Tag Archives: интервю

Матияс Шуман: „Хората които създават изкуство са с много отворено съзнание“ С фотографа разговаря Румяна Тенева

Матияс Шуман

Матияс Шуман е роден в гр. Радебойл, Германия. В момента живее в гр. Дрезден. Завършил е „Масови комуникации,медийни науки и психология“ в Лайпцигския университет и фотожурналистика в Атина/Охайо/САЩ. Работи като фотограф на свободна праткика, репортер и куратор. Подготвя художествената програма в галерия „Ню Остен“ в гр. Дрезден. Работи за различни новинарски агенции и вестници (getty images, EPD, n-ost и др..)

Имал е многобройни изложби в Германия, САЩ, Беларус, Азербайджан, Украйна, България, Белгия и др. Работата на Матияс Шуман е с фокус „Източна Европа“

С фотографа разговаря Румяна Тенева:

Какво беше усещането когато дойдохте за първи път в България?

Първото ми идване в България беше преди 10 години. Бях заедно с моята приятелка, която участваше на конференция в София. Наехме автомобил и пътувахме до черноморското крайбрежие и след това и до българо-турската граница. Като цяло харесах гостоприемството на хората в страната и по-специално в провинцията. Бях разочарован да видя строителни площадки за бъдещи големи хотели по цялата крайбрежие, което прави тази уникална част на Черно Море да изглежда като всека друга европейска туристическа област, например като в Испания или Италия. Разбира се осъзнавам важността на черноморския масов туризъм за българската икономика. Открих няколко наистина прекрасни места като Ахтопол и Созопол които ми дават идея за живота там през предходните десетилетия.

Какво мислите за липсата на граници в изкуството и между хората на изкуствато?

Това е нещо много позивитно. Хората които създават изкуство са с много отворено съзнание. Изкуството от моята лична гледна точка, независимо дали е музика, театър, изащни изкуства…винаги опитва нещо ново, игнорира и пресича всякакви видове граници през цялото време. За това изкуството и артистите наистина могат да помогнат за събирането на различни хора и различни гледни точки по близо едни до други. Да помогнат за общуването между различни общности, държави и т.н. (събирайки хората и позволявайки им да общуват един с друг)

Как комбинирате Вашите дейности като организатор и артист?

В сегашни дни всеки артист трябва да може да бъде и добър организатор. Не е достатъчно само да се прави добро изкуство. Много често трябва да може да се прави добра промоция от самия артист. И все пак аз съм любопитен да узная какво правят другите фотографи които работят в същата област и които споделят същите интереси (относно живота в Източна Европа). Харесвам да представям различни гледни точки за света на хората (в моя случай в гр. Дрезден, Германия) които не са запознати с тематиката.

Какви очаквания имате от форума „БезГраници“ тази година?

Да срещна интересни хора, да имам плодотворни дискусии не само относно изкуството, да получа вдъхновение в гр. Балчик и неговите околности… Много ми е интересно да видя реакцията на публиката по време на изложбите в България и Румъния.

Какво Ви вдъхновява?

Основно контрастите: новото и старото, силното и слабото, тъмното и светлото, различните пътища на живота, случайностите…

Обичате ли да пътувате?

Да. Това винаги ми разширява хоризонта…

Каква са Вашите любими техники и стилове във фотографията?

Не съм сигурен, че разбирам значението на този въпрос?!
Обикновено правя цифрови снимки. Относително лесно е за обслужване, не е скъпо и лесно за съхранение. За определени проекти се нуждая от повече време и мислене. Работя и с аналогови камери среден формат. Харесвам репортажната и документалната фотография комбинирана с артистични елементи с определена концепция и естетика. В зависимост от гледната точка която искам да представя използвам различен стил. Това ми помага да предам конкретното послание най-добре…

Реализирано е със специалното съдействие на арт мрежа „Скендерман“ във връзка със седмото издание на Международния арт форум „БезГраници“. Фестивалът е продукция на „Стопанска камара“ – Варна, „Двореца“ – Балчик, „Асоциация Калатис 357“ (Румъния), „Джобскалатис“ (Румъния) и арт мрежа „Скендерман“. В началото на октомври тази година се планират изложби в градовете Добрич и Балчик в България и курортен комплекс „Венус“ на румънската ривиера. Тази година форумът ще се проведе в малък формат с фокус към визуалните изкуства, а през 2017 се очаква пълно издание с музикална фестивална програма и традиционната конференция в рамките на форума.

Източник:
Ясен Казанджиев-Scenderman

Чемалоне: „Харесва ми да пътувам“ Чема Гомес Дюран – Чемалоне е роден в гр. Берга, област Барселона, Каталуния – Испания.Завършва изящни изкуства в Барселонския университет.

Чема Гомес Дюран – Чемалоне

Чема Гомес Дюран – Чемалоне е роден в гр. Берга, област Барселона, Каталуния – Испания. Завършва изящни изкуства в Барселонския университет. Специализира фотожурналистика в Автономния университет – Барселона. Основател е на „Кол.лектиу ДиноуДоноу“ – арт група която съхранява и експериментира с фотографска техника и химични методи. Член е на каталунския съюз по фотожурналистика – УПИФС. Чема Гомес Дюран е мултидисциплинарен фотограф, комбиниращ креативна и документална фотография. Работата му е базирана върху теми свързани с изкуството и политиката от антропологична гледна точка. Използва всякакъв тип фотокамери, технологии и материали.

С художника разговаря Румяна Тенева:

Здравейте, аз съм Чема. Аз съм артист-фотограф от Барселона, Каталуния. Започнах с репортерска фотография и оттам нататък се насочих към фотопортрети. Това ми харесва повече. Творчеството ми е по-документално, харесва ми да наблюдавам хората…Освен това имам и друга насока на развитие, по-поетична. Тя е свързана повече с химични техники, с фокус повече върху портретите, върху пейзажите също…Използвам стари техники и работя с химични материали. Болшинството от нещата ми са класически. Ползвам трите първоначални главни принципа в творчеството си. Работих много години, правейки комерсиални неща, но от няколко години насам се посветих в по-свободна област, по-лично артистична. Разбира се имам и поръчки също.

В какъв момент на живота си се намираш?

В момента участвам в един фотографски колектив, където използваме стари техники за снимане както и фотография с химикали. Монтираме в Барселона и едно ново студио, на ново място с повече пространство, където има повече възможности и материали за работа.

Какви малки неща са много важни за теб?

Може да бъде снимка, възможността да съм с приятели, да чета, да се наслаждавам на живота…

Как си запълваш свободното време?

Почивайки, разхождайки се, пътувайки и прекарвайки времето си с моите приятели.

Разкажи ни за предпочитаната ти техника.

Техниката, която в момента ми харесва повече и с която най-много работя се нарича процес с мокра плака и колодий, която е стара техника от 1851 година. Работи се с емулсия върху стъкло и трябва всички твои материали да си ги приготвиш предварително. Те са ръчно-занаятчийски. Получава се едно добро качество, много интересен резултат. Това ми харесва много. Има възможност за пластичност за правене на портрети, такива каквито са моите творби.

Някакъв нов проект?

В момента приготвям един проект, в който възпроизвеждам образи на готически римски скулптури от дърво. Обработвам ги за да изглеждат като живи персонажи. Започнах го наскоро и съм в процес на експериментиране и търсене. Да видим как ще се получи…

Харесва ли ти да пътуваш?

Да, харесва ми да пътувам. Когато мога винаги пътувам, в последно време из цяла Испания. Това, което е интересно и винаги ми е харесвало, и е свързано с моята работа е да вмъкна погледа върху различни култури. Обичам да присъствам на народни празници, като тук в Испания има голямо и интересно разнообразие в тази област.

Какви очаквания имаш за срещата във форума „БезГраници“ тази година?

Очаквам да изкарам много хубаво, освен това ще кръстосам много различни страни, пътувайки до Балчик с един микробус с моята любима, правейки снимки. Очаквам да се запозная и с много хора, което ще бъде хубаво.

Реализирано е със специалното съдействие на арт мрежа „Скендерман“ във връзка със седмото издание на Международния арт форум „БезГраници“. Фестивалът е продукция на „Стопанска камара“ – Варна, „Двореца“ – Балчик и арт мрежа „Скендерман“ . В началото на октомври тази година се планират изложби в градовете Добрич и Балчик в България и курортен комплекс „Венус“ на румънската ривиера. Тази година форумът ще се проведе в малък формат с фокус към визуалните изкуства, а през 2017 се очаква пълно издание с музикална фестивална програма и традиционната конференция в рамките на форума.

Източник:
Ясен Казанджиев – Scenderman

Интервю с Марлийн Девулф Фламандската художничка Марлийн Девулф ще бъде участник в арт пленера в рамките на седмото издание на Международния арт форум „БезГраници“, което ще се проведе от 30 септември до 8 октомври 2016, в „Двореца“ - Балчик.

Марлийн Девулф

Фламандската художничка Марлийн Девулф ще бъде участник в арт пленера в рамките на седмото издание на Международния арт форум „БезГраници“, което ще се проведе от 30 септември до 8 октомври 2016, в „Двореца“ – Балчик. Ще бъде участник в арт пленера за втори път. Марлийн е родена в гр. Брюж, Белгия. Завършва „История“ и „История на изкуството“ в Университета Гент в Белгия. Магистър по совалкова дантела в Брюж. В момента следва във Влаамсе Акварелна академия от март 2013 и Академия по изкуства в Нинове-Белгия от септември 2013. Има реализирани изложби дантела и акварел в Белгия, Франция, Германия, Испания и САЩ.

С художничката разговаря Румяна Тенева:

Какво беше усещането, когато дойдохте за първи път в България?

Първата ми визита в България беше през 2011 година. Моят съпруг Патрик и аз бяхме поканени на международния арт форум „БезГраници“. Бях много любопитна и развълнувана. Никога преди не съм била „толкова далеч“ на изток. Изобщо нямах представа за България. В Белгия никога не сме учили нещо за България, за нейната история или култура, така, че отиването ми в тази страна за първи път беше като едно голямо приключение! И наистина се случи едно много прекрасно и интересно приключение!! Аз бях завладяна от красотата и магията на Двореца в Балчик на брега на Черно море. Почувствах се много привилигирована!!

Ние посетихме град Варна и Археологическия музей, което ни даде добър поглед върху миналото на България! По време на конференцията в рамките на форума „БезГраници“ срещнах интересни хора от различни кътчета на света, които бяха активни в областта на изкуството и традиционната музика. Всички имаха усещане за толерантност, мир и разбиране: истинския дух на една конференция „без граници“! Отново се почувствах привилигирована. Една изключителена опитност и толкова много позитивна енергия, заобиколена от прекрасни хора и красиви гледки!

Как съчетавате Вашата работа като организатори и художник?

Имам удоволствието да имам възможност да организирам сама своята работа през повечето време. Това ми дава възможности да предвиждам и време за рисуване, но няма нужда да обяснявам как имам усещане, че никога нямам достатъчно време за картини. Трябва да запазя и баланса в семейния ми живот.

Обичате ли да пътувате?

Много обичам да пътува, но не сама. В повечето пътувания аз съм придружена от Патрик. Много по-приемлиево е, когато можеш да споделиш опита от пътуването с твоя партньор. Не искам да бъда просто поредния турист. Предпочитам да пътувам с определена кауза или причина, например като конференцията „БезГраници“. Този тип пътуване дава допълнително измерение: не само да се опознае мястото и местните хора, но и за персонално душевно обогатяване заради общуването и контактите с хора от цял свят с отворено съзнание. Понякога от това произлизат добри познанства и приятелства и това е още по-добре!

Каква е Вашата любима техника за рисуване?

Любимата ми техника е акварел (водни бои)
Харесва ми да я комбинирам и с рисуване с молив или мастило, или с други материали. Харесвам да комбинирам акварелите със совалкова дантела (известна още и като брюкселска дантела), един много стар фламандски традиционен занаят.

Какви очаквания имате от форума „БезГраници“ тази година?

Моите предходни участия на този форум винаги са ме повдигали, получавайки толкова много позитивна енергия! Идваме като непознати в началото на седмицата, в края на седмицата сме нерабравими приятели, независимо от къде идваме, какъв цвят и религия имаме! Мисля, че това е едно изключително постижение. Нямам други очаквания. Очаквам с нетърпение новия форум „БезГраници“, да срещна хора на изкуството от различни части на света. Със сигурност ще имаме добър обмен на идей и опит, откривайки други дисциплини, други възможности. Тези обогатени котнакти ще дадат нови переспективи „без граници“ 🙂 Надявам се, аз самата също да допринеса позитивно за това.

Каква е любимата Ви тема за работа?

Нямам любима тема, наистина. Основно рисувам това което виждам и това което е около мен. Всичко което ме впечатлява е възможна тема. Не е нужно даже да бъде нещо красиво, трябва просто да е интересно за мен и да ме провокира да рисувам. Повечето от моите творби са фигуративни. Понякога творя и въображаеми обекти или опитвам някаква абстракция, зависи от настроението в което съм… Мога да бъда под въздействието и на световните новини. За съжаление толкова много конфликти, толкова много ужасни неща се случват напоследък, даже имахме терористична атака в Брюксел, нашата столица! За мен е като терапия, когато рисувам нещо мирно и спокойно. Осъзнавам много добре, че не мога да подобря свята, но това е моя малък скромен начин да дам оптимистично и мирно послание към всички.

Включвате ли моменти от Вашето родно място в картините си?

Аз живея в региона на Фламандия (наричана още и Фландрия) в северната част на Белгия. Да, картините представляват съществуващи фламандски пейзажи, даже сградите (църкви, кметства, кръчми) и интериора. Типична фламадска традиция е совалковата дантела. Занимавам се с това още от моето детство. Израстнах в един много красив и исторически град – Брюж. Когато включвам дантела в моята работа, това са собствени модерни неща с мой личен дизайн: многоцветен и направен от различни материали. Но както казах преди малко, аз рисувам това което виждам около себе си. Когато отида в Балчик ще рисувам пейзажи и теми от Балчик…с голямо удоволствие.

Искам да благодаря сърдечно на организаторите на форума „БезГраници“ за поканата и за старанието да направят всичко това възможно!

Интервюто е реализирано е със специалното съдействие на арт мрежа „Скендерман“ във връзка със седмото издание на Международния арт форум „БезГраници“. Фестивалът е продукция на „Стопанска камара“ – Варна, „Двореца“ – Балчик и арт мрежа „Скендерман“ . В началото на октомври тази година се планират изложби в градовете Добрич и Балчик в Южна Добруджа в България, както и в Северна Добруджа в Румъния. Тази година форумът ще се проведе в малък формат с фокус към визуалните изкуства, а през 2017 се очаква пълно издание с музикална фестивална програма и традиционната конференция в рамките на форума.

Източник:
Ясен Казанджиев- Scenderman

Чиприян Броаскъ – „От ранни години съм запознат с организирането на спектакли“ Чиприян Броаскъ е президент от 2003 г. на румънския клон на Международния танцов съвет към ООН. От 1999 е президент на спортния клуб „Нова Генерация“ - гр. Мангалия, Румъния.

Чиприян Броаскъ

Чиприян Броаскъ е президент от 2003 г. на румънския клон на Международния танцов съвет към ООН. От 1999 е президент на спортния клуб „Нова Генерация“ – гр. Мангалия, Румъния. Има магистърска степен за мениджмънт, завършва Националното училище по политически науки и публична администрация, както и Националната акедемия по физическа подготовка и спорт. Той е треньор по плуване и лека атлетика. Организира многобройни събития в Румъния: спортни състезания, международни танцови фестивали, национален театрален фестивал, международен музикален фестивал – Калатис и мн. др.

От 2015 година е съорганизатор на международния арт форум „БезГраници“ и отговаря за събития провеждащи се в Румъния.

С г-н Броаскъ разговаря Румяна Тенева:

Какво мислите за миналогодишното сътрудничество България-Румъния по време на предходия форум „БезГраници“?

За мен беше чест да мога да поддържам отворени границите между изкуството и искам да благодаря на хората участвали в организацията от българска страна. (арт мрежа „Скендерман“, „Стопанска камара“ – Варна и Двореца „Балчик“) , Аз съм горд да продължа тази година това което започна нашата румънска художничка Луйза Кала през 2013 година, да популязирам ценностите на традиционното, класическото и съвременното изкуство на международно ниво. За мен „БезГраници“ е много повече от международен арт форум, това е среща на приятели, на възможности за запознаства с нови хора и създаване на истински солидни връзки с прекрасни хора, прекрасни души, автентични артисти.

Моля кажете ни относно Вашите планове свързани с културна дейност и сътрудничества в „БезГраници“ (не само България и Румъния)

Както казах по рано „БезГраници“ популяризира артистични ценности на международно ниво. Иска ми се в бъдеще когато има възможност да планирам и организирам международни симпозиуми (рисуване, скулптора), за деца както и за възрастни.

Как съчетавате Вашата активна организационна позиция с личния си живот?

Аз произхождам от артистично семейство и от ранни години съм запознат с организирането на спектакли. За мен това е нещо натурално което правя. Моето семейство ми дава баланса от който се нуждая и ме подкрепя във всеки проект който имам.

Събитията които организирате, свързани ли са с етническото културно наследство на Румъния и какво е влиянието на Вашата страна върхо работата Ви?

Организирал съм всякакъв вид културни събития за хора които принадлежат към различни етнически култури, както и малцинствата от нашия регион. Ние интегрираме децата чрез уроци по плуване, различни събития и мулти-културни спектакли, гастрономически панаири и кулинарно изкуство от всички култури, включително за хора с цигански и тюркско-татарски корени.

Какви са Вашите предпочитани изкуства?

Харесвам живопис. Когато бях малък, много време прекарвах в рисуване и живопис. Не мисля, че съм един от големите художници, но намирам моето място в изкуството и когато намеря свободно време разпускам по този начин.

Разкажете ни за вашите най-интересни проекти?

Имам много проекти които се случват в момента, но един от най-интересните е организирането на международен арт симпозиум за юноши, също така хуманитарен проект с цел получаването на спешна медицинска помощ която може да се използва в пет селища от региона където живея, които имат нужда именно от такава помощ.

Какво е усещането когато се намирате в „Двореца“ – Балчик?

Ще го опиша с думи, въпреки, че от моя гледна точка не може да бъда описано с тях. Изглежда като у дома. Предлага същата радост с която се срещаме връщайки се обратно у дома след дълго дълго пътуване.

Реализирано е със специалното съдействие на арт мрежа „Скендерман“ във връзка със седмото издание на Международния арт форум „БезГраници“. Фестивалът е продукция на „Стопанска камара“ – Варна, „Двореца“ – Балчик и арт мрежа „Скендерман“ . В началото на октомври тази година се планират изложби в градовете Добрич и Балчик, както и в Румъния в Северна Добруджа. Тази година форумът ще се проведе в малък формат с фокус към визуалните изкуства, а през 2017 се очаква пълно издание с музикална фестивална програма и традиционната конференция в рамките на форума.

Източник:
Ясен Казанджиев – Scenderman

Интервю с Рон Вейерс Когато се наблюдава творчеството на холандеца Рон Вейерс, имаме усещането, че става въпрос за един педантичен художник. С художника разговаря Румяна Тенева.

Рон Вейерс

Когато се наблюдава творчеството на холандеца Рон Вейерс, имаме усещането, че става въпрос за един педантичен художник. Неговите творби съдържат интуитивен визуален език, където изисканата му, обстойна , зряла и детерминирана артистична техника се преплита със знаци и фигури.

Добре обмисления избор на цветове се комбинира със сроднa материя за да създаде едно мистично място. Вътре в целия масив от различни среди и посоки или доближаване до артистичната визуализация, се усеща специална хармония между изразеното и създаденото, между персоналното и масовото, традиционното и модерното, но също и между физическото възприятие и духовното усещане.

С художника разговаря Румяна Тенева:

В каква фаза на своя живот се намирате сега?

Считам себе си за човек на изкуството в средата на кариерата си, който все още (и иска да) прави своите най-добри творби. Това е процес в постоянно развитие и от моя гледна точка има още много свободно място за движение вътре в творбите ми. През последните години аз се справям успешно с представяне на творчеството ми по света и от моя гледна точка изглежда, че се получава все по-добре и по добре, както и като ниво. Имам свободата да инвестирам приемливо количество време всяка година за експериментиране чрез различни концепции с цел да изследвам границите и да пробвам колко далеч мога да се стигна в рамките на творческия процес.

Реално там не би трябвало да има никакви граници, за това считам, че съм в правилната посока. Творческия процес за мен става все по-дълбок и по-дълбок и според мен натрупвам съответно определено количество удовлетворение когато творя. Изразителната сила и потенциала на енергийните полета представяни в моето творчество достигат етап, когато то е разпознаваемо от повече хора и това също така ми дава сила за по-дълбоко взаимодействие. Накратко…Мисля, че съм на правилния път…

Какви са Вашите бъдещи артистични планове?

Бъдещето в момента пише само своята посока и развитие. Аз се концентрирам към по-нататъшен момент на артистичния процес, както и планиране на изложби и участия с мои творби. Влакът се движи с много голяма скорост, а края на въображемия релсов път все не се вижда. И все пак моята програма е тотално запълнена само до края на 2017 година. Един от проектите на които обръщам специално внимание се нарича ¨Религиозни въпроси“. Това е една изложба, която подготвям като организатор в момента за 2017 година. Тя е базирана на концепцията за разделението между държава и църква. Ще участват общо 50 артисти от цял свят с различен политически или религиозен мироглед. Те са поканени за да покажат темата пречупена през собственото им изкуство. Тази изложба също така ще гостува в много галерии в цяла Европа. Това е желанието ми да провокирам създаването на база за стимулиране на дискусия и диалог в рамките на темата в този проблематичен свят.

Друг проект, където се чувствам силно привързан, се нарича „Радикален пацифизъм“. Там ще бъде включена серия от творби от творчеството ми, отразяващи личната ми гледна точка за страховете. Същите страхове които в момента политическите популисти използват в Европа по същия начин както са били използвани в периода между двете световни войни през 20ти век. Те могат да ни поведат към една нова световна война. За съжаление, имам обективно усещане, че това може да се случи и усещам за мой дълг да бъде представена реално ситуацията и всички възможности с цел да се стимулира съзнаението на хората и дискусии на тази тема. В същото време искам да споделя, че като цяло не съм песимист и вярвам, че чрез творчеството си излъчвам позитивни вълни към външния свят.

При всички положения ще продължа с моите екперименти свързани с моето лично творческо развитие. Искам да се насоча в изследвания на алтернативни посоки за странстване и накрая да включа детайли и аспекти от тези експерименти в моята творческа работа. Друга цел за мен е да работя повече в триизмерност като цяло. В момента около 20% от работата ми включва три измерения. Пътят за развитие в тази посока е едно от желанията ми, да се развия повече и да навляза в по-дълбоко.

Какви са Вашите препочитани художествени техники в живописта?

„Моето лично търсене е да намеря баланс между спокойствието и напрежението.“ „Живописта е върхова среда за комукация между нас и другите“. Наблюдаващите творчеството ми, чрез изразните средства които използвам са подканени да консумират отделни компоненти от даден детайл и да вземат за себе си това, което е във връзка с техните схващания от цялостния образ. Специфична цветна палитра също допълва тематиката. Това ефективно стимулира и предлага избраното настроение. Композицията съчетава цвят, форма, материал и линия в съблазнителна фантазия от алтернативна гледна точка. Моите художествени дейности са много разнородни и аз не се ограничавам само в рамките на живописта, но включвам и по-широк диапазон свързан и с изящните изкуства и музиката.

Графичният дизайн, графичното изкуство, рисунките, живописта, фотографията и музиката са основно областите които чувствам близки до себе си. Чрез тях мога да изпратя послание в творбите ми – отчетливи съобщения, изразяване на изтънчени и заплетени гледни точки свързани с въпроси на непосредствен интерес. По този начин, създавам оригинална и отчетлива симбиоза, на която мога да вдъгна живот чрез различни концепции и проекти, които да излязат на бял свят на международно ниво. Това в възможно благодарение на моя личен и артистичен капацитет да комуникирам, както и на организационните ми умения.

Аз не се приемам за солов играч, защото много често включвам различни колеги от сферата на изкуството. Това са хора, които са във фокуса на тяхното желание и тяхната главна идея, когато съдържанието на творбите ни създава връзка между нас. Още относно моята техника на работа, тя е калиграфично сложна, течна, фина, зряла и с детерминирани линии, формиращи една оригинално модифицирана структура на човешка фигура, намалена почти до човешко лице, което е необходимо и е отличителен атрибут на моя артистичен опус. Най-значимият елемент който аз визуализирам основателно е отражението на един човек – „хомо сапиенс“, но също така той е един чувствителен човек, открояващ се с меки, но стегнати форми.

Продължителните линии, тънкия и прецизен графизъм, впечатлението за релаксирано рисуване, както и одебелените очертания придаващи по-изразени двуизмерни очертания също представят моите разнообразни артистични взаимодействия с повърхността в живописта.Те са създадени малко или много от форма, чиято оригинална идея се включва в цялостното впечатление. По този начин се потвърждава моята персонална склонност за опростяване на формите, която представя стилизация или дори елементи на символизъм. Тази форма несъмнено е знакова за хората със засилена чувствителност и представлява за мен нещо като основен елемент при конструкцията на формата. Може би се грижа да пресъздам идеята на френския художник и скулптор Франсис Пикабия: “Главите ни са кръгли, така, че мисълта може да променя своята посока“.

Формата определено обгражда заплетеността на невидимото, но вътрешното движение вътре в човека, неговите променящи се мисли са като каледойскоп на емоционалното състояние и социалната принадлежност. Това напълно въплащава разработката на човешката фигура от моя гледна точка, но също така представлява конкретно един въображаем свят. Главно работя с триизмерни форми от дървени панели. Многопластовата смесена среда за живопис включва графитни контурни линии, очертания от маслени пастели, акрилни напластявания или стъклено покритие и най-вече, колажиране на апликации от различни материали между които отпечатки и гофрирана мукава. Всички те заемат специално място в работата ми. Цветният спектър е ограничен с цел по-добре обмислена селекция от цветове с която се акцентува върху значението и чувствата в моята работа, включително понякога и преднамереност и сантименталност.

По-раншната ми кариера като графичен дизайнер е оказала силно влияние и това е видно в творбите, които ми допадат повече сега. Основно рисувам върху дървени панели и моята техника може да бъде описана като многопластов строеж (колаж, акрил, маслени пастели, графит, обекти). През годините развивах моя стил от гледна точка на материали, техника и концепция. Успях да намеря собствен много индивидуален стил, който ми е запазена марка. Творбите ми могат да бъдат енигматични в частност, често те са в обмислена тъмна гама, но в същото време съдържат мощен синтез от символизъм, което от моя гледна точка засилва потапянето.

Привидно интегрирам митологично, архаично, политическо и религиозно съдържание, което може да се приеме като провокация или дързост от моя страна и вървене по острието на бръснача. Мога да пресъздавам определена аура в творбите ми, която все повече приема форма на инсталация и на обекто-ориентирни проекти, като по този начин се достига до предварително обявената цел.

Какви въпроси/теми присъстват най-вече в твоето изкуство?

Добре, мисля, че вече се опитах да обясня какво точно става в главата ми. Казах много неща. Балансът между правилното и неправилното най-вероятно ще продължава да бъде чувствителна тема на моето вдъхновение. Аз не съм сигурен какво точно ще ни донесе утрешния ден, но ако приема себе си за обект на разсъжения, сигурен съм, че пътя който е избран, ще продължи да бъде пътя по който ще се продължава.

Познавате ли други творци, които ще бъдат участници на форума „БезГраници“ тази година и ако да, къде се срещнахте с тях?

Срещнах миналата година художника Николай Русев по време на арт симпозиум в Яхорина, Сареево – Босна и Херцеговина. Там успях да реализирам творчески контакт с арт мрежа Скендерман.

Имате ли някакви очаквания от форума „БезГраници“ 2016?

Работата в мрежа е част от моята природа. Като цяло ще се опитам да поддържам двойна цел по време на участието ми на форума. От една страна ще потърся вдъхновение от други култури получено от сътрудничество и кооперация с другите участници, обитаващи същото пространство, а от друга страна ще се интересувам от артисти с които бих могъл да реализирам в бъдеще време съвместни арт проекти, на които аз съм куратор и организатор.

Какво мислите да правите в свободното си време?

Ще мога да реализирам взаимодействие от социален аспект, за да мога да изледвам креативните граници на артистичната общност и също така да поема колкото се може повече вдъхновение с цел да се конвертира това вдъхновение в опит и бъдеща творческа работа. Освен това ще търся възможност да използвам и различни креативни умения, като музика и фотография.

Реализирано е със специалното съдействие на арт мрежа „Скендерман“ във връзка със седмото издание на Международния арт форум „БезГраници“. Фестивалът е продукция на „Стопанска камара“ – Варна, „Двореца“ – Балчик и арт мрежа „Скендерман“ . В началото на октомври тази година се планират изложби в градовете Добрич и Балчик в |Южна Добруджа, както и в Северена Добружда в Румъния.

Тази година форумът ще се проведе в малък формат с фокус към визуалните изкуства, а през 2017 се очаква пълно издание с музикална фестивална програма и традиционната конференция в рамките на форума.

Източник:
Ясен Казанджиев – Scenderman

Чума Аргинариз: ВИНАГИ ИМАМ НОВИ ПРОЕКТИ Интервю с баския художник Чума Аргинариз във връзка с участието му тази година на международния арт форум БезГраници

Чума Аргинариз

Емблематичният художник от испанска Навара – Чума Аргинариз ще посети България за първи път в края на септември тази година. Той ще бъде участник в арт пленера в рамките на седмото издание на Международния арт форум „БезГраници“, който ще се проведе от 30 септември до 8 октомври 2016, в „Двореца“ – Балчик.

Чума Аргинариз е роден през 1954 г. в столицата на Навара – Памплона. След като завършва артичничното си образование със специалност „Комикс и илюстрация“ започва активна творческа дейност от 1975 година. Има реализирани огромно количество изложби и артистични проекти в цяла Испания и Франция. Живее и твори в родния си град.

С художникът разговаря Румяна Тенева:

Г-н Аргинариз, моля представете се:

Добър ден, аз съм Хесус Аргинариз – Чума, познават ме в изобразителното изкуство като Чума и съм от Памплона, Навара, Испания. Памплона е световно известна с Фестивала „Сан Фермин“, на който каня всички да дойдат. Ще имате една щастлива изненада и ще носите прекрасни спомени. Относно темата за живописта, започнах творчество по специалност „комикс и илюстрация“. Всичко това ме доведе да насоча своята кариера, правейки картини, горе долу голям формат масло върху платно, както и върху дървена плоскост и смесени техники- акрил, масло и т.н. Имал съм много изложби, сред които от най-важните, няколко във Франция, една конкретно например в центъра за съвременно изкуство в Малага и още много други в цяла Испания.

Някакъв нов проект?

Да, винаги имам нови проекти. Когато свърша едно нещо, веднага започвам ново. Конкретно сега ме помолиха да участвам в една обща изложба с моя творба и освен това там нямам никакво ограничение в размера. Така имам желание да направя нещо в голям формат, например 2х2м или повече….и сега работя над този проект. После ще комбинирам всичко това с бъдещ проект, който ще реализирам с изложба в началото на 2017г. в която ще се концентрирам в темата за Памплона, както и в човешката фигура. Нормално освен всичко това ми допада много да рисувам жени, не знам защо…

В какъв момент на живота си се намираш?

Вече се намирам в един такъв момент, в който технически се чувствам определен и завършен и започвам да рисувам каквото ми харесва наистина.

Ако би могъл да помолиш за едно желание?

Да продължа да рисувам. Защото това ме изпълва всеки път повече и да мога да продължавам да рисувам също и да имам физическа и психическа възможност.

Харесва ли ти да пътуваш?

Харесва ми много да пътувам, освен това пътуването ми позволява да увеличавам идеите си, които после прилагам в живописта или ги използвам като проекти.

Разкажи ни за твоята предпочитана техника?

До сега – акрил, тя ми позволява удобство и бързина, защото съхне бързо и мога да напластявам…и може би защото ми дава тази възможност за един по-мек стил.

Каква част от себе си си оставил в твоите творби?

Всеки път все повече оставям от себе си, защото рисувам, каквото ми харесва на мен и неща, които излизат от моето вътрешно състояние.

Какви очаквания имаш за тази среща на форума „БезГраници“ тази година?

Имам голямо желание да намеря различни хора с различни интересни техники на работа и да разширя преди всичко своите човешки и лични контакти. Общуването с хората винаги ми е харесвало и това мисля, че ще ми позволи да обогатя себе си и като творец също. Това е истината, идеята, (нали?), тези контакти, обогатяване, общуване, познанства…

Реализирано е със специалното съдействие на арт мрежа „Скендерман“ във връзка със седмото издание на Международния арт форум „БезГраници“. Фестивалът е продукция на „Стопанска камара“ – Варна, „Двореца“ – Балчик и арт мрежа „Скендерман“ . В началото на октомври тази година се планират изложби в градовете Добрич и Балчик. Тази година форумът ще се проведе в малък формат с фокус към визуалните изкуства, а през 2017 се очаква пълно издание с музикална фестивална програма и традиционната конференция в рамките на форума.

Източник:
Ясен Казанджиев
арт координатор
БезГраници

Ники Кънчев за Big Brother през годините

Усмихнатият и остроумен водещ Ники Кънчев e не просто лице, а емблема на риалити шоуто Big Brother. И тази година той води зрителите през социалния експеримент, събирайки в студиото най-интересните и противоречиви коментатори, защитници и близки на участниците.

Според Кънчев искреността и непринудеността са задължителни, ако искаш да спечелиш трайно сърцата на зрителите на Big Brother. Легендарният водещ също признава, че гледа на участниците не само професионално, но и емоционално. Има свои фаворити и преживява заедно с тях възходите и паденията. Не казва кои са били неговите любимци през годините, но с намигване подсказва, че са именно тези 100% натурални и естествени лица.

Пред водещия на Star Reporters – Bobby, Ники Кънчев направи кратка ретроспекция на Big Brother от 2004г. до днес, а чаровният Орлин Павлов шеговито се намеси в разговора и сподели мнението си за интернет сензацията Джорджано.
Цялото интервю вижте тук: http://vbox7.com/play:6f00e391a9

Повече за Star Reporters:
Star Reporters е онлайн предаване с автор и водещ Bobby, което ви среща с българските звезди. В него вече са гостували Star Reporters е отразил много от българските звезди, сред които Графа, Мария Илиева, Миро, Криско, Ice Cream, Михаела Филева, 100 кила, Революция Z, Христо Мутафчиев, Кирил Домусчиев, Мастило, Орлин Павлов, Саня Армутлиева, Жана Бергендорф, Pavell & Venci Venc, Emil Conrad, Сантра, Ненчо Балабанов и много други.
Star Reporters отразява и част от големите събития в България, сред които Жена на годината 2014, Miss Playmate 2015, Футболист на годината 2014, Магията на Дисни, поп-операта Рибарят и неговата душа, концертите на Мария Илиева, Михаела Филева, Ice Cream и други.

Източник:

Аделина Стефанова
PR Manager

Христо Стоичков: „Играйте като пред 100 000 на Камп Ноу!“

Христо Стоичков-Националната Kamenitza Фен Купа 2015

Най-легендарният български футболист Христо Стоичков неведнъж е наричал Камп Ноу свой „футболен дом“. Съвсем скоро, като един истински домакин, той ще поведе Националните Шампиони на Kamenitza Фен Купа 2015 из тайнствата на храма на Барселона. Вдъхновен от приятната си задача, Камата с удоволствие отговори на няколко приятелски въпроса:

Как се почувства, когато за първи път стъпи на Камп Ноу?
Бях като дете в сладкарница. На „Камп Ноу“ всичко е внушително и те кара да се чувстваш малък. Но въпреки това, когато отидохме с ЦСКА за полуфинала на КНК през 89-а година, не се уплашихме. Напротив, когато стъпих на терена видях, че всички от отбора искат да направят голям мач, да се докажем. А че съм бил спокоен, го доказва първият от двата гола, които вкарах в този мач. Субисарета беше излязъл пред наказателното поле. Къде е тръгнал? Само „копнах“ топката и го прехвърлих – страхотен гол, много си го обичам. Но… „Барса“ бе прекалено голям клуб за нас и загубихме с 2:4.

От всички твои попадения за състава на „Барселона“ , кое според теб е най-значимото?
Не обичам сравненията. Как да кажа дали голът в дебюта ми срещу „Еспаньол“ в дербито на Каталуня, или шампионските попадения срещу „Атлетик“ (Билбао), когато изместихме „Реал“ от върха. Тогава дори вкарах два гола с глава, а не с левачката. Вкарвал съм и срещу „Реал“, и „Манчестър Юнайтед“, и „Ювентус“ и … срещу кой ли не. Трудно е да определя един точно. Все едно да ме питат кое от децата си обичам повече.

Най-важният домакински мач, който си изиграл с „дрийм тима“ на „Барселона“?
Още един въпрос, който не може да има еднозначен отговор. Мачът с „Атлетик“ (Билбао) може да бъде наречен такъв. Ще припомня един „български“ полуфинал в Шампионска лига. През 94-а година на „Камп Ноу“ гостува „Порто“ с Емил Костадинов. Победихме с 3:0, аз вкарах два гола и отидохме на финал.

Футболните фенове в България те обичат, а тази година десет от тях ще сбъднат мечтата си и ще те придружат зад кулисите на „Камп Ноу“. Какво ги очаква?
На първо място ще им покажа на живо какво се вижда зад мотото на „Барселона“ , какво е зад това прословуто „Повече от клуб“. Стадионът, музеят и моят кът там, базата – най-добрите на „Фен Купата“ ще разберат къде са се „родили“ Шави, Иниеста, Меси, Педро, Бускетс, Фабрегас… Да не ги изброявам всички.

Как би мотивирал 12-те претенденти за Националната Kamenitza Фен Купа 2015 да дадат най-доброто от себе си на предстоящите финали?
 Да играят във всеки двубой така, все едно ги гледат сто хиляди на „Камп Ноу“. А след това да пийнат по „Каменица“, защото какво е един мач без биричка? Нали знаете какво казват в квартала: „Най-хубавото на мача е бирата след мача.“

За Kamenitza Фен Купа :
Kamenitza Фен Купа е най-големият и вълнуващ футболен турнир за приятели в България. Инициативата стартира през 2003 г. с основната цел да обединява почитателите на футбола от цялата страна и да им предоставя възможност да практикуват любимия си спорт в отлични условия. С всяка следваща година Kamenitza Фен Купа предлага все по-добри условия за игра, нови забавления на терена, които дават възможност на участниците да се почувстват като истински футболни звезди. Общата инвестиция в проекта възлиза на над 8 милиона лева, което прави Kamenitza Фен Купа едно от най-мащабните корпоративни начинания в областта на спорта у нас. Партньорството с Българския олимпийски комитет нарежда Kamenitza Фен Купа сред най-важните и престижни събития в спортния календар на България. Участието на корпоративни партньори като Joma, Telenor, Samsung и Ford Moto-Pfohe е поредното признание за шампионата. Броят на участвалите в последните издания на Kamenitza Фен Купа, които достигат до 18 000 души годишно, затвърждава шампионата като най-големия турнир по футбол за непрофесионалисти в България. В началото на 2013 г. Kamenitza Фен Купа получи и награда – сребърно отличие в Годишните награда на ББЛФ за отговорен бизнес в категорията „Маркетинг, свързан с кауза“, а през 2014 спечели втора награда в категория „Спортно събитие“ на EVENTEX.

За “Каменица” АД:
„Каменица” АД, водеща пивоварна компания в България, е част от Molson Coors Company. Компанията оперира с две пивоварни в Пловдив и Хасково. Общият брой на заетите в дружеството възлиза на около 700 работници и служители и с това компанията е и най-големият работодател в бирената индустрия. За последните пет години „Каменица” АД е инвестирала повече от 90 млн. лева, по-голямата част от които са вложени в пивоварните в Хасково и Пловдив.
За повече информация www.kamenitzacompany.bg

За Molson Coors Brewing Company:
Molson Coors Brewing Company е водеща глобална пивоварна компания, която предлага изключителни брандове на почитателите на бирата в целия свят. Компанията произвежда и продава портфолио от водещи примиум марки като Coors Light, Molson Canadian, Carling, Staropramen, Blue Moon, и Cobra – в Северна и Южна Америка, Европа и Азия. В Канада компанията оперира чрез Molson Coors Canada; в САЩ – чрез MillerCoors; във Великобритания и Ирландия – чрез Molson Coors UK; в Централна Европа – чрез Molson Coors Central Europe, а извън тези пазари  – чрез Molson Coors International.  Molson Coors е включена в Индекса за устойчиво развитие на Dow Jones (Dow Jones Sustainability Index), като непрекъснато търси нови  възможности за оптимимизиране в сферата на корпоративната отговорност.  За повече информация посетете корпоративния уебсайт на компанията –  http://molsoncoors.com.

Източник:

Йордан Ангелов
Public Relations
New Moment New Ideas

Георги Тошев за неговата книга и филм за АББА

17.05.2015 – Kaliakria Resort
Традиционно лежерна обстановка, интернационални гости на комплекса, барбекю край басейна – неща все характерни за перлата на северното черноморие – Калиакрия. Но в случая има и нещо различно – екаран и мултимедия, DJ, приготовления за едно събитие по инициатива на Anett&Co, реализирано с подкрепата на Издателство “СИЕЛА” и  сайта “Аз чета” – Тематична АББА вечер, с предствяне на книгата на Георги Тошев  “АББА – любов, триумф, раздели” и новия му филм, за който ще резберете по-долу.

АББА-ABBA

Представяне на книга и филм за АББА

Откриваме автора и вземаме автограф. Реализираме и едно интервю,която мисля ще бъде интерсено какато за феновете на групата, така и за тези, които само са чували за явлението АББА.

Интервю на ИнфоВарна(ИВ) с Георги Тошев(ГТ)

ИВ: Добър вечер, г-н Тошев! Радвам се да Ви видя тук на прекрасната Калиакрия. Милен Младенов – за ИнфоВарна.
ГТ: Добър вечер!
ИВ: Ще задам няколко кратки въпроса, защото знам, че все пак имате нужда и от почивка, имате много гости и приятели, които тази вечер искат да се срещнат с Вас и не желая да Ви ангажирам прекалено много. Предварително благодаря за отделеното време.
Първият ми въпрос е следният: В предисловието н акнигата за АББА, която излезе миналата година и аз като един фен на АББА я закупих пишете, че това е един пъзел, който Вие нямате претенции да сте подредил, а тази година виждаме че сте реализирали и филм. Това продължение, опит за подреждане на пъзела ли е или нещо съвсем различно?
ГТ: Аз съм от почитателите на АББА, още от моето детство, от 75-та година. Моята леля ми подари една плоча. Това беше третият албум на АББА – АББА се казва, с Mamma mia, S.O.S и така нататък. Това беше една полска плоча. Някакси в средата на 70-те години младото поколение в социалистическа България нямаше възможност да слуша групи и „западни изпълнители“. Много по-късно откриха хард рока и другите музикални стилове, но аз трябваше да избирам между Бони-М, АББА и Смоуки. Това бяха най-популярните групи в източния блок, в тези години. Аз разбира се се влюбих в музиката на АББА, в Агнета и във Фрида, защото в музиката на АББА открих една хармония, а по-късно и една меланхолия, кооито са ми много близки.
Дълги години, повече от 30, аз чаках да се срещна с някой от членовете на АББА и съм много щастлив, че осъществих тази мечта и около 10 години, на няколко пъти аз се срещах с Фрида, с Бьорн, с Бени, с Агнета. Най-трудно беше с Агнета, която живее на един остров, извън Швеция, 25 години, като Грета Гарбо и почти не се появяваше никъде до издаването на нейния солов албум през 2013 година с Гари Барлоу.
Срещата с всеки един от тях беше опит да си отговоря на въпроса “Защо феноменът АББА е толкова устойчив през годините?”. Феномен музикален, а и човешки. И защо примерно аз, който съм меломан и слушам много различна музика, от класическа, през джаз, до пънк рок, хеви метъл до хард рок, толкова трайно съм привлечен от музиката на АББА.
И обяснението е просто за мен, АББА са група, която има песни за всеки емоционален човешки момент- за любовта – Dancing Queen, за флирта -вечерта в дискотеката, за раздялата и развода – Тhe Winner takes it all, за детето, което тръгва на училище.
ИВ: Т.е. за всеки има по нещо, а аудиторията им се увеличава.
ГТ: Те са човешки, но и професионален феномен. АББА се разпадат през 82-ра година без да кажат официално сбогом на публиката си и водят един изключително скромен живот. Те никога, дори 1 млрд. долара предложени през 99-та година от американски консорциум и 50 концерта, не ги изкуши. Това са едни хора, които много добре знаят КОГА и КАК. А в живота, много малко хора познавам, които знаят КОГА и КАК. Тази мярка за устойчивост обаче на мен ми беше много любопитна и затова аз реших да затворя тази страница в моя живот – на големия фен, написвайки тази книга. Благодаря на издателство “СИЕЛА”. Книгата се казва “АББА-Любов, триумф и раздели”. Филмът се казва “АББА-Пост скриптум”. Аз съм много щастлив, че вече има и DVD релииз ( преди да го покажем по света) , чиято премиета е тук, тази вечер на Калиакрия.
ИВ: За кога е предвидена световната премиера на филма?
ГТ: Това ще бъде през есента – във Франция, Германия и няколко големи телевизии. BBC през 2013 година направиха един филм за Агнета, но снимаха всички без Фрида. Много съм горд, че успях да събера четиримата, задочно в един филм и в крайна сметка от първо лице, единствено число да чуя тяхната версия за успеха, за болката, за раздялата и за феномена АББА, който продължава повече от 40 години, без те да са подозирали, че съществува. Така че книгата и филма са много различни. Филмът ни среща с АББА днес. Вски един от нас може да ги види как изглеждат, какво мислят, какво се е случило през годините, след слизането от сцената, а книгата проследява много по-детайлно техния живот, всеки един като личнст и техните взаимоотношения. Причините за разводите, причините да имат само две световни турнета, отказът им да направят последен тур за овации и тяхната изненада от възраждането на тяхната музика през 90-те години благодарение на британското дуо Ирейшъ, а по-късно и мюзикъла “Mamma mia”, филмът “Mamma mia”, а сега и новият атракцион – музея на АББА в Стокхолм и нещо което предстои през 2016 – “Mamma mia – The Party”. АББА куповат един стар ресторант в Стокхолм, до музея и го превръщат в таверната от Mamma mia. Провесионални актьори и танцьори ще разиграват филма и може би още нещо.
ИВ: Може би по един интерактивен начин?
ГТ: Вероятно. Аз съм много щастлив, че се срещнах с тях, защото АББА са най-големия ми урок по НОРМАЛНОСТ.
ИВ: Това беще и поредния ми въпрос. Успяхте ли да си видите „на живо“ с всеки от тях през тези години? И всъщност колко точно са те – годините, в които написахте книгата и създадохте филма?
ГТ: Да. Аз запoчнах някъде 2005, с първите ми срещи с Бени, 2006 с Фрида. И така с тях съм се виждал няколко пъти, с Агнета и Бьорг– само веднъж. Във филма участва Крис Норман от Смоуки, a те са били конкуренти, участва Ричрд Клайдерман, участват хора, които са били близки до АББА – техния официален биограф, човекът, който е правил тези странни и доста ексцентрични костюми в началото на 70-те години. И в крайна сметка филмът подрежда пъзела за АББА, доразказва тяхната история. В света има много различни книги посветени на АББА. Аз съм щастлив, че тази книга, която в момента има интерес да бъде преведена на английски език (в DVD-то има само една част преведена от книгата), разказва детайли от техния живот, които до момента не са били публикувани.
ИВ: Вие четете мисли. Това щеше да е и следващия ми въпрос: Кое е уникалното, което никъде другъде го няма изададено до момента, в книгата и после – във филма?
ГТ: Във филма и Фрида и Бьорн и Бени разказват за най-драматичната част от техния живот – това е раздялата. В книгите, които съм чел на английски има преразказване на историите от близки, сътрудници, а когато чуеш тези хора от първо лице, единствено число – това е доста важно за мен, защото АББА винаги са били готови да разкажат личната си история, просто медиите не са искали да я чуят. Във фима има и една част посветена на техния мениджър, с които се скарват в края на 80-те години –това е Стик Андерсън, вече покойник. Това е човекът, който успя в малка Швеция да измисли формулата с която „да продаде“ АББА на света. Първата стъпка е да пеят на английски, а втората, в Русия да заменя правата върху плочи за петрол и да превърне АББА в една от най-проспериращите империи в скандинавието заедно с Волво и Икея. И независимо от това АББА продават правата си 88-ма година (факт, който не ми беше известен) на музикалния гигант Universal, невярвайки че някй някога ще иска да ги слуша отново. Представяте ли си? Тези хора, които са оглавявали световните класации, не вярват че музиката им е устойчива във времето. Но има и нещо друго – в книгата и във филма, специалисти, като Ричард Клайдерман разказват и обясняват защо музиката на АББА е вечна – тръгвайки през различни влияния – скандинавския фолклор, френския шансон, рокендрола, влиянието на Бийтълс, Биич бойс и стигайки до онзи разпознаваем и уникален стил, който много имитират, но никой не може да повтори. Факт е, че Мадона, Бьорг, Тина Търнър, Кърт Кобейн от Нирвана, Ю2 и дори пънкарите от Секс Пистолс ( става ясно в книгата, че са се срещали с АББА) и много други световни изпълнители се оказаха узключителни фенове на АББА. Така, че аз исках да си обясня феномена АББА, за да разбера дали е възможно един ден една 7 милионна България да създаде изпълнител-музикан, кото да бъде конвертируем. Защото Швеция през 70 години е също толкова затворена и непозната колкото България продължава да бъде за света днес. Другото съществено е че АББА трасират пътя за много шведски музиканти като Роксет, Юръп и Авичи днес, прочутият DJ, които имат успех благодарение на факта че АББА вкарва Швеция на световната музикала сцена.
Така че филмът и книгата са различни, но аз съм много щастлив че усъществих тази моя мечта. Средствата от този филм, чиято примиера е днес, тук, на Калиакрия ще бъдат предоставени за благотворителна цел ( така съм се рабрал със своите издатели).
Тъй като световния фен клуб на АББА събира средства за 70-годишния юбилей на Фрида, а тя е отказала да приеме подаръци, средствата ще бъдат дарени на нейната фондация с швейцарския композитор Дан Даниел в подкрепа на различни каузи за децата, съвместно с UNICEF. Смятам, че тази благородна идея може да включи и България в един подобен световен ивент, затова съм много щастлив и не отказвам участия в представяния на филма. Утре съм на фестивала на плажното четене в Албена, есента ми предстои да обиколя още няколко града в България, където съм поканен, защото АББА са част от нашия живот, АББА са не само носталгия, но и хубавите моменти от нашия живот.
Музиката на АББА успява да пробие „желязната завеса“, достигайки до по-ограничените страни в миналото. Те никога не са пренебрегвали Източния блок, но посещават само една от страните в него – Полша през 76-та година, когато се снима голям музикален филм за тях. Те посвещават последния си албум на проблемите на десидентите в Полша. Така, че в АББА има и още един елемент, който открих късно – тяхната социална ангажираност, нещо което никой не може да допусне като ги гледа с големите платформи и цялта тази история от средата на 70-те години.
ИВ: Ако мога да обобщя – като,че ли сте наредили пъзела?
ГТ: За себе си – ДА! На 12 септември съм на премиерата на рок-операта „Кристина“ на Бьорн и Бени в Стокхолм. Много съм щастлив, че успях да създам с моите идоли едни неформалани отношения на доверие, защото е много важно с тези хора, които наистина не дават интервюта да може да се разговаря. Книгата и филмът са може би най-скъпите ми творчески актове, които съм направил.
ИВ: Благодаря! Желая успехи!
ГТ: И аз благодаря.