Category Archives: Търговия

Над 1 млн. медала са събрани само за първите няколко месеца Над 3000 потребители събраха повече от 1 млн. медала в своите виртуални портфейли

Над 3000 потребители събраха повече от 1 млн. медала в своите виртуални портфейли
Само за няколко месеца първата в България коалиционна програма за лоялност Medal спечели доверието на над 3000 потребители, които събраха повече от 1 млн. медала в своите виртуални портфейли.

Те могат да бъдат използвани за  покупка на стоки и услуги от 25 различни търговци.

 „Фактът, че само за този период над 3000 потребители активираха своите Medal портфейли и нови 13 търговци се присъединиха към коалиционната програма за лоялност, ми дава увереността, че сме създали нещо уникално и в същото време работещо. Medal Wallet отговаря на потребителската нужда да се управляват множество услуги през мобилния телефон и намалява до минимум риска от пропуснати ползи при програмите за лоялност“, коментира Дора Василева, маркетинг мениджър на TIDIT.

Medal е първата у нас иновативна програма за лоялност на TIDIT, която, от една страна, обединява множество търговци от различни сектори и от друга, обръща поглед към споделената икономика.

Тя дава възможност на неправителствения сектор да финансира каузите си чрез дарения на медали от страна на потребителите и търговците, част от платформата. Получената сума се конвертира в левовата й равностойност и се прехвърля на неправителствените организации.

„През следващия месец Medal Wallet ще предложи на своите настоящи и бъдещи потребители още по-улеснен начин за събиране и използване на медалите чрез мобилно приложение за Android, iOS и Windows. Концепцията за Medal отговаря на световните тенденции за развитие на програмите за лоялност. Тя едновременно преодолява неудобството от постоянно носене на редица карти и е ярък български пример за бързо развиващата се финтек индустрия“, допълва Борислав Бориславов, изпълнителен директор на TIDIT.

 

Повече информация за TIDIT:

3000 потребители, които събраха повече от 1 млн. медала в своите виртуални портфейли е иновативна компания, доставчик на дигитални услуги в областта на пазаруването. Услугите на компанията имат за цел да добавят стойност в процеса на потребление, както в живота на хората, така и в дейността на бизнеса. TIDIT предлага платформа от сигурни и достъпни услуги, работещи самостоятелно или в синергия една с друга.  TIDIT се стреми да развива дигиталната индустрия и да вдъхновява предприемаческата екосистема в страната и региона по социално отговорен начин.

Източник:
Ива Йоловска

Специалист „Връзки с обществеността“

Интелдей Солушънс

Лидл България стартира „Тур на виното“ Всеки месец веригата предлага дегустация на четири вина в избрани филиали в страната

Лидл България стартира „Тур на виното“
Лидл България стартира кампания „Тур на виното“, в рамките на която до края на годината ще се проведат дегустации на селекция вина в 10 различни филиала в цяла България.

Тази събота (1 април) от 17:00 часа ценителите ще дегустират две български и две италиански вина в наскоро открития магазин на Lidl в Благоевград (ул. „Св. Димитър Солунски“ №26). Освен вина, клиентите на веригата ще имат възможността да се насладят на специално подбрани за дегустацията месни и млечни деликатеси от продуктовата линия „Родна стряха“, които допълват вкуса на вината. Сред градовете, в които през следващите месеци ще премине турът, са Русе, Пловдив, Стара Загора и София.

В рамките на „Тур на виното“ се представят вина от годишната инициатива на Лидл България „Вино селекция на месеца“: всеки месец Lidl предлага четири внимателно подбрани вина – две от България и две чуждестранни на специална цена.

Българските вина, включени в селекцията, са още едно свидетелство за политиката на Lidl за насърчаване на българските производители. Пример за успешно партньорство бе и винената кампания на Лидл България от есента на 2016 г., при която  към постоянния асортимент на търговската верига бяха добавени още 36 вина от 11 български винопроизводители.

За Лидл България

Lidl е най-голямата верига магазини за хранителни стоки в Европа, част e от немската Schwarz-Gruppe и присъства в над 25 държави. В България Lidl стартира своята дейност през 2010 г. Днес компанията има 83 магазини в 43 града и над 2 000 служители, а марката Lidl е затвърдила водещата си позиция на пазара на хранителни стоки.

 

Източник:
Елица Георгиева

Ръководител „Корпоративни комуникации“
Лидл България

Ученици дадоха официален старт на търговията на БФБ-София като част от световната инициатива Global Money Week Стотици международни компании, финансови институции и над 40 фондови борси участват ежегодно в Global Money Week

Ученици дадоха официален старт на търговията на БФБ-София като част от световната инициатива Global Money Week

#LearnSaveEarn #НаучиСпестиСпечели

 

Българска фондова борса-София в партньорство с фондация „Атанас Буров“ и младежката предприемаческа организация Джуниър Ачийвмънт се включи за поредна година в глобалната инициатива за повишаване финансовата грамотност на младите хора Global Money Week (Глобална седмица на парите).

Инициативата се провежда в периода 27 март – 2 април по целия свят и е под надслов #LearnSaveEarn (#НаучиСпестиСпечели). В рамките на седмицата младежите от цял свят научават повече за това какво представляват парите, как да спестяват, как да намерят най-доброто работно място и да развият своя предприемачески усет.

В България, стипендианти на Фондация „Атанас Буров” откриха днес тържествено борсовата сесия. През изминалите дни над 70 ученици от СУ ”Вела Благоева” – гр. Велико Търново и Финансово-стопанска професионална гимназия „Васил Левски“.

гр. Монтана посетиха Борсата и се запознаха отблизо с дейността й. Представители на ръководството на БФБ-София изнесоха лекции пред младите хора за историята на институцията и ролята на капиталовия пазар за икономическото развитие на страната ни.

„В съвременния свят финансовата грамотност е от изключително значение, за да могат младите хора да бъдат успешни. Горди сме, че за поредна година подкрепяме тази наистина важна световна инициатива и можем да запознаем учениците с ролята на капиталовия пазар за развитието на икономиката и като инвестиционни възможности. Считаме, че дори базово ниво на финансова грамотност е предпоставка за много по-добро бъдеще за младите хора.“, каза Георги Български, член на Съвета на директорите на БФБ-София.

Стотици международни компании, финансови институции и над 40 фондови борси участват ежегодно в Global Money Week.

Сред тях са NASDAQ, UNICEF, Лондонска фондова борса, Световна банка, Bundesbank и др. Тази година повече от 7 милиона млади хора от над 130 страни ще се включват в близо 34 000 различни активности по време на инициативата.

Global Money Week се организира от международната фондация Child & Youth Finance International, като събитията в нея се провеждат с подкрепата на Европейския парламент, Европейската комисия и Световната младежка асамблея.

За БФБ

Българска Фондова Борса – София АД е лицензирана да извършва дейност като фондова борса на 09.10.1997 г. Предметът на дейност на дружеството включва организиране на търговия с ценни книжа и други финансови инструменти; организиране и поддържане на информационна система за търговия с ценни книжа.

Повече информация за БФБ-София на: www.bse-sofia.bg

Източник:
Милена Михайлова
Арденси Консултинг

LIDL с изненада за малките любители на смърфовете Героите от дългоочаквания филм „Смърфовете 3: Забравеното селце“ ще се преобразят в малки гумени фигурки Stikeez за колекциониране и игра

LIDL с изненада за малките любители на смърфовете
Дни преди премиерата на филма „Смърфовете 3: Забравеното селце“ Lidl стартира своята кампания Stikeez Смърфове.

Любимите на поколения сини герои с бели шапки се превръщат в малки играчки, които благодарение на гумената си вендуза се залепват здраво към всякакви гладки повърхности.

В периода от 27.03.2017 г. до 23.04.2017 г. за всеки 15 лв. от стойността на покупката в един касов бон в магазините Lidl в България клиентите получават едно Стики като подарък.

Татко Смърф, Смърфиета и Гаргамел, всички 24 кино звезди от популярния филм ще дойдат директно от червения килим и могат да станат част от колекциите на най-запалените фенове. По време на кампанията в продажба в търговската мрежа на Лидл България са торбичка за събиране на Stikeez и специален колекционерски албум с включена игра.

Изненадите за феновете се допълват от безплатното приложението за Android и iOS „Stikeez Смърфове“ за весели „смъфо-селфита“ и още повече забавление.

Стикита ще се получават на касите в магазините на Lidl в България при заплащане на покупката. Повече информация за кампанията е на разположение на www.lidl.bg/stikeez.

 

За Лидл България

Lidl е най-голямата верига магазини за хранителни стоки в Европа, част e от немската Schwarz-Gruppe и присъства в над 25 държави. В България Lidl стартира своята дейност през 2010 г. Днес компанията има 83 магазини в 43 града и над 2 000 служители, а марката Lidl е затвърдила водещата си позиция на пазара на хранителни стоки.

 

Източник:

Елица Георгиева

Ръководител „Корпоративни комуникации“
Лидл България

ВАС потвърди заповеди на КЗП за забрана на нелоялни практики при провеждане на промоции КЗП със съвети към потребителите и препоръки към търговците

Върховният административен съд потвърди заповеди на Комисията за защита на потребителите (КЗП) за забрана на нелоялни търговски практики, свързани с кампании за предоставяне на отстъпки.

С промоционална оферта „Вземи 10% повече” „Ти Би Ай Банк” ЕАД е създавала погрешно впечатление у клиентите на търговска верига за техника, че при сключване на договор за кредит по тази програма ще могат да закупят по-изгодно уред на изплащане. Потребителите са заблуждавани, че получават подарък 10% от цената на стоката, а всъщност заплащат този „подарък” под формата на по-високи разходи по обслужването на промоционалния кредит.

Оказва се, че при покупка на една и съща стока за еднакъв период на изплащане дължимата от потребителя месечна вноска ще бъде съответно около 37 лв. без да се възползва от промоцията и 42 лв. в случай, че вземе ваучер за отстъпка от 10%.

Друга забранена от КЗП и потвърдена от съда нелоялна практика е свързана с подвеждаща информация за размера на отстъпката и периода на провеждана от „Техномаркет България” промоция. Търговецът е обявил инициатива „Сливи за смет”,  по време на която клиентите му могат да закупят с намаление телевизор на стойност над 500 лв. при условие, че върнат стар електроуред.

На сайта на веригата е обявена отстъпка в размер на 20%, докато в разпространените рекламни брошури е посочено, че тя е 10%. На практика двадесетдневната кампания се е развила на три етапа, като по-голямата отстъпка е прилагана само през средния период в рамките на пет дни, а през останалите петнадесет дни са приспадани само 10% от цената на стоката. Това обаче по никакъв начин предварително не става ясно за потребителите, които могат да се объркат от противоречивата информация от различните източници, както и да пропуснат възможността да се възползват от по-голямата отстъпка в по-изгодния период на промоцията.

Третата пресечена нелоялна практика е на „Доверие Брико” АД за липса на наличности на промоционални продукти от рекламни брошури.

За едномесечна кампания търговската верига е разпространила 5000 брошури на територията на Варна за стоки с намаление от 30% до 70%, но доставените количества на някои от тях не са съответствали на обема на направената реклама. Например, към момента на проверката на КЗП е липсвал шезлонг на редовна цена от 139 лв., който след отстъпка от 70% е струвал 41,70 лв. Справка в системата за продажби на единствения обект на веригата в града показва, че от него са закупени едва 32 броя от началото на промоцията.

За прилагането на нелоялни търговски практики Законът за защита на потребителите предвижда санкция в размер до 30 000 лв. при първоначално нарушение и до 50 000 лв. при повторно.

Съвети към потребителите:
  • Внимателно пресмятайте крайната цена, която ще заплатите след приспадането на анонсираните при промоции отстъпки.
  • При противоречива информация за условията на промоция уточнете кои са валидните.
  • Когато липсва желаната от Вас промоционална стока, настоявайте търговецът да Ви осигури подобна на нея на същата цена.

Препоръки към търговците:
  • Всеки опит за заблуда на потребителя за по-изгодна покупка при провеждане на промоции представлява нелоялна търговска практика.
  • Условията на промоцията трябва да бъдат ясни и да не си противоречат в различните източници на информация за кампанията.
  • Количествата промоционални стоки трябва да съответстват на обема на направената реклама.

Източник:

Габриела Руменова

Връзки с обществеността

Комисия за защита на потребителите

КЗП: Спрени са SMS-ите за новите спортни канали, потребителите плащат само при заявено желание да ги гледат Абонатите на цифровата телевизия няма да заплащат за тези канали след 31.03.2017 г.

Преустановено е изпращането на SMS-и за трите спортни канала Мtel Sport 1, Mtel Sport 2 и EDGE sport, с които доставчикът изискваше от потребителите да върнат съобщение с текст STOP и своето ЕГН, за да ги деактивират и да не заплащат месечна такса за тях след изтичането на промоционалния период за въвеждането им.

Абонатите на цифровата телевизия няма да заплащат за тези канали след 31.03.2017г., ако изрично не заявят желанието си да ги получават. Услугата е предплатена и няма да бъде предоставена, в случай че клиентът не внесе месечната такса в аванс.

Доставчикът се ангажира и с това да възстанови месечните абонаменти на всички свои клиенти, които са решили да продължат да гледат каналите в периода април-юни срещу заплащане, но спортното съдържание не е било достатъчно атрактивно за тях.

Новите правила са потвърдени и на сайта на търговеца, както и в телевизионната реклама.

До промяната се стигна след намесата на КЗП във връзка с получени сигнали от граждани и информация, разпространена в социалните мрежи.

Обръщаме внимание на потребителите да следят информацията във фактурите си за предплатените услуги, за да се избегне предоставянето на незаявени такива и при съмнение да сигнализират в КЗП.

Източник:
Габриела Руменова –

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

LIDL с онлайн-каталог ЗА ПРОЛЕТНО ВДЪХНОВЕНИЕ Предложения за освежаване на гардероба и дома, сладки изкушения и идеи за Великденските празници и специални изненади-награди очакват потребителите на www.lidl.bg

LIDL-онлайн-каталог-Пролетта вдъхновява

Лидл България събра някои от пролетните си предложения в специален онлайн-каталог, който е на разположение на клиентите от тази седмица до средата на април на http://lidl.bg/prolet.

„Пролетта вдъхновява“ съдържа идеи за разнообразяване на интериора и освежаване на градината, и за Великденската трапеза.

Клиентите ще намерят богато разнообразие от спортни принадлежности за малки и големи, асортимент от текстил и декорация за дома и свежи предложения за гардероба.

За доброто планиране на свободното време в каталога са включени карти за туристически маршрути, както и програма с прожекциите на София Филм Фест, чийто генерален спонсор е Лидл България. Гост-блогъри дават полезни съвети как да пресъздадем пролетно настроение в снимки, да готвим вкусно с био-продукти от асортимента на Lidl и да почистим бързо дома, за да имаме повече време за семейството и приятелите.

С онлайн-каталога потребителите имат шанс да спечелят награди: кошници със сладки изкушения Favorina, билети за София Филм Фест, както и пособия за дома и градината.
Всеки регистрирал се участва и за голямата награда – полупрофесионален фотоапарат Canon EOS 700D.

За Лидл България

Lidl е най-голямата верига магазини за хранителни стоки в Европа, част e от немската Schwarz-Gruppe и присъства в над 25 държави. В България Lidl стартира своята дейност през 2010 г. Днес компанията има 83 магазини в 43 града и над 2 000 служители, а марката Lidl е затвърдила водещата си позиция на пазара на хранителни стоки.

 

Източник:
Елица Георгиева

Ръководител „Корпоративни комуникации“

Лидл България

Защита на европейските потребители – онлайн тържищата обединяват усилията за премахване на опасните продукти от пазара на ЕС Европейската комисия представи последния си доклад за системата за бърз обмен на информация за опасни продукти

Европейската комисия представи последния си доклад за системата за бърз обмен на информация за опасни продукти.

През 2016 г. националните органи използваха по-активно системата и отстраниха повече опасни продукти от магазините. Въпреки това все повече от опасните продукти, за които е подаден сигнал в системата за бърз обмен на информация, се продават на онлайн платформи. Ето защо Комисията ускори сътрудничеството си с Amazon, Ebay Alibaba, за да бъдат отстранени по-активно потенциално опасните или неотговарящите на изискванията продукти от техните уебсайтове, които продават на потребителите в ЕС.

Вера Йоурова, комисар по въпросите на правосъдието, потребителите и равнопоставеността между половете, заяви: „Потребителите трябва да бъдат защитени от опасни продукти. Тази защита трябва да се прилага както в интернет, така и извън него. Ето защо съм доволна, че успяхме да се договорим с Amazon, Ebay и Alibaba да обединим усилията си и да премахнем от техните уебсайтове продуктите, за които е подаден сигнал чрез системата за бърз обмен на информация, и призовавам останалите да последват този пример. Удовлетворена съм също, че постигнахме известен напредък във връзка с Китай — броят на внасяните опасни стоки намалява тази година. Това показва, че сътрудничеството ни с Китай и настоятелното очакване от наша страна на високи стандарти започват да дават резултат.“

През 2016 г. детските играчки представляваха категорията продукти с най-често подавани сигнали (26 %), следвани от моторните превозни средства (18 %) и облеклата, текстилните изделия и модните артикули (13 %). Що се отнася до рисковете, през 2016 г. най-често бе подаван сигнал за риска от нараняване (25 %), следван от химическия риск (23 %).

По-голямата част от опасните продукти, за които бе подаден сигнал в системата, бяха внасяни от държави извън ЕС. Китай се посочва като страната на произход на 53 % (1 069) от продукти, за които бе подаден сигнал в системата. Броят на подадените сигнали за продукти с произход от Китай намаля с 9 процентни пункта — от 62 % през 2015 г. на 53 % през 2016 г. Опасните продукти с произход от Европейския съюз съставляваха 468 от уведомленията (23 %). През 2016 г. бяха подадени 102 уведомления (5 %), посочващи Съединените щати като държава на произход, а 53 уведомления (2,6 %) касаеха Турция.

Повече информация ще намерите в Интернет на адрес: http://europa.eu/rapid/press-release_IP-17-602_bg.htm

Източник:
ЕК

Международният ден на потребителя е повод да преосмислим отношението си към потребителските права Димитър Маргаритов, председател на КЗП в предаването „еМисия България” по BiT

Димитър Маргаритов в предаването „еМисия България” по BiT
„Международният ден на потребителя би трябвало да ни даде повод да се замислим дали се възползваме достатъчно добре от правата, които имаме по закон и дали сме достатъчно активни, когато към нас са адресирани различни нелоялни търговски практики”, коментира Димитър Маргаритов в предаването „еМисия България” по BiT.

„Нашата статистика показва, че в последните две-три години трайно се наблюдава тенденция българският потребител да става все по-активен. През миналата година получихме над 21 500 жалби от потребители, като за период от 5-6 години те са нараснали близо два пъти. Това означава, че хората са по-активни, по-добре информирани, защото човек обикновено се обръща за защита към дадена институция, когато знае, че има право на това и когато в повечето случаи се е опитал да си помогне сам, но не е успял”, коментира председателят на КЗП.

Маргаритов съобщи, че 1/3 от жалбите и сигналите са свързани с проблеми в сферата на телекомуникациите.

Друга значителна част от оплакванията са във връзка с търговията на дребно с електроуреди и битови уреди. „Около 60% от случаите през миналата година са получили благоприятно за потребителите развитие, т.е. не само сме открили нарушения и сме санкционирали търговеца, но сме успели да направим така, че потребителят да усети положителната намеса на органа”, каза още той.

Жалби до КЗП могат да бъдат подавани и онлайн, като в този случай във всеки един момент потребителят може да следи нейното движение.

Броят на проверките също нараства, част от тях комисията извършва съвместно с други контролни органи.

„Сами по себе си, въпреки желанието и полаганите усилия, няма как да бъдем изцяло полезни на потребителите, без доброто взаимодействие, което имаме с други институции като Агенция „Митници”, Българската агенция по безопасност на храните, КРС, КЕВР. Също и с неправителствения сектор. През последните години се наблюдава силна активност на неправителствени организации в областта на потребителската защита. Това е изцяло от полза за хората и на институциите, защото се наблюдава симбиоза между будната гражданска съвест и възможността да реагираш професионално на поставени въпроси. Добрата координация с тези неправителствени организации позволява адресирани от потребители към тях проблеми ние да получим много по-къс път към съответния проблем и да опитаме да го разрешим”, поясни Маргаритов.

Комисията има действащи споразумения с неправителствени организации.

Вчера бе подписан анекс към сключения в края на миналата година Меморандум за сътрудничество и съвместна дейност между КЗП и Федерацията на потребителите в България. Двете страни ще предприемат действия с цел изследване на определени групи продукти (съдържание на етикети, анализ на верността на информацията върху етикетите, сравняване на съдържанието на етикетите) на едни и същи стоки от един и същ производител, предлагани в България и в други държави от ЕС. Поводът е информацията, че предлагани от едни и същи производители хранителни стоки под една и съща марка и наименование са с различен състав на вложените при производството продукти.

В края на разговора в студиото Маргаритов съобщи, че се подготвя регламент, който на европейско ниво да въведе нова законодателна рамка по отношение на въпроса с геоблокирането при електронната търговия на територията на ЕС.

Въвеждането му има за цел да задължи онлайн търговците да прилагат еднакви условия спрямо всички граждани в Общността.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов: 299 нелоялни търговски практики е забранила КЗП през 2016 година Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП) в интервю за предаването „Добър ден, България“ по Радио „Фокус“.

Димитър Маргаритов

Водещ: Г-н Маргаритов, колко сериозен е проблемът с нелоялните търговски практики и каква част от целия пазар е обхваната от подобни практики, завладян, това е точната дума?

Димитър Маргаритов: Преди да отговоря конкретно на въпроса, ми позволете да отбележа факта, че днес е Международният ден на потребителите, да пожелая на всички сънародници, защото всички ние сме потребители, да пазаруват спокойно в условията на един коректен пазар и да си пожелая на мен и на нашата институция да продължим със сериозни усилия да защитаваме хората и да правим така, че и търговците да бъдат по-коректни към тях. И сега конкретно на отговора на вашия въпрос. Нелоялните търговски практики са най-сериозните нарушения в сферата на потребителската защита, защото те могат да засегнат неограничен кръг потенциални клиенти и оттам да ги ударят сериозно по джоба. Така, че неслучайно нашата комисия поставя много силен акцент върху работата по откриването и забраната на такъв вид нелоялни търговски практики. Само да спомена някои числа. През миналата година ние сме се произнесли и сме забранили 299 такива нелоялни търговски практики. За сравнение ще кажа, че през 2012 г. комисията е забранила 100, тоест три пъти повече са сега забранените нелоялни търговски практики. При все че никой не може да ме убеди, че тогава търговците са мамели по-малко.

Водещ: В кои сектори и услуги има най-често нелоялни търговски практики?

Димитър Маргаритов: Според получените при нас жалби и сигнали най-чувствителни засегнатите от такива практики са секторите, в които потребителите ежедневно взаимодействат с търговци. Телекомуникациите, където е и най-големият процент от жалби, които получаваме изобщо в комисията. На следващо място можем да посочим големите вериги за търговия с храни, със стоки за бита и много по-малко, ако трябва да отидем вече в другия край на статистиката, са жалбите и съответно откритите нелоялни търговски практики във финансовите услуги и в туризма, колкото и странно да изглежда на пръв поглед. Но давам си сметка, разбира се, че тези сектори също са чувствителни и всеки конкретен случай е достатъчно важен, за да предизвика общественото и институционално внимание.

Водещ: Ако я вярна цифрата, че 63% от целия пазар е обхванат от нелоялни практики, тогава как отговаряте на въпроса достатъчен ли е контролът?

Димитър Маргаритов: Аз мисля, че това число е изведено от контекста, и ще ви обясня защо смятам така. Първо, категорично не е възможно да се установи какъв е точно процентът на засегнатия пазар, тъй като това означава, че трябва да извършите проверка в абсолютни всички обекти и онлайн магазини. Но числото 63% се появява в нашия отчетен доклад за миналата година и то означава следното: това е процентът от случаи, при които ние сме се произнесли, че такива практики са налице от общия брой случаи, които сме разгледали на базата на сигнали, получени от потребителите и на наши кампании. Тоест при регистрирани около 500 случая в 300 от тях сме установили и забранили нелоялни практики.

Водещ: Факт е, че през последните години културата на българския потребител значително се е повишила. В немалко случаи той търси правата си, но знае ли въпреки всичко достатъчно и как на практика може да се защити от тези практики?

Димитър Маргаритов: Нашата институция полага усилия в тази посока за разгръщане на информационни кампании, а не само да присъстваме, санкционираме, което е основен принцип, разбира се. Но си даваме сметка колко е важно хората да знаят как да постъпят в дадена ситуация, защото тогава и търговците ще реагират, а пък и тази активност ни дава възможност ние да организираме съответна проверка след получен сигнал. Тоест хората според мен са наистина все по-информирани. Трябва обаче да се полагат още усилия в тази посока, защото традиционно според мен българинът е малко по-консервативен в това да реагира на различен тип несправедливост, която е адресирана към самия него. Хубавото е, че броят на сигналите и жалбите, които ние получаваме на годишна база, вече трета поредна година нараства и за миналата година в нашата комисия са дошли 21 хиляди и 500 потребители, които или са сигнализирали, или са се оплакали от различен проблем, включително нелоялна търговска практика, която е била насочена към тях. Само една цифра, понеже е хубаво наистина да отдаваме значение на фактите. От тези подадени жалби през миналата година при нас, за които ние сме били компетентни да реагираме, около 60 % са разрешени в полза на потребителите. Само за сведение, ако се върнем на 2012 г., понеже я посочихме преди малко, тогава процентът е бил някъде около 20-25.

Водещ: Много популярност в последно време придобиха т.нар. бързи заеми. Какви са конкретните рискове, които крият тези заеми, колко такива сделки се правят на ден? Има ли ефективност на проверките?

Димитър Маргаритов: Големият проблем при тези кредити, така популярни наистина в последно време при нас, е, че към тях обикновено се прибягва, когато хората имат много спешна нужда от пари и всъщност при това е рисково те да подценят условията, при които тези кредити се взимат. А истината е, че навсякъде по света такива заеми струват скъпо, тъй като са високорискови за тези, които ги предоставят. Ето защо това, което трябва да бъде направено, освен засиления контрол, който аз считам, че упражняваме, тъй като ние преглеждаме константно всички общи условия на такива дружества и при разкриване на неравноправни клаузи, които са в ущърб на потребителите, ги забраняваме, като в случай, че това не бъде направено, водим и дела. Особено важно е да знаят потребителите, че има една кратка информационна система, така наречения стандартен европейски формуляр, който е задължително да бъде представен на потребителя, преди да подпише каквото и да било, свързано с бърз кредит. В този стандартен европейски формуляр трябва да се съдържа цялата пълна, точна и вярна информация относно това какво ще получите и най-вече какво ще трябва да върнете. Образец на този формуляр може да бъде изтеглен от нашия сайт в интернет, така че потребителите да бъдат защитени. И още нещо. Много е важно е да се търси консултация. Разбира се, и ние бихме могли да даваме такива консултации на потребители, но новите нормативни актове в областта на кредитирането предвиждат специална фигура на такива лица, които трябва да бъдат наети от финансовите институции и тези лица получават регистрация в БНБ. Така че те би трябвало да са както компетентни, така и проверени за това да могат да дават консултации на потребителите и от тази гледна точка да бъде по-спокоен и информиран техният избор.

Водещ: Въпреки информационните кампании, въпреки че правата на потребителите са ежедневно в полезрението на медиите, защо продължават стотици граждани да стават жертва на т.нар. взаимоспомагателни каси, може ли това да бъде избегнато?

Димитър Маргаритов: Знаете ли, това е един въпрос, който не е съвсем пряко адресиран към нашата комисия, тъй като не става въпрос за отношение между търговец и потребител, а става въпрос за упражняване на правото на сдружаване и когато това право на сдружаване бъде използвано превратно от някой, който е решил да привлече свои съмишленици към дадена кауза, тогава възниква проблемът. А проблемът конкретно с тези каси е в някаква степен и нормативен. Има една голяма празнота в нормативната уредба по отношение на това как би трябвало да бъдат контролирани подобни, ако мога да ги нарека, финансови институции. Тоест в най-близко бъдеще при наличие на работещ парламент би трябвало от финансовите институции в държавата да бъдат направени предложения за промени в нормативната уредба, за нейното уплътняване. Така, че всъщност, ако такива каси функционират, то да е ясно кой ги контролира.

Водещ: Вашата комисия също неведнъж е апелирала, когато купуваме дадена стока, да четем внимателно това, което пише на етикета. Но факт е, че често пъти има несъответствие между изписаното и съдържанието на самата стока. Как може реално да се провери доколко етикетът съответства на съдържанието?

Димитър Маргаритов: Това може да бъде извършено по няколко начина. Единият, разбира се, е емпиричен, чрез оглед на самите стоки, но невинаги той дава необходимите ефекти. Затова има и откъм различните институции в зависимост от сектора лаборатории, които са акредитирани от Българската служба за акредитация, и всъщност могат да бъдат извършени различни изпитвания. Говорим не само за храни, говорим за други стоки, чийто химичен състав може да бъде установен и на тази база, в резултат от анализите да се направи вече обоснованият извод дали има такива разминавания или не. Нашата комисия редовно участва в такъв тип кампании и с Агенцията за безопасност на храните, и с Министерството на здравеопазването, а и по международни инициативи, които имат за цел именно това. Тук, разбира се, няма да скрия, че има известен проблем с финансирането, тъй като тези анализи обикновено струват скъпо, но именно пък наличието на такива международни проекти позволява цели групи стоки да бъдат подложени на изпитване, за да се установи дали информацията на етикета съответства на реалните характеристики. Например, сега в момента нашата комисия работи по такъв проект за автомобилните гуми.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Oтлични резултати за продуктовата линия „Pодна стряха“ Най-новата селекция на Лидл България допринася за ръст в продажбите на българските производители – само за един месец някои от тях надвишават годишния си оборот за 2016 с компанията

Oтлични резултати-продуктовата линия-Pодна стряха

Месец след своя старт продуктовата линия „Родна стряха“ на Лидл България постига отлични резултати, като допринася за сериозен ръст в продажбите на български производители. 61 % е ръстът, който отбелязват млечните продукти, след като стават част от продуктовата селекция. При месните продукти увеличението в продажбите достига 37 %.

Това са само част от примерите за успешното и ползотворно сътрудничество между Лидл България и българските производители, както и реално доказателство за приноса на компанията за тяхното устойчиво бизнес развитие.

„Само за месец февруари надвишихме годишния си оборот за 2016 година с Лидл България“, коментира Ивона Панайотова, собственик на фирма „Венеца“, с. Добревци, производител на халви и локуми. „В рамките на 1 месец произведохме за „Родна стряха“ 62 000 артикули, което е много сериозен обем за нас и голямо натоварване на производствените ни капацитети“, споделя Мира Андонова, собственик на „Еко Мес“, с. Величково, производител на месни продукти. „Благодарение на партньорството ни с Лидл България само през 2016 г. отбелязваме ръст в доставеното количество с над 23 % спрямо предходната година. А в рамките на петгодишното ни успешно партньорство увеличението е цели 23 пъти.“, обобщава резултатите от участието си в „Родна стряха“ Христо Кунев, собственик на „Мероне“, Алфатар, производител на млечни продукти.

„С над 40 % от българските производители, с които сме започнали работа при стъпването си на българския пазар през 2010 година, продължаваме да си партнираме и до днес. В самото начало някои от тях са произвеждали за нас само един продукт, докато сега те произвеждат до 10 продукта. Споделяме с тях своето ноу-хау, заедно разработваме нови продукти и допринасяме за повишаване обема и качеството на тяхната продукция. В допълнение към всичко това, им осигуряваме и сериозни шансове за експорт – над 20 фирми вече изнасят в редица европейски държави благодарение на партньорството си с нас“, коментира Милена Драгийска, Главен изпълнителен директор на Лидл България.

Като част от дългосрочната политика за насърчаване развитието на българското производство, Лидл България ще продължи да развива селекцията „Родна стряха“, като увеличи асортимента и включи нови продуктови групи.

За Лидл България

Lidl е най-голямата верига магазини за хранителни стоки в Европа, част e от немската Schwarz-Gruppe и присъства в над 25 държави. В България Lidl стартира своята дейност през 2010 г. Днес компанията има 83 магазини в 43 града и над 2 000 служители, а марката Lidl е затвърдила водещата си позиция на пазара на хранителни стоки.

Източник:
Елица Георгиева

Ръководител „Корпоративни комуникации“
Лидл България

Димитър Маргаритов, председател на КЗП: „Правата на потребителите трябва да бъдат гарантирани и на дигиталния пазар” Сред безспорните предимства на онлайн пазаруването са безусловното право на отказ от покупката в 14-дневен срок и възможността бързо и лесно да се съпоставят няколко различни оферти

Димитър Маргаритов

Дигиталният пазар би бил в полза на потребителите най-вече когато е сигурен и спокоен. Мисля, че в последните години нашето общество узрява все повече за това, че търгуването в Интернет не е толкова опасно. Това доверие на българските потребители в предимствата на дигиталния пазар се забелязва и през публикуваната наскоро статистика на „Евростат”, която показва, че вече над 1,3 млн. потребители у нас търгуват в интернет и реализират оборот от над 400 млн. лв. на година.” Това заяви Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП) в „Денят започва” по Българската национална телевизия (БНТ) часове преди началото на кръгла маса на тема: „Информационните технологии – в полза на потребителите”.

Маргаритов припомни, че сред безспорните предимства на онлайн пазаруването са безусловното право на отказ от покупката в 14-дневен срок и възможността бързо и лесно да се съпоставят няколко различни оферти на сходни продукти, за да може потребителят да направи своя информиран избор и да сключи най-изгодната сделка.

Комисията е изключително активна особено в последните две години в залавянето и забраната на нелоялни търговски практики, включително в онлайн пространството. През миналата година в около 70% от разгледаните по планирани кампании или по сигнали на граждани случаи по повод съмнения за нелоялни практики се е потвърдило, че такива са налице. „Това не би трябвало да стряска потребителите и те да мислят, че на всеки ъгъл ги дебне някаква опасност. Става дума за по-засилен контрол в последните години по отношение именно на нелоялните търговски практики. Ако в миналото акцентът в дейността на комисията е бил по-скоро върху административните нарушения, то сега ние считаме, че е по-важно да забраняваме всички онези действия на търговците, които са адресирани до неограничен кръг потребители, тъй като там потенциалните заплахи са по-големи. Когато бъде забранена една такава практика, спрямо всички вече търговецът не може да я прилага”, коментира председателят.

Маргаритов посочи, че в усилията правата на потребителите да бъдат защитени КЗП си партнира и с други контролни органи и институции, които имат компетенции в различни сектори на икономиката.

„Доста добре работим по отношение на безопасността на стоките с Агенция „Митници”. Имаме изграден синхрон и с Българската държавна агенция по безопасност на храните, с която извършваме проверки в търговската мрежа и в туристически обекти. С Комисията за регулиране на съобщенията взаимодействаме по отношение на телекомуникационните оператори. Когато става въпрос за търговци, предоставящи услуги по топлофикация, електроснабдяване, работим заедно с Държавната агенция за енергийно и водно регулиране. Координацията между институциите трябва да постигне още по-високи равнища, за да могат в този процес да бъдат решавани с години трупани проблеми”, подчерта той.

„Активността и това да сме склонни да отстояваме позицията си на пълноправни граждани и европейци е най-важното. Радвам се, че в последните две години статистиката показва, че българският гражданин става все по-склонен да реагира, когато някой се опита да наруши неговите права и да сезира институциите, което може да означава и повишено доверие в тях. Надявам се тази тенденция да се задълбочава, защото тя води до друга положителна тенденция – намаляването на нарушенията, тъй като търговците се респектират”, коментира Маргаритов.

„Основните права на потребителите са правото на информация за стоките и условията на сделките, на безопасни стоки, на рекламация за дефектни стоки, право на отказ в 14-дневен срок при онлайн търговията. Тези няколко и техните производни права създават гръбнака на потребителската защита. Гражданите трябва да знаят, че ги притежават и да ги отстояват. А ние – институциите, сме призвани да им помагаме”, завърши Маргаритов.

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ НАБЛЮДЕНИЕТО НА РАБОТНАТА СИЛА ОБЛАСТ ВАРНА ПРЕЗ ЧЕТВЪРТОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2016 ГОДИНА

През четвъртото тримесечие на 2016 г. общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години в област Варна е 201.6 хил., от които 110.5 хил. са мъже, а 91.1 хил. са жени.

В сравнение с третото тримесечие на 2016 г. общият брой на заетите лица намалява със 7.4%, а спрямо четвъртото тримесечие на 2015 г. – с 8.0%.

Коефициентът на заетост в областта през четвъртото тримесечие на 2016 г. е 50.3% (при 49.2% за страната), съответно 57.1% за мъжете и 43.9% за жените. По брой на заетите лица област Варна е на трето място след област София (столица) и област Пловдив, а по коефициент на заетост – на четвърто място след областите София (столица), Благоевград и Смолян.

През четвъртото тримесечие на 2016 г. заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 198.5 хил., като 109.0 хил. от тях са мъже, а 89.5 хил. са жени. 

Общият брой на заетите лица намалява, както в сравнение с третото тримесечие на 2016 г., така и в сравнение с четвъртото тримесечие на 2015 г., съответно със 7.2% и 7.7%.

Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 навършени години е 63.0%, съответно 68.8% за мъжете и 57.1% за жените. В сравнение с третото тримесечие на 2016 г. този коефициент намалява с 4.8 процентни пункта.

Методологични бележки

Наблюдението на работната сила е извадково и се провежда непрекъснато, като осигурява тримесечни и годишни данни за икономическата активност на населението на възраст 15 и повече навършени години. То обхваща обикновените домакинства в страната.

Наблюдаван период – характеристиките на всяко анкетирано лице се отнасят за състоянието му през определена календарна седмица.

Заети са лицата на 15 и повече навършени години, които през наблюдавания период:

  • извършват работа дори за един час, за което получават работна заплата или друг доход;

  • не работят, но имат работа, от която временно отсъстват поради болест, годишен отпуск, отпуск при раждане на дете, родителски отпуск, стачка или друг трудов спор и други.

Коефициент на заетост – относителният дял на заетите лица от населението в същата възрастова група.

При оценката на резултатите за четвъртото тримесечие на 2016 г. са използвани предварителни данни за населението на страната към 30.09.2016 г., като е изключено населението, живеещо в колективни домакинства.

Както при всяко извадково наблюдение, данните от Наблюдението на работната сила са обременени с грешки, дължащи се на извадката (стохастични грешки).

По-подробни данни от Наблюдението на работната сила могат да се намерят на сайта на НСИ – www.nsi.bg, раздел „Пазар на труда”.

Източник:

Виолета Новакова
Главен експерт
Отдел: Обща администрация
Териториално статистическо бюро-Североизток

 

За 8-ми март дамите искат магнетични очи и перфектно лице За празника най-купувани са спирала за очи за 20 лева и лифтинг ампули за 10 лева

За своя празник 8-ми март дамите искат магнетични очи и перфектна кожа на лицето.
Това показват данните от класацията „dm: Какво искат жените?“.

На първо място е спирала за очи на цена 15-20 лева. Тя е следвана от друга спирала, но на цена 8-10 лева. Топ 3 се допълва от ампули с лифтинг ефект, които струват 6-10 лева.

Класацията „dm: Какво искат жените?“ класира десетте най-продавани продукта за женска красота от категориите: „Декоративна козметика“, „Грижа за лице“, „Грижа за тяло“, „Аромати“ и „Подаръчни комплекти“ по показателя оборот.

Тя е изготвена на база на продажбите в периода 14 февруари-14 март 2016 г. на dm, която е най-голямата верига за търговия с дрогерийни стоки в България с 67 магазина в 25 града. Като „дрогерийни“ се определят продукти за лична хигиена, козметика, за бебето, за домашните любимци, за почистване на дома, за здравословен начин на живот като био храни, натурална козметика, хранителни добавки и други.

Целта на класацията е да помогне както на дамите при избора на продукти за разкрасяване за празника, така и на господата, които купуват подаръци за своите половинки.

Поглед като на Клеопатра

Всяка дама иска да има погледа на Клеопатра, а и господата също нямат против половинките им да са с магнетични очи. Затова и четири от петте най-продавани продукти са спирали за очи.

Победителят е на цена 15-20 лева. Това e спирала с двойно действие, която придава изключителен обем на миглите. На второ място е спирала на цена 8-11 лева с арганово масло, което е определяно като „течно злато“ в козметиката. Класираните на 4-то и 5-то място спирали за очи са на цени съответно 8-11 и 9-12 лева.

Перфектна кожа на лицето

Изкушаващият поглед върви и с нежна кожа на лицето. Очевидно това е приоритет за българките, тъй като останалите 6 продукта в топ 10 на класацията са от категория „Грижа за лицето“.

С най-предно класиране, на 3-о място, са ампули с лифтинг ефект за гладка и опъната кожа на цена 6-10 лева. Българките държат и на чистотата на лицето си, което се доказва от шестата позиция на мицеларна вода за почистване на цена 7-10 лева. В топ 10 присъства още един подобен продукт, който е на цена 6-9 лева. Нарастващата популярност на мицеларните води се дължи на това, че те са подходящи за всякакъв вид кожа и не съдържат алкохол и други агресивни компоненти. А вълшебният ефект се постига благодарение на съдържащите се в тях частици, които абсорбират замърсителите.

Грижата за кожата на лицето предполага и подхранването ѝ с качествени кремове, които придават еластичност и забавят стареенето. На седмо място в класацията „dm: Какво искат жените?“ е дневен крем на цена 11-14 лева с Anti-Aging ефект. Той е следван от овлажняващ дневен крем на цена 12-15 лева. На девето място е крем с екстракт от охлюви, който възстановява клетките в кожата, овлажнява я в дълбочина и я предпазва от образуване на бръчки.

Във връзка с първото издание на класацията „dm: Какво искат жените“ Цонка Иванова-Терзиева, управител „Маркетинг и Снабдяване“ на dm България заяви: „Като водеща верига на пазара на дрогерийни стоки в България, ние познаваме много добре търсенията и предпочитанията на хората при покупката на козметика.

По случай дамския празник, 8-и март, подготвихме класацията ни „dm: Какво искат жените?“, с която искаме да помогнем както на дамите да изберат продукти, с които да са неотразими на празника, така и на господата при избора на подаръци.“

За dm drogeriemarkt и dm България

dm drogeriemarkt принадлежи към най-големите вериги дрогерии в Централна и Източна Европа.

Първият магазин е отворен през 1973 г. в Карлсруе, Германия, а първият филиал в Австрия – през 1976 г. в град Линц. Централата на групата се намира в Залцбург, Австрия. Днес dm е представен в 12 страни в Европа.

dm България се присъединява към групата на 29 януари 2009 г. с първия си магазин за дрогерийни стоки в град Видин. Към днешна дата филиалната мрежа се състои от 67 магазина в 25 града в страната, а служителите на компанията са близо 500. Асортиментът на dm обхваща над 14 000 дрогерийни стоки като изключително голям брой козметични продукти, парфюмерия, стоки за дома, храна за домашни любимци, бебешки продукти и много други. Многообразният асортимент е допълнен и от 23 собствени марки на dm, като най-популярни между тях са: Balea, babylove, alverde, DONTODENT, Denkmit, Profissimo и dmBio. В магазините за дрогерийни стоки на dm България не се предлагат лекарствени продукти и медицински изделия.

Целта на dm е да изгражда компания, отговаряща на потребностите на клиента, да е надежден и коректен партньор, да предлага на служителите си възможности за развитие.

Затова dm поставя човека в центъра на своята дейност – като клиент, служител или партньор. „Тук съм човек, тук пазарувам“.

Източник:

Добромир Стоянов

Grozdanov Communications Consulting

ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ОТКРИ трети ОБНОВЕН МАГАЗИН ВЪВ ВАРНА В рамките на по-малко от два месеца бяха обновени три от магазините на търговската верига в морската столица

Лидл България откри третия си обновен магазин във Варна.

Магазинът на бул. „Вл. Варненчик“ №257 вече е в унисон с новата концепция на търговската верига – с нов и по-модерен дизайн, по-прегледна подредба на стоките, повече простор и уют, както и подобрена енергийна ефективност.

По повод обновяването първите 20 клиенти получиха специален сет с продукти от асортимента на Lidl. Това е третият варненски магазин на компанията, който бе обновен с елементи на новата концепция.

Обновяването отразява стремежа на Лидл България да предлага на своите клиенти и служители повече удобство, както и максимално да щади околната среда. До края на годината предстои обновяването на още общо 8 магазина – в София и Стара Загора, с което общият брой на реновираните обекти през тази година ще достигне 13. Обновяването на филиали на Лидл България стартира още през януари с реновирането на два магазина във Варна (на бул. „Република“ 62 и бул. „Св. Елена“ №14) и през този месец – в Пловдив и Пазарджик.

За новата концепция на Lidl 

В България вече има два магазина на Lidl, построени изцяло по новата концепция на марката. Първият магазин от ново поколение отвори врати през септември миналата година в столичния квартал Младост. Това е първата и единствена по рода си интелигента сграда в ритейл сектора в България, проектирана и изпълнена с фокус върху опазването на околната среда. Тя получава BREEAM сертификат за постигането на най-високото възможно ниво – „Изключително“, като подобно ниво на сертифициране имат под 1 % от сградите на ритейл сектора в световен мащаб.

Вторият магазин на Lidl, построен изцяло по новата концепция, бе открит отново в края на 2016 в Благоевград. Занапред всички магазини, които са самостоятелни обекти, ще бъдат строени по новата концепция, като през тази година Лидл България планира да отвори поне още 5 обекта от ново поколение.

Новата концепция на марката включва промяна в дизайна, функционалността и енергийната ефективност на сградата, а на фокус са поставени клиентите, служителите и околната среда. Иновациите имат за цел да гарантират повече удобства на клиентите, подобрена работна среда за служителите и опазване на околната среда.

 

 

За Лидл България

Lidl е най-голямата верига магазини за хранителни стоки в Европа, част e от немската Schwarz-Gruppe и присъства в над 25 държави. В България Lidl стартира своята дейност през 2010 г. Днес компанията има 83 магазини в 43 града и над 2 000 служители, а марката Lidl е затвърдила водещата си позиция на пазара на хранителни стоки.

Източник:
Елица Георгиева

Ръководител „Корпоративни комуникации“
Лидл България

Страница 3 от 1112345...10...Последна »