Tag Archives: КЗП

КЗП забрани над 300 нелоялни практики през миналата година Това съобщи председателят Димитър Маргаритов в предаването „Нашият ден” по Българското национално радио

Димитър Маргаритов-КЗП забрани над 300 нелоялни практики през миналата година
Над 300 нелоялни търговски практики в различни сфери е забранила Комисията за защита на потребителите (КЗП) през миналата година. Това съобщи председателят Димитър Маргаритов в предаването „Нашият ден” по Българското национално радио.

Една част от нарушенията са установени съвместно с други институции. „За случаите, които касаят качеството на хранителните стоки и продукти, взаимодействаме много добре с Българската агенция по безопасност на храните. В рамките на активни туристически сезони, както сега, имаме трайна практика да извършваме съвместни проверки, които са много по-ефективни. Когато говорим за телекомуникациите, в доста случаи е необходима намесата и на Комисията за регулиране на съобщенията, тъй като тя има прерогативите да следи за качеството на предоставяната услуга, за това дали покритието навсякъде е такова, каквото би трябвало да бъде и пр.”, обясни Маргаритов и подчерта, че забраната на всяка нелоялна практика предпазва неограничен кръг потребители да станат жертва на подобно нарушение в бъдеще.

Председателят посочи, че значителна част от забранените нелоялни практики са във връзка с предоставяне на телекомуникационни услуги.

Същевременно това е секторът, в който са и едни от най-съществените пробиви на комисията в последните периоди. След като два от мобилните оператори се съгласиха на по-малки неустойки при предсрочно прекратяване на срочните договори, скоро се очаква това да направи и третият. Междувременно срещу него продължава делото по заведен от комисията колективен иск в съда.

На този етап прекратяването на договор с въпросния телеком следва да стане при условията, които са посочени в него. „Но, ако – както е и в другите подобни случаи – колективният иск приключи успешно и въпросната клауза, която предвижда да се плащат всички такси до края на договора като неустойка, бъде прогласена за нищожна, засегнатите от нея потребители ще имат право на обезщетение, съразмерно на претърпените от тях вреди”, разясни той.

Маргаритов коментира и мястото на България в Европа в сферата на потребителската защита: „Мисля, че сме на едно от средните добри по-скоро места в една своеобразна виртуална класация, която бихме могли да направим, гледайки общоевропейския пазар.

 

Първо, защото потребителите и у нас година сред година стават все по-активни, все по-добре познават своите права и са все по-склонни да ги отстояват. На второ място, този процес се благоприятства и от подобряващото се осъзнато поведение на търговците, които си дават сметка, че с въвеждането на добри практики, със спазването на коректно и лоялно отношение към своите клиенти, много по-добре биха ги запазили и увеличили, отколкото ако се опитват с дребни хитринки да ги излъжат. Тези тенденции ни поставят там, където са другите цивилизовани европейски държави.”

Според Маргаритов наблюдаваните тенденции допълнително подпомагат процеса на потребителската защита и поставят на друга плоскост отношенията на пазара.

Потребителите ни търсят или сигнализират в ситуация, в която дори все още не е завършен фактическият състав на дадено нарушение и така нашата намеса позволява да не се стигне до ощетяване. На пръв поглед изглеждащата парадоксално статистика на увеличаване броя на жалбите и намаляване на този на нарушенията, всъщност има своето логично обяснение именно в това – когато хората реагират навреме, може въобще да не се стигне до извършване на нарушение, а до предотвратяването му и намиране на добър начин за компенсация на потребителите.

И в сферата на туризма все по-често при несъвпадане на обещаното и предоставеното, хотелиерът е готов да предложи компенсация, която да удовлетворява потребителя – например, допълнителна услуга. В търговската мрежа – също. Все повече са тези търговци, които са склонни, независимо, че това по закон не е безспорно право на потребителя, да приемат обратно стока без дефект и да възстановят парите на клиента си за нея”, даде примери председателят.

Маргаритов пожела през Новата 2017г. да има повече откритост и добронамереност във взаимоотношенията между хората като цяло, в това число между гражданите като потребители и търговците като предоставящи на вниманието им различни стоки и услуги.

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Комисията за защита на потребителите и Федерацията на потребителите в България подписаха меморандум за сътрудничество и съвместни действия Меморандумът за сътрудничество и съвместна дейност между КЗП и ФПБ влиза в сила от днес

Меморандум за сътрудничество и съвместна дейност между КЗП и ФПБ

Меморандум за сътрудничество и съвместни действия в областта на надзора на пазара и предоставянето на обществени услуги сключиха днес Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Федерацията на потребителите в България (ФПБ). Подписите си под документа поставиха Димитър Маргаритов, председател на КЗП, и проф.д-р Йовчо Топалов, дмн, чл.кор. на БАН.

„Нашата цел е в тясно взаимодействие и координирани усилия на контролния орган и неправителствената организация да се постигане по-висока степен на защита на гражданите при потребяване на стоки и услуги. Затова в основата на сътрудничеството си поставяме процес на активен обмен на информация за актуалното състояние на пазара и съществуващите заплахи за нарушаване правата на потребителите”, обяви председателят Димитър Маргаритов.

„Федерацията на потребителите в България като първата и автентична потребителска организация в страната с богат опит ще съдейства на КЗП като предоставя информационни материали, мнения и проучвания на потребителското поведение. Изразяваме готовност да участваме активно и да съдействаме и за по-бързото решаване на спорове в извънсъдебно помирително производство”, заяви от своя страна изпълнителният секретар на ФПБ Емил Георгиев.

Страните се споразумяха да се информират взаимно за постъпили жалби и сигнали на граждани и да извършват съвместни проверки, като представят по-важните резултати от тях пред медиите. Обменът на данни за открити на територията на страната опасни стоки и за предявени искове за колективна защита интересите на потребителите, както и оказването на съдействие за набиране на информация по тези искове също са част от съвместните действия по меморандума.

В рамките на партньорството се предвижда още провеждане на тематични семинари и изложения, работни групи по проблеми на потребителската защита и подготовка и изпълнение на проекти, включително международни. Двете страни взаимно ще се информират за настъпили промени в законодателството, ще обсъждат законопроекти и ще подготвят становища по тях.

Меморандумът за сътрудничество и съвместна дейност между КЗП и ФПБ влиза в сила от днес.

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП:Търговците във временните базари по-лесно се изкушават да не спазват закона Това съобщи председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в „Здравей, България” по Нова ТВ

„В периода на подготовката за предстоящите през декември празници на много места в централните зони на по-големите градове се откриват щандове и временни търговски обекти, които имат  в известна степен характера на амбулантна търговия.

В тях за кратък период от време се предлагат тематични стоки, някои от които могат да бъдат опасни”, съобщи председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в „Здравей, България” по Нова ТВ.

Маргаритов припомни, че комисията е установявала и забранявала продавани именно във временни обекти различни опасни артикули за украса и декорация като коледни свещи под формата на плодове или на типичните символи на тези празници. Причината е, че от тях особено при игра от деца лесно могат да се отделят части или елементи, които да бъдат погълнати и това да доведе до инцидент. Има и случаи на предмети с остри и режещи повърхности. „Нека хората, когато пазаруват от временни обекти, тъй като там поначало и търговците са по-склонни да се изкушават да не поемат отговорностите, които законът им вменява, внимателно да подбират това, което купуват”, апелира той.

Председателят предупреди и за нелоялни търговски практики при предпразничното пазаруване.

„Когато се анонсира процент намаление, без да са направени специални уговорки, би трябвало преобладаващата част от стоките да бъдат намалени с този процент. Ако констатираме, че той се отнася за много ограничен кръг от стоки, това е нелоялна практика, която санкционираме”, обясни той.

„При намаления от порядъка на -70%, можем да станем свидетели и на друг трик – т.нар. „намаление в намалението”. Търговецът е продавал дадена стока с някакъв процент отстъпка, след това сваля още малко цената и кумулира двата процента. Това не е честно, защото намалението следва да е направено от последната цена, на която е продавана стоката”, допълни Маргаритов.

Той даде пример и с тактиката за привличане на клиенти в обектите чрез масово рекламиране на атрактивни продукти на изгодни цени, които са в малки количества или изобщо не се зареждат.

„Когато отидете в магазина се оказва, че елхата с размер 1,50 м за 30 лв. е свършила и затова ще трябва да си купите елха 1,80 м на много по-различна цена. Това също е нелоялна търговска практика, която може да се докаже. Разпространяват се брошури в 200-300 хил. тираж, а нашата проверка установява, че от въпросната елха са доставени по 10 броя в два от обектите на веригата. Зареждането трябва да е в такива количества, че да може потребителите в съотношение, което е съразмерно на разпространената реклама, да бъдат в състояние да си го купят”, коментира Маргаритов.

Капани при празничното пазаруване има и в Интернет. При отминалата кампания „Черен петък” експертите на КЗП установиха изкуствено завишени цени непосредствено преди анонсирането на отстъпките.

„Оказа се, че на самия „Черен петък” имаше стоки, които се продават с намаление, но по-скъпо, отколкото през миналата седмица. Например, стоката е струвала 100 лв., два дни преди кампанията цената се вдига на 130 лв., обявен е даден процент отстъпка и след приспадането му стоката е по-скъпа, отколкото е била преди десетина дни”, поясни председателят.

Тези случаи обаче не са масови и в комисията няма много сигнали. „Хората наблюдават, особено тези, които пазаруват по-често, какво е движението на цените и не могат да бъдат толкова лесно заблудени. Но има и такива, които се предоверяват и очакват да пазаруват по-изгодно при тези кампании, затова нашите проверки ще продължат”, заключи Маргаритов.

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП: Положихме усилия да осигурим безопасността на продуктите за подготовката на автомобилите за зимния сезон Опасни гуми за автомобили на българския пазар не са открити, но е забранен вносът на 340 устройства за светлинна сигнализация

Опасни гуми за автомобили на българския пазар не са открити, но е забранен вносът на 340 устройства за светлинна сигнализация при извършени от Комисията за защита на потребителите (КЗП) проверки на границата, съобщи за „Новините” на Нова ТВ председателят Димитър Маргаритов.

Той се присъедини към призива на КАТ гражданите да бъдат отговорни към подготовката на автомобила си за студените зимни месеци и от днес да шофират само с подходящи за сезона гуми и изправна осветителна система.

За около месец инспекторите на КЗП провериха няколко десетки партиди зимни гуми и фарове за мъгла при вносители и в търговската мрежа. Маргаритов обясни, че до момента опасни гуми не са установени, но има случаи на опасни стоки за светлина сигнализация.

При избора на гуми потребителите трябва да обърнат внимание на годината на производство. „С течение на времето материалът се уморява и дори и гумата да не е била използвана, продажбата й след определен период след производството й я прави опасна”, обясни председателят на КЗП.

От днес КАТ започва масови проверки за това дали шофьорите са подготвили автомобилите си за студените месеци. Глоба от 20 до 50 лв. за всяка неизправност заплашва шофьорите, чиито автомобили са с неизправни чистачки, светлини, парно или неподходящи за сезона гуми.

Източник:
Габриела Руменова –

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП: Следим за качеството и безопасността на гумите и принадлежностите за зимна експлоатация на автомобила Това съобщи председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в предаването „Още от деня” по БНТ

„Следим пазара на зимни гуми и принадлежности, свързани със зимната експлоатация на автомобила. Целта е водачите да имат възможност да подготвят своите автомобили за предстоящия сезон с качествени продукти, както и да няма опасни стоки в търговската мрежа”, съобщи председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в предаването „Още от деня” по БНТ.

Той посочи, че институцията активно обменя информация с останалите европейски държави за разкритите на пазара опасни стоки, като се взимат строги мерки срещу разпространяването им на общоевропейския пазар. Активно си сътрудничи и с Агенция „Митници” за предотвратяване вноса на рискови продукти през границите на България, които са външни за пазара на Общността.

За около месец КЗП и Агенция „Митници” са проверили няколко десетки партиди зимни гуми и фарове за мъгла още на границата. В резултат на това е забранено пускането на пазара на 340 устройства за осветление и светлинна сигнализация.

По проект на PROSAVE в периода ноември 2016г. – февруари 2017г. предстои проверка на 1200 вида автомобилни гуми, предлагани в търговската мрежа.

Маргаритов каза още, че комисията вече следи офертите във връзка с кампанията „Черен петък” и тези за наближаващия 8-и декември. Миналата година са установени заблуждаващи практики, при които потребителите са привличани в търговски обекти с анонси за гръмки проценти намаление, които или не са точни, или са се отнасяли само за единични артикули.

„Оказа се, че през тази година в рамките на кампанията „Черен петък” се предлагат и друг тип услуги, например в сферата на предоставянето на кредити, на телекомуникациите. Тук трябва да се внимава, защото сключваните договори понякога са свързани с по-дългосрочно обвързване и биха могли сериозно да ощетят потребителите, ако информацията не е пълна и точна”, предупреди председателят.

Друг мит, който търговците, понякога опитват да създадат е, че когато стоката е намалена, тя почти се подарява и затова ние нямаме правото на рекламация, ако тя е дефектна, или ако е закупена онлайн да я върнем в 14-дневния срок, независимо от това, че няма дефекти. Запазваме си всички права по закон и при намаленията, независимо колко висок е техният процент”, разясни Маргаритов.

„Когато студентите избират организирано пътуване, особено с по-голяма продължителност или пък извън страната, трябва да внимават договорът да бъде сключен с реален туроператор, за да може при проблеми да бъде потърсена отговорност.

Във всеки случай на съмнение ние сме насреща. Включително и за консултация преди подписването на договора, тъй като разполагаме с достатъчно добра база данни за това какви са най-съществените нарушения, в които оператори са били хващани”, коментира Маргаритов по отношение на офертите за 8-и декември.

„По повод Коледно-Новогодишните празници също ще бъдат представени на вниманието на потребителите много и най-различни предложения. Тук хората трябва да бъдат предпазливи доколко реални са намаленията. Както и да не попаднат на друга установявана от нас недобра практика – да се отправят оферти за много изгодни предложения, а в търговските обекти да се окаже, че много голяма част от тези стоки не са налични или дори изобщо не са били зареждани в съответния обект”, обясни Маргаритов. Той увери, че „екипите на комисията ще присъстват активно и ще реагират по всеки сигнал и извън кампаниите. Приканвам търговците да бъдат коректни и лоялни към потребителите, защото тази динамика на пазара според мен би гарантирала на всички участници това, което те искат да получат. Потребителите – качествени и изгодни стоки и услуги, а търговците – повече лоялни клиенти.”

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Телеком подтиква по-възрастни хора да сключват извън офис договори Комисията за защита на потребителите (КЗП) установи, че единият от трите мобилни оператора заблуждава по-възрастни хора да сключват договори извън търговски обект

Комисията за защита на потребителите (КЗП) установи, че единият от трите мобилни оператора заблуждава по-възрастни хора да сключват договори извън търговски обект, без да им предоставя пълна информация за услугите, които ще получат срещу месечната такса.

Това съобщи Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП), в предаването „Нашият ден” по БНР.

„Нашата проверка до момента установи, че търговецът не е изпълнил коректно своето задължение да предостави пълна информация за условията на сделката преди сключването на договора. Освен, че се представя на вниманието ви много изгоден пакет с дадено наименование, вие нямате достатъчно детайлна информация относно това какво включва той. Така потребителят има една месечна такса, която заплаща, но всъщност от посланието, което се отправя към него, не става ясно какво точно може да ползва в рамките на тази месечна такса”, обяснява Маргаритов.

Той разясни, че законът дава специална защита на потребителите при сключването на т. нар. договори извън търговски обект. Причината за това е по-специфичният начин на взаимодействие между двете страни при този способ за продажба.

Търговецът е длъжен да информира клиента още преди сключването на договора за своето име и координати за връзка. Той следва да предостави и данни за основните характеристики на предлаганите от него стоки и услуги, както и за всички условия по сделката като цена, начин на плащане, изпълнение и срок на договора.

 

Потребителят трябва да бъде информиран и за правото му на отказ от договора в 14-дневен срок от сключването. В случай че търговецът предварително не е уведомил потребителя за това негово право, то този срок се удължава на година и 14 дни. Ако пък го направи впоследствие, но не по-късно от година след подписването на договора, то потребителят може да се откаже от сделката в срок до 14 дни след предоставянето на тази информация.

Законът предвижда някои изключения по отношение на това право. Например – поръчки по зададени от потребителя параметри; разпечатани след доставката носители на съдържание, защитено от Закона за авторското право и сродните му права; услуги, чието изпълнение вече е започнало и пр.

И при сключените извън търговски обект договори потребителите запазват правото си да предявят рекламация. За дефектна стока срокът за това е до 2 две години от закупуването й, а за некачествена услуга – до 14 дни след установяване на несъответствието с договореното.

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Онлайн търговията и „споделената икономика” ще бъдат най-големите предизвикателства пред институциите и властите в областта на потребителската защита Това каза Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП), при публичното представяне на тринадесетия брой на Юридически барометър, в който той е гост с темата „Защита правата на потребителите”

„Вече се говори за „градове на споделената икономика”. От няколко дни функционира едно разширение на социалната мрежа „Фейсбук”, посредством което потребителите могат да си продават и купуват стоки, да си предоставят услуги.

Извън всякакво съмнение е, че сме в нов етап на отношенията между хората, свързани с потреблението и съответно – с развитието на пазара.”

Това каза Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП), при публичното представяне на тринадесетия брой на Юридически барометър, в който той е гост с темата „Защита правата на потребителите”.

„Истината е, че регулация към момента на тези нови предизвикателства почти няма. Но и затова си позволяваме да повдигнем темата. Очевидно в следващите периоди това ще бъде най-същественото предизвикателство пред институциите и властите”, добави Маргаритов.

„Още в Древността възниква схващането за потребността от това една по-уязвима поне в пазарните си отношения социална група да бъде защитена по специален начин. Първите норми в областта на потребителската защита датират отпреди около 1000 г. пр. н.е. и са „разработени” в Древна Индия”, каза председателят, след което акцентира върху три основни въпроса, които стоят пред съвременната регулация в сферата на потребителската защита.

Първият от тях е свързан с отношенията потребител – търговец.

„Логиката на потребителското право е, че трябва да бъде дадена по-специална защита на потребителя, за който съществуват много повече рискове. Същевременно развитието на съвременния пазар показва, че като част от потребителското право следва да се утвърждава и въздействието спрямо търговците, които са основните мотори на икономическото развитие.

Затова, наред с осъществявания контрол, ние имаме готовност да разгърнем широки информационни кампании, ориентирани към възприеманите като „лошите” играчи на пазара в тази верига на отношения.

Целта е да им помогнем да се запознаят със своите задължения по закон, защото при нашата контролна дейност ние установяваме, че нарушенията често са извършвани не умишлено, а от недобро познаване на нормативната уредба.

Такъв проект би имал съществено значение за подобряването на тази динамика и за поставянето и в правилна посока от гледна точка на установяването на един спокоен и лоялен пазар”, коментира Маргаритов.

Като подчерта, че основната функция на Комисията е контролната, Маргаритов постави и въпроса за съотношението между санкция и превенция. „Извън значимостта на санкцията като елемент от контролната дейност, не по-малко и дори по-важна е превенцията. Работейки активно в тази посока в последните периоди, ние отчитаме спад на нарушенията с около 10% на годишна база, без това да се дължи на намаление на нашите проверки и на стриктността на контролната дейност”, посочи председателят.

На трето място той акцентира върху предизвикателствата на времето, в което (ще) живеем – „споделената икономика”, онлайн търговията, необходимостта от създаване на адекватна регулация. „Винаги когато има нов тип обществени отношения нормативната уредба като че ли в някаква степен догонва и в определен момент достига до адекватното им уреждане, но това предстои.

Към момента имаме много повече отворени въпроси, отколкото такива, на които вече е даден отговор, но за мен едно е сигурно – че няма да стане по пътя на забраните. Именно върху това трябва да концентрираме вниманието си всички институции, които имаме отношение към предложенията по усъвършенстване на нормативната уредба”, завърши Маргаритов.

Източник:
Габриела Руменова
„Връзки с обществеността”
Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП): „Ръстът на жалбите и спадът на нарушенията означават промяна на манталитета” След решителните стъпки срещу телекомите контролният орган ще следи динамиката на жалбите в сектора

Повече от 15 000 жалби и сигнали на граждани по различни въпроси са постъпили в Комисията за защита на потребителите (КЗП) от началото на годината.
Техният брой продължава да нараства. Същевременно при извършените над 26 000 проверки са констатирани около 2200 нарушения, което е по-малко в сравнение със същия период на миналата година.

По-големият брой на търсещите контакт с институцията граждани и спадът на нарушенията означават промяна на манталитета на потребителите и на търговците, изразява позицията си председателят Димитър Маргаритов в интервю за в. „Телеграф”.

„Обобщението на резултатите от нашите проверки показва, че броят на нарушенията като процент спрямо минали периоди намалява. Основната причина за повечето жалби е повишената потребителска култура на хората и тяхната готовност да реагират във всеки един момент, в който има риск за накърняване на правата им”, посочва Маргаритов.
Оплакванията са свързани предимно със съмнения за нелоялни практики или некачествени стоки в сферата на телекомуникациите, при продажбата на облекла и обувки, черна и бяла техника. Най-малко са жалбите за туристически услуги и потребителски кредити.

В интервюто Маргаритов коментира, че с интерес ще проследи как се развива динамиката на жалбите на телекомуникационния пазар, където Комисията направи няколко съществени пробива в последните периоди.

Сред тях са намаляването на неустойките при предсрочно прекратяване на срочни договори, отпадането на задължението за заплащане на оспорена фактура до произнасянето на търговеца, както и забраната за спиране на коректно заплащани услуги заради задължения по друг договор. Наскоро регулаторът излезе и с решение, че изпращането на „неискани платени SMS-и” е нелоялна търговска практика, която следа да се преустанови.

Маргаритов предупреждава и за трикове в големите търговски вериги: „Изпращат се рекламни брошури в огромен тираж с анонс за много изгодни стоки с голямо намаление, които обаче не са налични в търговския обект.

Друг тип нарушение са несъществуващите намаления и несъвпадането на цената на етикета с таксуваното на касата. Има и промоции от типа „плащаш едно, получаваш две” без уточнението, че двете стоки трябва да са абсолютно еднакви. Провеждаме информационни кампании – предупреждаваме хората да са по-бдителни, стимулираме и промяната на поведението на търговците, за да намалеят подобен тип нелоялни практики”.

Председателят на КЗП потвърди, че тече проверка във връзка с повдигнатия въпрос за качеството на оцета. „За някои случаи ще има произнасяне за нелоялни търговски практики, основно за заблуждаваща информация върху етикета. По закон е разрешено такива продукти да се произвеждат и продават, но с коректно поднесена информация върху етикета. В момента проверяваме колко и кои от тези продукти са рекламирани или продавани като такива, които могат да се ползват пълноценно, както за овкусяване, така и за приготвяне на зимнина. Ако има заблуждаваща нелоялна практика, ще има и санкции”, категоричен е Маргаритов. Той изразява мнение, че съществуващото към момента само по отношение на млечните продукти изискване да се продават отделно имитациите от оригиналите, трябва да важи за всички видове продукти, „за да могат потребителите да са наясно, без да се зачитат в етикета”.

Преди старта на активния зимен сезон КЗП и Министерството на туризма ще извършат съвместни проверки в планинските курорти.

Целта е да се вземат навременни мерки преди туристите да са пристигнали. В разгара на сезона инспекторите ще контролират стриктно качеството на туристическия продукт, а за удобство на гражданите ще бъдат разкрити временни приемни.

Източник:
Габриела Руменова
„Връзки с обществеността”
Комисия за защита на потребителите

Комисията за защита на потребителите (КЗП) забрани неясни условия при промоции и намаления на храни и лекарства Заблуждаващ ценоразпис на павилион за бързо хранене е един от последните случаи, по които контролният орган се произнесе

Комисията за защита на потребителите (КЗП) забрани на търговци на хранителни продукти и лекарства да подвеждат клиентите си за цените или за условията, при които могат да се възползват от актуални промоции и намаления.

Заблуждаващ ценоразпис на павилион за бързо хранене е един от последните случаи, по които контролният орган се произнесе.

Инспекторите установиха, че търговецът не дава информация посочената цена на даден артикул за брой или за единица мярка се отнася. Обявено е, например: „пилешка пържола – 100 гр., 1.60 лв.”. Клиентът остава с впечатлението, че дължимата от него сума ще бъде изчислена след претегляне на продукта на база посочената цена за 100 гр. На практика обаче цената е за брой, а количеството винаги се оказва по-малко от 100 гр. По такъв начин потребителят е заблуден, че срещу обявената цена ще си купи повече от това, което реално получава.

Друг наскоро установен и забранен от КЗП търговски трик е свързан с непълна информация за условията на промоция в бар. Търговецът е обявил оферта „поръчваш два коктейла, плащаш един”, но не е посочил съпътстващото я задължително условие питиетата да бъдат еднакви. Ако клиентът избере различен вид коктейли, не може да се възползва от промоцията. Това обаче става ясно едва при представянето на сметката, което обикновено се случва непосредствено преди напускането на заведението.

Некоректно провеждане на промоция от страна на аптека е друго нарушение, пресечено от контролния орган. Върху плакат на витрината на въпросната аптека и в разпространени от нея рекламни брошури е анонсирана отстъпка от 25%, а реално предоставяната е 20%. Проверката на КЗП доказа, че дори и върху издавания касов бон е записано „-25%”, но реално от общата стойност на покупката се приспадат само 20%. Същата схема търговецът е приложил и по отношение на друга актуална промоция, при която се рекламира, че определен набор от артикули за даден период от време могат да бъдат закупени с намаление в размер на 20%, без това да се случва. Подобни некоректни практики засягат уязвими групи потребители, които обикновено са с влошено здравословно състояние и ниски покупателни възможности.

За всяка от нелоялните практики законът предвижда санкция до 30 000 лв. и забрана за прилагането им в бъдеще. При повторно нарушение глобата може да достигне до 50 000 лв.

Източник:
Габриела Руменова
„Връзки с обществеността”
Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов, председател на КЗП: „Проверяваме активно фирмите за бързи заеми и ипотечни кредити” Причината за това е новата вълна на агресивни реклами за предоставяне на такъв тип услуги и влизането в сила на новия Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители.

Димитър Маргаритов - председател на КЗП

Комисията за защита на потребителите (КЗП) поставя акцент върху контрола на дейността на финансовите институции, които отпускат бързи заеми и ипотечни кредити.

Причината за това е новата вълна на агресивни реклами за предоставяне на такъв тип услуги и влизането в сила на новия Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители.

Това съобщи председателят Димитър Маргаритов в предаването „Нашият ден” на БНР.

„Оказва се, че това е един доста специфичен бизнес. Търговците търсят различни начини да представят на потребителите нещата така, че едва ли не ще трябва да върнат по-малко, отколкото са взели. От друга страна пък самите потребители, които имат нужда от такъв тип кредити, по-лесно се доверяват, защото ги притеснява някаква необходимост. Когато видят примамлива оферта, почти не се замислят за това, че няма как да върнат по-малко или колкото са взели, особено когато става въпрос за някакъв по-кратък период от време и за едно много бързо усвояване на сумата”, коментира Маргаритов.

Той посочи, че инспекторите ще проверяват анонсите при офертите и дали преди отпускането на заема конкретният потребител е запознаван предварително с всички условия.

„Знаете, че вече има и нов закон, който ще регулира предоставянето на ипотечни кредити на физически лица. Там има доста детайлни изисквания към търговците, които са длъжни да дадат 14-дневен срок за размисъл, да предвидят възможността да има независими консултанти, които ще бъдат вписани в нарочен регистър и ще подлежат на по-строг контрол и от БНБ. Тези консултанти ще трябва да предоставят на потребителите съвети как да постъпят в ситуация, в която искат да получат кредити”, добави Маргаритов.

„Има документ, наречен Стандартен европейски формуляр със задължителни реквизити, който във всички случаи преди подписването на договор за получаване на такъв кредит трябва да бъде представен на вниманието на потребителя. В него трябва да се съдържа цялата информация – кога ще получите сумата, кога и какво независимо от лихвения процент ще върнете, включително какъв е съвсем конкретният размер на евентуални предвидени макар и допустими по закон допълнителни такси. Формулярът е публикуван на нашия сайт (https://kzp.bg/kampanii/finansovi-uslugi-ot-razstoyanie) и изчитайки го, потребителите могат предварително да се подготвят какво ще се очаква от тях вече като клиенти по един действащ договор за кредит”, обясни председателят на КЗП.

„В момента разработваме територията на т.нар. „непоискани SMS-и”. Оказва се, че има – включително за различен тип игри – случаи, в които се получава следното: анонсът е, че вие можете да се включите в тази игра и ако не изпратите SMS, с който да се откажете, след това започвате да получавате такива съобщения, които се таксуват и то с едни доста съществени суми. Вероятно скоро ще имаме произнасяне по тези казуси”, съобщи още Маргаритов.

Той припомни, че комисията е постигнала с два от мобилните оператори потвърдени от съда споразумения за намаляване на до три месечни такси на неустойките при предсрочно прекратяване на срочни договори.

Срещу третия се води колективен иск, като се очаква скоро и той да приеме същите условия.

„Прави се опит в определени офиси на единия от двата мобилни оператора, с които имаме спогодба, клиентите да бъдат заблуждавани, че това важи само за договори, които са сключени след 1 юли, а това не е така. Действително потвърденото от съда споразумение е в сила от тази дата, но условията важат както по отношение на новите, така и по отношение на заварените договори. Имаме няколко жалби и сигнали, по които сме реагирали и случаите са се решили благоприятно за потребителите.

Самият факт, че във всички тези случаи, когато ние сме се намесили, извършили сме проверка, мобилният оператор е направил необходимото, за да си изпълни задълженията, показва, че няма спор, а най-вероятно става въпрос за недостатъчно коректно изпълнение на служебните задължения от страна на определени служители на този оператор. Срещу другия телеком, с когото такова споразумение сме сключили преди повече от година и то се изпълнява оттогава насам, нямаме постъпила нито една жалба относно проблеми при прекратяването или пък, че самите потребители считат, че тези условия са неизгодни”, коментира Маргаритов.

Ръководителят на институцията потвърди, че най-големият процент от постъпващите в КЗП жалби и сигнали на граждани са свързани с дейността на мобилните оператори – около 35-40% от случаите.

„Макар и в по-голямата част от тях ние да успяваме да се намесим така че въпросите да се решат благоприятно за потребителите, мисля, че това е един доста висок процент и на този терен има още много работа да се върши. Знаете, че – наред с тези пробиви – имаме и няколко други произнасяния, включително потвърдени от съда, за нелоялни практики, които вече са забранени и прекратени. Такъв е случаят с мобилния интернет, който трябваше да бъде изчисляван на килобайти, а пък всяко влизане в мрежата се таксуваше по 1МВ. Такива са и случаите, в които оспорването на фактура по едни договор можеше да спре предоставянето на услуги по останалите”, допълни Маргаритов.

Маргаритов каза още, че инспекторите продължават проверките в търговската мрежа и онлайн пространството за заблуждаващи послания за изгодни цени или несъществуващи предимства при продажбата на стоки за ученика като раници и облекла, както и на комплекти от ученически принадлежности.

Източник:
Габриела Руменова
„Връзки с обществеността”
Комисия за защита на потребителите

КЗП: Засилваме проверките на стоки за ученика Маргаритов припомня установеното и парирано своевременно фрапантно нарушение в навечерието на миналата учебна година – продажбата на бележници и лични карти в комплект с подвързии, което вдигаше цената им неколкократно.

Димитър Маргаритов, председател на КЗП: „Засилваме проверките на стоки за ученика. Ако хванем, че продават бележници и лични карти само в комплект, ще глобяваме с 50 000 лв.”

„За нас учебната година е започнала, защото сме длъжни да гарантираме на хората спокойна подготовка. Вече извършваме проверки в търговската мрежа и онлайн пространството. Акцентираме на стоки като раници, комплекти, които търговците рекламират, че са по-изгодни, но може да се окаже, че ако са поотделно е точно обратното. Тук сме много внимателни да няма подвеждащи анонси”, казва в интервю за в. „24 часа” Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП).

Маргаритов припомня установеното и парирано своевременно фрапантно нарушение в навечерието на миналата учебна година – продажбата на бележници и лични карти в комплект с подвързии, което вдигаше цената им неколкократно.

„Макар и да не се отразява много сериозно на джоба на потребителите, като се мултиплицира по броя на всички ученици, които трябва да си ги купят, ставаше една нерегламентирана печалба от почти 1 млн. лв. И то само за няколко дни! Това ще го следим и сега. И ако хванем някой повторно, санкцията ще бъде възможно най-тежката по Закона за защита на потребителите за подобен род нарушения – 50 000 лв. Няма да се посвеним да я наложим, тъй като това е една спекулация и се използва, че родителите бързат и са ангажирани”, коментира председателят на КЗП. Той допълва, че инспекторите ще следят и за спазване забраната за продажба на цигари на лица под 18 години.

„В хода на есенните месеци ще поставим акцент и върху контрола при продажбата на сезонните стоки за автомобили – зимни гуми, фарове за мъгла и всичко онези аксесоари, които касаят подготовката на моторните превозни средства за зимния сезон. Това е пряко свързано с безопасността, с живота и здравето на хората. Когато и останалите институции – и МВР, и КАТ отправят апели към потребителите да оборудват добре своите автомобили, то ние сме длъжни като контролен орган да проследим, че на пазара не се предлагат стоки, които биха могли да бъдат опасни и да крият рискове”, допълва Маргаритов пред в. „Стандарт”.

Тази инициатива е продължение на проверката от лятото на търговци на автомобили втора ръка.

„Ние проследихме внимателно около София и в цялата страна доста автокъщи, които предлагат автомобили втора употреба. Правим го, защото си даваме сметка, че все още повечето българи избират по едни или други причини, най-вече финансови, да карат автомобили втора употреба. И от тази гледна точка беше важно да видим какво се случва. Този сектор се оказа, че е по-уязвим за нарушения отколкото общо погледнато пазара, в това число и туристическия. Нарушенията се изразяваха преди всичко в невярна информация, която търговците се опитват да предоставят на потребителите и по този начин да ги заблудят.

Всички сме чували за това как се рекламират тези автомобили като почти нови, само с един предишен собственик и т.н.

Дори само документалната проверка показа отклонения. Имаше разминавания между това, което се оферира в интернет като цена, като параметри на автомобила. Когато отидете и направите оглед на място се оказва, че има разминавания. Хванали сме тези неща, наложили сме в повече от 20 случая и санкции за тези търговци. Важно е да отбележим, че когато наложим на един търговец санкцията, оттук нататък забраната да извършва подобни действия важи за всички стоки, респективно всички автомобили, които той предлага в съответния обект”, добавя още Маргаритов в интервюто си за в. „Стандарт”.

„На първо място продължават да са жалбите в сектора на телекомуникациите. Там са около 40% от всички. Даваме си сметка, че това се дължи и на засиленото потребление, защото всеки един от нас има някакво взаимоотношение с такъв тип оператори. Смятам, че основните неща и натрупаните от години проблеми, ги решаваме един по един, достатъчно добре, защитавайки интереса на потребителите.

Знаете, че вече имаме с 2 от трите оператора споразумения, съгласно които потребителите могат да прекратят договорите си предсрочно с до три месечни такси като неустойки. Мисля, че скоро това ще е факт и за третия. Колективният иск срещу него е заведен и в момента е активен. Но, аз смятам, че би било възможно, и ще намерим начин да постигнем споразумение и с него, за да могат потребителите по-бързо да са с опцията за предсрочно прекратяване при същите условия, които другите два оператора възприеха. Защото иначе трябва да чакаме решението на съда, което знаете, че понякога може и да се забави”, казва пред в. „24 часа” Маргаритов.

На второ място в жалбите на потребителите е пазаруването в търговската мрежа – битови електроуреди, различни стоки и услуги, които не отговарят на изискванията, намаленията и промоциите, които понякога могат да се окажат фалшиви.

„Засилва се процентът на жалбите, които получаваме за онлайн търговия. Това е резултат и от по-активното присъствие на потребителите на този пазар в последните месеци и години. Има случаи на нарушения и на нелоялни практики. Те не се различават съществено от това, което виждаме и в търговската мрежа. Трябва да добавим само, че търговците – дали поради незнание на правилата, дали поради това, че искат съзнателно да се опитат да увредят потребителския интерес, си спестяват информация за правото на отказ. В онлайн търговията то е едно от най-важните права на потребителя. В 14-дневен срок от получаване на поръчаната стока той може да я върне обратно на търговеца, не поради дефект, а просто защото не му харесва или не удовлетворява неговите желания и потребности”, посочва още Маргаритов пред в. „Стандарт”.

„Това, че ние получаваме вече трета година все повече и повече жалби и сигнали, и това, че особено статистиката, която ние имаме от приемните по Черноморието по време на туристическия сезон – че сме търсени не само за конкретно оплакване, но и за консултация – показва, че потребителите имат желание да знаят какви са правата им и когато усетят, че могат да бъдат засегнати, да реагират”, заключава Маргаритов.

Източник:
Габриела Руменова
„Връзки с обществеността”
Комисия за защита на потребителите

Не са много нарушенията по Черноморието през този летен сезон Това потвърди председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в студиото на „Здравей, България” на „Нова телевизия”.

Димитър Маргаритов

Не са много нарушенията в туристическите и търговските обекти по Черноморието през този летен сезон. Това потвърди председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в студиото на „Здравей, България” на „Нова телевизия”.

„Нарушенията като цяло намаляват. Това е радващо, защото сезонът е силен – статистики показват, че в сравнение с миналата година и с предходни периоди се очаква едно значително нарастване на броя туристи. При 3000 проверки от началото на сезона само по Черноморието за качеството на туристическия продукт в между 6 и 8% от случаите констатираме различен тип нарушения”, посочи Маргаритов.

Той поясни, че нарушенията най-често са свързани с комфорта, който търговците са длъжни да предоставят на своите клиенти и даде пример: „Ако в един хотел са ви обещали и са поели ангажимент, че ще ви предоставят определени услуги, за които вие сте си платили, това трябва да се спазва. Установили сме и случаи, в които това не се случва.”

Маргаритов обясни процедурата, която се следва при проверката за установяване качеството на предлагания алкохол в нощните заведения и олинклузива. „Взимаме проби от разпечатана бутилка, взимаме също така и неразпечатана бутилка в присъствието на свидетели и управителите на съответните обекти. Тези проби се подлагат на изпитания. Когато бутилката е отворена, алкохолът може да е разреден.”
При взетите 30 проби през този сезон, в два от случаите се оказва, че е налице точно такъв казус.

В други два случая проблемът е свързан с това, че съдържанието на алкохолната напитка не отговаря на изискванията за вида алкохол – градусът е по-нисък от определения в стандарт.

„Потребителят е ощетен от по-ниския градус на напитката, защото в закона пише, че ако е водка, трябва да е поне 38 градуса. Нашата проверка установи, че производителят продава тази водка с по-нисък градус”, коментира Маргаритов. Той уточни че установените несъответствия в тези четири случая, не са свързани с рискове за живота и здравето на потребителите.

Маргаритов постави акцент и върху „нововъведението” в опитите на търговците през този летен сезон по морето да заблуждават клиентите, като анонсират фалшиви промоции в търговската мрежа. Председателят на КЗП каза, че са парирани няколко такива случая и обясни, че тези практики засягат най-вече чуждестранните граждани, които имат имоти по нашето Черноморие и тук прекарват своите ваканции.

Той апелира към търговците да бъдат коректни и да не злоупотребяват, като насърчи гражданите да сигнализират за всеки случай, в който считат, че правата им са нарушени на денонощния телефон на потребителя 0700 111 22 или чрез електронната форма за подаване на жалби на сайта на КЗП.

Източник:
Габриела Руменова
„Връзки с обществеността”
Комисия за защита на потребителите

Константин Арабаджиев ще открие „Гише на пътника” на Летище Варна Събитието се организира от функциониращия към КЗП Европейски потребителски център – България.

На 14 август, неделя, Константин Арабаджиев, член на Комисията за защита на потребителите (КЗП), ще открие „Гише на пътника” на Летище Варна.

Събитието се организира от функциониращия към КЗП Европейски потребителски център – България. То е част от еднодневни информационни кампании, които се провеждат периодично.
В него ще вземе участие и директорът на ЕПЦ – България Игнат Арсенов.

По традиция ЕПЦ – България ще изнесе своя офис на място при пътниците, за да ги осведоми за най-важните им права и задължения преди да се качат на самолета или в автобуса.

Предстоящи подобни събития:
21 август, неделя, Автогара Юг – Бургас
22 август, понеделник, Летище Бургас.

Успоредно с тези инициативи КЗП и ЕПЦ имат временни приемни за летния сезон в различни градове и курорти в областите Варна и Бургас.

Повече информация за адресите на приемните и телефоните за връзка с тях можете да откриете, ако последвате връзката: http://kzp.bg/kampanii/lyato-2016

Източник:
Габриела Руменова
„Връзки с обществеността”
Комисия за защита на потребителите

КЗП:Забранихме няколко фалшиви промоции в търговската мрежа по морето Това съобщи пред „Дарик” радио Димитър Маргаритов, председател на контролния орган.

Димитър Маргаритов пред Дарик

Комисията за защита на потребителите (КЗП) е установила няколко случая на фалшиви промоции при проверките си в рамките на активния летен сезон в търговската мрежа по морето. Това съобщи пред „Дарик” радио Димитър Маргаритов, председател на контролния орган.

„Забелязва се тенденция, която тази година се откроява доста ясно. Има една група от туристи, които предпочитат да летуват в „домашни условия”, т.е. техни приятели или познати притежават имоти по морето, включително и чуждестранни граждани. Те пазаруват в търговските обекти и на принципа, както у дома, си приготвят нещата в къщи. Това засилва търговския оборот в магазините и доведе до това, че констатирахме несъществуващи намаления и по морето. Поначало цените там са по-високи – процес, който трудно може да бъде регулиран, и когато ви изкушат с някакво намаление от високите цени, всъщност се оказва, че това е може би реалната, а дори и над реалната цена, въпреки бомбастичния процент, който е анонсиран”, коментира Маргаритов.

От началото на сезона комисията е извършила над 2 000 проверки в туристически обекти по Черноморието. В резултат на това са съставени около 100 акта, за които на нарушителите са наложени санкции.

„Важна тенденция, която ние ще продължим да следим и в следващи периоди, е че като цяло се наблюдава намаление на общия брой нарушения в туризма. Това показва, че от една страна, търговците може би вече са научили добре правилата и имат съзнанието, че те трябва да бъдат спазвани, а от друга – че потребителите са склонни да изискват и че знаят на какво имат право и как да го получат”, посочи председателят на КЗП. Той подчерта, че комисията е насреща и в готовност да окаже съдействие по всеки проблем, който потребителите и търговците не успяват да разрешат. Продължават работа приемните на КЗП във всички големи курорти и в някои по-малки курортни селища.

„В нашите приемни, както и в регионалните ни офиси в страната ние получаваме жалби и сигнали от потребители по различни въпроси. Когато говорим за туризма, те са свързани с някакви неудачи по време на почивка. Хората констатират понякога разминаване между това, което са си поръчали и заплатили и това, което получават, когато отидат на място. Например оказва се, че хотелът или мястото, където са настанени, не съответства на категорията, която рекламира и съответно на услугите, които твърди, че предоставя. Или в заведенията има различни опити за манипулация – в менютата понякога не се посочват грамажи или цени, или пък цените са в евро. Всичко това е в състояние да заблуди потребителите”, обясни Маргаритов.

Ръководителят на институцията посочи и коментира и друга тенденция, свързана с културата на общуване между потребителите и търговците.

„В последните периоди, се забелязва, че все по-често хората, знаейки своите права, са готови да ги отстояват, включително и в преговори с търговците. Когато търговците видят, че срещу себе си имат клиент, който е наясно на какво има право, също реагират адекватно, респектирани са и по такъв начин и нарушенията намаляват”, каза Маргаритов.

„Ако обобщим трите основни подхода, които гражданите имат към нас – жалбите, когато потребителят е претърпял някаква конкретна вреда, сигналите – когато му е направило впечатление нещо, което според него не е наред, и консултациите, които все по-често са предмет на нашата дейност, като цяло има увеличение на този брой в последните две-три години”, посочи председателят на КЗП.

Той припомни, че на годишна база постъпващите в КЗП жалби, сигнали и обаждания за консултации надхвърлят 20 000.

И коментира този факт така: „Според мен българинът става по-открит от гледна точка на това, когато нещо го притеснява, да потърси съдействие или да се информира как трябва да постъпи, когато има вероятност да бъдат засегнати правата му на потребител.”

Източник:
Габриела Руменова
„Връзки с обществеността”
Комисия за защита на потребителите

50% от жалбите в КЗП постъпват по електронен път Това посочи председателят на контролния орган Димитър Маргаритов в предаването „Нощен Хоризонт” на Българското национално радио

Димитър Маргаритов

Вече около половината от гражданите, които търсят съдействие от Комисията за защита на потребителите (КЗП), подават своите жалби и сигнали по електронен път. Това посочи председателят на контролния орган Димитър Маргаритов в предаването „Нощен Хоризонт” на Българското национално радио.

От началото на годината до края на юни в КЗП са постъпили над 10 000 жалби и сигнали на потребители.

„Една голяма част от жалбите, които получаваме в комисията, са свързани с това, че търговците са отказали да удовлетворят рекламациите на потребителите за дефектни стоки или некачествени услуги”, съобщи Маргаритов.

Той обясни, че правото на рекламация възниква във всеки случай, в който търговецът е бил некоректен по отношение на това, което е предоставил на клиента си. Потребителите могат да потърсят решение на възникналия спор, като законът предвижда те първо да се обърнат към търговеца.

„При предявяването на рекламация пред търговеца потребителят трябва да настоява тя да бъде вписана в регистъра за рекламации. Това е важно, защото в много от случаите, в които гражданите основателно имат претенция, търговците се оправдават с това, че тя не е заведена никъде и няма никакво доказателство, че са информирани за проблема”, коментира Маргаритов.

„Ако търговецът не предприеме предвидените в закона действия, то гражданинът следва да се обърне към комисията. Тогава стартира този процес, в който ние съдействаме за възстановяване на засегнатото право на гражданина, като същевременно налагаме санкции на търговеца за нарушенията, които са констатирани във връзка с казуса, включително и ако не е завел в регистъра рекламацията на клиента си”, добави председателят на КЗП.

В хода на разговора Маргаритов посочи основни правила, които потребителите да спазват при пазаруването през Интернет.

„Преди да купят, е полезно да извършат няколко контролни проверки, които да им гарантират, че това, на което са попаднали, е реално. Има случаи, в които се оказва, че е пълен фалшификат, че сайтът съществува три дни и след това въобще го няма, че не можете да разберете кой стои зад него и парите са отишли някъде, без да могат да бъдат върнати. Реалният онлайн търговец може да се идентифицира по това, че той има реални координати, че с него можете да се свържете и да получите допълнителна информация извън тази, която той е задължен по закон да предостави предварително на сайта си”, поясни Маргаритов.

Той препоръча потребителите да проучат, без да се предоверяват, какви са отзивите за търговеца в Интернет и социалните мрежи.

„Когато предпочитаме да си купим нещо онлайн, ние имаме тази възможност и улеснение да сравним много бързо в рамките на няколко минути, отваряйки няколко страници, на каква цена и при какви условия се предлага то на различни места. Тази съпоставка също може да ни наведе на мисълта доколко реално е това, което някой ни предлага – може би на безценица или пък при някакви невероятни условия в сравнение с други двама търговци, които го продават при относително идентични условия, макар и да не са чак толкова изгодни, колкото това изкушаващо предложение, което може да се окаже неистинско”, коментира Маргаритов.

Ръководителят на институцията разви тезата, че ръстът на търговията през Интернет, включително и в България, където той е над 30% на годишна база, влияе върху традиционната търговия.

„Конкурентна среда, в която двата типа търговия се развиват успоредно, води до това икономическите оператори в конвенционалната търговия да възприемат повече добри практики, които не са разписани в закона. Сред тях има вече доста такива, които безусловно са склонни да върнат парите или да заменят стоката с нещо по-хубаво, без да искат доплащане. Нещо повече – чуват се гласове за въвеждане на нормативна регулация, която да предвижда подобни възможности в сферата на търговията в търговските обекти. Всичко това би трябвало да е от полза за потребителя, защото му дава повече права, дава му лесен достъп до по-изгодни сделки. Но не бива да подценяваме и обстоятелството, че тази конкуренция ражда и своите опити за нелоялни практики и точно тук е и мисията на контролния орган – да следи за това и да ги забранява”, каза още Маргаритов.

Източник:
Габриела Руменова
„Връзки с обществеността”
Комисия за защита на потребителите

Страница 1 от 41234