Tag Archives: БАН

Икономистите на БАН: Трябва нов икономически модел за генериране на поне 5% годишен ръст Моделът, който следваме за постигане на висок растеж, е неустойчив

Икономистите на БАН: Трябва нов икономически модел
Изводи от Годишния доклад за състоянието и развитието на националното стопанство през 2016 г. на Института за икономически изследвания:

  • за първи път след Глобалната финансова криза имаме излишък в бюджета, но и сериозно неизпълнение на капиталовите разходи;

  • за първи път се прави равносметка каква е икономическата и социалната цена на членството в ЕС.

Моделът, който следваме за постигане на висок растеж, е неустойчив. Независимо, че българската икономика е силно чувствителна към входящите финансови потоци, ръст от минимум 5% годишно е постижим в средносрочен план. За целта трябва да се преосмисли както ролята на държавата  и нейната фискална политика, така и данъчната система. Това е един от основните изводи в Годишния доклад на Института за икономически изследвания при БАН, който изследва състоянието и развитието на националното стопанство през 2016 г.

Специален фокус в него е 10-годишнината от членството на България в ЕС, където за първи път се прави равносметка за икономическата и социална цена, която платихме, подчерта проф. д-р Александър Тасев, директор на института.

По думите му анализът разглежда както ползите от членството ни в ЕС, така и очакванията, които не са се потвърдили.

Докладът проследява още микро и макроикономическите показатели, външен, фискален и банков сектор, пазар на труда, регионална политика и капиталов пазар и дава препоръки за подходящи политики за периода до 2019 г.

Анализът на реалният сектор води до извода, че в средносрочен план може да се очаква икономически растеж от малко над 3% годишно. Той ще се основава на постепенно увеличение на крайното потребление и засилване на инвестиционната дейност в страната, подчерта доц. д-р Виктор Йоцов, ръководител на проекта.

Прогнозата на икономистите е за средногодишна инфлация от 2 до 2.2%, безработица до нива 6.0-6-5% и ръст на реалната заплата около 6 на сто. При икономическите сектори можем да очакваме запазване на високи темпове на растеж в експортноориентирани отрасли като производство на каучук и пластмаси, неметални минерални продукти, метални изделия и др., които ще се влияят и от повишаването на международните цени, става ясно още от доклада.

Прогнозите не се различават от тези досега, с изключение на това, че за първи път имаме излишък в бюджета, но и неизпълнение от над 2 млрд. лева капитални разходи, подчерта доц. Йоцов. Ако искаме да генерираме по-висок растеж, препоръчителната политика в средносрочен и дългосрочен план е за запазване на фискалната стабилност, но и за въвеждане на по-справедлива и рационална данъчна система, добави той.

Отделно, за постигане на по-висок растеж на БВП следва да се изведат и икономически сектори, които са приоритетни. Икономистите на БАН предлагат и 4 основни направление за преструктурирането на публичните разходи и радикални промени: образование с акцент върху училищното образование; здравеопазване с развитие на първичната извънболнична медицинска помощ, оптимизиране на болничната мрежа и разбиване на монопола на НЗОК; пенсионна реформа, която да отговаря на демографската структура със засилване на ролята на втория и третия стълб, и инвестиции в икономическата инфраструктура в сферата на водите, електропреносната мрежа и транспорта.

Прогнозата за банковия сектор е тази година корекциите на лихви да бъдат преустановени и успоредно с увеличението на рисковата премия това да рефлектира върху цената на кредитирането, но с известно закъснение, заяви доц. д-р Григор Сарийски. Причината е, че отнемането на възможността да се печели от понижение на лихвите по депозити ще мотивира банките в страната да потърсят алтернативни източници за подобряване на доходността, например, чрез подобряване на нормата на кредитиране, добави той. На фона на продължаващия застой в икономиката и високото ниво на лоши кредити основният проблем за повечето банки в страната си остава ниската рентабилност, смята икономистът.

Динамиката на заетостта и безработицата през 2016 г. подчертава ограничаващата роля на намаляващата работна сила върху икономическия растеж в бъдеще, смята проф. д-р Победа Луканова. Изводът е, че през предходната година пазарът на труда намалява своя капацитет и осигурява заетост на по-малък брой лица в сравнение с експанзията през 2015 г., добави тя. По думите й, очакванията за развитието на пазара на труда в средносрочен план са свързани с разбирането, че увеличението на заетостта ще разчита на стабилно работодателско търсене, преструктуриране на бюджетните средства за активни политики в полза на професионалната квалификация и услуги за регистрираните безработни, активно усвояване на средства от ЕСФ чрез ОПРЧР и на други донорски средства. Негативните очаквания са за запазване на несъответствията между търсене и предлагане на работна сила, както и на регионалните диспропорции в разпределението й.

Годишният доклад за 2017 г. извежда на преден план и проблемите, свързани с децентрализацията и финансовото състояние на общините, както и с капиталовия пазар и структурните проблеми в икономиката. По отношение на децентрализацията се прави категоричният извод, че стабилизацията на общинския сектор не трябва да се основава на засилване на централизацията на публичните финанси, каквато е тенденцията през последните години.

По отношение на капиталовия пазар се защитава тезата, че той има силен потенциал да расте и отново да достигне пиковите нива отпреди кризата.

Що се отнася до структурните промени в икономиката, направен е теоретичен анализ на протичащите процеси и тяхното влияние върху икономическото развитие. Изводът е, че структурата на икономиката по основни сектори е близка до страните с по-слаби икономики в рамките на ЕС, показателно за което е високият дял на заетите в селското стопанство.

Източник:
Mega Communication

Корейски експерти предлагат въвеждане на централизирана система за управление на държавните активи у нас

Препоръката бе направена на семинар в Института за икономически изследвания при БАН, на който учените отчетоха изпълнението на три съвместни проекта за иновации и бизнес

Корейски експертиДа се създаде единен орган за управление на държавните предприятия в България предлагат изследователи от Корейския институт за развитие. Като частично централизирана структура той трябва да бъде с ясно разписани функции на държавен контрол върху селекцията на висшия мениджмънт и обвързване на възнаграждението им с получените икономически резултати. Предлаганата структура предвижда разработване и прилагане на система за комплексна оценка за работата и резултатите на държавните предприятия.

Предложението за това бе направено от проф. Джин Парк по време на семинар за „Иследване на политики за устойчив растеж на България – засилващи иновации и отговорности“. Той се организира от Института за икономически изследвания при БАН и Корейския институт за развитие по т.нар. Програма за споделяне на опит с Корея.

Целта е да се пресекат лошите практики на източване на държавните предприятия и обявяването им във фалит, подчерта проф. Джин Парк, координатор на проекта „Иновации в управлението на държавните предприятия“ от корейска страна. По думите му България не следва да приема едно към едно опита на Корея. Всяка държава сама трябва да решава политиките си в тази област в зависимост от структурата на икономиката си, ситуацията и обема на пазара, каза проф. Парк.

Статистиката сочи, че у нас има 157 предприятия с над 50% държавно участие, които осигуряват около 5 на сто от БВП и към 7 на сто от заетата работна ръка. Те са концентрирани в ключови сектори на икономиката като енергетика, транспорт, водоснабдяване, медицински, пощенски, информационни услуги и др., стана ясно от изложението на проф. Митко Димитров от Института за икономически изследвания при БАН. Според него независимо, че държавните предприятия са в сектори с контролирани цени, повечето от тях работят в условията на пазарните правила, валидни за частния сектор. Липсата на контрол в тяхното управление обаче води до ниски финансови резултати и постоянна задлъжнялост, заяви проф. Димитров.

Освен получените резултати по проекта за „Иновации в управлението на държавните предприятия“, изследователите от двата института разгледаха още два – „Стратегии за засилване на системите за разширена отговорност на производителите” и „Стратегически насоки за разработване на план за управление и развитие на София Тех Парк”. Те имат за цел да проучат корейския опит и на тази основа да формулират препоръки за развитие на политиките в тези области и у нас.

Източник:

MEGA COMMUNICATION LTD

91% от българските родители смятат, че държавната политика за семействата е неефективна

Неправителствени организации инициират проучване, анализ и консултативен процес за изготвяне на визия за самостоятелна семейна политика

Национална мрежа за децатаСдружение „Дете и пространство,” Национална мрежа за децата и Институт за изследване на населението и човека към БАН представиха проект, който цели да стимулира разработването и възприемането на държавна политика, насочена към родителите и семействата, с ясни цели, мерки и дейности във всички области, засягащи детското благосъстояние.
Според партньорите по проекта, държавата няма ясна визия как да подкрепя родителите и семействата, тъй като те често са споменавани само формално в официалните стратегически документи, насочени към подобряване живота на децата в България. Добър пример за това е фактът, че броят на „децата, отглеждани от държавата” не намалява, въпреки скъпия и продължаващ с години процес по деинституционализация. В тази връзка, ако семействата в риск получаваха адекватна подкрепа навреме, много деца не биха били разделяни от семействата им. Вместо това, в сегашните условия санкциите и наказанията към родителите са най-често срещаните инструменти на държавата за работа с родители.
Факт е и че повечето съществуващи политики засягат семействата или оказват въздействие върху тях, но без да са обвързани в система от целенасочени действия за подкрепа. Някои от ключовите области в този смисъл са образованието, здравеопазването, жилищното настаняване, енергетиката, социално-икономическите и регионалните политики и други, които често предлагат мерки „на парче,” т.е. въвеждат някои несъществени изменения, без да има визия за това към какъв тип подпомагане и подкрепа на семейството се стремят правителствата и какви са средносрочните и дългосрочните цели, които си поставят те.
Сдружение „Дете и пространство” представиха анализ на семейните политики, прилагани в четири европейски държави – Франция, Великобритания, Норвегия и Германия – който преглежда трите основни модела социални държави. Очакването е, че задълбоченото изследване на различните подходи за подкрепа от страна на държавата, ще спомогне за формулирането на препоръки и добри практики, които да бъдат използвани при разработването на единна философия и политика за подкрепа на родителите и семействата в България.
В същото време, изследването на нагласите и очакванията относно действащата система за семейна политика в страната показва, че българските родители и семейства смятат, че държавата е в дълг към осигуряване на по-добро качество на живот на семействата с деца, тъй като съществува очакване за много по-голяма последователност и универсалност. Експертите от Института за изследване на населението и човека към БАН, които проведоха фокус групи с родители с 1-2 деца, многодетни родители, родители на деца с увреждания,

самотно отглеждащи децата си родители и родители от ромската общност, представиха данни, според които 91% от участниците в проучването смятат, че политиката за подкрепа на семействата в България е неефективна. Съществена част от техните критики са свързани с липсата на качествени услуги за деца, както и с ресурсите, отделени от държавата за подкрепа на семействата.
“Разработването на самостоятелна семейна политика, която да доведе до развиване и прилагане на семейно-ориентиран подход на практика, е абсолютно наложително“, коментира Георги Богданов от Национална мрежа за децата. „За целта планираме да инициираме консултативен процес за изготвяне на Визия за семейна политика в България с участието на всички заинтересовани страни в процеса – родители, семейства, НПО, както и експерти и представители на институциите. Убедени сме, че родителите и гражданските организации, НПО и академичната общност, разполагат с капацитет да допринесат за формулирането на цялостна семейна политика, както и за процесите на вземане на решения на местно, регионално и национално ниво“, допълва Георги Богданов.
Проектът стартира през октомври 2014 г. и продължава до април 2016 г.

Източник:

Теодора Петрова
Директор „Комуникации и Кампании”

Национална мрежа за децата