Tag Archives: Икономистите на БАН

Икономистите на БАН: Равносметката от първите десет години от членството на България в ЕС е противоречива Това става ясно от Годишния доклад за икономическото развитие и политики на България на Института за икономически изследвания при БАН

Без никакво съмнение членството в ЕС донесе много ползи за страната – както в икономически, така и в политически план.

Въпреки че по редица показатели България заема последното място в рамките на съюза, самият факт на членството е основание за национална гордост. Самодоволството от този факт обаче е крайно неуместно и именно поради тази причина се налага една трезва оценка. Постигнатите успехи трябва да бъдат оценени по достойнство, но много по-важно е да се види в кои области изоставаме, защо изоставаме, и какво може и следва да се направи.

Това става ясно от Годишния доклад за икономическото развитие и политики на България на Института за икономически изследвания при БАН, представен вчера на пресконференция в БТА. Специалният фокус в него е посветен на пътя на страната ни към ЕС и равносметката от първите 10 години членство в ЕС.

Икономиката е силно инерционна система и следва свой собствен ход на развитие, който не може лесно и бързо да бъде повлиян от външни шокове, дори и ако са силно позитивни. В тази връзка трябва обезателно да се направи уговорката, че анализът на икономическото развитие през последното десетилетие, в което България е пълноправен член на ЕС, невинаги и не задължително трябва бъде обвързван със самото членство. От тази гледна точка критичните изводи в една или друга област на икономическото развитие не трябва автоматично да се възприемат като недостатъци, породени от членството в ЕС. По същия начин не следва да се приписват постигнатите успехи (колкото и да са скромни) на същото това членство.

Икономическите и финансови показатели на България в сравнение с останалите държави от Източна Европа са най-незадоволителни след 10 години членство в Европейския съюз.

Различията в степента на развитие между България и новите страни-членки не само не намаляха, но в редица области отбелязаха сериозно влошаване. В този смисъл равносметката от първите десет години на членство в ЕС е противоречива. Очакванията на българите за по-добър живот след 2007 г. не се сбъднаха в задоволителна степен. Сега общността е на прага на значими промени, които ще очертаят бъдещето на ЕС за следващите десетилетия, показва още Годишният доклад за икономическото развитие и политики на България, фокусиран върху темата за пътя на страната ни към ЕС и равносметката от първите 10 години членство в ЕС.

Въпреки критиките и провалените очаквания, основният извод в доклада е, че присъединяването ни към ЕС е безалтернативно и трябва да бъде запазено.

Когато говорим за ползите, трябва да говорим и за цената, която сме платили. Големите очаквания за рязко подобрение за живота след присъединяването не се потвърдиха. Причините за това са много, коментира проф. Иван Ангелов от Института за икономически изследвания при БАН. Според него България е спечелила от присъединяването по отношение на възможностите за прилагане на европейските закони и правила за ускорено догонващо икономическо развитие.

Повече са били и възможностите за получаване на трансфери от българите в чужбина, като за миналата година те са достигнали 1,7 млрд. евро. Открили са се и възможности за пътуване, работа и образование в Европа, става ясно от доклада. Към ползите следва да се причисли и изграденото по-голямо доверие към страната ни като цяло.

По отношение на разходите, произтичащи от членството ни в съюза, проф. Ангелов припомни голямата тежест на преждевременното извеждане от експлоатация на ядрените блокове на АЕЦ „Козлодуй“. Изчисленията на икономиста са, че цената, която плащаме от спирането на блоковете на централата, е между 10 и 12 млрд. евро.

В разходите следва да се калкулира и солидната годишна членска вноска, която за 2016 г. достигна 1 млрд.  лева, както и ограничаването на националния ни суверинитет. Плащаме за мигрантите между 600 и 1000 лева на човек на месец, а средната пенсия у нас е 330 лева. Добре че на мигрантите не им харесва тук и си тръгват бързо, коментира проф. Ангелов.

По думите му участието ни в единния европейски пазар също трупа негативи за България, тъй като икономиката ни е с ниска конкурентоспособност, което се отразява негативно както на производството, така и на потреблението на домакинствата. Анализът в доклада сочи, че само при три от важните продукти сме запазили или дори леко увеличили производството – електроенергия, пшеница и царевица. Останалите, сред които електрокари, мотокари, цветни телевизори и др., регистрират драстичен спад.

Ангелов все пак обясни, че това не се дължи на заговор, а на това, че през 2007 г. България не е била готова още за свободния пазар. Преждевременното откриване на нашите граници за внос и износ, преди да сме станали конкурентоспособни, доведе до огромни загуби. Решението бе в налагане на протекционистични мерки в интерес на родните производители, но за България тази мярка не бе позволена. По този начин ниската конкурентоспособност в комбинация с отварянето на границите за търговия в съответствие с политиката на ЕС и на Световната търговска организация се явяват най-голямата пречка пред българската икономика, сочат изводите от доклада.

Приказките, че свободната търговия била изгодна и за бедни, и за богати, не е вярна. Тя е изгодна за еднакво конкурентни страни, защото една наша фирма на 10-15 години не може да се конкурира с чуждестранна, която съществува от 100 години, коментира професорът. Според него членството ни в ЕС довело и до рязко намаление на потреблението и днес българинът консумирал в пъти по малко месо, яйца и прясно мляко. Освен това страната ни страдала много и от изтичането на мозъци.

Докладът сочи още, че ръководителите на ЕС третират по различен начин малките и големите държави. Държавата ни не може да помага на предприятия в тежко финансово положение, за да не се намесва на свободния пазар. Това се прилага към малките страни, но големите икономики изхарчиха трилиони за оздравяване на финансови и нефинансови институции по време на кризата. За нашето БДЖ обаче не дават т.нар. „държавна помощ“, аргументира се проф. Иан Ангелов от Института за икономически изследвания при БАН.

Според него очакванията на българите за по-добър живот след влизането ни в ЕС не са се сбъднали и сега общността трябвало да се реформира напълно. За икономиста правилната посока е не само да изпълняваме заповеди, а общността да стане „гъвкава европейска конфедерация на независими държави“. В бъдещия ЕС националното законодателство трябва да е водещо, а не евродирективите, и всяка страна трябвало да има право на вето по важни въпроси, засягащи фундаменталните национални интереси, коментира проф. Ангелов.

Специалният фокус в доклада разглежда и предизвикателствата пред фискалната политика в контекста на членството ни в ЕС и предстоящите и наложителни реформи. Основният извод е, че е налице значителен функционален и институционален напредък чрез прилагане правото на ЕС и общностните процедури за многостранен надзор. Това е добра предпоставка за равнопоставено участие на нашата страна в координацията на бюджетните и икономическите политики на страните-членки на ЕС, коментира проф. Татяна Хубенова от Института за икономически изследвания при БАН.

Източник:
Татяна Белева
PR manager
Mega Communication Ltd.

Икономистите на БАН: От модела на земеделието губим 10 млрд. лева добавена стойност Прогнозата в Годишния доклад за икономическо развитие и политики на България за 2016 г. е за недостиг на работна сила

ИКИ-БАН-Годишен доклад - втора част

Прогнозата в Годишния доклад за икономическо развитие и политики на България за 2016 г. е за недостиг на работна сила в средносрочна перспектива от 250 000 – 400 000 души в зависимост от два варианта на икономическа активност и възстановяване на темповете на растеж от предкризисния период

Заради структурата на земеделското производство, от 2007 г. насам като член на Европейския съюз България е изгубила около 10 млрд. лева добавена стойност и близо половин милион работни места. Това стана ясно при представянето на втората част от Годишния доклад за икономическо развитие и политики на Института за икономически изследвания при БАН.

Моделът, който сме избрали, е много скъп и недостатъчно ефективен, заяви доц. д-р Огнян Боюклиев, член на авторския колектив. И добави, че основните причини за това произлизат от силно оедрените стопанства, развитието на монокултурното земеделие и спада в производството на традиционни продукти.

Стопанствата у нас с размери над 1000 дка заемат 78% от използваните земеделски площи – средно те обработват по 6 240 дка земя, като най-големите са от 24 300 дка, става ясно от секторния анализ в доклада. В ЕС средният размер за групата над 1000 дка е 2500 дка, а стопанства с размери средно по 24 000 декара въобще няма, подчерта доц. Боюклиев. Дори в САЩ – страната с най-едрото и модерно земеделие, групата на най-доходните стопанства обработва под 12 000 дка, тоест 2 пъти по-малко отколкото у нас, каза той.

Недостатъчната ефективност на сектора идва и от развитието на монокултурно земеделие – отглеждаме предимно зърнени култури, в много по-малка степен традиционните за нашия географски район зеленчуци и плодове. Данните за спада в производството на традиционни продукти за периода от 2007 до 2013 г. пък сочат, че средногодишно за консумация на човек са произведени едва 7% от продадените ябълки, 22% от доматите, 33% от месото и 44% от млякото, каза той. Дори зърното, което страната изнася, е едва 78% от консумацията на човек от населението – останалите 22% са вносни хлебопекарни смеси и тестени изделия, подчерта доц. Боюклиев.

В същото време, след 2007 г. вложените средства, включително и чрез европейските програми и фондове, са в мащаб, какъвто българското земеделие не познава в предходни периоди. Данните на икономистите сочат, че бюджетни средства за финансиране на земеделските производители и издръжката на Държавен фонд “Земеделие” за периода от 1996 до 2016 г. са около 8 млрд. щатски долара, неизвестно колко средства от предприсъединителните фондове на ЕС, Програма ФАР, Програма САПАРД, Световна банка и други донорски програми, както и 6 млрд. евро по линия на Общата селскостопанска политика на ЕС за периода 2005 – 2015 г.

Независимо, че около 50% от европейските средства за България са изхарчени за директни плащания на единица площ и развитие на селските райони, оценката на инвестициите в сектора от гледна точка на постигнатите резултати – дял на земеделието от брутния вътрешен продукт и брутната добавена стойност, очертават недостатъчната ефективност на избрания модел от гледна точка на приноса му към икономическия растеж, подчерта доц. Боюклиев. Затова и перспективите в развитието на аграрния сектор при сегашната му структура и организация открояват съществени рискове и препятствия за разгръщане на неговия потенциал като съществен фактор за растеж и икономическо развитие, смята той.

Изследванията, свързани с произведените аграрни стоки, доказват, че производството на традиционни български храни осигурява в пъти по-голяма добавена стойност. Следователно България би трябвало да се стреми към изграждане на модел на „Средиземноморска диета“ на организацията на производството и търговията с храни, предлагат икономистите на БАН.
Вторият акцент в Годишния доклад, който те представиха днес, е свързан с влиянието на емиграционните процеси върху икономическото развитие на регионите у нас.

По-ниските доходи са причина за отлива на работна ръка от България. Дори и през 2030 г. няма да можем да компенсираме фактора „заплащане на труда“, с което да ограничим миграционните процеси, заяви проф. д-р Искра Белева, ръководител на авторския колектив на доклада. Прогнозата на икономистите е за недостиг от около 400 хил. души работна ръка при определени условия. Затова и тяхната препоръка е за подобряване на условията на труд у нас и по-гъвкави форми за включване в заетостта на имигрантите.

Страната губи население, изтъкна и проф. д-р Веселин Минчев. Напусналите България в последните 20 години не са повече от 1 милион души, но ние сме миграционно изтощени, смята той. По думите му българите нямат нагласа да се връщат от чужбина. Доказателство за това е, че и парите, които родните мигранти изпращат на близките си в страната, показват устойчиво увеличение – от 300 млн. лева през 2000 г., през 600 млн. лв. за 2007 г. до 1,3 млрд. лева през 2015 г.

Парите от емиграцията помагат за развитието на местната икономика предимно чрез потреблението и в по-малка степен – чрез инвестиции, тъй като много малко от хората ги използват за бизнес – най-много пари отиват в Северозападния регион, както и в Централна България, подчерта проф. д-р Минчев.

Авторите на доклада смятат, че перспективите по отношение на емиграционните потоци не показват съществен обрат в техните размери и структура, доколкото няма да настъпи такъв обрат и в икономическата среда. От тази гледна точка, според икономистите на БАН, дисбалансът в пазара на труда по отношение на търсене и предлагане на труд ще става все по-голям както в количествено, така и в качествено отношение. И в бъдеще икономиката ще се захранва с парични трансфери от българи в чужбина и това ще продължава да бъде съществен фактор за балансиране на домакинските бюджети, се казва в Годишния доклад.

За да се излезе от този „порочен кръг“, е необходимо открояване на приоритетни политики и механизми за намаляване на емиграционните нагласи сред българското население и за трайна трудова интеграция на имигрантите. Създаването на по-добри условия за трудова реализация на регионално ниво чрез намаляване на съществуващите регионални дисбаланси е също стъпка към задържане на работната сила в страната, смятат икономистите.

Източник:
MEGA COMMUNICATION LTD

Икономистите на БАН: 2015 е втора успешна година за пазара на труда Годишният доклад за икономическо развитие и политики в България прогнозира забавяне на темпото на растеж до около 2%

Икономистите на БАН

2015 е втората успешна година за пазара на труда както по отношение на увеличаването на заетостта, така и при намаляването на безработицата в страната. Това стана ясно днес при представянето на Годишния доклад за икономическо развитие и политики в България на Института за икономически изследвания при БАН.

Забелязва се увеличение на разкритите нови работни места във всички сектори на икономиката, без селското стопанство, като едновременно с това се повишава и образователното ниво на заетите, заяви Любомир Димитров от Института. По думите му основен принос за намаляване на безработицата през изминалата година се дължи на активността на работодателите, но и на намаляването на броя на работната сила. Тази изключително тревожна тенденция се дължи както на демографски процеси, така и на изтичане на работна сила от пазара на труда, подчерта икономистът. Прогнозата му за следващите 3 години е да продължи да нараства търсенето на труд, като основен фактор за това ще е ръстът на икономиката от 2 до 2.7%. Заедно с увеличаването на заетостта ще продължи и процесът на намаляване на безработицата, макар темповете му да се забавят в сравнение с 2014-2015 г. – средногодишното й ниво за 2016 г. се очаква да бъде 8.4%.

Независимо от тези положителни тенденции, проблемът пред пазара на труда от една страна е нарастващият риск от липса на работна ръка, а от друга – дисбалансът между производителността на труда и ръста на средната работна заплата, смятат икономистите на БАН. Затова, основно средство за постигане на устойчив икономически растеж е достигане на висок ръст на производителността на използваните производствени фактори, в т.ч. трудовия ресурс, подчертават те.

Годишният доклад на Института за икономически изследвания при БАН изследва състоянието и развитието на националното стопанство през 2015 г. и представя прогнозни оценки за икономическото развитие за периода от 2016 до 2018 г. Традиционно в него са разгледани основните сектори на икономиката, анализиран е пазарът на труда, отделено е внимание и на влиянието на емиграцията върху социално-икономическото развитие на страната. Основният фокус в доклада за тази година е поставен върху аграрния сектор и неговия потенциал да стимулира икономическото развитие и растежа в България, който ще бъде представен на 6 юни 2016 г.

Докладът се състои от 3 части и 10 глави. В него изминалата 2015 г. се определя като година на продължаващо възстановяване на икономиката с ускоряващ икономически растеж от 3% в сравнение с предходните 2 години. Основен принос за този растеж има износът, който се увеличава със 7,6 %.

Прогнозираният ръст на икономиката е по-нисък с 1% в сравнение с предходната година заради приключването на предишния програмен период по оперативните програми на ЕС и все още незадвижените проекти за следващите 5 години заяви доц. д-р Виктор Йоцов от Института. Признаците на оживление в някои от важните търговски партньори се отразяват благоприятно върху външното търсене и обемите на износа, но несигурността като отличителна черта както за световната, така и за българската икономика задържа инвеститорите от инициирането на нови проекти в очакване на по-добри перспективи, добави той.

Перспективи пред България за тази и следващите 2 години са по-скоро положителни, но рисковете остават относително високи, подчерта и ас. Недялко Несторов от Института. По думите му в средносрочен план може да се очакват темпове на икономически растеж около 2-3%. Предвид европейската ориентация на външнотърговските потоци, едва ли може да се разчита много на износа като значим фактор на растежа, доколкото страните от ЕС продължават да са в състояние, близко до стагнация, подчертаха икономистите на БАН. Прогнозата им за следващите няколко години е, че външното финансиране под формата на преки чуждестранни инвестиции също ще бъде далеч от нивата, постигнати в годините преди голямата глобална финансова криза. Затова както в краткосрочен, така и в средносрочен план, растежът ще остане по-скоро нисък и нестабилен.

Налице са основания да твърдим, че средносрочните политики, заложени във фискалната рамка, няма да доведат до съществени промени във вътрешната среда по отношение на факторите на растежа, смята доц. д-р Виктор Йоцов. Затова препоръчителната политика във фискалния сектор, според него, е за запазване на фискалната стабилност, но при ясно открояване на стимулиращите растежа публични разходи като инвестиции в образованието, здравеопазването и икономическата инфраструктура.

По отношение на фискалната политика тенденцията на умерено нарастване на задлъжнялостта на държавата ще продължи. В средносрочен план фискалната политика е изправена пред сериозни предизвикателства, които налагат вземането на отговорни политически решения, много от които ще са непопулярни, смята доц. д-р Григор Сарийски. По думите му държавният дълг в края на 2015 г. е вече над 26% от БВП, като, съпоставено с други страни както в региона, така и общо в ЕС, това ниво на външна задлъжнялост е по-скоро ниско, но темповете на нарастване са притеснително високи.

Източник: MEGA COMMUNICATION LTD