Tag Archives: Димитър Маргаритов

КЗП: „Предоставянето на туристически услуги в некатегоризирани обекти е все по-рядко срещано нарушение” Несъответствието на качеството или обема на договорените услуги с предоставеното на място е най-честият повод гражданите да се обръщат към Комисията за защита на потребителите

Димитър Маргаритов в студиото на телевизия „Би Ай Ти”
Несъответствието на качеството или обема на договорените услуги с предоставеното на място е най-честият повод гражданите да се обръщат към Комисията за защита на потребителите (КЗП) през летните месеци, когато става дума за туристически услуги. Това съобщи председателят Димитър Маргаритов в студиото на телевизия „Би Ай Ти”.

„Основното нарушение, за което се адресират жалби към нас от страна на потребители в сферата на туризма, е разминаването на това, което туристите получават на мястото, с онова, което им е било оферирано, когато са избирали. Например, имаме обект, който трябва да е с определен брой звезди и трябва да предоставя точно определени услуги, които Вие искате да има – фитнес, масаж и т.н. Впоследствие обаче се оказва, че за да Ви направят масаж, трябва да отидете някъде в друг обект или че фитнес залата представлява само една бягаща пътечка. Подобни нарушения се срещат, както на наша територия, така и в чужбина. Контролните ни функции се разпростират върху пазара в България. Но в потребителските спорове с трансграничен елемент се намесва Европейският потребителски център, който функционира към нас”, обясни Маргаритов.

Председателят акцентира върху това, че в изминалите периоди много по-често срещано нарушение е било предоставянето на туристически услуги в некатегоризирани обекти, което вече почти го няма. „Ако преди 5-6 години на сезон е имало по около 50-60 и повече затворени обекта, защото нямат категоризация, през миналия сезон – въпреки че нашите проверки не са по-малко на брой – тези обекти бяха едва 12”, посочи той. Маргаритов обърна внимание на това, че все още обаче съществува известен проблем с т. нар. апартаменти под наем. Той уточни, че при тях е много трудно да се установи дали действително там се предоставя туристическа услуга. „Когато проверяваме, ние също изпитваме проблем, понякога дължащ се и на това, че настанените в тях потребители не ни съдействат. Те се оказват „братовчеди” или някакви други роднини на хазяина. Разбира се, възможно е някои от тези хора да си заплащат съответните курортни такси и да осъществяват дейността съвсем легално”, добави председателят.

По отношение на ол инклузива Маргаритов коментира: „Жалбите касаят най-вече това, че не всички услуги, които са включени в първоначалния пакет, се предоставят или пък се оказва, че част от тях не са all inclusive, а са „all exclusiv” e и трябва да си ги платите допълнително.”

Във връзка с осигуряването на принадлежностите за плажа пък, той каза, че е добре хората да ги закупят далеч преди да тръгнат на почивка, а не в последния момент от временни обекти по пътя към плажа. „Макар, че ако този обект функционира съгласно изискванията на закона и ако търговците имат съответните документи и сертификати, не би следвало да има проблем”, допълни Маргаритов.

Председателят посочи, че най-често срещаните нарушения при покупки през Интернет са опити на търговците да ограничат правата на потребителите по закон или да препятстват правото им да ги упражнят. „Ако пазаруваме стоки, може да се окаже, че това, което сме харесали и поръчали, не идва точно в този вид. Тогава правото на отказ брани потребителя от това да придобие нещо, което не е пожелал. Тук едно от най-често срещаните нарушения, са различни ходове, чрез които търговците се опитват да препятстват това право на отказ – например да намалят срока за реализирането му от 14 дни по закон на 7 дни. Също така – невъзстановяване навреме на парите. Връщате стоката, търговецът е длъжен също в 14-дневен срок да Ви върне обратно парите по начина, по който вие сте платили. Минава месец, месец и половина, Вие все още очаквате парите си. Тогава следва да подадете жалба в КЗП. В 2/3 от случаите, в които сме били сезирани с жалба по повод забавяне връщането на парите, препятстване правото на отказ, рекламации за дефектни стоки, сме съдействали на хората за намиране на решение, което ги удовлетворява. Това дори се явява като спомагателна наша функция, защото като контролен оран ние имаме основна задача да констатираме нарушенията и да санкционираме нарушителя. Но си даваме много ясна сметка, че ефектът от нашата работа би бил истински само тогава, когато хората, обръщайки се към нас – а те са над 20 000 годишно – бъдат удовлетворени от нашата намеса”, каза още Маргаритов.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП следи за коректното обявяване на цените и условията за ползване на услугите на плажа Това съобщи председателят Димитър Маргаритов в „Денят започва” по Българската национална телевизия (БНТ)

КЗП следи за коректното обявяване на цените и условията за ползване на услугите на плажа
Димитър Маргаритов, председател на КЗП: „КЗП следи за коректното обявяване на цените и условията за ползване на услугите на плажа”

 

През активния летен туристически сезон Комисията за защита на потребителите (КЗП) ще следи за коректното обявяване на цените и условията, при които се предоставят услугите на плажа като отдаване под наем на плавателни средства и ползването на различни атракциони край брега. Това съобщи председателят Димитър Маргаритов в „Денят започва” по Българската национална телевизия (БНТ).

Пилотните проверки на Комисията през миналия месец показват, че дори обектите с проблеми в минали периоди са готови да отворят врати.

„Това, което наблюдавахме особено през миналия сезон и имаше известен негативен оттенък, е че в началото сме силни, но малко трудно държим фронта до края. Когато целта е да развиваме по-дълъг летен сезон, би трябвало търговците да си дават сметка, че трябва да запазят нивото на предоставяните от тях услуги до края на сезона, когато и да е той”, отбеляза председателят.

Маргаритов акцентира върху покупките, свързани с подготовката на лятната почивка и плажа.

„Ние обръщаме внимание на това в началото на летния сезон, отправяйки някои предупреждения, които биха могли да способстват да се избегнат рисковете, особено когато става дума за по-младите и за децата.

Първият и много важен момент, който касае нашата дейност като контролен орган, е да не допускаме на пазара да се разпространяват и съответно хората да закупуват надуваеми артикули за своите деца, които могат да бъдат опасни, т.е. да не отговарят на въведените със съответните стандарти изисквания и по този начин рисковете да се стигне до инцидент да станат много по-големи.

Вторият момент – родителите трябва да бъдат особено внимателни дори тогава, когато става дума за напълно безопасни надуваеми артикули. Това е посочено и със съответните предупредителни надписи върху тях – че децата в никакъв случай не бива да бъдат оставяни без надзор и родителите не трябва да се предоверяват на това, че детето е снабдено с такъв тип надуваем артикул, който го улеснява при влизането му във водата”, обясни той.

„Тези артикули би трябвало да бъдат винаги в ярки цветове, по тях да няма остри ръбове, всички повърхности да са заоблени. Средствата, с които се вкарва въздух в тях, трябва да могат да се прибират така, че да няма изпъкване от повърхността на самия артикул.

Има серия от предупредителни надписи във връзка с безопасното ползване.

Когато родителите имат съмнения или липсва информация, трябва да я поискат от търговеца. Ако той не е в състояние да им я предостави, следва да ни сигнализират, за да извършим проверка”, каза още Маргаритов. Той добави, че по отношение безопасността на този тип изделия компетентен орган е и Държавната агенция по метрологичен и технически надзор, с която могат да бъдат извършвани и съвместни проверки. И допълни, че благодарение на добрата координация с Агенция „Митници” Комисията е задържала такива стоки още на границите, тъй като те често не са българско производство, а идват от Далечния изток. Маргаритов припомни случая от миналата година, когато по такъв начин бяха задържани над 8 000 надуваеми артикула, предназначени за летния сезон. „С това успяхме да предотвратим разпространението на пазара на значително количество опасни стоки от този тип. Ако се позовем на статистиката, ще видим, че около 15% от всички уведомления, които обменяме с нашите колеги от европейските държави по т нар. система RAPEX за бърза обмяна на информация за опасни стоки, са точно такъв тип надуваеми артикули, повечето от които са предназначени за деца”, посочи председателят.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

 

Внимавайте за ограниченията при новите правила за роуминга Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в рубриката „Чети етикета” по bTV

Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в рубриката „Чети етикета” по bTV
При въвеждането на новите правила за роуминга е важно да съсредоточим вниманието си върху ограниченията във връзка с т. нар. „справедливо ползване”.

При неограничен брой минути в пакета си ще имаме неограничени обаждания в Еврозоната.

Ако има лимит, след изчерпването му, ще плащаме според тарифния план към договора си.

Трябва да внимаваме и по отношение на тарифирането на интернет трафика. Върху това фокусира вниманието председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в рубриката „Чети етикета” по bTV.

„Ограничения ще има и по отношение на максималния срок, в който след влизането в различна от националната мрежа, потребителят ще може да се възползва от тези условия. После е възможно да настъпят и допълнителни тарифирания”, предупреди Маргаритов. И добави: „Тези нива, след които се начисляват определени такси, са въведени, за да може там, където има т. нар. безлимитни сегменти по договорите, да се постигнат някакви справедливи ограничения.”

Гражданите трябва да са наясно, че различното таксуване на роуминга от 15 юни не означава безплатни международни разговори, тъй като новите правила обхващат само държавите в ЕС.

При разговори с държави извън този обхват, таксуването ще се извършва съгласно определените тарифи на всеки от мобилните оператори на съответната държава.

Потребителите следва да бъдат информирани, когато се извърши промяната в общите условия, чрез които тези нови правила ще бъдат въведени.

„Би могло да бъде нелоялна търговска практика, в случай че съгласно действащите тарифни планове мобилните оператори направят рестрикции, за които потребителите не са били уведомени”, посочи председателят на КЗП за рубриката „На твоя страна” по „Нова ТВ” по същата тема.

Маргаритов призова да не се подписват нови договори само заради промените. „Но тъй като е възможно и по съвпадение точно в този период при изтичането на срочни договори на потребители да има нови оферти за подписване на нови срочни договори, много внимателно да проверят дали дори при запазване или дори намаляване на цените на услугите, които ползват, не се добавят някакви нови услуги”, каза още той.

Председателят на КЗП разясни правата на потребителите при подписването на договори за телекомуникационна услуга. „Обикновено хората не обръщат внимание, но това е една постановка в Закона за електронните съобщения. Не сме длъжни да подпишем клауза, която предвижда, че договорът влиза в сила веднага. Ако не го направим, в 7-дневен срок от подписването на основния договор, имаме право да се откажем. При различни условия – може операторът да не ни е пуснал услугата в тези седем дни, докато ние внимателно не прочетем срока на договора и не преценим, че той не е такъв, какъвто сме си го представяли.

Когато договорът е сключен от разстояние – това са чести случаи, при които по телефона Ви отправят оферта и Вие се съгласявате, после по куриер Ви изпращат договора да подпишете, тъй като вече сделка по телефон вече е невъзможно да се случи, тогава безусловното право на отказ е до 14 дни, подобно на търговията в Интернет”, завърши Маргаритов.

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП): „Най-важно е децата да бъдат защитени от опасни продукти” Безопасните стоки – когато говорим за децата, това е най-важното, заяви в Деня на детето 1 юни председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов по телевизия Bulgaria On Air

Безопасните стоки – когато говорим за децата, това е най-важното, заяви в Деня на детето 1 юни председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов по телевизия Bulgaria On Air
Статистиката сочи, че на общоевропейско ниво най-често забраняваните опасни продукти са детските играчки, облекла и стоки, свързани с отглеждането и възпитанието на най-малките.

„Затова да заострим вниманието на родителите – излизат нови и примамливи играчки и стоки за деца, но при някакво съмнение, по-добре е да не ги купуват”, акцентира председателят.

Той припомни, че наред със забраната на рискови продукти, комисията е установявала и различен тип нелоялни практики при предлагането на стоки за малчугани.

Те са свързани, например с липса на важна информация относно съставните елементи на игри или умишлено прикриване на обстоятелството, че ползването на стоката е свързано с допълнително закупуване на друг продукт. „Тогава децата остават разочаровани, а родителите са принудени да направят допълнителен разход. Затова – внимание към детайла!”

Във връзка с предстоящия летен сезон Маргаритов препоръча: „Когато потребителите тръгнат на почивка, да си набавят всичко необходимо, включително и за децата, още от мястото на заминаване, за да не им се налага да правят по-сериозни „аварийни” разходи”.

Той посочи, че комисията ще извършва проверки и в магазинната мрежа по Черноморието. „Често пъти по време на туристически сезони сме констатирали нелоялни практики и в търговските обекти. Не поради това, че цените са по-високи – това е процес, който пазарната икономика диктува, а във връзка с отправяни към потребителите заблуждаващи послания”, изтъкна председателят. И даде пример, че може да има несъвпадение на цената на етикета с това, което се маркира на касата или промоциите на поначало завишените по курортите цени да не са реални, защото тези стоки никога не са продавани на по-високи цени.

Според Маргаритов пилотните проверки на КЗП през месец май в туристическите обекти по морето показват, че има готовност за започване на сезона. „Обектите са приведени в по-голямата си част в съответствие с изискванията. Тези, които не са категоризирани от Министерството на туризма или от кмета на съответната община, просто няма да работят”, категоричен бе той.

„Ще акцентираме вниманието си и върху обекти, които предлагат ол инклузив, защото от два сезона насам новата Наредба за категоризацията определя и минималните изисквания към параметрите на тази услуга. Така че това вече може съвсем обективно да се проследи. Ще взимаме и проби от алкохолните напитки, които се предлагат на потребителите в тези комплекси, за да могат да бъдат изпитани и да установим тяхното съответствие, както и в други периоди сме правили”, допълни председателят. Той подчерта, че една от целите, които институциите са си поставили, е сезонът да бъде колкото се може по-дълъг. А това означава и качеството на услугите през цялото време да се запази на най-високо ниво.

В края на разговора Маргаритов прикани потребителите да бъдат активни, когато установят някакъв проблем, още на място да настояват пред управата на съответния хотел или ресторант да бъдат възстановени техните права. Ако това не се случи, екипите на КЗП са в готовност да реагират.

Източник:

Габриела Руменова –

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП започва проверка на общите условия на мобилните оператори по повод отпадането на роуминга В студиото на „Денят започва” по БНТ председателят Димитър Маргаритов съобщи, че телекомите са длъжни да уведомят потребителите за тези промени, а единият от тях вече го е сторил

КЗП започва проверка на общите условия на мобилните оператори по повод отпадането на роуминга
Новите правила за роуминга ще бъдат въведени чрез промяна в общите условия на мобилните оператори.

Затова Комисията за защита на потребителите (КЗП) започва преглед на всички условия, при които дружествата в сектора предоставят телекомуникационни услуги на своите клиенти.

В студиото на „Денят започва” по БНТ председателят Димитър Маргаритов съобщи, че телекомите са длъжни да уведомят потребителите за тези промени, а единият от тях вече го е сторил.

Маргаритов подчерта, че отпадането на роуминга не налага преподписване на действащите договори или сключване на анекси към тях и призова мобилните оператори да бъдат коректни и да не злоупотребяват на тази основа. Той успокои потребителите, че по никакъв начин не могат да бъдат задължени да се обвържат с нов срочен договор и предупреди да бъдат внимателни, ако към тях се отправя апел за много изгодни условия. „Има случаи, в които се спекулира с това и икономическите оператори използват подобни възможности, за да добавят към договорите на потребителите допълнителни услуги, които често пъти не са необходими. Настоятелно правят опити да ги склонят да подпишат нови срочни договори, за да ги запазят за по-дълго време или да ги затруднят, ако решат да ги напуснат в даден момент”, каза председателят.

Маргаритов припомни, че след изтичането си срочният договор се трансформира в безсрочен и може да бъде прекратен по всяко време с едномесечно предизвестие.

Полезно е да се знае, че при подписването на договор „има способ, който може да предпази потребителите от вземане на прибързани решения, за които след това да съжаляват”, посочи Маргаритов. „Ако се чувстваме притеснени в офиса на мобилния оператор, имаме право да не подпишем клаузата, по силата на която договорът започва да действа веднага. Можем да го вземем, да го прегледаме на спокойствие вкъщи и ако установим, че нещо не е наред, в 7-дневен срок да го развалим без каквито и да било последици от финансов или някакъв друг характер”, добави той.

В началото на месеца във връзка с предстоящия летен сезон комисията е започнала проверки по Черноморието.

„Докато няма голямо струпване на туристи, използваме възможността да проверим тези обекти, за които в предходни сезони сме констатирали, че имат определени проблеми. Някои от тях са констатирани по повод жалби и сигнали от потребители, че категоризацията не съответства на предоставяните услуги. А има и случаи, в които се установява, че туристическият обект работи без да е категоризиран и тогава се издава заповед за неговото временно затваряне”, обясни Маргаритов. И допълни: „Нашата цел е сега да установим дали всичко вече е наред. Респективно – там, където не е наред, да останат в сила тези мерки, които препятстват експлоатацията на такъв тип обекти. През месец юни започват нашите регулярни проверки в останалите туристически обекти, при които ще обърнем особено внимание на ол инклузива.”

През лятото комисията ще има виртуални приемни, в които туристите ще могат да получат консултация или да подадат сигнал, по който да бъде извършена проверка.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов, председател на КЗП: „Внимавайте с разновидностите на туристическите пакети All Inclusive” Маргаритов подчерта, че рискът е най-вече при формулировки, които включват този термин в посока на неговото ”олекотяване”

Димитър Маргаритов, председател на КЗП: „Внимавайте с разновидностите на туристическите пакети All Inclusive”
При резервирането на летните почивки хората да не се изкушават от нереалистични оферти и да бъдат внимателни по отношение на туристическите пакети, чиито наименования включват термина All Inclusive.

Върху това акцентира председателят на  Комисията за защита на потребителите (КЗП)  Димитър Маргаритов в предаването „Директно” по телевизия BG On Air.

Маргаритов подчерта, че рискът е най-вече при формулировки, които включват този термин в посока на неговото ”олекотяване”.

„Следим внимателно, дори в момента разглеждаме такива казуси с лек опит да бъдат правени отстъпления. Например, пак е All Inclusive, но да речем Light. Тогава има вероятност в предложения пакет да не се включва всичко онова, което се изисква по закон за All Inclusive”, предупреди председателят. Той даде и обратния пример: „Появяват се надграждания върху термина All Inclusive – Ultra All Inclusive, All Inclusive VIP и други подобни. Когато отговарят на изискванията и освен това добавят и допълнителни неща, няма лошо.”

В Наредбата за категоризирането на туристическите обекти се посочват минималните изисквания относно услугите, които трябва да бъдат предоставени под наименованието All Inclusive. Сред тях са нощувките, изхранване три пъти на ден, минималният асортимент, включително и по отношение на напитките и т.н. „Търговците, изпълнявайки минималните изисквания, по своя преценка биха могли да добавят допълнителни услуги. Много типичен пример в това отношение – безплатен чадър и шезлонг, ако съответният хотелиер има договор с концесионера на плажа. Това обаче не е задължителен атрибут на услугата All Inclusive, би могъл да бъде допълнителен”, уточни председателят.

Във връзка с друга актуална лятна тема – тържествените събития, сред които и започващите абитуриентски балове, Маргаритов препоръча винаги да се сключват договори, да се изискват и пазят платежните документи.

„При свързани с определена дата събития, има риск да се прояви недобросъвестно поведение на търговците – когато организацията е в такава фаза, че няма как да се откажете от договора, да изискат нерегламентирано допълнителни суми в последния момент. Например, договорен е кетъринг, но се оказва, че трябва да се заплати и за транспорта. Или пък за  наемането на инвентар. Също при услуги като направата на прическа, грим, дрехи – неща, за които няма как да реагирате, защото не разполагате с достатъчно време. И този свършен факт принуждава потребителите да извършват непланирани допълнителни разходи, което е нелоялна търговска практика”, разясни Маргаритов. Той настоя независимо от възможността да остане „горчив вкус”, когато потребителите са били принудени да правят такива плащания, задължително да сигнализират в комисията, за да може тя да се произнесе за тази нелоялна търговска практика. „И тук, както и във всеки друг случай на нелоялна практика, щом като нашата заповед влезе в сила – освен, че търговецът бива санкциониран, потребителят има право на обезщетение за вредите, които е претърпял. Затова дори за такъв тип услуги е хубаво да сключваме договори и да изискваме всякакъв тип документи, които да докажат извършените от нас плащания”, каза още председателят. Това помага, както на контролния орган при разглеждането на случая, така и на самите потребители впоследствие да получат обезщетение, за вредите, които са претърпели.

„Примерите показват, че когато потребителят е информиран за своите права и е склонен да обърне внимание на неприятностите, които се случват и най-вече когато разполага с документ, с който може да докаже, че е платил, тогава той в голяма степен може да разчита и на респекта на търговеца. Но дори и да не го получи, може да разчита на нашето съдействие”, завърши Маргаритов.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Потребителите могат да се откажат от договор с мобилен оператор, ако няма клауза за незабавното му влизане в сила Така потребителят ще има право да обмисли условията и ако прецени, че са неизгодни за него, да се откаже – каквато възможност се дава в 14-дневен срок при покупки от разстояние

Димитър Маргаритов, председател на КЗП: „Потребителите могат да се откажат от договор с мобилен оператор, ако няма клауза за незабавното му влизане в сила”
Договорът с мобилен оператор може да бъде прекратен без неустойки до 7 дни след сключването му, ако клиентът не е дал съгласието си той да влезе в сила веднага.

Така потребителят ще има право да обмисли условията и ако прецени, че са неизгодни за него, да се откаже – каквато възможност се дава в 14-дневен срок при покупки от разстояние. Нещо повече – той по никакъв начин не може да бъде принуден да положи подписа си под заявлението за незабавно влизане в сила на договора. Това припомни председателят на  Комисията за защита на потребителите (КЗП)  Димитър Маргаритов в предаването „Преди всички” по БНР.

Маргаритов призова потребителите да не подписват нови договори само във връзка с отпадането на роуминга от 15 юни.

„Възможно е обаче да има потребители, чиито договори по съвпадение изтичат точно в този момент. Тогава започват настойчиви обаждания от страна на мобилните оператори за това да подпишат нови срочни договори. Предлагат се уж по-изгодни условия, а всъщност целта е потребителят да бъде обвързан със срочен договор, тъй като неговото прекратяване е по-сложно, макар не чак толкова, колкото беше пред известно време”, коментира той. И подчерта, че потребителят не е длъжен и по никакъв начин не може да бъде накаран да подпише нов срочен договор, а след изтичането му, действащият би трябвало да се трансформира в безсрочен, който може да се прекрати с едномесечно предизвестие.

Председателят обърна внимание на това подробно да се четат условията преди подписването на договор.

„Колкото и напрегната да е обстановката в офисите на мобилните оператори, винаги преди да подпишете нов договор, проучете внимателно дали освен това, което на пръв поглед е напълно ясно – месечна такса, безплатни минути, колко интернет трафик ползвате безплатно или на преференциална цена, няма и нещо друго, което ще се наложи да платите.

В един договор може да има доста съпътстващи услуги и в рамките на новите условия Вие да не забележите, че Ви се добавят и други, за които ще трябва да плащате допълнително.

Например, да излезе така, че наистина говорейки по мобилния си телефон, ще разполагате с повече безплатни минути, но същевременно ще имате още една СИМ карта, за която ще трябва да плащате месечна такса”, обясни той.

Във връзка с абитуриентските балове Маргаритов предупреди да се следи внимателно какви условия се предлагат при организирането на групово посещение на ресторант, заведение и т.н. Така ще отпадне рискът впоследствие да се окаже, че в момент, „когато няма никакво значение какви разходи ще се наложи да направят празнуващите за хубавото доизкарване на вечерта, да плащат допълнително за нещо, което уж предварително е било включено в цената”.

Маргаритов добави съвет и за случаите, когато в по-камерна среда родителите със своите близки искат да поздравят абитуриента и прибягнат до услугите на фирма за кетъринг, например. „Тук също има случаи, в които сме установили, че търговците се възползват от приповдигнатото настроение и умишлено премълчават някои допълнителни услуги – било транспортни, било по логистиката, и когато това вече е факт, родителите нямат избор, освен да доплатят. Но потребителите не трябва да дават възможност търговците да предявяват такива изисквания към тях само под натиска на това, че вече няма връщане назад. Ако има такова притеснение от страна на потребителите, ние сме насреща – можем да им помогнем”, каза в заключение председателят.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов: „Полезно е младите хора да бъдат ангажирани и да се ползват от завоеванията на Европейския съюз като негови пълноправни граждани” Това заяви Председателят на КЗП на официалното откриване на организирано по повод Деня на Европа приключенско състезание за ученици

Димитър Маргаритов: „Полезно е младите хора да бъдат ангажирани и да се ползват от завоеванията на Европейския съюз като негови пълноправни граждани”

„Ангажирането на младите хора на ден като днешния е най-правилната стъпка. Освен всичко полезно, което може да бъде научено в рамките на днешното състезание-игра, е важно да знаем и че като потребители ние сме равноправни европейски граждани и можем да се ползваме от завоеванията, които Европейският съюз безспорно има в областта на потребителската защита”, каза Димитър Маргаритов при официалното откриване на организирано по повод Деня на Европа приключенско състезание за ученици.

„Тъй като младите хора са най-комуникативната част от обществото, припомням, че от средата на следващия месец отпадат таксите за роуминг на територията на ЕС. Предполагам, всички вие пазарувате онлайн, затова ще кажа още, че и геоблокирането е на път да отпадне в следващите месеци. Още ред други потребителски права ще имаме на разположение в следващите години”, добави Маргаритов и пожела приятно и ползотворно състезание.

На откриването присъстваха още двамата членове на КЗП Константин Арабаджиев и Константин Райков, директорът на Европейския потребителски център Игнат Арсенов и др.

Победители в състезанието са ученици от Софийската математическа гимназия. Те показаха най-много знания и издържливост сред всички 50 участника, които се включиха в търсенето на Европейското съкровище.

Събитието се проведе в Борисовата градина. То бе организирано от Центъра за развитие на човешките ресурси – Национална агенция по Програма Еразъм+, администриращ съпътстващите дейности Европас, Еврогайдънс, Etwinning и Евродеск България, функциониращия към КЗП Европейски потребителски център България, Информационния център „Европа Директно”- София,  Мрежата на европейските служби по заетостта – EURES и Комисията за защита на потребителите.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов: „Европейските институции са фокусирани върху важните въпроси на потребителската защита” Развитието на потребителската защита на европейско ниво е тема, по която има абсолютно единомислие

Димитър Маргаритов: „Европейските институции са фокусирани върху важните въпроси на потребителската защита”
Развитието на потребителската защита на европейско ниво е тема, по която има абсолютно единомислие.

Може да се каже, че в тази област са постигнати много големи успехи и същевременно се правят все по-добри крачки напред. Освен това, фокусирайки се върху важните проблеми на защитата на потребителите, Европейският съюз надраства собствените си граници, защото тези решения засягат държави извън него и ако те се възползват от този унифициран режим на търговия, то това ще бъде изцяло в полза на гражданите. Това коментира председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в сутрешния блок на ТВ „Европа”.

Той припомни част от положителните през последните периоди тенденции в тази област, до които водят дългогодишните усилия на европейските институции.

От 15 юни отпада роумингът. Има инициативи, свързани със споделената икономика, която се развива с все по-бързи темпове и Европейският парламент отчита този факт. Обсъжда се възможността правилата за отказ от онлайн покупка да бъдат приложени и по отношение на конвенционалната търговия. Правят се стъпки и за отпадането на геоблокирането”, посочи Маргаритов.

Председателят обясни, че геоблокирането е проблем, който се изразява в това, че онлайн търговци ограничават пазаруването от сайтовете им за граждани на определени държави. Причините основно са свързани с доставката и наличностите на самите стоки при придобиването им на предложените цени. „Европейският парламент и Европейската комисия скоро ще предложат конкретни законодателни текстове, които са съсредоточени върху това този способ на ограничаване да отпадне и на територията на целия ЕС да няма пречки пред потребителите да търгуват в сайтове от която и да било държава на неговата територия”, каза Маргаритов. Той обясни, че доставките като разходи са специфична особеност за онлайн търговията. Затова трябва да се направи законодателна реформа, която да предвижда цената на доставката да се изчислява на принципа на разстоянието, а не на географското местоположение на дадена държава.

„Геоблокирането и развързването на пазара на пощенските услуги са две неразривно свързани неща и едното не може без другото. Ще се търси такава съгласуваност, която да осигури справедливо заплащане на доставките. Защото сега например, ако искате да изпратите стока до по-близка точка в дадена европейска страна, може да Ви струва много по-скъпо, отколкото да я изпратите до друга също европейска страна, която се намира на по-голямо разстояние. Независимо от това, че потребителят има повече права, справедливата позиция изисква да се отчитат интересите и на търговеца, за да може той да има възможност да предлага по-изгодни условия за потребителите”, отбеляза Маргаритов.

Той подчерта, че това са все „чудесни за потребителската защита резултати, които ни стимулират да подкрепяме инициативите на ЕС”.

Днес в Борисовата градина по повод Деня на Европа се провежда състезание, в което деца от столични училища ще покажат своите знания за Европейския съюз, докато търсят съкровище в центъра на София. Инициативата е част от програмата със събития за честването на 9 май у нас. Организирана е от редица европейски мрежи, КЗП и функциониращия към нея Европейски потребителски център.

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов, председател на КЗП с полезни съвети при организирането на тържествени събития При организирането на абитуриентски балове, рождени дни и всякакъв друг тип тържествени мероприятия е важно да се интересуваме за цените и всички условия за ползването на избраните от нас услуги, за да няма неприятни изненади.

При организирането на абитуриентски балове, рождени дни и всякакъв друг тип тържествени мероприятия е важно да се интересуваме за цените и всички условия за ползването на избраните от нас услуги, за да няма неприятни изненади.

Така ще имаме по-голяма сигурност, че подготовката и самото събитие ще преминат спокойно и при ясно спазване на правилата, които са зададени от самото начало. Това каза председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов по Канал 3 в началото на поредицата топли месеци в годината, през които най-често се случват и планират големи семейни тържества.

„Напоследък сме свидетели, че хората предпочитат да използват професионални услуги за организирането на такъв тип събития. Трябва да се внимава най-вече за това предоставената от фирмата оферта да съдържа всички важни елементи. Натъквали сме се, включително и по сигнали на потребители, на случаи клиентът едва впоследствие да разбере, че е необходимо да заплати допълнително някаква част от услугите, които предварително е заявил”, насочи вниманието Маргаритов. И допълни, че в подобни ситуации потребителите са особено уязвими, тъй като са „изкушени от това всичко да бъде наред, гостите да се почувстват удовлетворени и когато в последния момент се предявят претенции за допълнителни суми, те са поставени пред свършен факт и заплащат.

Председателят предупреди за възможни рискове и при самостоятелно организиране на тържествата и ползването при подготовката на професионални услуги на отделни търговци като фризьори, гримьори и пр.

„Тук могат да се крият онези малки камъчета, които да вгорчат приятното изкарване на поводите. Има много широк диапазон на цените и на естеството на нюансите на различните услуги, които се предлагат. Когато има широка палитра на цената, хората трябва да сравняват различен тип оферти, за да могат да се спрат на това, което в най-висока степен удовлетворява техните изисквания и същевременно могат да си позволят”, посочи Маргаритов. Той отправи апел към търговците „да бъдат коректни към своите клиенти, да им предоставят яснота по отношение условията на услугата, която ще извършат, за да няма неприятни изненади, както за едната, така и за другата страна. Защото, ако нашите проверки установят нарушения, това влече след себе си и санкции. За нелоялни търговски практики те могат да достигнат до 30 000 лв. при първоначално нарушение и до 50 000 лв. при повторно.

Маргаритов обърна внимание и на това, че при организирането на по-големи тържества обикновено се прибягва до тегленето на заеми.

„Тук става дума за потребителски кредити и те са най-рискови от гледна точка вероятността да бъдат засегнати интересите на потребителите. Затова е важно хората да изискват максимално точна и коректна информация от този, който ще предостави кредита. В европейското законодателство е възприет т.нар. стандартен формуляр, който винаги при подписване на договор трябва да бъде предоставен на клиента, за да може той да види всички съществени елементи в договора. Това включва основната сума, която ще получи, лихвите и всички допълнителни разходи, както и периода, за който ще трябва да бъдат възстановени въпросните средства”, разясни председателят. И насърчи потребителите винаги щом имат съмнения, че нещо не е наред, да поискат съвет от самия търговец. Не получат ли адекватен такъв, да се обърнат към комисията.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов, председател на КЗП: „Нехранителни стоки извън срок на годност могат да бъдат продавани, но само ако не крият риск за здравето” Те задължително трябва да бъдат отделени на специално обособени места и да е известна причината за това

Нехранителни продукти с изтекъл срок на годност могат да бъдат продавани, но само ако не представляват опасност за здравето.

Те задължително трябва да бъдат отделени на специално обособени места и да е известна причината за това, разяснява председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в интервю за в. „Труд”.

При хранителните стоки обаче не е така.

Те могат да бъдат предлагани за продажба само докато са в срок на годност. Потребителите трябва внимателно да избират, защото промоционалните кампании не са показателни по отношение на това обстоятелство. „Търговецът би могъл да намали значително цената много преди да изтече срокът на годност, както и да не я намали малко преди това”, коментира Маргаритов в отговор на въпрос във връзка с практиката на някои големи хипермаркети в Европа да редуцират до 50% цената на хранителни стоки с оставащ един месец срок на годност и рискът у нас да се предлагат продукти извън срока им на годност на реални цени.

Той припомня, че с промените в Закона за ДДС в България вече може да се дари храна с изтичащ срок на годност, без да бъде облагана с данък. Според него това би насърчило търговците по-често да се възползват от тази възможност. Още повече, че според статистиката, всяка година около 670 000 тона храна бива изхвърляна.  

По отношение на контрола от страна на КЗП върху продажбата на хранителни продукти Маргаритов откроява две основни групи нарушения.

„Едните са чисто административни, например несъответствие на цената върху самия продукт с тази върху етикета. Такъв тип нарушения се санкционират от 300 лв. до 3000 лв. Има и друга група нарушения, т. нар. нелоялни търговски практики или опитите на търговците да измамят своите клиенти, като или спестят част от информацията, или предоставят невярна такава”, посочва председателят. Той дава пример със заведение в разгара на летния сезон, което е обозначило цените си в евро, за да заблуди потребителите, че в него е два пъти по-евтино. „Тук се числят и несъответствията между реалното качество и какво пише в етикета – това са имитиращите продукти. В тези случаи санкциите са по-сериозни и могат да стигнат до 30 хиляди лв. първоначално, а ако нарушението се повтори, и до 50 хил. лв.”, добавя Маргаритов. Той намира за правилно „да се мисли в посока оптимизиране на законодателството, затягане на контрола и увеличение на санкциите, защото когато санкцията е процент от оборота на даден търговец, тя е по-справедлива”.

Сред най-фрапантните установени по сигнали на граждани нарушения е невярна информация за произхода на риба в консерва. „На етикета на сьомга беше отбелязано, че тя е норвежка, впоследствие обаче потребителят е видял с малки букви изписано мястото, където е уловена рибата. Оказва се, че това се е случило не в Норвегия, а в близост до Япония, в района на централата Фукушима, която неотдавна претърпя авария”, посочва Маргаритов.

При свои тематични проверки контролният орган също е констатирал сериозни несъответствия.

„Има случаи, в които на пръв поглед нарушението не е толкова съществено, но може да крие рискове за здравето на потребителите. Например, открихме, че върху вносен продукт – песто, надписът на българския етикет не съдържа всичките съставки, а в продукта имаше алергени. Както знаете, за определен тип заболявания алергените може да са опасни. При друга проверка в голямо заведение на морето установихме скрит наливен алкохол около сто литра. Експертите ни забелязали, че бутилките на бара са пълни догоре, но са отворени. За щастие алкохолът не беше фалшив, но е налице тежко нарушение”, казва още председателят.

 

В интервюто Маргаритов отбелязва и това, че на европейско ниво все по-често се обсъжда възможността за изравняване на правилата в конвенционалната и в онлайн търговията по отношение връщането на стока без дефект. Той е категоричен, че такова решение ще е изцяло от полза на потребителите и ако бъде заложено в регламент, нашето законодателство ще трябва да го възприеме.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов, председател на КЗП: „Ще имаме дежурни екипи за Великден” Маргаритов обяви, че с настъпването на Великденските празници комисията ще насочи усилията си към контрола върху веригите за хранителни стоки

Димитър Маргаритов, председател на КЗП: „Ще имаме дежурни екипи за Великден”

Дежурни екипи на Комисията за защита на потребителите (КЗП) ще консултират потребителите и ще извършват проверки по време на Великденските празници, съобщи председателят Димитър Маргаритов в „Денят започва” по Българската национална телевизия (БНТ).

Маргаритов обяви, че с настъпването на Великденските празници комисията ще насочи усилията си към контрола върху веригите за хранителни стоки.

„Някои продукти ще бъдат предлагани с намаление, което следва да е действително. Това означава, че стоката трябва да е продавана на старата цена определен период от време”, обясни той. Председателят отбеляза, че е налице много добър синхрон с Българската агенция по безопасност на храните. По думите му при съвместните проверки ефективността е още по-голяма. Контролират се обозначенията върху етикетите, съответствието със съдържанието, обявяването на цените. „Това е комплексна дейност, в която ние следим коректността на информацията. Целта е там, където има проблеми, да се реагира навреме, за да не се поставят потребителите в неприятна ситуация”, допълни Маргаритов.

„Основно, за което  винаги трябва да се внимава при пазаруване по време на празници, са примамливите оферти, включително в интернет пространството”, предупреди председателят.

Във връзка с това той каза, че в продължение на няколко дни комисията е наблюдавала кампанията, при която големи търговци на битова електроника обявяваха чрез сайтовете си, че имат отстъпка от определен процент на абсолютно всички артикули от техния асортимент. „Тук има две възможни уловки. Първо, този процент намаление да не е реален или да не се отнася за всички артикули. Втората уловка е, че когато анонсът е за всички, това означава, че търговецът трябва да разполага с наличности от тези стоки, за да не се постави потребителят в ситуация да е избрал нещо, а впоследствие да се окаже, че той е привлечен в търговския обект да си го купи, но такива наличности няма”, обясни Маргаритов. Той посочи, че до момента при тази кампания нарушения не са установени, но обърна внимание на това, че подобни подходи са най-типични за периоди на промоции. Затова комисията следи тези оферти да бъдат коректно представяни и отстоявани от търговците.

„Осъществяваме засилен контрол и върху предлаганите оферти на туристическия пазар. Пътуванията, включително записвания в последните минути за Великденските празници, както и започналите записвания за предстоящия летен сезон”, добави Маргаритов.

Инспекциите на КЗП по Черноморието започват през май.

Първият етап от кампанията ще обхване заведенията и хотелите, в които са констатирани нарушения в минал период, за да се установи дали нередностите са отстранени. Виртуални приемни ще бъдат на разположение на туристите за оказване на помощ при нарушения в търговските и туристическите обекти по морето.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Международният ден на потребителя е повод да преосмислим отношението си към потребителските права Димитър Маргаритов, председател на КЗП в предаването „еМисия България” по BiT

Димитър Маргаритов в предаването „еМисия България” по BiT
„Международният ден на потребителя би трябвало да ни даде повод да се замислим дали се възползваме достатъчно добре от правата, които имаме по закон и дали сме достатъчно активни, когато към нас са адресирани различни нелоялни търговски практики”, коментира Димитър Маргаритов в предаването „еМисия България” по BiT.

„Нашата статистика показва, че в последните две-три години трайно се наблюдава тенденция българският потребител да става все по-активен. През миналата година получихме над 21 500 жалби от потребители, като за период от 5-6 години те са нараснали близо два пъти. Това означава, че хората са по-активни, по-добре информирани, защото човек обикновено се обръща за защита към дадена институция, когато знае, че има право на това и когато в повечето случаи се е опитал да си помогне сам, но не е успял”, коментира председателят на КЗП.

Маргаритов съобщи, че 1/3 от жалбите и сигналите са свързани с проблеми в сферата на телекомуникациите.

Друга значителна част от оплакванията са във връзка с търговията на дребно с електроуреди и битови уреди. „Около 60% от случаите през миналата година са получили благоприятно за потребителите развитие, т.е. не само сме открили нарушения и сме санкционирали търговеца, но сме успели да направим така, че потребителят да усети положителната намеса на органа”, каза още той.

Жалби до КЗП могат да бъдат подавани и онлайн, като в този случай във всеки един момент потребителят може да следи нейното движение.

Броят на проверките също нараства, част от тях комисията извършва съвместно с други контролни органи.

„Сами по себе си, въпреки желанието и полаганите усилия, няма как да бъдем изцяло полезни на потребителите, без доброто взаимодействие, което имаме с други институции като Агенция „Митници”, Българската агенция по безопасност на храните, КРС, КЕВР. Също и с неправителствения сектор. През последните години се наблюдава силна активност на неправителствени организации в областта на потребителската защита. Това е изцяло от полза за хората и на институциите, защото се наблюдава симбиоза между будната гражданска съвест и възможността да реагираш професионално на поставени въпроси. Добрата координация с тези неправителствени организации позволява адресирани от потребители към тях проблеми ние да получим много по-къс път към съответния проблем и да опитаме да го разрешим”, поясни Маргаритов.

Комисията има действащи споразумения с неправителствени организации.

Вчера бе подписан анекс към сключения в края на миналата година Меморандум за сътрудничество и съвместна дейност между КЗП и Федерацията на потребителите в България. Двете страни ще предприемат действия с цел изследване на определени групи продукти (съдържание на етикети, анализ на верността на информацията върху етикетите, сравняване на съдържанието на етикетите) на едни и същи стоки от един и същ производител, предлагани в България и в други държави от ЕС. Поводът е информацията, че предлагани от едни и същи производители хранителни стоки под една и съща марка и наименование са с различен състав на вложените при производството продукти.

В края на разговора в студиото Маргаритов съобщи, че се подготвя регламент, който на европейско ниво да въведе нова законодателна рамка по отношение на въпроса с геоблокирането при електронната търговия на територията на ЕС.

Въвеждането му има за цел да задължи онлайн търговците да прилагат еднакви условия спрямо всички граждани в Общността.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов: 299 нелоялни търговски практики е забранила КЗП през 2016 година Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП) в интервю за предаването „Добър ден, България“ по Радио „Фокус“.

Димитър Маргаритов

Водещ: Г-н Маргаритов, колко сериозен е проблемът с нелоялните търговски практики и каква част от целия пазар е обхваната от подобни практики, завладян, това е точната дума?

Димитър Маргаритов: Преди да отговоря конкретно на въпроса, ми позволете да отбележа факта, че днес е Международният ден на потребителите, да пожелая на всички сънародници, защото всички ние сме потребители, да пазаруват спокойно в условията на един коректен пазар и да си пожелая на мен и на нашата институция да продължим със сериозни усилия да защитаваме хората и да правим така, че и търговците да бъдат по-коректни към тях. И сега конкретно на отговора на вашия въпрос. Нелоялните търговски практики са най-сериозните нарушения в сферата на потребителската защита, защото те могат да засегнат неограничен кръг потенциални клиенти и оттам да ги ударят сериозно по джоба. Така, че неслучайно нашата комисия поставя много силен акцент върху работата по откриването и забраната на такъв вид нелоялни търговски практики. Само да спомена някои числа. През миналата година ние сме се произнесли и сме забранили 299 такива нелоялни търговски практики. За сравнение ще кажа, че през 2012 г. комисията е забранила 100, тоест три пъти повече са сега забранените нелоялни търговски практики. При все че никой не може да ме убеди, че тогава търговците са мамели по-малко.

Водещ: В кои сектори и услуги има най-често нелоялни търговски практики?

Димитър Маргаритов: Според получените при нас жалби и сигнали най-чувствителни засегнатите от такива практики са секторите, в които потребителите ежедневно взаимодействат с търговци. Телекомуникациите, където е и най-големият процент от жалби, които получаваме изобщо в комисията. На следващо място можем да посочим големите вериги за търговия с храни, със стоки за бита и много по-малко, ако трябва да отидем вече в другия край на статистиката, са жалбите и съответно откритите нелоялни търговски практики във финансовите услуги и в туризма, колкото и странно да изглежда на пръв поглед. Но давам си сметка, разбира се, че тези сектори също са чувствителни и всеки конкретен случай е достатъчно важен, за да предизвика общественото и институционално внимание.

Водещ: Ако я вярна цифрата, че 63% от целия пазар е обхванат от нелоялни практики, тогава как отговаряте на въпроса достатъчен ли е контролът?

Димитър Маргаритов: Аз мисля, че това число е изведено от контекста, и ще ви обясня защо смятам така. Първо, категорично не е възможно да се установи какъв е точно процентът на засегнатия пазар, тъй като това означава, че трябва да извършите проверка в абсолютни всички обекти и онлайн магазини. Но числото 63% се появява в нашия отчетен доклад за миналата година и то означава следното: това е процентът от случаи, при които ние сме се произнесли, че такива практики са налице от общия брой случаи, които сме разгледали на базата на сигнали, получени от потребителите и на наши кампании. Тоест при регистрирани около 500 случая в 300 от тях сме установили и забранили нелоялни практики.

Водещ: Факт е, че през последните години културата на българския потребител значително се е повишила. В немалко случаи той търси правата си, но знае ли въпреки всичко достатъчно и как на практика може да се защити от тези практики?

Димитър Маргаритов: Нашата институция полага усилия в тази посока за разгръщане на информационни кампании, а не само да присъстваме, санкционираме, което е основен принцип, разбира се. Но си даваме сметка колко е важно хората да знаят как да постъпят в дадена ситуация, защото тогава и търговците ще реагират, а пък и тази активност ни дава възможност ние да организираме съответна проверка след получен сигнал. Тоест хората според мен са наистина все по-информирани. Трябва обаче да се полагат още усилия в тази посока, защото традиционно според мен българинът е малко по-консервативен в това да реагира на различен тип несправедливост, която е адресирана към самия него. Хубавото е, че броят на сигналите и жалбите, които ние получаваме на годишна база, вече трета поредна година нараства и за миналата година в нашата комисия са дошли 21 хиляди и 500 потребители, които или са сигнализирали, или са се оплакали от различен проблем, включително нелоялна търговска практика, която е била насочена към тях. Само една цифра, понеже е хубаво наистина да отдаваме значение на фактите. От тези подадени жалби през миналата година при нас, за които ние сме били компетентни да реагираме, около 60 % са разрешени в полза на потребителите. Само за сведение, ако се върнем на 2012 г., понеже я посочихме преди малко, тогава процентът е бил някъде около 20-25.

Водещ: Много популярност в последно време придобиха т.нар. бързи заеми. Какви са конкретните рискове, които крият тези заеми, колко такива сделки се правят на ден? Има ли ефективност на проверките?

Димитър Маргаритов: Големият проблем при тези кредити, така популярни наистина в последно време при нас, е, че към тях обикновено се прибягва, когато хората имат много спешна нужда от пари и всъщност при това е рисково те да подценят условията, при които тези кредити се взимат. А истината е, че навсякъде по света такива заеми струват скъпо, тъй като са високорискови за тези, които ги предоставят. Ето защо това, което трябва да бъде направено, освен засиления контрол, който аз считам, че упражняваме, тъй като ние преглеждаме константно всички общи условия на такива дружества и при разкриване на неравноправни клаузи, които са в ущърб на потребителите, ги забраняваме, като в случай, че това не бъде направено, водим и дела. Особено важно е да знаят потребителите, че има една кратка информационна система, така наречения стандартен европейски формуляр, който е задължително да бъде представен на потребителя, преди да подпише каквото и да било, свързано с бърз кредит. В този стандартен европейски формуляр трябва да се съдържа цялата пълна, точна и вярна информация относно това какво ще получите и най-вече какво ще трябва да върнете. Образец на този формуляр може да бъде изтеглен от нашия сайт в интернет, така че потребителите да бъдат защитени. И още нещо. Много е важно е да се търси консултация. Разбира се, и ние бихме могли да даваме такива консултации на потребители, но новите нормативни актове в областта на кредитирането предвиждат специална фигура на такива лица, които трябва да бъдат наети от финансовите институции и тези лица получават регистрация в БНБ. Така че те би трябвало да са както компетентни, така и проверени за това да могат да дават консултации на потребителите и от тази гледна точка да бъде по-спокоен и информиран техният избор.

Водещ: Въпреки информационните кампании, въпреки че правата на потребителите са ежедневно в полезрението на медиите, защо продължават стотици граждани да стават жертва на т.нар. взаимоспомагателни каси, може ли това да бъде избегнато?

Димитър Маргаритов: Знаете ли, това е един въпрос, който не е съвсем пряко адресиран към нашата комисия, тъй като не става въпрос за отношение между търговец и потребител, а става въпрос за упражняване на правото на сдружаване и когато това право на сдружаване бъде използвано превратно от някой, който е решил да привлече свои съмишленици към дадена кауза, тогава възниква проблемът. А проблемът конкретно с тези каси е в някаква степен и нормативен. Има една голяма празнота в нормативната уредба по отношение на това как би трябвало да бъдат контролирани подобни, ако мога да ги нарека, финансови институции. Тоест в най-близко бъдеще при наличие на работещ парламент би трябвало от финансовите институции в държавата да бъдат направени предложения за промени в нормативната уредба, за нейното уплътняване. Така, че всъщност, ако такива каси функционират, то да е ясно кой ги контролира.

Водещ: Вашата комисия също неведнъж е апелирала, когато купуваме дадена стока, да четем внимателно това, което пише на етикета. Но факт е, че често пъти има несъответствие между изписаното и съдържанието на самата стока. Как може реално да се провери доколко етикетът съответства на съдържанието?

Димитър Маргаритов: Това може да бъде извършено по няколко начина. Единият, разбира се, е емпиричен, чрез оглед на самите стоки, но невинаги той дава необходимите ефекти. Затова има и откъм различните институции в зависимост от сектора лаборатории, които са акредитирани от Българската служба за акредитация, и всъщност могат да бъдат извършени различни изпитвания. Говорим не само за храни, говорим за други стоки, чийто химичен състав може да бъде установен и на тази база, в резултат от анализите да се направи вече обоснованият извод дали има такива разминавания или не. Нашата комисия редовно участва в такъв тип кампании и с Агенцията за безопасност на храните, и с Министерството на здравеопазването, а и по международни инициативи, които имат за цел именно това. Тук, разбира се, няма да скрия, че има известен проблем с финансирането, тъй като тези анализи обикновено струват скъпо, но именно пък наличието на такива международни проекти позволява цели групи стоки да бъдат подложени на изпитване, за да се установи дали информацията на етикета съответства на реалните характеристики. Например, сега в момента нашата комисия работи по такъв проект за автомобилните гуми.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов: Консултацията преди теглене на заем намалява рисковете Димитър Маргаритов в сутрешния блок на ТВ „Европа”

Димитър Маргаритов в сутрешния блок на ТВ „Европа”
Преди да изтеглят бърз заем, гражданите да се консултират с Комисията за защита на потребителите (КЗП) или с регистрирани от БНБ лица, които в небанковите финансови институции и в банките имат точно тази функция, прикани председателят Димитър Маргаритов в сутрешния блок на ТВ „Европа”.

„Преди да сключат договора или когато нещо не им е ясно в хода на договаряне с търговеца, потребителите могат да поискат от самия него такова лице да ги консултира. Винаги съветваме хората да не се доверяват на първата срещната обява, а да съпоставят условията, които и други търговци биха могли да им предоставят”, каза той.

Маргаритов бе поканен за коментар по повод новата вълна обяви за бързи заеми, които периодично се появяват в градската среда. „В този кратък текст, няма как нещо да не е наред. Но зад това, което се съдържа в него, нещо може да не е наред. Това ни накара да започнем проверки, за да установим какво се крие зад този телефон и дали мними „банкери” не целят да привлекат хора, които да се съгласят да сключат определено неизгодни сделки”, поясни той. И добави, че когато потребителят иска да получи кредит и види такава обява, задължително след като се обади на този телефон и разбере кой стои зад него, да провери дали това е лицензиран от БНБ търговец, който има право да предоставя такива заеми. Така, ако впоследствие възникне някакъв проблем, ще има механизми за защита.

„Когато решите да получите кредита, или трябва да посетите офис на този търговец, или по интернет той да Ви предостави условията. На европейско ниво със законодателната рамка е въведен т. нар. стандартен европейски формуляр, който представлява бланка с точно определени реквизити. Там трябва да се съдържат всички съществени условия и най-вече финансовите параметри – сумата, която ще получите и тази, която трябва да върнете.

Ако някой Ви каже по телефона, ще Ви преведа 2000 лв. по сметка, която ми кажете, и след два месеца ще ми върнете 2500 лв., не трябва да се доверявате.

Има лица, които спекулират с това, впоследствие започват да упражняват натиск, включително злоупотребяват с имуществото на хората”, предупреди Маргаритов.

През 2015 г. и 2016 г. КЗП е проверила общите условия на всички лицензирани небанкови финансови институции.

Неравноправни клаузи са установени при всички, но едва 8 са отказали да ги отстранят и комисията е завела срещу тях колективни искове в съда. Санкции са наложени за установени нелоялни практики. „Най-честите случаи са липса на важна информация във формуляра, когато се предоставя на потребителя. Например, не се съобщава, че ако в рамките на три дни от сключването на договора трябва да предоставите поръчител. Ако не го направите, Ви взимат такса, която се равнява почти на размера на кредита”, илюстрира председателят.

Маргаритов коментира и темата за двойните стандарти в качеството на хранителните продукти на различните европейски пазари. „Нека си отговорим първо на въпроса – това позволено ли е от закона и от европейското законодателство или не. Ако е позволено, се поставят много въпроси, които естествено, че трябва да бъдат разрешавани. Но ние няма как да кажем – каква голяма беля е станала. Ако не е позволено, тогава става въпрос за това, че тези, които са нарушили закона, трябва да бъдат санкционирани. Ние работим по този въпрос, включително с Федерацията на потребителите в България.

Ще разгърнем проект, при който не само че ще установим дали има такива и какви са тези разлики в качеството, но и как евентуално би могъл да бъде решен този въпрос в полза на потребителите. не можем да бъдем поставени на две скорости в качеството си на потребители и въобще на хора – всички сме еднакви, имаме равни права. В тази посока трябва да се работи, но след като се изследва действащата законодателна рамка и въз основа на това да се предприемат следващите стъпки.”

 

Източник:
Габриела Руменова –

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Страница 1 от 3123