Tag Archives: КЗП

Лазерни показалци могат да увредят зрението на децата Лазерните показалци са изключително опасни, когато не се ползват по предназначение и е възможно да увредят трайно зрението на детето Ви, предупреждава Комисията за защита на потребителите (КЗП)

Лазерните показалци са изключително опасни, когато не се ползват по предназначение и е възможно да увредят трайно зрението на детето Ви, предупреждава Комисията за защита на потребителите (КЗП).

Тези продукти са широко навлезли в арсенала на преподаватели и лектори при изнасянето на образователни и бизнес презентации. В случай че лазерният показалец се употребява правилно и отговаря на изискванията за безопасност, не би следвало да създава рискове за потребителите.

Продуктите с лазерни диоди, обаче, могат да бъдат много опасни, ако децата решат да играят с тях.

„Насочи ли се лазерният лъч към очите, може да има нежелателни последици”, предупреждават експертите. При игра в междучасие в училището или на двора децата биха могли да се „обстрелват” с лазерни лъчи, което да доведе до злополука. Включително до увреждане на очите.

Подобни инциденти са регистрирани. Най-често даваният за пример е описаният в британския медицински журнал New England Journal of Medicine случай с 15-годшно момче  от Швейцария, загубило част от зрението си при игра със закупен от Интернет лазерен показалец с мощност от 150 миливата (mW). Младежът е получил изгаряния на ретината, в резултат на което яснотата на зрението му сериозно се влошила. Два месеца по-късно имало подобрения, но според лекуващите специалисти някои увреждания и рискът да развие проблеми по-късно в живота в резултат на увреждането на ретината му останали.

Децата и тийнейджърите не са единствените, които могат да пострадат при употребата на лазерни показалци.

Много възрастни са слабо информирани по отношение на опасностите при такъв тип продукти.

Неправилната употреба или несъответствието на лазерите с изискванията за безопасност във всички случаи са съпътствани с рисковете от увреждане на зрението и изгаряния.

Затова на общоевропейско, а и на световно ниво са въведени задължителни изисквания, както по отношение на характеристиките, така и на информацията при продажбата на такъв тип продукти.

Например, в повечето държави има ограничение диодът да не превишава 5 mW.

Причината са доказателства, че над тази мощност лазерите носят риск от увреждане на зрението. Над 500 mW пък водят до изгаряния на кожата.

Повечето лазери, използвани в играчките и игрите, са означени с тип I. Те имат мощност под 4 mW и са неспособни да повредят ретината. Болшинството лазерни показалци са класифицирани като тип II или IIIA и имат мощност от 1 до 5 mW. Макар, че според специалистите теоретично, това е достатъчно за увреждане на ретината, в литературата за подобни случаи не се съобщава.

Лабораторните анализи преди пускането на подобен тип продукти на пазара са задължителни. Те могат да бъдат продавани само ако се докаже, че са годни за ползване по предназначение.

Също така лазерните показалци трябва да бъдат продавани с предупредителен етикет за безопасно ползване.

Две са най-важните указания. Едното е да не се ползват от деца. Другото – да не се гледа директно срещу лазерния лъч или срещу неговото огледално отражение, както и да не се насочва срещу незащитено око.

Барбара Маклафлан, мениджър на кампанията в Кралския национален институт за незрящи, изразява следната позиция: „Лазерните показалци са измамни, изглеждат безопасни, но могат да бъдат много опасни. Особено такива, които са на разположение в интернет, които могат да притежават много силен лъч. Ако се злоупотреби и се насочат към очите на човек, дори само за няколко секунди, щетите могат да бъдат опустошителни.”

Изискванията относно производството и продажбата на лазерните показалци имат за цел да гарантират безопасността на потребителите и да ги предпазят от възможните рискове при досега до подобен тип изделия.

Спазването на стандартите се следи от контролните органи.

В България надзорът се осъществява от Комисията за защита на потребителите. Тя е ангажирана със задачата продуктите с лазерни диоди на нашия пазар да отговорят на изискванията за безопасност и да бъдат придружени с информация за потребителите относно възможните рискове при употреба.

В случай че подобни артикули се предлагат за продажба без информация на български език за безопасно ползване, контролният орган дава указания на производителя или вносителя да етикетира продуктите си съгласно изискванията.

Колкото и да се опитваме да предпазим очите си, инциденти се случват. Затова експертите дават няколко важни препоръки.

  • Не насочвайте лазерни показалки към никого, особено към главата или очите.
  • Не купувайте лазерни указатели за деца.
  • Уверете се, че върху продукта има етикет с информация за производителя или дистрибутора и датата на производство и предупреждение за безопасна употреба.
  • Проверете класа, който варира от I до IIIa. Продуктите от класове IIIb и IV трябва да се използват само от лица с подходящо обучение и в приложения, където има законна нужда от тези продукти с висока мощност.
  • Не забравяйте, че лазерните показалци не са играчки. Те са предназначени за професионална употреба и трябва да се използват отговорно. Неправилното използване може да доведе до сериозно увреждане на зрението ви.

Ако лазерен лъч попадне в очите Ви, е необходимо незабавно да посетите очния си лекар за преглед.

Важно е да се отбележи, че при първоначалния контакт на лазера с окото Ви, се стига до временна слепота или загуба на зрение, дължащи се на първоначалния шок на светлината. Не се притеснявайте. Това е често срещано и в повечето случаи ще последва възстановяване (макар и не на оригиналното ниво на зрителната острота).

Статии:

http://www.bbc.co.uk/news/10266498

http://www.pattyvisioncenters.com/index.php/myth_busters/myth/can_laser_pointers_hurt_your_eyes

http://www.rebuildyourvision.com/blog/vision-news/how-laser-pointers-are-damaging-to-the-eyes/

Източник:

Габриела Руменова

Връзки с обществеността

Комисия за защита на потребителите

КЗП започва проверка на общите условия на мобилните оператори по повод отпадането на роуминга В студиото на „Денят започва” по БНТ председателят Димитър Маргаритов съобщи, че телекомите са длъжни да уведомят потребителите за тези промени, а единият от тях вече го е сторил

КЗП започва проверка на общите условия на мобилните оператори по повод отпадането на роуминга
Новите правила за роуминга ще бъдат въведени чрез промяна в общите условия на мобилните оператори.

Затова Комисията за защита на потребителите (КЗП) започва преглед на всички условия, при които дружествата в сектора предоставят телекомуникационни услуги на своите клиенти.

В студиото на „Денят започва” по БНТ председателят Димитър Маргаритов съобщи, че телекомите са длъжни да уведомят потребителите за тези промени, а единият от тях вече го е сторил.

Маргаритов подчерта, че отпадането на роуминга не налага преподписване на действащите договори или сключване на анекси към тях и призова мобилните оператори да бъдат коректни и да не злоупотребяват на тази основа. Той успокои потребителите, че по никакъв начин не могат да бъдат задължени да се обвържат с нов срочен договор и предупреди да бъдат внимателни, ако към тях се отправя апел за много изгодни условия. „Има случаи, в които се спекулира с това и икономическите оператори използват подобни възможности, за да добавят към договорите на потребителите допълнителни услуги, които често пъти не са необходими. Настоятелно правят опити да ги склонят да подпишат нови срочни договори, за да ги запазят за по-дълго време или да ги затруднят, ако решат да ги напуснат в даден момент”, каза председателят.

Маргаритов припомни, че след изтичането си срочният договор се трансформира в безсрочен и може да бъде прекратен по всяко време с едномесечно предизвестие.

Полезно е да се знае, че при подписването на договор „има способ, който може да предпази потребителите от вземане на прибързани решения, за които след това да съжаляват”, посочи Маргаритов. „Ако се чувстваме притеснени в офиса на мобилния оператор, имаме право да не подпишем клаузата, по силата на която договорът започва да действа веднага. Можем да го вземем, да го прегледаме на спокойствие вкъщи и ако установим, че нещо не е наред, в 7-дневен срок да го развалим без каквито и да било последици от финансов или някакъв друг характер”, добави той.

В началото на месеца във връзка с предстоящия летен сезон комисията е започнала проверки по Черноморието.

„Докато няма голямо струпване на туристи, използваме възможността да проверим тези обекти, за които в предходни сезони сме констатирали, че имат определени проблеми. Някои от тях са констатирани по повод жалби и сигнали от потребители, че категоризацията не съответства на предоставяните услуги. А има и случаи, в които се установява, че туристическият обект работи без да е категоризиран и тогава се издава заповед за неговото временно затваряне”, обясни Маргаритов. И допълни: „Нашата цел е сега да установим дали всичко вече е наред. Респективно – там, където не е наред, да останат в сила тези мерки, които препятстват експлоатацията на такъв тип обекти. През месец юни започват нашите регулярни проверки в останалите туристически обекти, при които ще обърнем особено внимание на ол инклузива.”

През лятото комисията ще има виртуални приемни, в които туристите ще могат да получат консултация или да подадат сигнал, по който да бъде извършена проверка.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов, председател на КЗП: „Внимавайте с разновидностите на туристическите пакети All Inclusive” Маргаритов подчерта, че рискът е най-вече при формулировки, които включват този термин в посока на неговото ”олекотяване”

Димитър Маргаритов, председател на КЗП: „Внимавайте с разновидностите на туристическите пакети All Inclusive”
При резервирането на летните почивки хората да не се изкушават от нереалистични оферти и да бъдат внимателни по отношение на туристическите пакети, чиито наименования включват термина All Inclusive.

Върху това акцентира председателят на  Комисията за защита на потребителите (КЗП)  Димитър Маргаритов в предаването „Директно” по телевизия BG On Air.

Маргаритов подчерта, че рискът е най-вече при формулировки, които включват този термин в посока на неговото ”олекотяване”.

„Следим внимателно, дори в момента разглеждаме такива казуси с лек опит да бъдат правени отстъпления. Например, пак е All Inclusive, но да речем Light. Тогава има вероятност в предложения пакет да не се включва всичко онова, което се изисква по закон за All Inclusive”, предупреди председателят. Той даде и обратния пример: „Появяват се надграждания върху термина All Inclusive – Ultra All Inclusive, All Inclusive VIP и други подобни. Когато отговарят на изискванията и освен това добавят и допълнителни неща, няма лошо.”

В Наредбата за категоризирането на туристическите обекти се посочват минималните изисквания относно услугите, които трябва да бъдат предоставени под наименованието All Inclusive. Сред тях са нощувките, изхранване три пъти на ден, минималният асортимент, включително и по отношение на напитките и т.н. „Търговците, изпълнявайки минималните изисквания, по своя преценка биха могли да добавят допълнителни услуги. Много типичен пример в това отношение – безплатен чадър и шезлонг, ако съответният хотелиер има договор с концесионера на плажа. Това обаче не е задължителен атрибут на услугата All Inclusive, би могъл да бъде допълнителен”, уточни председателят.

Във връзка с друга актуална лятна тема – тържествените събития, сред които и започващите абитуриентски балове, Маргаритов препоръча винаги да се сключват договори, да се изискват и пазят платежните документи.

„При свързани с определена дата събития, има риск да се прояви недобросъвестно поведение на търговците – когато организацията е в такава фаза, че няма как да се откажете от договора, да изискат нерегламентирано допълнителни суми в последния момент. Например, договорен е кетъринг, но се оказва, че трябва да се заплати и за транспорта. Или пък за  наемането на инвентар. Също при услуги като направата на прическа, грим, дрехи – неща, за които няма как да реагирате, защото не разполагате с достатъчно време. И този свършен факт принуждава потребителите да извършват непланирани допълнителни разходи, което е нелоялна търговска практика”, разясни Маргаритов. Той настоя независимо от възможността да остане „горчив вкус”, когато потребителите са били принудени да правят такива плащания, задължително да сигнализират в комисията, за да може тя да се произнесе за тази нелоялна търговска практика. „И тук, както и във всеки друг случай на нелоялна практика, щом като нашата заповед влезе в сила – освен, че търговецът бива санкциониран, потребителят има право на обезщетение за вредите, които е претърпял. Затова дори за такъв тип услуги е хубаво да сключваме договори и да изискваме всякакъв тип документи, които да докажат извършените от нас плащания”, каза още председателят. Това помага, както на контролния орган при разглеждането на случая, така и на самите потребители впоследствие да получат обезщетение, за вредите, които са претърпели.

„Примерите показват, че когато потребителят е информиран за своите права и е склонен да обърне внимание на неприятностите, които се случват и най-вече когато разполага с документ, с който може да докаже, че е платил, тогава той в голяма степен може да разчита и на респекта на търговеца. Но дори и да не го получи, може да разчита на нашето съдействие”, завърши Маргаритов.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Потребителите могат да се откажат от договор с мобилен оператор, ако няма клауза за незабавното му влизане в сила Така потребителят ще има право да обмисли условията и ако прецени, че са неизгодни за него, да се откаже – каквато възможност се дава в 14-дневен срок при покупки от разстояние

Димитър Маргаритов, председател на КЗП: „Потребителите могат да се откажат от договор с мобилен оператор, ако няма клауза за незабавното му влизане в сила”
Договорът с мобилен оператор може да бъде прекратен без неустойки до 7 дни след сключването му, ако клиентът не е дал съгласието си той да влезе в сила веднага.

Така потребителят ще има право да обмисли условията и ако прецени, че са неизгодни за него, да се откаже – каквато възможност се дава в 14-дневен срок при покупки от разстояние. Нещо повече – той по никакъв начин не може да бъде принуден да положи подписа си под заявлението за незабавно влизане в сила на договора. Това припомни председателят на  Комисията за защита на потребителите (КЗП)  Димитър Маргаритов в предаването „Преди всички” по БНР.

Маргаритов призова потребителите да не подписват нови договори само във връзка с отпадането на роуминга от 15 юни.

„Възможно е обаче да има потребители, чиито договори по съвпадение изтичат точно в този момент. Тогава започват настойчиви обаждания от страна на мобилните оператори за това да подпишат нови срочни договори. Предлагат се уж по-изгодни условия, а всъщност целта е потребителят да бъде обвързан със срочен договор, тъй като неговото прекратяване е по-сложно, макар не чак толкова, колкото беше пред известно време”, коментира той. И подчерта, че потребителят не е длъжен и по никакъв начин не може да бъде накаран да подпише нов срочен договор, а след изтичането му, действащият би трябвало да се трансформира в безсрочен, който може да се прекрати с едномесечно предизвестие.

Председателят обърна внимание на това подробно да се четат условията преди подписването на договор.

„Колкото и напрегната да е обстановката в офисите на мобилните оператори, винаги преди да подпишете нов договор, проучете внимателно дали освен това, което на пръв поглед е напълно ясно – месечна такса, безплатни минути, колко интернет трафик ползвате безплатно или на преференциална цена, няма и нещо друго, което ще се наложи да платите.

В един договор може да има доста съпътстващи услуги и в рамките на новите условия Вие да не забележите, че Ви се добавят и други, за които ще трябва да плащате допълнително.

Например, да излезе така, че наистина говорейки по мобилния си телефон, ще разполагате с повече безплатни минути, но същевременно ще имате още една СИМ карта, за която ще трябва да плащате месечна такса”, обясни той.

Във връзка с абитуриентските балове Маргаритов предупреди да се следи внимателно какви условия се предлагат при организирането на групово посещение на ресторант, заведение и т.н. Така ще отпадне рискът впоследствие да се окаже, че в момент, „когато няма никакво значение какви разходи ще се наложи да направят празнуващите за хубавото доизкарване на вечерта, да плащат допълнително за нещо, което уж предварително е било включено в цената”.

Маргаритов добави съвет и за случаите, когато в по-камерна среда родителите със своите близки искат да поздравят абитуриента и прибягнат до услугите на фирма за кетъринг, например. „Тук също има случаи, в които сме установили, че търговците се възползват от приповдигнатото настроение и умишлено премълчават някои допълнителни услуги – било транспортни, било по логистиката, и когато това вече е факт, родителите нямат избор, освен да доплатят. Но потребителите не трябва да дават възможност търговците да предявяват такива изисквания към тях само под натиска на това, че вече няма връщане назад. Ако има такова притеснение от страна на потребителите, ние сме насреща – можем да им помогнем”, каза в заключение председателят.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов: „Полезно е младите хора да бъдат ангажирани и да се ползват от завоеванията на Европейския съюз като негови пълноправни граждани” Това заяви Председателят на КЗП на официалното откриване на организирано по повод Деня на Европа приключенско състезание за ученици

Димитър Маргаритов: „Полезно е младите хора да бъдат ангажирани и да се ползват от завоеванията на Европейския съюз като негови пълноправни граждани”

„Ангажирането на младите хора на ден като днешния е най-правилната стъпка. Освен всичко полезно, което може да бъде научено в рамките на днешното състезание-игра, е важно да знаем и че като потребители ние сме равноправни европейски граждани и можем да се ползваме от завоеванията, които Европейският съюз безспорно има в областта на потребителската защита”, каза Димитър Маргаритов при официалното откриване на организирано по повод Деня на Европа приключенско състезание за ученици.

„Тъй като младите хора са най-комуникативната част от обществото, припомням, че от средата на следващия месец отпадат таксите за роуминг на територията на ЕС. Предполагам, всички вие пазарувате онлайн, затова ще кажа още, че и геоблокирането е на път да отпадне в следващите месеци. Още ред други потребителски права ще имаме на разположение в следващите години”, добави Маргаритов и пожела приятно и ползотворно състезание.

На откриването присъстваха още двамата членове на КЗП Константин Арабаджиев и Константин Райков, директорът на Европейския потребителски център Игнат Арсенов и др.

Победители в състезанието са ученици от Софийската математическа гимназия. Те показаха най-много знания и издържливост сред всички 50 участника, които се включиха в търсенето на Европейското съкровище.

Събитието се проведе в Борисовата градина. То бе организирано от Центъра за развитие на човешките ресурси – Национална агенция по Програма Еразъм+, администриращ съпътстващите дейности Европас, Еврогайдънс, Etwinning и Евродеск България, функциониращия към КЗП Европейски потребителски център България, Информационния център „Европа Директно”- София,  Мрежата на европейските служби по заетостта – EURES и Комисията за защита на потребителите.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов, председател на КЗП с полезни съвети при организирането на тържествени събития При организирането на абитуриентски балове, рождени дни и всякакъв друг тип тържествени мероприятия е важно да се интересуваме за цените и всички условия за ползването на избраните от нас услуги, за да няма неприятни изненади.

При организирането на абитуриентски балове, рождени дни и всякакъв друг тип тържествени мероприятия е важно да се интересуваме за цените и всички условия за ползването на избраните от нас услуги, за да няма неприятни изненади.

Така ще имаме по-голяма сигурност, че подготовката и самото събитие ще преминат спокойно и при ясно спазване на правилата, които са зададени от самото начало. Това каза председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов по Канал 3 в началото на поредицата топли месеци в годината, през които най-често се случват и планират големи семейни тържества.

„Напоследък сме свидетели, че хората предпочитат да използват професионални услуги за организирането на такъв тип събития. Трябва да се внимава най-вече за това предоставената от фирмата оферта да съдържа всички важни елементи. Натъквали сме се, включително и по сигнали на потребители, на случаи клиентът едва впоследствие да разбере, че е необходимо да заплати допълнително някаква част от услугите, които предварително е заявил”, насочи вниманието Маргаритов. И допълни, че в подобни ситуации потребителите са особено уязвими, тъй като са „изкушени от това всичко да бъде наред, гостите да се почувстват удовлетворени и когато в последния момент се предявят претенции за допълнителни суми, те са поставени пред свършен факт и заплащат.

Председателят предупреди за възможни рискове и при самостоятелно организиране на тържествата и ползването при подготовката на професионални услуги на отделни търговци като фризьори, гримьори и пр.

„Тук могат да се крият онези малки камъчета, които да вгорчат приятното изкарване на поводите. Има много широк диапазон на цените и на естеството на нюансите на различните услуги, които се предлагат. Когато има широка палитра на цената, хората трябва да сравняват различен тип оферти, за да могат да се спрат на това, което в най-висока степен удовлетворява техните изисквания и същевременно могат да си позволят”, посочи Маргаритов. Той отправи апел към търговците „да бъдат коректни към своите клиенти, да им предоставят яснота по отношение условията на услугата, която ще извършат, за да няма неприятни изненади, както за едната, така и за другата страна. Защото, ако нашите проверки установят нарушения, това влече след себе си и санкции. За нелоялни търговски практики те могат да достигнат до 30 000 лв. при първоначално нарушение и до 50 000 лв. при повторно.

Маргаритов обърна внимание и на това, че при организирането на по-големи тържества обикновено се прибягва до тегленето на заеми.

„Тук става дума за потребителски кредити и те са най-рискови от гледна точка вероятността да бъдат засегнати интересите на потребителите. Затова е важно хората да изискват максимално точна и коректна информация от този, който ще предостави кредита. В европейското законодателство е възприет т.нар. стандартен формуляр, който винаги при подписване на договор трябва да бъде предоставен на клиента, за да може той да види всички съществени елементи в договора. Това включва основната сума, която ще получи, лихвите и всички допълнителни разходи, както и периода, за който ще трябва да бъдат възстановени въпросните средства”, разясни председателят. И насърчи потребителите винаги щом имат съмнения, че нещо не е наред, да поискат съвет от самия търговец. Не получат ли адекватен такъв, да се обърнат към комисията.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов, председател на КЗП: „Някои нарушения са умишлени, други – от непознаване на законодателството и за избягването им имаме специална програма” Сред стратегическите приоритети за дейността на Комисията за защита на потребителите през следващите периоди е насърчаването на търговците да познават законодателството.

Сред стратегическите приоритети за дейността на Комисията за защита на потребителите през следващите периоди е насърчаването на търговците да познават законодателството. Доста пъти установяваме, че при нарушения не става въпрос за желание умишлено да бъдат увредени интересите на потребителите, а за непознаване на правилата. Това заяви председателят Димитър Маргаритов в предаването „Още от деня” по БНТ.

Нормативната уредба, особено в онлайн търговията, е динамична и затова сме си поставили за цел да участваме активно в процес, при който търговците ще могат да получат релевантна информация от нас за това как трябва да постъпват в определени ситуации, за да бъдат интересите на потребителите защитени и от самите икономически оператори”, коментира Маргаритов. Той добави, че в момента комисията развива проект именно с такава цел.

Председателят посочи, че един от най-често срещаните от потребителите и констатирани от контролния орган проблеми при пазаруване онлайн, е свързан с правото на отказ от покупка в дадения по закон 14-дневен срок.

„Понякога основателно потребители твърдят, че търговците не уважават това право или пък не възстановяват платените суми в срок”, добави той. По думите му това право е налично, тъй като законодателят е предвидил, че при пазаруване онлайн потребителят избира на екран и невинаги може да прецени дали стоката съответства на неговите изисквания напълно. „Изключения са някои случаи, които касаят хигиена или интелектуална собственост, например. Но най-често пазаруваните стоки по интернет като дрехи и битова електроника, хората имат право да върнат в 14-дневен срок без да е налице дефект, а просто защото не им харесват. В този случай законът предвижда те да получат в същия този срок парите си обратно по начина, по който са ги платили”, обясни Маргаритов.

По отношение на напълно съзнателно извършваните нарушения – нелоялните практики, председателят на КЗП препоръча на търговците: „Когато искат да отправят послание към своите клиенти, да се водят от това, че има правила на играта и че когато потребителят остане огорчен, няма да се върне като редовен клиент при тях.”

Маргаритов коментира и темата „Европа на две скорости” така: „Големият въпрос е законосъобразно ли е или не. Нашите проучвания показаха, че това е законосъобразно. Друг е въпросът дали е правилно и дали така трябва да бъде. В момента разгръщаме мащабен проект, който е част от инициативата ни за привличане на неправителствения сектор в това потребителската защита да бъде още по-добра. Скоро ще излезем с резултати, от които ще се види какво пише на етикета и какво е съдържанието, колко са скоростите и как да противодействаме на това да живеем по различен начин спрямо останалите.”

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП забрани на търговци да подвеждат за цени и наличности на стоки в промоция Контролният орган установи, че след извършена от потребителя и потвърдена от търговеца поръчка се оказва, че стоката липсва, може да бъде закупена на анонсираната цена само в комплект с друга или е значително по-скъпа

Комисията за защита на потребителите (КЗП) забрани на търговци с онлайн магазини да подвеждат клиентите си за цените и наличностите на промоционални артикули.

Контролният орган установи, че след извършена от потребителя и потвърдена от търговеца поръчка се оказва, че стоката липсва, може да бъде закупена на анонсираната цена само в комплект с друга или е значително по-скъпа.

Проверката във връзка с единия от казусите е по повод жалба на потребител, на който е отказана продажбата на монитор в промоция от сайта на търговската верига „Зора” („ЗОРА – М.М.С” ООД).

Клиентът е заявил желания от него модел и е получил писмено потвърждение от търговеца, че поръчката е „успешно обработена и очаква транспортиране до посочения адрес за доставка”. 14 дни по-късно е информиран по телефона, че избраният от него продукт не може да му бъде доставен поради изчерпана наличност. Търговецът разчита на това, че потребителят може да избере алтернативен артикул, с което на практика би реализирал непланирана покупка.

Друга забранена от КЗП нелоялна практика е на специализирания магазин за инструменти http://instrumentistart.com/, който е направил опит да продаде промоционална стока на по-висока от обявената на сайта цена.

Четири дни след потвърждаване на направена от клиент поръчка на моторна коса на стойност 376 лв., търговецът го информира чрез електронната поща, че производителят е променил цената на 439 лв. и отправя запитване има ли интерес да закупи артикула при новите финансови условия. Целта е потребителят да бъде подтикнат да потвърди своя избор, с което на практика дава съгласието си за покупка при по-неизгодни за него условия спрямо тези при вземане на решението му за покупка.

Обявяването на цена от 0.00 лв. на сноуборд автомати с цел впоследствие да бъдат продадени в комплект със самата дъска при уж преференциални условия, е друга забранена от КЗП нелоялна практика. Схемата е реализирана от „АЛПИН ТЕХНО СПОРТ” ЕООД и се изразява в следното. На сайта http://www.alpinsport-bg.com е проведена промоционална кампания, при която борд автомати са били предлагани на цена от 0.00 лв. След като потребителят изпрати заявка за даден модел, търговецът потвърждава поръчката и цената именно от 0.00 лв. Едва впоследствие чрез телефонно обаждане клиентът бива уведомен, че борд автоматът може да бъде закупен за 0.00 лв. само в комплект със сноуборд. Така на практика той е поставен пред избора да се откаже от поръчката си или да закупи и друг продукт, за да се възползва от промоцията, чиито условия не са известни от самото начало.


Съвети към потребителите:
  • Настоявайте да Ви продадат избраната от Вас стока при обявените условия.
  • Не позволявайте да Ви убедят да закупите алтернативен продукт, без да се уверите в неговите качества.
  • При покупка на стоки в комплект с обещание за отстъпка е добре да знаете цените на всяка от тях.

Препоръки към търговците:
  • При провеждане на промоции следете наличностите на стоките и актуализирайте своевременно електронния си магазин.
  • Обновявайте информацията на сайта си при изчерпване на количествата и ново зареждане, когато това ще доведе до повишаване на цената за потребителите.
  • Информирайте предварително клиентите си за всички условия, при които биха могли да се възползват от анонсирана промоционална оферта. Това важи и за случаите, в които се изисква закупуването на няколко продукта в комплект, за да бъде получена дадена отстъпка.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов, председател на КЗП: „Ще имаме дежурни екипи за Великден” Маргаритов обяви, че с настъпването на Великденските празници комисията ще насочи усилията си към контрола върху веригите за хранителни стоки

Димитър Маргаритов, председател на КЗП: „Ще имаме дежурни екипи за Великден”

Дежурни екипи на Комисията за защита на потребителите (КЗП) ще консултират потребителите и ще извършват проверки по време на Великденските празници, съобщи председателят Димитър Маргаритов в „Денят започва” по Българската национална телевизия (БНТ).

Маргаритов обяви, че с настъпването на Великденските празници комисията ще насочи усилията си към контрола върху веригите за хранителни стоки.

„Някои продукти ще бъдат предлагани с намаление, което следва да е действително. Това означава, че стоката трябва да е продавана на старата цена определен период от време”, обясни той. Председателят отбеляза, че е налице много добър синхрон с Българската агенция по безопасност на храните. По думите му при съвместните проверки ефективността е още по-голяма. Контролират се обозначенията върху етикетите, съответствието със съдържанието, обявяването на цените. „Това е комплексна дейност, в която ние следим коректността на информацията. Целта е там, където има проблеми, да се реагира навреме, за да не се поставят потребителите в неприятна ситуация”, допълни Маргаритов.

„Основно, за което  винаги трябва да се внимава при пазаруване по време на празници, са примамливите оферти, включително в интернет пространството”, предупреди председателят.

Във връзка с това той каза, че в продължение на няколко дни комисията е наблюдавала кампанията, при която големи търговци на битова електроника обявяваха чрез сайтовете си, че имат отстъпка от определен процент на абсолютно всички артикули от техния асортимент. „Тук има две възможни уловки. Първо, този процент намаление да не е реален или да не се отнася за всички артикули. Втората уловка е, че когато анонсът е за всички, това означава, че търговецът трябва да разполага с наличности от тези стоки, за да не се постави потребителят в ситуация да е избрал нещо, а впоследствие да се окаже, че той е привлечен в търговския обект да си го купи, но такива наличности няма”, обясни Маргаритов. Той посочи, че до момента при тази кампания нарушения не са установени, но обърна внимание на това, че подобни подходи са най-типични за периоди на промоции. Затова комисията следи тези оферти да бъдат коректно представяни и отстоявани от търговците.

„Осъществяваме засилен контрол и върху предлаганите оферти на туристическия пазар. Пътуванията, включително записвания в последните минути за Великденските празници, както и започналите записвания за предстоящия летен сезон”, добави Маргаритов.

Инспекциите на КЗП по Черноморието започват през май.

Първият етап от кампанията ще обхване заведенията и хотелите, в които са констатирани нарушения в минал период, за да се установи дали нередностите са отстранени. Виртуални приемни ще бъдат на разположение на туристите за оказване на помощ при нарушения в търговските и туристическите обекти по морето.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП: Следим онлайн кампанията на търговци за битова електроника Димитър Маргаритов в „България сутрин” по BG On Air

Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП)

„Наблюдаваме много сериозно онлайн пазара, защото там в момента големи търговци на битова електроника провеждат кампания. На сайтовете им посредством реклама се анонсира даден процент намаление, който важи за абсолютно целия асортимент от магазина”, съобщи председателят на  Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в „България сутрин” по BG On Air.

Специфичното при тази кампания е, че не са активни менютата, посредством които клиентите обикновено могат да разгледа предлаганите за продажба стоки с техните конкретни цени и характеристики.

„Това, което сме проверили и установили, включително и през почивните дни, е че до момента няма нарушения. Ще продължим да наблюдаваме протичането на кампанията, защото нарушения могат да възникнат във връзка с твърдението на търговците, че количествата на наличните в магазина стоки са достатъчни, за да могат да задоволят интереса на потребителите”, обясни Маргаритов. Той припомни, че едни от сериозните нарушения, които контролният орган е констатирал в предходни периоди при т.нар. промоции, е именно липсата на наличности.

„Потребителят е привлечен да посети търговския обект, но когато отиде да си купи това, което си е избрал от каталога, се оказва, че го няма. По този начин, след като вече сте в търговския обект, Вие сте принуден да си купите нещо друго”, коментира председателят.

Във връзка с предстоящите Великденски празници КЗП заедно с други контролни органи ще проверява пазарите за предлаганите на тях традиционни за този период на годината стоки. „Когато сформираме съвместни екипи, ще можем максимално бързо да установим произхода и верността на предоставяната информация, включително по отношение на цената, която по време на празници не е най-ниската възможна. През изминали периоди по сигнали на граждани сме констатирани и опити за удряне в грамажа, посочи Маргаритов и апелира към търговците да спазват правилата.

Туристическите услуги са другият голям сегмент, върху който комисията ще концентрира своите контролния функции. „Покрай Великденските празници ще има много пътувания и записвания в последния момент. Ще поставим акцент основно върху туроператорите – дали са регистрирани и дали са коректни офертите, които предлагат на своите клиенти”, каза Маргаритов. Той препоръча преди да се направи резервация, непременно да се провери дали туроператорът фигурира в публикувания на страницата на Министерството на туризма регистър, за да има сигурност, че е налице и т.нар. „застраховка професионална отговорност”. „Когато изпитаме някаква неприятност или почивката не се осъществи, както сме планирали, единственият начин, по който бихме могли да бъдем компенсирани, е застраховката на туроператора”, поясни Маргаритов.

„За да бъдем още по-близо до гражданите, подготвяме едни т.нар. виртуални приемни през летния сезон. Този път няма да разчитаме на хора, позиционирани в офиси, а по-скоро на павилиончета с директен телефон, чрез който само с натискането на един бутон туристите да могат да се свързват с наши представители и до минути екипът да бъде на място”, завърши Маргаритов.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

ВАС потвърди заповеди на КЗП за забрана на нелоялни практики при провеждане на промоции КЗП със съвети към потребителите и препоръки към търговците

Върховният административен съд потвърди заповеди на Комисията за защита на потребителите (КЗП) за забрана на нелоялни търговски практики, свързани с кампании за предоставяне на отстъпки.

С промоционална оферта „Вземи 10% повече” „Ти Би Ай Банк” ЕАД е създавала погрешно впечатление у клиентите на търговска верига за техника, че при сключване на договор за кредит по тази програма ще могат да закупят по-изгодно уред на изплащане. Потребителите са заблуждавани, че получават подарък 10% от цената на стоката, а всъщност заплащат този „подарък” под формата на по-високи разходи по обслужването на промоционалния кредит.

Оказва се, че при покупка на една и съща стока за еднакъв период на изплащане дължимата от потребителя месечна вноска ще бъде съответно около 37 лв. без да се възползва от промоцията и 42 лв. в случай, че вземе ваучер за отстъпка от 10%.

Друга забранена от КЗП и потвърдена от съда нелоялна практика е свързана с подвеждаща информация за размера на отстъпката и периода на провеждана от „Техномаркет България” промоция. Търговецът е обявил инициатива „Сливи за смет”,  по време на която клиентите му могат да закупят с намаление телевизор на стойност над 500 лв. при условие, че върнат стар електроуред.

На сайта на веригата е обявена отстъпка в размер на 20%, докато в разпространените рекламни брошури е посочено, че тя е 10%. На практика двадесетдневната кампания се е развила на три етапа, като по-голямата отстъпка е прилагана само през средния период в рамките на пет дни, а през останалите петнадесет дни са приспадани само 10% от цената на стоката. Това обаче по никакъв начин предварително не става ясно за потребителите, които могат да се объркат от противоречивата информация от различните източници, както и да пропуснат възможността да се възползват от по-голямата отстъпка в по-изгодния период на промоцията.

Третата пресечена нелоялна практика е на „Доверие Брико” АД за липса на наличности на промоционални продукти от рекламни брошури.

За едномесечна кампания търговската верига е разпространила 5000 брошури на територията на Варна за стоки с намаление от 30% до 70%, но доставените количества на някои от тях не са съответствали на обема на направената реклама. Например, към момента на проверката на КЗП е липсвал шезлонг на редовна цена от 139 лв., който след отстъпка от 70% е струвал 41,70 лв. Справка в системата за продажби на единствения обект на веригата в града показва, че от него са закупени едва 32 броя от началото на промоцията.

За прилагането на нелоялни търговски практики Законът за защита на потребителите предвижда санкция в размер до 30 000 лв. при първоначално нарушение и до 50 000 лв. при повторно.

Съвети към потребителите:
  • Внимателно пресмятайте крайната цена, която ще заплатите след приспадането на анонсираните при промоции отстъпки.
  • При противоречива информация за условията на промоция уточнете кои са валидните.
  • Когато липсва желаната от Вас промоционална стока, настоявайте търговецът да Ви осигури подобна на нея на същата цена.

Препоръки към търговците:
  • Всеки опит за заблуда на потребителя за по-изгодна покупка при провеждане на промоции представлява нелоялна търговска практика.
  • Условията на промоцията трябва да бъдат ясни и да не си противоречат в различните източници на информация за кампанията.
  • Количествата промоционални стоки трябва да съответстват на обема на направената реклама.

Източник:

Габриела Руменова

Връзки с обществеността

Комисия за защита на потребителите

КЗП: Спрени са SMS-ите за новите спортни канали, потребителите плащат само при заявено желание да ги гледат Абонатите на цифровата телевизия няма да заплащат за тези канали след 31.03.2017 г.

Преустановено е изпращането на SMS-и за трите спортни канала Мtel Sport 1, Mtel Sport 2 и EDGE sport, с които доставчикът изискваше от потребителите да върнат съобщение с текст STOP и своето ЕГН, за да ги деактивират и да не заплащат месечна такса за тях след изтичането на промоционалния период за въвеждането им.

Абонатите на цифровата телевизия няма да заплащат за тези канали след 31.03.2017г., ако изрично не заявят желанието си да ги получават. Услугата е предплатена и няма да бъде предоставена, в случай че клиентът не внесе месечната такса в аванс.

Доставчикът се ангажира и с това да възстанови месечните абонаменти на всички свои клиенти, които са решили да продължат да гледат каналите в периода април-юни срещу заплащане, но спортното съдържание не е било достатъчно атрактивно за тях.

Новите правила са потвърдени и на сайта на търговеца, както и в телевизионната реклама.

До промяната се стигна след намесата на КЗП във връзка с получени сигнали от граждани и информация, разпространена в социалните мрежи.

Обръщаме внимание на потребителите да следят информацията във фактурите си за предплатените услуги, за да се избегне предоставянето на незаявени такива и при съмнение да сигнализират в КЗП.

Източник:
Габриела Руменова –

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Международният ден на потребителя е повод да преосмислим отношението си към потребителските права Димитър Маргаритов, председател на КЗП в предаването „еМисия България” по BiT

Димитър Маргаритов в предаването „еМисия България” по BiT
„Международният ден на потребителя би трябвало да ни даде повод да се замислим дали се възползваме достатъчно добре от правата, които имаме по закон и дали сме достатъчно активни, когато към нас са адресирани различни нелоялни търговски практики”, коментира Димитър Маргаритов в предаването „еМисия България” по BiT.

„Нашата статистика показва, че в последните две-три години трайно се наблюдава тенденция българският потребител да става все по-активен. През миналата година получихме над 21 500 жалби от потребители, като за период от 5-6 години те са нараснали близо два пъти. Това означава, че хората са по-активни, по-добре информирани, защото човек обикновено се обръща за защита към дадена институция, когато знае, че има право на това и когато в повечето случаи се е опитал да си помогне сам, но не е успял”, коментира председателят на КЗП.

Маргаритов съобщи, че 1/3 от жалбите и сигналите са свързани с проблеми в сферата на телекомуникациите.

Друга значителна част от оплакванията са във връзка с търговията на дребно с електроуреди и битови уреди. „Около 60% от случаите през миналата година са получили благоприятно за потребителите развитие, т.е. не само сме открили нарушения и сме санкционирали търговеца, но сме успели да направим така, че потребителят да усети положителната намеса на органа”, каза още той.

Жалби до КЗП могат да бъдат подавани и онлайн, като в този случай във всеки един момент потребителят може да следи нейното движение.

Броят на проверките също нараства, част от тях комисията извършва съвместно с други контролни органи.

„Сами по себе си, въпреки желанието и полаганите усилия, няма как да бъдем изцяло полезни на потребителите, без доброто взаимодействие, което имаме с други институции като Агенция „Митници”, Българската агенция по безопасност на храните, КРС, КЕВР. Също и с неправителствения сектор. През последните години се наблюдава силна активност на неправителствени организации в областта на потребителската защита. Това е изцяло от полза за хората и на институциите, защото се наблюдава симбиоза между будната гражданска съвест и възможността да реагираш професионално на поставени въпроси. Добрата координация с тези неправителствени организации позволява адресирани от потребители към тях проблеми ние да получим много по-къс път към съответния проблем и да опитаме да го разрешим”, поясни Маргаритов.

Комисията има действащи споразумения с неправителствени организации.

Вчера бе подписан анекс към сключения в края на миналата година Меморандум за сътрудничество и съвместна дейност между КЗП и Федерацията на потребителите в България. Двете страни ще предприемат действия с цел изследване на определени групи продукти (съдържание на етикети, анализ на верността на информацията върху етикетите, сравняване на съдържанието на етикетите) на едни и същи стоки от един и същ производител, предлагани в България и в други държави от ЕС. Поводът е информацията, че предлагани от едни и същи производители хранителни стоки под една и съща марка и наименование са с различен състав на вложените при производството продукти.

В края на разговора в студиото Маргаритов съобщи, че се подготвя регламент, който на европейско ниво да въведе нова законодателна рамка по отношение на въпроса с геоблокирането при електронната търговия на територията на ЕС.

Въвеждането му има за цел да задължи онлайн търговците да прилагат еднакви условия спрямо всички граждани в Общността.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов: 299 нелоялни търговски практики е забранила КЗП през 2016 година Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП) в интервю за предаването „Добър ден, България“ по Радио „Фокус“.

Димитър Маргаритов

Водещ: Г-н Маргаритов, колко сериозен е проблемът с нелоялните търговски практики и каква част от целия пазар е обхваната от подобни практики, завладян, това е точната дума?

Димитър Маргаритов: Преди да отговоря конкретно на въпроса, ми позволете да отбележа факта, че днес е Международният ден на потребителите, да пожелая на всички сънародници, защото всички ние сме потребители, да пазаруват спокойно в условията на един коректен пазар и да си пожелая на мен и на нашата институция да продължим със сериозни усилия да защитаваме хората и да правим така, че и търговците да бъдат по-коректни към тях. И сега конкретно на отговора на вашия въпрос. Нелоялните търговски практики са най-сериозните нарушения в сферата на потребителската защита, защото те могат да засегнат неограничен кръг потенциални клиенти и оттам да ги ударят сериозно по джоба. Така, че неслучайно нашата комисия поставя много силен акцент върху работата по откриването и забраната на такъв вид нелоялни търговски практики. Само да спомена някои числа. През миналата година ние сме се произнесли и сме забранили 299 такива нелоялни търговски практики. За сравнение ще кажа, че през 2012 г. комисията е забранила 100, тоест три пъти повече са сега забранените нелоялни търговски практики. При все че никой не може да ме убеди, че тогава търговците са мамели по-малко.

Водещ: В кои сектори и услуги има най-често нелоялни търговски практики?

Димитър Маргаритов: Според получените при нас жалби и сигнали най-чувствителни засегнатите от такива практики са секторите, в които потребителите ежедневно взаимодействат с търговци. Телекомуникациите, където е и най-големият процент от жалби, които получаваме изобщо в комисията. На следващо място можем да посочим големите вериги за търговия с храни, със стоки за бита и много по-малко, ако трябва да отидем вече в другия край на статистиката, са жалбите и съответно откритите нелоялни търговски практики във финансовите услуги и в туризма, колкото и странно да изглежда на пръв поглед. Но давам си сметка, разбира се, че тези сектори също са чувствителни и всеки конкретен случай е достатъчно важен, за да предизвика общественото и институционално внимание.

Водещ: Ако я вярна цифрата, че 63% от целия пазар е обхванат от нелоялни практики, тогава как отговаряте на въпроса достатъчен ли е контролът?

Димитър Маргаритов: Аз мисля, че това число е изведено от контекста, и ще ви обясня защо смятам така. Първо, категорично не е възможно да се установи какъв е точно процентът на засегнатия пазар, тъй като това означава, че трябва да извършите проверка в абсолютни всички обекти и онлайн магазини. Но числото 63% се появява в нашия отчетен доклад за миналата година и то означава следното: това е процентът от случаи, при които ние сме се произнесли, че такива практики са налице от общия брой случаи, които сме разгледали на базата на сигнали, получени от потребителите и на наши кампании. Тоест при регистрирани около 500 случая в 300 от тях сме установили и забранили нелоялни практики.

Водещ: Факт е, че през последните години културата на българския потребител значително се е повишила. В немалко случаи той търси правата си, но знае ли въпреки всичко достатъчно и как на практика може да се защити от тези практики?

Димитър Маргаритов: Нашата институция полага усилия в тази посока за разгръщане на информационни кампании, а не само да присъстваме, санкционираме, което е основен принцип, разбира се. Но си даваме сметка колко е важно хората да знаят как да постъпят в дадена ситуация, защото тогава и търговците ще реагират, а пък и тази активност ни дава възможност ние да организираме съответна проверка след получен сигнал. Тоест хората според мен са наистина все по-информирани. Трябва обаче да се полагат още усилия в тази посока, защото традиционно според мен българинът е малко по-консервативен в това да реагира на различен тип несправедливост, която е адресирана към самия него. Хубавото е, че броят на сигналите и жалбите, които ние получаваме на годишна база, вече трета поредна година нараства и за миналата година в нашата комисия са дошли 21 хиляди и 500 потребители, които или са сигнализирали, или са се оплакали от различен проблем, включително нелоялна търговска практика, която е била насочена към тях. Само една цифра, понеже е хубаво наистина да отдаваме значение на фактите. От тези подадени жалби през миналата година при нас, за които ние сме били компетентни да реагираме, около 60 % са разрешени в полза на потребителите. Само за сведение, ако се върнем на 2012 г., понеже я посочихме преди малко, тогава процентът е бил някъде около 20-25.

Водещ: Много популярност в последно време придобиха т.нар. бързи заеми. Какви са конкретните рискове, които крият тези заеми, колко такива сделки се правят на ден? Има ли ефективност на проверките?

Димитър Маргаритов: Големият проблем при тези кредити, така популярни наистина в последно време при нас, е, че към тях обикновено се прибягва, когато хората имат много спешна нужда от пари и всъщност при това е рисково те да подценят условията, при които тези кредити се взимат. А истината е, че навсякъде по света такива заеми струват скъпо, тъй като са високорискови за тези, които ги предоставят. Ето защо това, което трябва да бъде направено, освен засиления контрол, който аз считам, че упражняваме, тъй като ние преглеждаме константно всички общи условия на такива дружества и при разкриване на неравноправни клаузи, които са в ущърб на потребителите, ги забраняваме, като в случай, че това не бъде направено, водим и дела. Особено важно е да знаят потребителите, че има една кратка информационна система, така наречения стандартен европейски формуляр, който е задължително да бъде представен на потребителя, преди да подпише каквото и да било, свързано с бърз кредит. В този стандартен европейски формуляр трябва да се съдържа цялата пълна, точна и вярна информация относно това какво ще получите и най-вече какво ще трябва да върнете. Образец на този формуляр може да бъде изтеглен от нашия сайт в интернет, така че потребителите да бъдат защитени. И още нещо. Много е важно е да се търси консултация. Разбира се, и ние бихме могли да даваме такива консултации на потребители, но новите нормативни актове в областта на кредитирането предвиждат специална фигура на такива лица, които трябва да бъдат наети от финансовите институции и тези лица получават регистрация в БНБ. Така че те би трябвало да са както компетентни, така и проверени за това да могат да дават консултации на потребителите и от тази гледна точка да бъде по-спокоен и информиран техният избор.

Водещ: Въпреки информационните кампании, въпреки че правата на потребителите са ежедневно в полезрението на медиите, защо продължават стотици граждани да стават жертва на т.нар. взаимоспомагателни каси, може ли това да бъде избегнато?

Димитър Маргаритов: Знаете ли, това е един въпрос, който не е съвсем пряко адресиран към нашата комисия, тъй като не става въпрос за отношение между търговец и потребител, а става въпрос за упражняване на правото на сдружаване и когато това право на сдружаване бъде използвано превратно от някой, който е решил да привлече свои съмишленици към дадена кауза, тогава възниква проблемът. А проблемът конкретно с тези каси е в някаква степен и нормативен. Има една голяма празнота в нормативната уредба по отношение на това как би трябвало да бъдат контролирани подобни, ако мога да ги нарека, финансови институции. Тоест в най-близко бъдеще при наличие на работещ парламент би трябвало от финансовите институции в държавата да бъдат направени предложения за промени в нормативната уредба, за нейното уплътняване. Така, че всъщност, ако такива каси функционират, то да е ясно кой ги контролира.

Водещ: Вашата комисия също неведнъж е апелирала, когато купуваме дадена стока, да четем внимателно това, което пише на етикета. Но факт е, че често пъти има несъответствие между изписаното и съдържанието на самата стока. Как може реално да се провери доколко етикетът съответства на съдържанието?

Димитър Маргаритов: Това може да бъде извършено по няколко начина. Единият, разбира се, е емпиричен, чрез оглед на самите стоки, но невинаги той дава необходимите ефекти. Затова има и откъм различните институции в зависимост от сектора лаборатории, които са акредитирани от Българската служба за акредитация, и всъщност могат да бъдат извършени различни изпитвания. Говорим не само за храни, говорим за други стоки, чийто химичен състав може да бъде установен и на тази база, в резултат от анализите да се направи вече обоснованият извод дали има такива разминавания или не. Нашата комисия редовно участва в такъв тип кампании и с Агенцията за безопасност на храните, и с Министерството на здравеопазването, а и по международни инициативи, които имат за цел именно това. Тук, разбира се, няма да скрия, че има известен проблем с финансирането, тъй като тези анализи обикновено струват скъпо, но именно пък наличието на такива международни проекти позволява цели групи стоки да бъдат подложени на изпитване, за да се установи дали информацията на етикета съответства на реалните характеристики. Например, сега в момента нашата комисия работи по такъв проект за автомобилните гуми.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов, председател на КЗП: „Правата на потребителите трябва да бъдат гарантирани и на дигиталния пазар” Сред безспорните предимства на онлайн пазаруването са безусловното право на отказ от покупката в 14-дневен срок и възможността бързо и лесно да се съпоставят няколко различни оферти

Димитър Маргаритов

Дигиталният пазар би бил в полза на потребителите най-вече когато е сигурен и спокоен. Мисля, че в последните години нашето общество узрява все повече за това, че търгуването в Интернет не е толкова опасно. Това доверие на българските потребители в предимствата на дигиталния пазар се забелязва и през публикуваната наскоро статистика на „Евростат”, която показва, че вече над 1,3 млн. потребители у нас търгуват в интернет и реализират оборот от над 400 млн. лв. на година.” Това заяви Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП) в „Денят започва” по Българската национална телевизия (БНТ) часове преди началото на кръгла маса на тема: „Информационните технологии – в полза на потребителите”.

Маргаритов припомни, че сред безспорните предимства на онлайн пазаруването са безусловното право на отказ от покупката в 14-дневен срок и възможността бързо и лесно да се съпоставят няколко различни оферти на сходни продукти, за да може потребителят да направи своя информиран избор и да сключи най-изгодната сделка.

Комисията е изключително активна особено в последните две години в залавянето и забраната на нелоялни търговски практики, включително в онлайн пространството. През миналата година в около 70% от разгледаните по планирани кампании или по сигнали на граждани случаи по повод съмнения за нелоялни практики се е потвърдило, че такива са налице. „Това не би трябвало да стряска потребителите и те да мислят, че на всеки ъгъл ги дебне някаква опасност. Става дума за по-засилен контрол в последните години по отношение именно на нелоялните търговски практики. Ако в миналото акцентът в дейността на комисията е бил по-скоро върху административните нарушения, то сега ние считаме, че е по-важно да забраняваме всички онези действия на търговците, които са адресирани до неограничен кръг потребители, тъй като там потенциалните заплахи са по-големи. Когато бъде забранена една такава практика, спрямо всички вече търговецът не може да я прилага”, коментира председателят.

Маргаритов посочи, че в усилията правата на потребителите да бъдат защитени КЗП си партнира и с други контролни органи и институции, които имат компетенции в различни сектори на икономиката.

„Доста добре работим по отношение на безопасността на стоките с Агенция „Митници”. Имаме изграден синхрон и с Българската държавна агенция по безопасност на храните, с която извършваме проверки в търговската мрежа и в туристически обекти. С Комисията за регулиране на съобщенията взаимодействаме по отношение на телекомуникационните оператори. Когато става въпрос за търговци, предоставящи услуги по топлофикация, електроснабдяване, работим заедно с Държавната агенция за енергийно и водно регулиране. Координацията между институциите трябва да постигне още по-високи равнища, за да могат в този процес да бъдат решавани с години трупани проблеми”, подчерта той.

„Активността и това да сме склонни да отстояваме позицията си на пълноправни граждани и европейци е най-важното. Радвам се, че в последните две години статистиката показва, че българският гражданин става все по-склонен да реагира, когато някой се опита да наруши неговите права и да сезира институциите, което може да означава и повишено доверие в тях. Надявам се тази тенденция да се задълбочава, защото тя води до друга положителна тенденция – намаляването на нарушенията, тъй като търговците се респектират”, коментира Маргаритов.

„Основните права на потребителите са правото на информация за стоките и условията на сделките, на безопасни стоки, на рекламация за дефектни стоки, право на отказ в 14-дневен срок при онлайн търговията. Тези няколко и техните производни права създават гръбнака на потребителската защита. Гражданите трябва да знаят, че ги притежават и да ги отстояват. А ние – институциите, сме призвани да им помагаме”, завърши Маргаритов.

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Страница 1 от 512345