КЗП: „Респектът в областта на потребителската защита се гради и с комуникация”
„Респектът не се гради само със строг контрол и със затваряне на обекти. Респектът се гради и с комуникация. Мисля, че това, което правим, дава своя положителен резултат, каза Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП) в предаването „България сутрин” по BG ON Air.

„От една страна, ние приканваме потребителите да бъдат активни и винаги, когато установят, че има проблем, да бранят своите права. Първо, като изискват от самия хотелиер или ресторантьор да си свърши работата. Ако той не го направи, да сигнализират при нас. От друга страна, самите търговци да бъдат коректни”, посочи Маргаритов.

Според председателя на КЗП до момента летният сезон протича спокойно. „Добрата тенденция е, че нарушенията като че ли не са чак толкова много. До момента при извършени над 1700 проверки в туристически обекти по Черноморието имаме съставени 110-115 акта за нарушения от различно естество, някои от които срещани и в минали сезони. Освен несъвпадането на обещаното от туроператори и хотелиери с предоставеното на място, установихме и някои нелоялни търговски практики на плажната ивица. Например предлагане на шезлонг и шалте само в комплект – практика, която към момента с активното поведение на контролния орган, гражданите и медиите е преустановена”, обясни той.

Новите за сезона виртуални приемни на КЗП също допринасят за по-бързото решаване на възникващи въпроси.

„През изминалите сезони ние имахме опита с наши временни офиси. Там активността беше по-малка. Очевидно тук този начин за бърза комуникация при това безплатна, удобна дава своя резултат и ние имаме възможност да реагираме много бързо на сигналите на гражданите”, добави Маргаритов.

Наред с проверките по морето Комисията следи и търговската мрежа в страната.

„Когато говорим за продукти, говорим и за безопасност. През тази година заедно с колегите от Агенция „Митници” по силата на двустранно подписано споразумение проверихме няколко хиляди сезонни стоки за необходимите документи и сертификати за безопасност”, каза председателят. Наскоро контролният орган е забранил градински мебели – шезлонги, маси, които са опасни от гледна точка на това, че не издържат на натоварване, имат остри ръбове и не отговарят на възприетите стандарти. Маргаритов посочи, че това е основно направление в дейността на Комисията, в резултат на което България продължава да бъде един от лидерите в Европейския съюз по навременно откриване и уведомяване в системата, която функционира на територията на зоната за безопасните стоки, особено когато става дума за деца.

Председателят съобщи, че през август Комисията ще продължи да наблюдава качеството на туристическия продукт.

„Освен това, реагираме и по жалби и сигнали на потребители, които касаят търговската мрежа като цяло. Свидетели сме вече и на летните намаления. Понякога те не са реални, тъй като стоката не е продавана на старата цена един месец – търговецът може да вдигне цената, за да анонсира след това голям процент отстъпка. По линия на безопасността също продължаваме да работим много сериозно, като целта е да направим така, че да не се допуска опасните стоки да стигнат до пазара”, допълни той.

„В България в момента има добри условия за туризъм и за почивка – времето е хубаво, качеството на туристическия продукт е на приемливо ниво. Хората трябва да бъдат активни, когато виждат, че не получават това, което очакват и за което са платили. Да предявят своите претенции пред търговците, да настояват и ако имат затруднения, да знаят, че институциите са на тяхна страна и че ще се намесим. Не само Комисията за защита на потребителите, и Агенцията по храните, и Министерството на туризма, и всички други ангажирани институции са в доста добра кондиция и полагат неимоверни усилия за това България да се утвърди като световна туристическа дестинация. Мисля, че не е претенциозно да кажем, че вървим по този път и най-вероятно ще успеем да го постигнем”, завърши Маргаритов.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП: „Постъпиха над 70 сигнала от туристи във виртуалните ни приемни по морето” Услуги с по-ниско от договореното качество и опити за прилагане на различен тип нелоялни практики са сред оплакванията от туристите

КЗП: „Постъпиха над 70 сигнала от туристи във виртуалните ни приемни по морето”
Услуги с по-ниско от договореното качество и опити за прилагане на различен тип нелоялни практики са сред оплакванията от туристите и сред констатираните от Комисията за защита на потребителите (КЗП) нарушения по морето, съобщи председателят Димитър Маргаритов в рубриката „Чети етикета” по bTV.

Най-често срещаното нарушение продължава да бъде разминаването между обещаното и това, което клиентът получава на място. Има случаи на некоректно обявяване на цените на услугите на плажа. „Имаше случаи не само на некоректното обявяване, но и принуда потребителят да ползва услуга задължително, което също е нарушение. След нашата намеса и след като бяха съставени съответните протоколи, към настоящия момент на проверените от нас места, тези нарушения са преустановени, обясни Маргаритов.

Той даде пример и с неработещи климатици в хотели с 3 и над три звезди, което освен, че допълнително нажежава лятото на туристите, е и нарушение на Наредбата за категоризацията.

По-рядко се установява липса на категоризация. От началото на сезона комисията е затворила 12 заведения по морето. Това обаче е временна мярка и ако те предприемат необходимите действия и приведат дейността си в съответствие, ще могат да работят.

От началото на сезона КЗП е извършила над 1700 проверки. До момента са съставени около 110 акта, но по част от тези проверки работата все още не е приключила.

Маргаритов каза, че чрез виртуалните приемни на КЗП са постъпили над 70 сигнала. „Като цяло сигналите в сферата на туризма при нас са около 5-6% от всички над 20 000, които постъпват на годишна база. Не е много, но това не означава, че секторът е без проблем. Всеки проблем, който се среща в туристическия бранш, е достатъчно сериозен, защото дори да са малко на брой, когато на един човек му се провали почивката, за него това е драмата на лятото”, коментира той.

По отношение на алкохола председателят обясни, че до момента и през изминалите сезони при проверките опасен алкохол не е установяван.

Инспекторите обаче са се натъквали на различни несъответствия. Например, на случаи, в които алкохолът е бил разреден, т.е. търговецът удря клиента по джоба. Или още при производителя липсват съставки, които съгласно изискванията за физико-химичния състав трябва да ги има, за да може една напитка да се казва бренди, водка или уиски.

„Има случаи на несъстояли се почивки, като те са предимно се свързани с туроператори или мними туроператори, които предлагат основно по Интернет различни оферти, изискват авансово плащане, а след това изчезват”, предупреди Маргаритов. Той посъветва хората да не се предоверяват на атрактивни агресивно предлагани оферти, включително само по имейл или телефон, а да се уверят, че насреща има някой, който е в състояние да направи това, което те очакват от него.

В заключение Маргаритов изрази мнение, че българският туристически продукт до голяма степен може да бъде съпоставен със световно утвърдените дестинации.

„Но, в нашата контролна дейност ние забелязваме, че има склонност при добро качество в началото на сезона, колкото повече преваля лятото, то да се влошава. Но туристът, дали е дошъл през юли или в началото на септември, заслужава едно и също”, настоя председателят и отправи апел към търговците да бъдат коректни, а когато не успеят да предоставят обещана услуга, със съгласието на потребителя да я заменят с друга. Според него, по този начин може да се преодолеят голяма част от неприятностите, които се случват.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Започва информационна кампания на Европейския потребителски център Това съобщи по БНР Димитър Маргаритов, председател на КЗП

БНР - Димитър Маргаритов, председател на КЗП
Започва информационна кампания на Европейския потребителски център към Комисията за защита на потребителите.
Това съобщи по БНР Димитър Маргаритов, председател на КЗП.
„Ежегодно Европейският потребителски център към нашата Комисия ръзгръща подобни кампании. Те са много полезни. В различни точки на Черноморието се разполагат щандове, на които гражданите могат да получат бързо информационни материали и консултация по различни потребителски въпроси, включително трансгранични – пътуване със самолет, закъснение на полети и т.н. Тези кампании са и много атрактивни, както за децата, така и за родителите, защото се провеждат игри, по време на които може да се научат полезни факти“, разказа Маргаритов.
Първото събитие в рамките на кампанията беше вчера в Поморие. Днес в морската градина в Бургас се провежда брифинг с участието на Константин Райков, член на КЗП, експерти от регионалната дирекция на Комисията и директора на Европейския потребителски център Игнат Арсенов.
На въпроса как абонатите на телекомите да се предпазят от настъпателните ексклузивни оферти по телефона за сключване на нови договори Маргаритов предложи позитивен поглед, който да превърне дефекта в ефект посредством силните страни на тази понякога агресивна атака към потребителите. „В отбранителната тактика следва да включим преценката дали това, което ни се предлага, макар и като комбинация от услуги на пръв поглед да изглежда на много ниска цена, представлява онова, от което ние оптимално имаме нужда. Да не би да са включени неща, които ние никога няма да използваме, но ще заплащаме общата пакетна цена“, каза председателят. Той обясни, че отправеното по телефона предложение не обвързва както преди години потребителя с договор. Сега той може да настоява предложението да му бъде изпратено по пощата, куриерът да го остави и едва след като се запознае и е съгласен с условията да вземе решение да го подпише. След подписването, в случай че няма клауза за автоматичното му влизане в сила, има срок за отказ – до 7 дни, ако договорът е сключен в офис на телеком и 14 дни при сключване от разстояние.
„Има опити да се събират всички услуги в един договор, но потребителите трябва да настояват за всяка услуга да си има отделен. Когато изтича срокът на дадения договор за конкретната услуга, не сме длъжни да го подновяваме, защото по силата на закона тогава той се трансформира в безсрочен“, информира още председателят.
Маргаритов потвърди, че Комисията извършва проверки във връзка със станалия известен в края на миналата седмица случай с несъстояли се почивки на българи в Гърция. „Стремим се всячески да направим така, че тези потребители да получат обратно своите пари, заплатени срещу ненаправена резервация.
В конкретния случай става дума за злоупотреба от страна на въпросния туроператор с доверието на потребители, които са били редновни негови клиенти и затова са се и предоверили. Водили са телефонни разговори, впоследствие без никакви писмени документи или доказателства за преговорите с туроператора, извършили са плащане, а се оказва, че резервация не е направена. За това те са уведомени в последния момент. И съответно са подали контестация за анулиране на резервациите и въз основа на това
сега се получава така, че туроператорът злоупотребява, твърдейки, че тези потребители сами са поискали да си анулират резервациите. В действителност от това, което чуваме и виждаме, както и от доказателствата, които събираме, установяваме, че тук има нарушения“, коментира председателят.
Той направи принципен извод от конкретната ситуация. Дори когато потребителите са били клиенти на определен туроператор, пътували са и всичко е било наред, винаги да настояват тази поредица от действия и документи да е налице и да разполагат с доказателствата, които впоследствие могат да им послужат да бъдат обезщетени. Маргаритов доваби, че този пазар е динамичен. И припомни, че в миналото е имало случаи авторитетни туроператори да изпаднат във финансови затруднения и се е налагало да преустановят своята дейност. Ето защо ваучерите, имейлите от предшестващата резервацията кореспонденция, платежните документи е добре да се изискват и да се пазят поне до момента, в който потребителят пристигне на място и лично се убеди, че всичко е наред.

Източник:
Габриела Руменова

Връзки с обществеността

Комисия за защита на потребителите

КЗП: „Около 5% от жалбите в КЗП са за качеството на туристическия продукт” Това посочи пред БНР председателят на КЗП Димитър Маргаритов

КЗП: „Около 5% от жалбите в КЗП са за качеството на туристическия продукт”
Около 5% от общия брой постъпващи в Комисията за защита на потребителите (КЗП) оплаквания на годишна база са свързани с качеството на туристическия продукт. Това показва един не чак толкова наситен с нарушения пазар, какъвто например е този на телекомуникационните услуги, където делът на жалбите е близо 30%, посочи пред БНР председателят Димитър Маргаритов.

Той припомни, че в помощ на туристите Комисията разкри за първа година виртуални приемни по Черноморието. Те са не само за въпроси в сферата на туризма. „Можем да се притечем на помощ при покупка на некачествена стока и отказана рекламация, при покупка на потенциално опасна стока, защото пък тогава нашата реакция би довела до изтеглянето на тази стока от пазара и така се предпазват и други потребители. Също и във всички онези случаи, в които е налице нелоялна търговска практика”, обясни Маргаритов.

От виртуалните приемни могат да се възползват всички туристи, които ще изберат да изкарат своите почивки в България. „Надявам се, че голяма част от нашите сънародници зад граница ще бъдат тук в летните месеци, за да се видят със своите близки, да почиват на нашето Черноморие. Убеден съм, че когато си далеч от Родината, едно такова завръщане винаги носи изцяло положителна емоция. Надявам се, че в случаите, в които има някакво нарушение или някаква неудача, ще можем да откликнем, да помогнем и да създадем у тях справедливото усещане, че в България действително нещо положително се случва и че може да се разчита на съдействието на институциите за това да бъдат решавани реалните проблеми на всеки един човек”, каза още той.

Председателят на КЗП потвърди, че се води статистика за констатациите, която е ценна за проследяване тенденциите, както в положителното развитие на процесите в туризма, така и за нарушенията.

По такъв начин контролният орган е наясно с техния вид и количество и може да търси противодействието, което институциите трябва да окажат, за да е налице все по-спокоен, все по-търсен и все по-надежден туристически пазар.

Маргаритов подчерта, че независимо от по-засиленото присъствие по морето, Комисията има екипи и във вътрешността на страната.

„Извършваме проверки, както по заложените в програмата ни кампании, така и по всички жалби и сигнали, които получаваме. Запазва се тенденцията от последните години да получаваме все повече жалби и сигнали. Тази година най-вероятно те ще достигнат 25 000, с което оставаме най-търсената институция. Надяваме се, че това е знак и за доверие. Но същевременно си давам сметка, че е и отговорност, която ни задължава да подхождаме максимално сериозно към всеки казус, с който се обръщат към нас хората и да положим максимални усилия реално да им помагаме. Санкцията за извършеното нарушение е важен и задължителен елемент. Но най-важното е, когато човек остане удовлетворен, когато въпреки че е имал някакво неблагополучие, проблемът е решен и той е получил компенсация. Чувството за справедливост е важно да бъде отстоявано, защото то е и основната гаранция за развитието на обществото като цяло”, каза в заключение председателят.

БНР-Медиен партньор на инициативата на КЗП „Виртуални приемни за сезона „Лято`2017”

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП: „В аквапарковете трябва да има информация за цените и условията на ползване на услугите” Това каза пред БНТ Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП)

КЗП: „В аквапарковете трябва да има информация за цените и условията на ползване на услугите”
Аквапарковете задължително трябва да имат информация за цените на услугите и предупредителни табели за евентуални ограничения по отношение на възраст и килограми на лицата, които могат да ги ползват.

Това каза пред БНТ Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП).

„За всеки атракцион поотделно трябва да има информация за възрастовите граници под или над които не може да бъда използван. Задължително е обявяването на цената, както и на продължителността на използването на съоръжението срещу тази цена. Ако има допълнителни услуги, те също би трябвало да бъдат отбелязани на информационните табели”, обясни Маргаритов. Той добави, че потребителите следва да бъдат предварително осведомени и за това какво би следвало да се заплати, ако оставят детето си в детски кът с аниматори, например.

Маргаритов уточни, че аквапарковете представляват строителни съоръжения, които се въвеждат в експлоатация съгласно изискванията на Закона за устройство на територията.

Търговците трябва да поддържат регулярна техническа документация за извършване на периодични инспекции за техническото състояние на тези съоръжения и за тяхната изправност. Според председателя на КЗП регулярното поддържане на техническия паспорт и извършването на технически проверки са най-важната гаранция, че няма да се стигне до инциденти. Затова Комисията проверява за воденето на тези регистри.

„Независимо от това, че имат усещането, че всичко е наред в дадено съоръжение и че е налице цялата информация, родителите да не изпускат децата от очи, защото понякога рисковете, особено когато говорим за вода, са големи и могат да се случат инциденти за кратко време и на много плитко”, акцентира Маргаритов.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП: „Принудителното заплащане за наем на шезлонг с шалте в комбинация е нелоялна практика” Категоричен е  председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов

Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП): „Принудителното заплащане за наем на шезлонг с шалте в комбинация е нелоялна практика”
Принудителното таксуване при отдаването под наем на шезлонг и чадър в комбинация с шалте без потребителят да има право да избере само едно или комбинация от тях е нелоялна търговска практика, категоричен е  председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов.

Той посочи пред Нова ТВ, че проверка на контролния орган на принципа „таен клиент” е установила, че на табелата на плаж „Нестинарка” са обявени поотделно цени за всяка от услугите, но потребителят по никакъв начин не разбира, че не може да си наеме само чадър и шезлонг, а задължително и шалте. Маргаритов показа констативния протокол, в който са отразени тези обстоятелства, и съобщи, че предстои на следващото си заседание Комисията да се произнесе за наличие на нелоялна търговска практика. По закон санкцията за подобно нарушение е до 30 000 лв., а при повторно – до 50 000 лв.

Подобна нелоялна практика на плажа се установява за първи път, но в Комисията вече са постъпили първите сигнали от туристи чрез разкритите за този сезон виртуални приемни по Черноморието. „Тези сигнали основно касаят хотели и заведения – дублирани резервации, непредоставяне на услуги, които първоначално са били обещани от туроператора или хотелиера”, конкретизира председателят. И уточни, че такива нарушения са срещани и в изминали сезони, но няма тенденция да се прилагат от едни и същи търговци.

В отговор на въпроса как се регламентират и контролират атракционите в морските курорти Маргаритов обясни, че аквапарковете са строителни съоръжения, които се въвеждат в експлоатация по съответния ред.

Има стриктни изискванията и условия, на които трябва да отговарят. Задължително е воденето на техническа документациа за регулярното провеждане на профилактика на тези обекти – нещо, за което Комисията следи. През миналата година в началото на сезона КЗП е проверила всички аквапаркове, като нарушения не са установени.

„Регулярно проверяваме, но тъй като не можем да сме навсякъде по всяко време, с тези виртуални приемни направихме така, че да сме бързо достъпни за хората и когато те усетят някаква нередност, нашите екипи да могат да реагират максимално експедитивно”, добави той.

Маргаритов проследи и експеримента на Нова телевизия, при който лабораторно изпитване на взети проби от алкохол от заведения по морето и в столицата показа резултати в норма, разреден алкохол и такъв със завишено количество метанол.

Той пое ангажимента официално да бъдат взети проби от местата, от които са тези, за да може и Комисията да направи това по надлежния ред и при установени несъответствия да се наложат санкции. Председателят показа как изглеждат взети от Комисията проби за изпитване на спиртни напитки. И обясни как този механизъм осигурява гаранцията, че пробата е от дадения вид и е взета от конкретното заведение. Той съобщи, че от началото на сезона са взети около 25 проби, като контролът продължава. През миналата година при 30 проби в четири от случаите са установени отклонения. „Едната група проблеми е свързана с разреждането. В два случая от тези четири. Другите проблеми бяха свързани по-скоро с несъответствия, които още при производителя се срещат. В единия случай беше обявена напитка водка, но изпитванията показаха, че тя не отговаря на минималните изисквания по отношение на физико-химичен състав и алкохолните градуси”, каза още Маргаритов и обясни, че това се квалифицира като нелоялна търговска практика. Той подчерта, че опасен алкохол не е установяван. Но припомни случая от лятото на 2015г., когато Комисията заедно с Икономическа полиция установи туби с наливен алкохол, скрити в контейнери за смет в един от големите морски курорти. Оттогава насам комисията не се натъквала на подобни случаи.

Маргаритов настоя, че координацията между институциите и по отношение на контрола на алкохола е важна, защото без Митниците, без Икономическа полиция Комисията трудно би се справила, въпреки че технологията, по която работи, дава достатъчно гаранции по отношение качеството на резултатите.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП забрани на Париба Пърсънъл Файненс да заблуждава клиентите при отпускането на „безлихвени” заеми Върховният административен съд потвърди заповедта за забрана на нелоялната практика

„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е заблуждавала клиентите си, като е предлагала безлихвени потребителски кредити, но е премълчавала изискването за такса „ангажимент”, която дори прави заема по-скъп, отколкото при наличието на лихва по него.

Тази нелоялна практика е забранена от Комисията за защита на потребителите (КЗП) със заповед, потвърдена от Върховния административен съд.

Финансовата институция е предоставяла заеми с 0% ГПР (годишен процент на разходите) за закупуване на различни стоки от търговски вериги. Потребителите обаче не са информирани своевременно, че за да бъде фиксиран лихвеният процент и то при условие, че годишната инфлация не надвишава 24%, трябва да заплатят такса „ангажимент”. Таксата се изчислява върху пълния размер на главницата, заплаща се разсрочено с всяка погасителна вноска и е дължима в остатъчния си размер при предсрочно погасяване на кредита. Тези обстоятелства са посочени едва в договора за отпускането на заема. По такъв начин кредиторът създава впечатлението, че няма допълнителни такси и лихви към главницата на кредита, като в същото време и с въвеждането на такса „ангажимент” не гарантира напълно фиксирането на нулевия лихвен процент.

Оказва се също, че при тази схема потребителят заплаща сума, която е по-висока от евентуално начислен лихвен процент. Например, кредит в размер на 3829,00 лв. за еднакъв период от време ще струва на потребителя 4518,22 лв. с 18% такса „ангажимент” и 4397,64 лв. с 18% годишен лихвен процент.

Освен това, според Закона за потребителския кредит, при предсрочно погасяване на заема, кредитополучателят дължи лихвите и разходите само за времето, в което е ползвал заема, но не и тези до края на срока на договора. А в разглеждания случай се предвижда потребителят да заплати цялата т. нар. такса „ангажимент”.

Съвети към потребителите:

  • Преди да подпишете договор за кредит, проверете не само размера на лихвения процент и годишния процент на разходите, но и предвидените комисионни и такси на финансовата институция.
  • Информирайте се за срока на договора, размера, броя и периодичността на погасителните вноски.
  • Изисквайте предварителна писмена информация с тези данни и прочетете внимателно договора и общите условия към него преди да положите подписа си.

Препоръки към търговците:

  • Информирайте пълно и коректно клиентите си за отпусканите заеми.
  • Задължително предоставяйте т. нар. „Стандартен европейски формуляр”, който съдържа данни за вида, размера и стойността на кредита, както и лихвеният процент и годишният процент на разходите.
  • В преддоговорната информация опишете точно правата на клиента при упражняване правото му на отказ от заема или при предсрочно погасяване.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП: Проверени са над 4000 надуваеми артикула за плажа преди да бъдат допуснати в търговската мрежа Това е станало възможно благодарение и добрата координация с Агенция „Митници”, съобщи председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в предаването „Преди обед” по bTV

КЗП: Проверени са над 4000 надуваеми артикула за плажа преди да бъдат допуснати в търговската мрежа
Над 4000 надуваеми артикула за плажа са проверени на границата за документи за съответствие с изискванията за безопасност и задължителната информация за употреба преди да бъде разрешен вносът им в България в началото на летния сезон.

За разлика от миналата година, когато над 6500 такива продукта не бяха допуснати за разпространение в търговската мрежа поради липса на документи, удостоверяващи изпитването им в лаборатория и съответствието със стандартите за безопасност.

Това е станало възможно благодарение и добрата координация с Агенция „Митници”, съобщи председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в предаването „Преди обед” по bTV.

„Когато говорим за това, което се продава в търговската мрежа и в Интернет, има няколко много важни неща, на които родителите трябва да обърнат внимание. Върху самия артикул трябва да има описание за възрастовата група, за максималното тегло на лицето, което би могло да използва въпросния артикул. Има и знаци, които могат лесно да ориентират потребителите. За някои групи стоки инструкцията за експлоатация на български език може да бъде отделно от самата стока, но задължително трябва да я има”, обясни Маргаритов. Той настоя да се закупуват само надуваеми артикули, които имат описателна част и тя може да даде на потребителя достатъчно информация дали те са подходящи за неговото дете. А когато го пуснат в морето с такъв артикул, никога да не го оставят без надзор.

„Това, че родителят е осигурил безопасен артикул на своето дете, далеч не означава, че няма риск. Рискът е почти същият, защото ако бъде оставено без надзор, за няколко секунди в много плика вода, може да се стигне до фатален инцидент”, допълни председателят. Той препоръча да не се избира непременно най-високата цена, но да се търси разумният компромис.

 

Родителят може да забележи с просто око, че дадена стока и на външен вид не изглежда надеждно или обратното – че е придружена с необходимата информация.

Маргаритов каза още, че хората започват да търсят Комисията все по-активно, включително и чрез откритите за този летен сезон виртуални приемни по Черноморието. „Най-често се оплакват от това, което се оказва, че е синдром не само на българския туристически продукт – а именно разминаването между поетия ангажимент и това, което на място им се предоставя. Например, отивате в СПА комплекс, а се оказва, че няма масажист, тъй като хотелът се рекламира като такъв,без да има съответната категоризация”, посочи той. Председателят каза, че хората често избират почивката си именно защото се надяват да ползват такъв тип услуги, а се оказва, че в този хотел няма фитнес залата и за да ползват услугата, ще трябва да отидат до съседния хотел. „Истината е, че понякога търговците се опитват с добри практики да компенсират липсата на някои услуги, които първоначално са обещали и в крайна сметка донякъде компенсират недоволството на потребителите”, добави Маргаритов.

Председателят обясни, че за несъответствията се налагат санкции.

При липса на категоризация – и най-тежката мярка в сферата на туризма – затваряне на обекта. Но подчерта, че през изминалите години това нарушение се среща все по-рядко. „Тогава пък по-често се среща другото нарушение – че несъответства това, което обектът предлагат, на категорията, която притежава”, заключи Маргаритов.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

КЗП: „Предоставянето на туристически услуги в некатегоризирани обекти е все по-рядко срещано нарушение” Несъответствието на качеството или обема на договорените услуги с предоставеното на място е най-честият повод гражданите да се обръщат към Комисията за защита на потребителите

Димитър Маргаритов в студиото на телевизия „Би Ай Ти”
Несъответствието на качеството или обема на договорените услуги с предоставеното на място е най-честият повод гражданите да се обръщат към Комисията за защита на потребителите (КЗП) през летните месеци, когато става дума за туристически услуги. Това съобщи председателят Димитър Маргаритов в студиото на телевизия „Би Ай Ти”.

„Основното нарушение, за което се адресират жалби към нас от страна на потребители в сферата на туризма, е разминаването на това, което туристите получават на мястото, с онова, което им е било оферирано, когато са избирали. Например, имаме обект, който трябва да е с определен брой звезди и трябва да предоставя точно определени услуги, които Вие искате да има – фитнес, масаж и т.н. Впоследствие обаче се оказва, че за да Ви направят масаж, трябва да отидете някъде в друг обект или че фитнес залата представлява само една бягаща пътечка. Подобни нарушения се срещат, както на наша територия, така и в чужбина. Контролните ни функции се разпростират върху пазара в България. Но в потребителските спорове с трансграничен елемент се намесва Европейският потребителски център, който функционира към нас”, обясни Маргаритов.

Председателят акцентира върху това, че в изминалите периоди много по-често срещано нарушение е било предоставянето на туристически услуги в некатегоризирани обекти, което вече почти го няма. „Ако преди 5-6 години на сезон е имало по около 50-60 и повече затворени обекта, защото нямат категоризация, през миналия сезон – въпреки че нашите проверки не са по-малко на брой – тези обекти бяха едва 12”, посочи той. Маргаритов обърна внимание на това, че все още обаче съществува известен проблем с т. нар. апартаменти под наем. Той уточни, че при тях е много трудно да се установи дали действително там се предоставя туристическа услуга. „Когато проверяваме, ние също изпитваме проблем, понякога дължащ се и на това, че настанените в тях потребители не ни съдействат. Те се оказват „братовчеди” или някакви други роднини на хазяина. Разбира се, възможно е някои от тези хора да си заплащат съответните курортни такси и да осъществяват дейността съвсем легално”, добави председателят.

По отношение на ол инклузива Маргаритов коментира: „Жалбите касаят най-вече това, че не всички услуги, които са включени в първоначалния пакет, се предоставят или пък се оказва, че част от тях не са all inclusive, а са „all exclusiv” e и трябва да си ги платите допълнително.”

Във връзка с осигуряването на принадлежностите за плажа пък, той каза, че е добре хората да ги закупят далеч преди да тръгнат на почивка, а не в последния момент от временни обекти по пътя към плажа. „Макар, че ако този обект функционира съгласно изискванията на закона и ако търговците имат съответните документи и сертификати, не би следвало да има проблем”, допълни Маргаритов.

Председателят посочи, че най-често срещаните нарушения при покупки през Интернет са опити на търговците да ограничат правата на потребителите по закон или да препятстват правото им да ги упражнят. „Ако пазаруваме стоки, може да се окаже, че това, което сме харесали и поръчали, не идва точно в този вид. Тогава правото на отказ брани потребителя от това да придобие нещо, което не е пожелал. Тук едно от най-често срещаните нарушения, са различни ходове, чрез които търговците се опитват да препятстват това право на отказ – например да намалят срока за реализирането му от 14 дни по закон на 7 дни. Също така – невъзстановяване навреме на парите. Връщате стоката, търговецът е длъжен също в 14-дневен срок да Ви върне обратно парите по начина, по който вие сте платили. Минава месец, месец и половина, Вие все още очаквате парите си. Тогава следва да подадете жалба в КЗП. В 2/3 от случаите, в които сме били сезирани с жалба по повод забавяне връщането на парите, препятстване правото на отказ, рекламации за дефектни стоки, сме съдействали на хората за намиране на решение, което ги удовлетворява. Това дори се явява като спомагателна наша функция, защото като контролен оран ние имаме основна задача да констатираме нарушенията и да санкционираме нарушителя. Но си даваме много ясна сметка, че ефектът от нашата работа би бил истински само тогава, когато хората, обръщайки се към нас – а те са над 20 000 годишно – бъдат удовлетворени от нашата намеса”, каза още Маргаритов.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП следи за коректното обявяване на цените и условията за ползване на услугите на плажа Това съобщи председателят Димитър Маргаритов в „Денят започва” по Българската национална телевизия (БНТ)

КЗП следи за коректното обявяване на цените и условията за ползване на услугите на плажа
Димитър Маргаритов, председател на КЗП: „КЗП следи за коректното обявяване на цените и условията за ползване на услугите на плажа”

 

През активния летен туристически сезон Комисията за защита на потребителите (КЗП) ще следи за коректното обявяване на цените и условията, при които се предоставят услугите на плажа като отдаване под наем на плавателни средства и ползването на различни атракциони край брега. Това съобщи председателят Димитър Маргаритов в „Денят започва” по Българската национална телевизия (БНТ).

Пилотните проверки на Комисията през миналия месец показват, че дори обектите с проблеми в минали периоди са готови да отворят врати.

„Това, което наблюдавахме особено през миналия сезон и имаше известен негативен оттенък, е че в началото сме силни, но малко трудно държим фронта до края. Когато целта е да развиваме по-дълъг летен сезон, би трябвало търговците да си дават сметка, че трябва да запазят нивото на предоставяните от тях услуги до края на сезона, когато и да е той”, отбеляза председателят.

Маргаритов акцентира върху покупките, свързани с подготовката на лятната почивка и плажа.

„Ние обръщаме внимание на това в началото на летния сезон, отправяйки някои предупреждения, които биха могли да способстват да се избегнат рисковете, особено когато става дума за по-младите и за децата.

Първият и много важен момент, който касае нашата дейност като контролен орган, е да не допускаме на пазара да се разпространяват и съответно хората да закупуват надуваеми артикули за своите деца, които могат да бъдат опасни, т.е. да не отговарят на въведените със съответните стандарти изисквания и по този начин рисковете да се стигне до инцидент да станат много по-големи.

Вторият момент – родителите трябва да бъдат особено внимателни дори тогава, когато става дума за напълно безопасни надуваеми артикули. Това е посочено и със съответните предупредителни надписи върху тях – че децата в никакъв случай не бива да бъдат оставяни без надзор и родителите не трябва да се предоверяват на това, че детето е снабдено с такъв тип надуваем артикул, който го улеснява при влизането му във водата”, обясни той.

„Тези артикули би трябвало да бъдат винаги в ярки цветове, по тях да няма остри ръбове, всички повърхности да са заоблени. Средствата, с които се вкарва въздух в тях, трябва да могат да се прибират така, че да няма изпъкване от повърхността на самия артикул.

Има серия от предупредителни надписи във връзка с безопасното ползване.

Когато родителите имат съмнения или липсва информация, трябва да я поискат от търговеца. Ако той не е в състояние да им я предостави, следва да ни сигнализират, за да извършим проверка”, каза още Маргаритов. Той добави, че по отношение безопасността на този тип изделия компетентен орган е и Държавната агенция по метрологичен и технически надзор, с която могат да бъдат извършвани и съвместни проверки. И допълни, че благодарение на добрата координация с Агенция „Митници” Комисията е задържала такива стоки още на границите, тъй като те често не са българско производство, а идват от Далечния изток. Маргаритов припомни случая от миналата година, когато по такъв начин бяха задържани над 8 000 надуваеми артикула, предназначени за летния сезон. „С това успяхме да предотвратим разпространението на пазара на значително количество опасни стоки от този тип. Ако се позовем на статистиката, ще видим, че около 15% от всички уведомления, които обменяме с нашите колеги от европейските държави по т нар. система RAPEX за бърза обмяна на информация за опасни стоки, са точно такъв тип надуваеми артикули, повечето от които са предназначени за деца”, посочи председателят.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

 

Надуваеми дюшеци и възглавнички могат да направят лятото опасно Глобален доклад на Световната здравна организация посочва удавянето като третата водеща причина за внезапна смърт

Надуваеми дюшеци и възглавнички могат да направят лятото опасно
Лято и море без надуваемите дюшеци и възглавнички особено за децата е почти немислимо…

Заедно с водните пързалки, замъците и батутите те правят плажа по-цветен и забавен. Но има някои въпроси, свързани с безопасността, които стоят както по отношение на децата, така и на възрастните при ползването на този тип продукти. За това предупреждава Комисията за защита на потребителите (КЗП) преди началото на активния летен сезон.

Преди всичко тези изделия трябва

да отговарят на изискванията за безопасност.

В противен случай съществува

риск от удавяне,

в резултат от заплитане или впримчване на крайниците или дори на тялото над или под повърхността на водата, внезапна загуба на плаваемост или преобръщане на средството.

Глобален доклад на Световната здравна организация (WHO) посочва удавянето като третата водеща причина за внезапна смърт. Според проучването в Европа най-рискова е групата на децата на възраст от 10 до 14 години. Сред един от водещите фактори се посочва именно пребиваването около непознати водни площи с цел туризъм.

Когато избирате надуваем артикул за плажа, обърнете внимание дали няма някакви

видими несъответствия.

Плаващите седалки за деца, например трябва да бъдат в ярки и наситени цветове, което ги прави по-лесно забележими и би помогнало за по-бърза реакция в случай на инцидент при ползването им във водата. Острите ръбове и ъгли на надуваемите предмети могат да причинят нараняване. Същият риск крие и наличието на щифтове в краищата на регулиращи шнурове. Опасно е също клапаните за надуване или запушалките да стърчат повече от 5 мм над повърхността на изделието, когато то е надуто.

Всички надуваеми стоки трябва да имат определена

задължителна маркировка на български език.

Тя включва предупредителни надписи, които трябва да бъдат отпечатани или щамповани с удебелен шрифт с височина не по-малка от 5 мм. Предупрежденията са: „ВНИМАНИЕ, РИСК ОТ ПРЕОБРЪЩАНЕ” и „ДА НЕ СЕ ИЗПОЛЗВА” от потребители извън определения диапазон за тегло или възраст, в плитки води, разбиващи се вълни или вани. Задължително е и поставянето на информация, че продуктът не предпазва от удавяне, че винаги трябва да се надуват напълно всички въздушни кухини и да се използва само под постоянно наблюдение и в директен достъп.

Седалките за плуване трябва да имат допълнително уточнение, че не представляват водни играчки. Необходимо е да е посочено и теглото на децата, за които са подходящи. Също така е задължително цитирането на европейския стандарт за безопасност EN 13138-3, както и името или търговската марка на производителя, вносителя или доставчика.

Цветът на надписите може да варира, но трябва винаги да е в контраст с фона и да бъде четлив.

Предоставянето на пълна и вярна информация и съответствието с изискванията за безопасност се следи от контролните органи

В България надзорът се осъществява от Комисията за защита на потребителите и от Държавната агенция по метрологичен и технически надзор в зависимост от вида на надуваемото изделие. Проверките имат за цел да установят отговаря ли на посочените в съответните стандарти изисквания за безопасност, както и налице ли са задължителните маркировки и предупредителна информация. Ако възникнат съмнения относно съответствието с изискванията за безопасност, се взимат проби за лабораторни анализи, като в този период продажбата на продукта временно се забранява. В случай че се окаже опасен, той се спира от продажба и се изтегля от търговската мрежа.

Преди началото на миналия активен летен сезон КЗП предотврати вноса на над 8 500 надуваеми артикула, сред които дюшеци и шезлонги. Те бяха спрени още на границата, поради липса на маркировки и документи за съответствие с изискванията за безопасност. През 2016г. по европейската система за бърз обмен на информация за опасни стоки RAPEX 15% от общо 2044 разменени нотификации са за продукти, чиято употреба крие риск от удавяне поради това, че не отговарят на изискванията за безопасност.

Истината е, че децата обожават надуваемите предмети! Но дори при избора да сме се съобразили с всички препоръки по отношение на видимите несъответствия и стандартите за безопасност, има

свързани с експлоатацията обстоятелства, които също не бива да бъдат пренебрегвани.

Надуваемите предмети са леки и пълни с въздух. По-силен порив на вятъра може лесно да отнесе дори от брега навътре в морето оставено без надзор дете върху надуваем дюшек, например. Случва се бързо, често внезапно и поради това не е лесно да се реагира, за да се окаже помощ.

Експерти предупреждават, че рисковете за най-малките във водата са наистина сериозни и дават

важни съвети и предупреждения  

при пребиваването около водни площи и водоеми.

  • Не оставяйте децата без наблюдение, когато ползват надуваеми предмети както във вода, така и на сухо.
  • Поставяйте на децата безопасни помощни средства за плаване(раменки, жилетки), но не разчитайте само на тях.
  • Когато избирате надуваемите изделия, уверете се, че са придружени със задължителните маркировки и информация, както и че отговарят на изискванията за безопасност.
  • Проверете за наличието на щампа с номера на стандарта за безопасност.
  • Имайте предвид, че децата не вдигат никакъв шум, когато се давят и това може да се случи в непосредствена близост до други хора, без изобщо те да разберат.
  • Дете може да се удави в рамките на 30 секунди при това само в 4 см вода.
  • Възможно е да настъпи задушаване от закъсняло удавяне до 24 часа след напускане на водата, ако дори и малко количество вода се вдиша в белите дробове.
  • Подрастващите са по-склонни да заемат рисково поведение около водата.

Статии:

http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs347/en/

http://www.childsafe.org.za/drown.htm

Източник:

Габриела Руменова

Връзки с обществеността

Комисия за защита на потребителите

Официално откриване на виртуална приемна на Комисията за защита на потребителите в к.к. „Албена” Участие в събитието ще вземат председателят на КЗП Димитър Маргаритов и Константин Арабаджиев, член на КЗП

На 10 юни (събота) от 10.30 часа в к.к. „Албена” официално ще бъде открита първата виртуална приемна на Комисията за защита на потребителите (КЗП) във връзка със сезона Лято`2017г.

Участие в събитието ще вземат председателят на КЗП Димитър Маргаритов и Константин Арабаджиев, член на КЗП.

По време на откриването ще бъде извършена демонстрация на работата на приемната.

Мястото на събитието е до Централната алея, в близост до базар „Нептун”, на 50 метра от плажа.

Източник:
Габриела Руменова –

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Страница 1 от 612345...Последна »