Category Archives: Държава

Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП): „Новото в потребителската защита е превръщането на намираните в полза за гражданите решения в жалони” Санкциите за нарушителите също са важни, тъй като действат дисциплиниращо на търговците, но не по-малко значение има и активното поведение на самите потребители

Димитър Маргаритов

„Основното в сферата на потребителската защита вече е посредством диалог и механизми за намиране на решения в полза за гражданите да се търсят и бъдещите жалони, с които ние ще продължим да развиваме тази тематика. Това засега работи”, посочи в предаването „Нощен Хоризонт” на БНР Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП).

Той добави, че санкциите за нарушителите също са важни, тъй като действат дисциплиниращо на търговците, но не по-малко значение има и активното поведение на самите потребители.

„Ако ние продължим да възпитаваме по линия на превенцията това поведение у българския потребител, много бързо и самите търговци ще разберат, че има граници на това как можеш да се опитваш да спекулираш с доверието на хората и с икономическите им възможности. Тук е и от наша страна иновационният подход. Даваме си сметка, че ако методично, системно и правилно обясним на тези, които предлагат на потребителите стоки и услуги, особено на по-малките, какви са правилата и колко е важно и за бизнеса им да ги спазват, убеден съм, че ще го възприемат като подход. Дори да има манталитетна особеност, която да ни тласка все към това да направим някоя дребна хитринка, с малко работа в тази посока, тя може да бъде преодоляна и да тръгнем по пътя на разумното надграждане и на търсенето на позитивното общуване на този терен”, коментира Маргаритов.

Председателят подчерта, че нелоялните търговски практики застрашават потребителския интерес в много голяма степен: „Те не са въпрос на административно нарушение, което ще заблуди конкретния човек. Основават се отправян към най-широк кръг потребители анонс със заблуждаваща или спестена информация.

Попадали сме на случаи, в които по-малки търговци, включително в райони в страната с население с по-ниска покупателна способност, опитват да не посочват коректно грамажите на предварително пакетираните продукти или на касата да маркират по-висока от оповестената на щанда цена.”

Маргаритов посочи, че комисията активно и перманентно следи качеството на туристическия продукт. В хода на активния зимен сезон акцентът е и върху ски пистите. „Тяхното привеждане в съответствие с изискванията на новата наредба, която е много полезна, защото въвежда единен стандарт за информацията, която трябва да бъде предоставена на туристите на всяка ски писта. По такъв начин се преодолява доскоро съществуващият проблем на различните писти да се поставят различни обозначения, което понякога затрудняваше туристите”, обясни той.

По-голямата част от вредните продукти произхождат от страни извън Европейския съюз.

„Държим лидерска позиция в топ 5 от европейските страни по залавянето и забраната на опасни стоки. Това, че сме външна граница на ЕС означава, че сме малко по-рискова територия и трябва да бъдем бдителни. Има различни стандарти, в ЕС те са по-високи. Всяка стока, която стъпва на наша територия, трябва да отговаря на европейските стандарти. Установените опасни стоки се унищожават. Основно те са свързани с отглеждането и възпитанието на децата, което също поставя въпроса за голямата отговорност”, акцентира Маргаритов.

„В дисонанс с основната ни статистика, според която нарушенията намаляват, през миналата година констатирахме ръст на тези в онлайн търговията”, съобщи председателят на КЗП. Той препоръча на потребителите да следят да има достатъчно информация за търговеца и да проверяват възможността да се свържат с него, за да са сигурни, че е реален.

Напомни, че никой не може да задължи потребителя да плаща авансово при този тип сделки.

„Онлайн търговия добива все по-широки измерения. В последните години все повече се развиват такива способи на взаимодействие между хората, не непременно между потребители и търговци, които налагат на пазара т.нар. споделена икономика. Хората общуват в Интернет, започват да предлагат едни на други най-различни стоки и услуги и осъществяват различен тип комуникация във връзка с предлагането и търсенето. Това е, според мен, посоката, в която през следващите години ще се развиват търговията и пазарът. Тук ще бъдат и най-големите предизвикателства пред потребителската защита, включително като нормативна регулация, каквато към момента липсва. Дошло е времето, в което да се замислим, че трябва да се изработят правила. Те могат да бъдат заимствани от тези при конвенционалната и интернет търговия и да се приложат в сферата на споделената икономика. Нашата комисия е в състояние да го направи и се надявам, че с конституирането на новия Парламент ще имаме възможност да предложим нещо работещо, което да бъде възприето”, каза още Маргаритов.

Действащите правила в сферата на потребителската защита на територията на ЕС са единни.

За решаване на трансграничен проблем работят Европейски потребителски центрове. Такъв офис има и у нас, той функционира към КЗП. Маргаритов акцентира върху това, че при пазаруване от търговци извън ЕС потребителите трябва много внимателно да проследят информацията и при липса на такава да бъдат изключително резервирани, защото там могат да важат съвсем други правила. Например, правото на отказ може да не е в 14-дневен срок или упражняването му да се реализира по друг начин.

На финала: „Нека потребителите бъдат активни и да подават сигнали. Ние осъществяваме и планирани кампании, но пулсът се напипва тогава, когато живият живот извиква хипотезите. Според мен, това е валидно като цяло за обществения живот – да бъдем разумни граждани, които да се учат от грешките си, да черпят от натрупания опит и да търсят разумното надграждане в позитивната посока.”

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Агенция по геодезия, картография и кадастър с нови електронни услуги за гражданите Гражданите вече могат да подават много по-бързо и сигурно заявления за справки

Агенция по геодезия, картография и кадастър предоставя на гражданите нови електронни услуги чрез иновативния единен геопортал – Кадастралноадминистративна информационна система. Модерното технологично решение е внедрено от водещата българска геоинформационна компания Мапекс в рамките на мащабен проект по интеграция на регистрите на Агенцията. Гражданите вече могат да подават много по-бързо и сигурно заявления за справки свързани с кадастър, Геокартфонд, правоспособност, възражения срещу приети и не влезли в сила кадастрални карти.

„Радваме се, че успяхме да реализираме заедно с Агенцията по геодезия, картография и кадастър този изключително значим проект за гражданите. Благодарение на новия портал, всеки ще има по-бърз и удобен достъп до необходимата информация. В съвременния свят от изключителна важност е всяка една институция и организация да може да предоставя необходимите услуги по възможно най-удобния и лесен за потребителите начин.“, каза Александър Лазаров, изпълнителен директор на Мапекс.

За шест месеца Мапекс свърза новия портал с географските информационни системи на Агенцията – Софтуер за управление на данните от електронния архив, Информационна система за специализирана карта на черноморското крайбрежие и Интегрирана информационна система за кадастър и имотен регистър. В рамките на проекта компанията интегрира в новата платформа кадастралния регистър и кадастрална карта на Агенцията, регистър Геокартфонд и специализираните регистри за морските плажове, брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени в имоти – държавна собственост, извън границите на населените места, прилежащите на морето крайбрежни езера, лагуни, лимани и влажни зони, пясъчни дюни, острови, включително и такива създадени в резултат на човешка дейност.

Новата Кадастрално-административна информационна система предоставя на гражданите актуална информация от интегрираните регистри на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Всеки потребител вече може по електронен път да заяви извадка на едромащабни топографски карти, стар кадастрален или комасационен план на земеделски земи или кадастрален и регулационен план на населено място, информация за налични данни, да разгледа Кадастралната карта и кадастралните регистри, както и да отправи писмено възражение към Агенцията.

Илюстрации на новия геопортал и Мапекс може да откриете на следния линк: https://goo.gl/1ukjjx

За Мапекс АД

Мапекс АД е водеща българска геоинформационна компания, предоставяща геодезически и ГИС решения в областта на строителството, архитектурата и дейностите по кадастъра. Иновативните решения и геоинформационни технологии на Мапекс дават възможност за ефективно управление на геоинформация в организации от публичния и частния сектор за тяхното успешно бизнес развитие. Компанията предлага пълна гама от услуги свързани с геодезия и кадастър като геодезическо измерване, GPS измерване, трасиране, проектиране, контрол на строителни работи или разработка на кадастрални карти и регистри, както и готови софтуерни и ГИС технологии. Сред тях е и оригиналната географска информационна система ТОБЕЛ, създадена от Мапекс.

Източник:

Ивайло Борисов

Ardency Consulting

ВАС потвърди заповед на КЗП за нелоялна практика при продажбата на предплатени пакетни услуги на M-tel Телекомът умишлено е премълчавал важно условие, според което при закупуване на предплатени пакети услуги

Върховният административен съд потвърди заповед на Комисията за защита на потребителите (КЗП) за забрана на нелоялна търговска практика на „Мобилтел” ЕАД при продажбата на предплатени карти за мобилни услуги.

Телекомът умишлено е премълчавал важно условие, според което при закупуване на предплатени пакети услуги клиентът губи на всеки 90 дни парите по сметката си, ако до края на този период не презареди със сума над определена стойност. Тази информация е фигурирала само на интернет страницата на мобилния оператор. Липсвала е обаче в офисите му и върху опаковката на картите Prima, където би била полезна на потребителя непосредствено преди вземането му на решение за покупка.

В търговския обект е било налично единствено неактуално ръководство, според което картата се дели на два периода – активен, в който абонатът може да получава и генерира обаждания и кратки текстови съобщения (12 месеца от датата на активиране) и допълнителен – пасивен, в който е възможно само приемането на обаждания и съобщения (последният 13-и месец). Според тези стари условия, при презареждане с 10.00 лв. клиентът удължава с една година активния период на предплатената си карта и с един допълнителен месец пасивния.

В резултат от прилагането на цитираната практика потребителят остава с впечатлението, че ще може да ползва сумата по своята сметка през целия период на валидност на картата.

Влязлата в сила заповед на КЗП отнема възможността на мобилния оператор да подвежда по такъв начин потребителите занапред. Наложена е санкция в размер на 10 000 лв. с наказателно постановление, което търговецът обжалва.

Съвети към потребителите:

  • Настоявайте да получите пълна, вярна и разбираема информация за основните характеристики на услугата и условията за ползването й.
  • Не бързайте да сключите сделка преди да се запознаете с всички условия и да се уверите, че те са изгодни за Вас.
  • Търсете консултация винаги при съмнение, че информацията е непълна или неясна.

Препоръки към търговците:

  • Необходимо е на потребителя предварително да бъде предоставена информация за всички съществени характеристики на услугата и условията на сделката, както и да му се даде възможност да се запознае с тях.
  • Информацията трябва да е ясна и достъпна.
  • При необходимост консултантите могат да дадат разяснения, които обаче да не въвеждат в заблуда.

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП: Издадени са 300 заповеди за преустановяване на некоректни спрямо потребителите действия на търговци Около 70% от извършените от Комисията за защита на потребителите (КЗП) през миналата година близо 39 000 инспекции в търговски и туристически обекти и в онлайн пространството са свързани с разкриването и забраната на практики, които увреждат икономическите интереси на гражданите

КЗП: Издадени са 300 заповеди за преустановяване на некоректни спрямо потребителите действия на търговци

Около 70% от извършените от Комисията за защита на потребителите (КЗП) през миналата година близо 39 000 инспекции в търговски и туристически обекти и в онлайн пространството са свързани с разкриването и забраната на практики, които увреждат икономическите интереси на гражданите.

Издадени са 300 заповеди за преустановяване на некоректни спрямо потребителите действия на търговци в сферата на телекомуникациите, туризма, онлайн търговията и др.

Това стана ясно на пресконференция вчера, на която контролният орган представи резултатите от своята дейност през 2016г.

„Запазва се тенденцията в около десет процента от случаите да се установяват различен тип нарушения. Акцентът в контролната ни дейност и в този сектор бе поставен най-вече върху нелоялните търговски практики. Целта е да сведем до минимум стремежа на търговците да се изкушават да поемат обещания, които впоследствие да не изпълняват”, коментира Маргаритов. Той посочи, че все още това е едно от най-сериозните нарушения, което се среща, както при туроператори, така и при хотелиери и ресторантьори.

„Добра практика е, че в подобни случаи все повече търговци осъзнават необходимостта да се опитат поне да компенсират ощетените потребители с предложения, които могат да удовлетворят желанията им”, добави председателят. Той обърна внимание и на една противоположна тенденция: „Има една склонност към отпускане и занижаване на качеството при някои от търговците в сферата на туризма, когато един добър и активен сезон върви към своя финал. Но дали през юли или през септември, на потребителя трябва му бъде предложено най-високото качество на продукта, за да бъде спечелен и да се върне отново. Не че не го умеем, въпросът е да съумеем да направим така, че нивото на обслужване да бъде запазено през цялото време.”

Маргаритов изрази очакването си зимният сезон да бъде също така добър. За подпомагане спокойното му протичане комисията присъства с повече екипи на терен и с приемни в трите големи курорта, където туристите могат да получат информация за правата си и съдействие по конкретни казуси.

„За 2016 г. КЗП е извършила 3148 инспекции – това са  проверки при производители и вносители и на търговски обекти за продажбата на опасни стоки, съобщи Константин Арабаджиев, член на КЗП. Стоките, които са проверявани, са свързани с отглеждането на деца, продукти за свободно време, градински мебели и надуваеми изделия. На база на тези инспекции са съставени 295 акта за продажба на опасни стоки, каза още Арабаджиев. Той обяви, че за 212 стоки е доказано, че са опасни и те са забранени от КЗП. Арабаджиев отбеляза и доброто взаимодействие с Агенция „Митници” по отношение на проверката на документите и сертификатите на стоките още при влизането им у нас.

Той допълни и че България е една от водещите страни в Европейската система за обмен на информация за опасни стоки RAPEX.

„Стремежът за улесняване процеса по постигане на извънсъдебно решение на възникнал потребителски спор и новите секторни помирителни комисии са двете причини, поради които през миналата година акцентирахме и върху популяризирането на помирителното производство”, посочи Константин Райков, член на КЗП. Той съобщи, че са образувани 438 помирителни производства. По-голямата част са свързани с правото на рекламация, неравноправни клаузи и нелоялни практики. Над 60 са образуваните секторни помирителни комисии в сферата на електронните съобщения, финансовите услуги, енергетиката, ВиК услугите и транспорта. Има още 120 производства към Помирителната комисия за платежни спорове, като в повече от половината от случаите са постигнати споразумения. Райков съобщи още, че в КЗП са постъпили над 1900 жалби във връзка с проблеми при онлайн пазаруване или извън търговски обекти, като за установените нарушения са съставени над 300 акта основно за липса на информация за търговеца или условията, при които се осъществява сделката.

По повод проблеми с онлайн търговци са и значителен дял от жалбите и сигналите до Европейския потребителски център – България.

През 2016 г. общият брой на постъпилите оплаквания там е над 1300, като има ръст от близо 30% спрямо 2015 г., обяви директорът му Игнат Арсенов. Той предупреди, че потребителите преди да пазаруват онлайн, трябва да проверят кой е търговецът, има ли яснота за фирмата и адреса му. Ако липсват данни за това, то  има голяма вероятност този търговец да е извън ЕС и защитата им на потребители да бъде ограничена.

Понякога динамиката на обществените отношения изпреварва реакциите на институциите и в случая със споделената икономика сме свидетели именно на такава хипотеза.

Затова ние сме амбицирани през настоящата година да изготвим и предложим на новия парламент текстове, които да уредят възможността тя да бъде в някаква степен контролирана. Само така може да се гарантира, че различен тип лоши практики могат да бъдат пресечени и забранени навреме и тези взаимоотношения да се развиват по един нормален начин. Такава е и нашата основна цел като институция – да не сме като един развален компютър, който непрестанно да има нужда от рестарт. Ние работим последователно, методично и динамично и резултатите се отчитат в статистиката”, допълни Маргаритов.

„Потребителите в България стават все по-активни. Запази се тенденцията от последните години да получаваме повече жалби и сигнали. На тази база извършваме и повече проверки. Същевременно броят на нарушенията за трета поредна година намалява”, обяви Маргаритов. Той посочи, че дори на пръв поглед тези тенденции да изглеждат парадоксални, те са логически обвързани. „Все повече гражданите се обръщат към нас, включително онлайн, на момента дори преди да е завършил фактическият състав на едно нарушение при търговеца. Възможността ние да реагираме преди нарушението да е факт, позволява в над 75% от случаите, в които сме били потърсени, да реагираме така, че потребителите да останат удовлетворени от начина, по който са се развили събитията по повод на конкретна сключена от тях сделка”, обясни председателят.

Маргаритов посочи, че една от целите на комисията през тази година е задълбочаване на взаимоотношенията с неправителствения сектор.

„Някои от организациите в тази сфера в последните месеци са все по-активни, затова мисля, че е дошъл моментът, в който би трябвало да споделим отговорността за това как се работи с хората и как биха могли и неправителствените организации да дадат своя конкретен принос в разглеждането и процедирането по жалбите и сигналите на потребителите”, каза председателят.

Друг от акцентите на КЗП през 2017г. е по-активна работа с търговците. „Ефективна потребителска защита според нас би могло да има само тогава, когато всички участници в този процес са достатъчно добре обхванати – както от нормативната уредба, така и от конкретната работа по информираност и превенция”, завърши Маргаритов.

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

АИКБ настоява за промяна на дефиницията за малки и средни предприятия Дефиницията следва да отговаря на предизвикателствата на новите икономически реалности

д-р Милена Ангелова
Асоциацията на индустриалния капитал в България настоява за промяна в дефиницията за малки и средни предприятия, така че тя да отговаря на предизвикателствата на новите икономически реалности“.

Това заяви д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България и вицепрезидент на Европейски център на работодателите и предприятията с публично участие и предприятията, предоставящи услуги от общ интерес – СЕЕР (http://www.ceep.eu/), на форум в Европейския парламент, проведен на 25 януари, на който бе дискутирана необходимостта от осъвременяване на определението за МСП (http://www.ceep.eu/events/eu-sme-definition-breakfast-at-the-european-parliament/).

Форумът бе организиран от членовете на ЕП г-н Херберт Ройл и г-н Жан-Пол Денано, като и г-жа Катерина Райхе, президент на CEEP.

В изказването си д-р Ангелова посочи, че не са редки случаите, когато малки и средни предприятия, кандитатстващи за получаване на финансиране от ЕС попадат извън обхвата на допустимите за кандидатстване по европейски програми компании, заради неадекватна дефиниция за МСП. „По настоящем, за съжаление, липсва инициатива за осъвременяване на законовата дефиниция от страна на Европейската комисия. Този проблем трябва да намери място като фундаментален въпрос в дневния ред на ЕС за подобряване на регулациите и бизнес средата за МСП“, призова д-р Ангелова.

Най-често използваната дефиниция за МСП е посочена в Препоръката  на Еврокомисията от 6 май 2003 г., според която като малки и средни са определени предприятията със:

  • средносписъчен брой на персонала не по-голям от250 души;
  • годишен оборот не по-голям от 50 млн. евро;
  • и/или годишен общ счетоводен баланс не по-голям от 43 млн. евро.

На основата на аргументи, свързани предимно с по-лесно администриране, Комисията ревизира дефиницията и сегашната действаща версия се базира на практика само на броя персонал. След тази ревизия определението за МСП от 2003 г. е обект на остро противопоставяне от  страна на голям брой малки и средни предприятия. Те твърдо настояват критерият за списъчен брой на персонала да се прилага единствено при обвързване с оборота или счетоводния баланс, защото в противен случай много предприятия, които всъщност не са големи, са лишени от достъп до европейските фондове“, посочи д-р Ангелова.

Наред с критиките към прилагането на критериите за МСП трябва да се подчертае, че употребата на няколко дефиниции създава потенциални рискове за нарушаване на последователността на европейските политики спрямо малките и средните предприятия и води до несъответствия и противоречия.

Проблемът с дефиницията за МСП се задълбочава и заради остарелия й характер и отчитането единствено на броя заети лица. Малките и средни предприятия в ЕС оперират на глобалния пазар в една изключително динамична бизнес среда, в условията на глобална интензивна конкуренция и развитието на нови бизнес модели.  В тези условия, ограничаването на политиките за подкрепа само на базата на броя заети в подкрепяните компании, изглежда остаряло и не дава възможност да се вземат предвид различните потребности и специфики на МСП“, посочи д-р Ангелова.

Компаниите се различават по размер, поле на действие, цели, финансиране, управление, географски и правен статус.  Хората, които вземат решения, трябва да вземат под внимание това разнообразие и да се опитат да го отразят по най-подходящия начин в определението за МСП, така че да се осигурят максимални гаранции за спазване интересите на тези компании“, заяви още д-р Ангелова. На 6 февруари 2017 г. по нейна инициатива в Брюксел ще се проведе обществено обсъждане на възможностите за подобряване на ефективността на политиките за насърчаване на МСП, с участието на директори от Европейската комисия и членове на Европейския парламент, на което въпросът да бъде обсъден по-подробно.

Източник:

Мила Кисьова-Маринова

Директор Връзки с обществеността

Асоциация на индустриалния капитал в България

 

Евробарометър: 72% от българите искат Механизмът за сътрудничество и проверка да продължи да действа Според 28% от българите положението с организираната престъпност се е подобрило откакто България е член на ЕС

72% от българите смятат, че Механизмът за сътрудничество и проверка трябва да продължи да действа, показва тематично проучване на Евробарометър по поръчка на Европейската комисия.

Според 12% Механизмът трябва постепенно да отпадне в следващите няколко години, 8% искат незабавното му спиране, а други 8% нямат мнение. Практически всички българи посочват като сериозни проблеми пред страната корупцията (97%), организираната престъпност (96%) и недостатъците в съдебната система (94%).

Като цяло, българите смятат, че Механизмът за сътрудничество и проверка оказва положително влияние върху съдебната система (според 57%), борбата с организираната престъпност (53%) и с корупцията (50%).

Според 28% от българите положението с организираната престъпност се е подобрило откакто България е член на ЕС. Според 25% функционирането на съдебната система се е подобрило от 2007 г. насам. 17% вярват, че за същия период корупцията е намаляла.

Пълният текст на проучването (вкл. сравнителни данни за Румъния) е достъпен на адрес http://ec.europa.eu/COMMFrontOffice/publicopinion/index.cfm/Survey/getSurveyDetail/instruments/FLASH/surveyKy/2128

 

Източник:
Отдел „Преса и медии“

ЕК

Български фирми ще участват в CeBIT 2017 Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП) организира участието на български фирми

България ще участва на международната специализирана изложба за информационни и комукационни технологии CeBIT 2017, което ще се проведе в периода 20 – 24 март 2017 г. в гр. Хановер, Германия.

Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП) организира участието на български фирми във връзка изпълнението на дейности по проект “Създаване на устойчиво развитие и успешно интегриране на българските предприятия на европейски и международни пазари, чрез осигуряване на подкрепа за участие в международни търговски панаири и конференции”.

Агенцията поема частично разходите за наем на площ, проектиране и изграждане на щанд, наем на оборудване и обзавеждане и регистрация на изложителите. Фирмите участници следва да покрият процентно разходите си както следва:

  • -15 % от гореизброените разходи за първо участие на предприятието в организирани от ИАНМСП национални участия в международни панаири/изложби считано от 2010 г. в размер на 1 400,00 лева;
  • -20 % от гореизброените разходи за второ и трето участие на предприятието в организирани от ИАНМСП национални участия в международни панаири/изложби считано от 2010 г. в размер на 1 867,00 лева;
  • -25 % от разходите за наем на площ и изграждане на конструкция на щанда за повече от три участия на предприятието в организирани от ИАНМСП национални участия в международни панаири/изложби считано от 2010 г. в размер на 2 333,00 лева;
Всички останали разходи за транспорт и  обработка на експонати, командироване и пребиваване на представляващите предприятията, застраховки и заявени допълнителни услуги, са за сметка на участниците. Срокът за заявяване на участие в CeBIT 2017 е до 27 януари 2017 г.

Международното изложение CeBIT се провежда всяка година и е едно от най-големите в света. В  миналогодишното издание са взели участие близо 3 300 изложителя от 70 страни. За повече информация относно необходимите документ за кандидатстване, моля посетете сайта на агенцията www.sme.government.bg

Източник:
Мирослав Иванов
Public Relations
ИАНМСП / BSMEPA

 

АИКБ призова Европейския парламент да активизира усилията си за прилагане на Стратегията за кръговата икономика без повече забавяне Включително посредством насърчаване на обмена на добри практики между тях

Приветстваме инициативата на Европейския парламент за структурирано обсъждане на потенциала на всички заинтересовани страни – работодатели, социални партньори и структури на организираното гражданско общество, в процеса на преход от традиционна, линейна, към кръгова икономика. Този процес изисква промяна на съзнанието и нагласите на цялото общество и ролята на услугите от общ интерес е незаменима“.

Това заяви д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и вицепрезидент на Европейски център на работодателите и предприятията с публично участие и предприятията, предоставящи услуги от общ интерес – СЕЕР (http://www.ceep.eu/) на конференция „Ролята на услугите от общ интерес в прехода към кръгова икономика“, която се проведе на 19 януари в Европейския парламент в Страсбург.

Конференцията е организирана от Интергрупата по обществени услуги към Европарламента (https://en.wikipedia.org/wiki/Intergroups_in_the_European_Parliament). Участие в дискусията взеха и членовете на ЕП и съпредседатели на групата г-н Денано и г-жа Матиас, както и докладчикът по въпросите на кръговата икономика на ЕС г-жа Бонафе. АИКБ, като единствен изразител на интересите на доставчиците на услуги от общ интерес, представи тяхната позиция в дебата, като призова и за промяна на дефиницията за малки и средни предприятия, така че в обхвата й да попаднат повече български компании.

В кръговата икономика трябва да участват всички компании – малки, средни и големи, публични и частни. Що се отнася до услугите от общ интерес, в прехода към кръгова икономика трябва да се включат всички сектори – управлението на отпадъци и води, енергетика, транспорт и др.“, посочи д-р Ангелова. В позицията на Постоянната проучвателна група „Услуги от общ интерес“ към Европейския икономически и социален комитет – ЕИСК (http://www.eesc.europa.eu/), на която д-р Ангелова е президент, се посочва, че „От съществено значение е да се пристъпи към политика на по-съществено приобщаване на малките и средните предприятия на европейски ниво в процеса на преход към кръгова икономика“.

ЕИСК призовава Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕFSI)  да бъде в по-голяма степен насочен към проекти от кръговата икономика.

Жизнено важно е да се осъзнае, че инвестирането в тази област има съществен принос към постигането на общите цели на Плана Юнкер за по-висок растеж, заетост и устойчивост. Това е още по-валидно за инвестициите в кръговата икономика, които включват проекти, използващи нови за пазара технологии и които са по-рискови от конвенционалните инвестиции“, подчерта д-р Ангелова.

По време на конференцията, д-р Ангелова призова стратегията за кръговата икономика да започне да се прилага без повече забавяне – както на европейско равнище, така и в страните-членки на ЕС, включително посредством насърчаване на обмена на добри практики между тях.

Наред с бързото приключване на прегледа на законодателството, свързано с управлението на отпадъците, ние също така предлагаме приоритетно преразглеждане на директивата за торовете и стратегията за пластмасите и пластмасовите отпадъци, както и равнопоставено третиране на отпадъците на общинско равнище“. Според д-р Ангелова в йерархията на управлението на отпадъците на първо място трябва да бъде поставена превенцията от генериране на отпадъци, последвана от подобряване на продуктовия дизайн, което ще допринесе за удължаването на жизнения цикъл на продуктите и тяхната трайност, както и ще помогне за оптимизиране на бъдещата им повторна употреба и рециклиране. „Необходимо е да се извърши амбициозно преразглеждане на директивата за екодизайна и плана за действие към нея. Европейските разпоредби за еко-етикетирането трябва да бъдат адаптирани и опростени, за да улеснят гражданите при взимането на решение в полза на ресурсноефективни продукти“, посочи д-р Ангелова.

През декември 2015 г. Европейската комисия прие пакет от мерки за преход от линеен модел на икономически растеж към кръгова икономика с цел повишаване конкурентоспособността, както и стимулиране на устойчива икономика и създаване на нови работни места. Пакетът мерки включва законодателни предложения относно отпадъците и всеобхватен план за действие, чиято крайна цел е стойността на продуктите и материалите да се запазва възможно най-дълго време, генерирането на отпадъци и използването на ресурси да бъдат сведени до минимум, а продуктите при достигне края на жизнения си цикъл да се използват многократно за създаване на допълнителна стойност.

Източник:
Мила Кисьова-Маринова
Директор Връзки с обществеността
Асоциация на индустриалния капитал в България

Голям интерес към българския щанд на мебелно изложение в Кьолн България се представя от 12 фирми на 409 кв.м. национален щанд

Голям интерес към българския щанд на мебелно изложение в Кьолн
В периода 16 – 22 януари се провежда едно от най-значимите световни изложения за мебели и обзавеждане IMM Cologne 2017 в гр. Кьолн, Германия.

България се представя от 12 фирми на 409 кв.м. национален щанд.

Участието на изложението се организира с помощта на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП), която частично поема разходите за наем на изложбена площ, регистрация  на изложителите и  медийни такси.

Участието в IMM дава възможност да се осъществи контакт между производители от различни държави, с което да се постигнат потенциални бъдещи контакти за внос и износ на стоките. Изложението изпълнява ролята и на пълноценна среда за обмяна на опит, технологии и най-същественото от тенденциите.

Фирмите, които представят продуктите си на българския щанд са:
1. „Белкаро България“ ЕООД
2. „Бетаком“ ООД
3. „Геномакс Груп“ ЕООД
4. „Дограма Стил-Проект“ ЕООД
5. ЕТ „Благой Ангелов-Колорадо“
6. ЕТ „Елимекс-Иван Радевски“
7. „Кан Учтехспорт-България“ ООД
8. „Колорадо АВС“ ЕООД
9. „Крон Експорт“ ЕООД
10. СД „Мебели Рабелс Беленски и сие“
11. „Хармонт“ ЕООД
12. „Хорос ГК“ ЕООД

Участието на панаира се организира в изпълнение на дейностите по проект № BG16RFOP002-2.003-0001 „Създаване на условия за устойчиво развитие и успешно интегриране на българските предприятия на европейски и международни пазари чрез осигуряване на подкрепа за участие в международни търговски панаири и конференции.

Източник:
Мирослав Иванов
Public Relations
ИАНМСП / BSMEPA

БНР сезира Комисията за защита на конкуренцията за нарушение на „Музикаутор“ „Музикаутор“ нарушава принципа на равнопоставеност, като поставя Българското национално радио в по-неблагоприятно положение спрямо търговските медии

Българското национално радио изпрати до Комисията за защита на конкуренцията искане за образуване на производство за установяване на нарушение и налагане на санкция срещу „Музикаутор“ заради злоупотреба с по-силна позиция при договаряне.

Сдружението за колективно управление на права прекрати едностранно договора с БНР и забрани в ефира да звучи музика, чиито авторски права се държат от „Музикаутор“.

В искането, подадено днес от генералния директор на БНР Александър Велев, се излагат фактите по казуса.

„Музикаутор“ нарушава принципа на равнопоставеност, като поставя Българското национално радио в по-неблагоприятно положение спрямо търговските медии.

Възползвайки се от по-силната си позиция, „Музикаутор“ едностранно налага на БНР условия, с които цели да постигне сериозен дисбаланс на радиопазара, като получава непропорционално голяма част от възнаграждението за ползване на авторски права за музикални произведения само от Българското национално радио.

Сдружението изисква неколкократно повишаване на заплащаното от Радиото възнаграждение без ясни мотиви и икономическа обосновка и се възползва от по-силната си позиция, като се опитва да принуди БНР да приеме неизгодни условия.

КЗК вече се е произнасяла, че организациите за колективно управление на авторските права са в положение, което е равностойно на господстващо. „Музикаутор“ представлява над 95% от световния музикален репертоар, което определя по-силна позиция на сдружението при договаряне с БНР.

Пълния текст на искането за образуване на производство за установяване на нарушение и налагане на санкция можете да видите на: http://bnr.bg/post/100784123/bnr-sezira-komisiata-za-zashtita-na-konkurenciata-za-narushenie-na-muzikautor.

Източник:
Светла Стойкова, ПР
Главен експерт „Връзки с обществеността“

НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ЗА ДЕЦАТА СЕ ДОПИТВА ДО ДЕЦАТА И ВЪЗРАСТНИТЕ ЗА ТОВА КАК ДЪРЖАВАТА СЕ ГРИЖИ ЗА ПОДРАСТВАЩИТЕ Включете се в анкетата и дайте своята оценка - тя ще влезе в ежегодния доклад „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижите й за децата?“

Национална мрежа за децата организира онлайн допитване за деца над 14 години и възрастни, за да разбере как заинтересованите българи оценяват грижите за децата и семействата у нас.

Тази година за шести пореден път Мрежа за децата, която обединява 137 организации от цялата страна, работещи за и с деца, ще подготви и разпространи ежегодния си доклад „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата й за децата?“.

Годишният доклад на Национална мрежа за децата „Бележник“ оценява, както в училище, как правителството и администрацията са справят с поетите си ангажименти към децата през изминалата календарна година. Оценките се пишат в пет области: Общи принципи по Конвенцията на ООН за правата на детето; Семейна среда и алтернативни грижи; Здравеопазване; Образование и Правосъдие.

Целта на „Бележника“ е да даде реална оценка на ситуацията, в която живеят днес децата в България. Това е доклад, който критично и независимо представя гражданския поглед към политиките за детето. „Бележникът“ е продукт, който събира усилията на много хора – не само в Национална мрежа за децата, но и извън нея. Това са практици, които ежедневно работят с деца и семейства, както и експерти и преподаватели, които прилагат научни методи в практиката – все хора, чиято мисия е да правят живота на децата по-добър.

Тази година за първи път Национална мрежа за децата изключително разширява обсега на хората, които дадат мнение и оценка за изпълнението на държавните ангажименти към децата и за целта организира онлайн допитване до широката общественост. Всеки над 14-годишна възраст може да попълни електронната анкета и да изрази своето мнение за състоянието на политиките и практиките за децата и семействата у нас.

Сред въпросите, поставени в анкетата са: увеличава ли се броят на децата, които живеят в бедност; безопасни и модерни ли са детските площадки; дали социалните работници имат достатъчно знания и умения, за да помогнат, ако някое семейство е на път да изостави детето си; дали приемните родители и кандидат-осиновителите получават достатъчно подкрепа, за да се подготвят за ролята си на родители; имат ли достъп до здравни грижи децата и родилките; доколко децата със специални потребности и психически разстройства получават достатъчно грижа и подкрепа; прави ли се достатъчно, за да може всички деца, дори и тези с трудности да ходят на училище; ако дете стане жертва на насилие, успяват ли отговорните възрастни и институциите да му помогнат; познават ли децата, родителите и учителите опасностите за децата в интернет и начините за предпазване.

Срокът за попълване на онлайн анкетата е до 22 януари включително. След това резултатите, получени от допитването, ще бъдат обобщени.

Междувременно експертите, поканени от Национална мрежа за децата да допринесат за годишния доклад „Бележник“, ще подготвят своите анализи и оценки в петте области, покриващи 24 ангажимента на държавата.

През май Национална мрежа за децата ще представи шестия поред годишен доклад „Бележник“ пред отговорните институции и пред широката общественост.

През 2016 г. средният успех на институциите в грижата им за децата на България беше 3.28 по шестобалната система. Вижте повече тук.

Национална мрежа за децата е обединение на 137 граждански организации и съмишленици, работещи със и за деца и семейства в цялата страна. Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите принципи, които ни обединяват. Мрежата работи в четири основни области – Образование, Здравеопазване, Семейство и Правосъдие. Само през 2015 г. организациите членове на Национална мрежа за децата са подкрепили с работата си 88 964 деца и 57 068 семейства. 13 384 специалисти, работещи с деца и семейства в цяла България, са били подкрепени от организациите в НМД чрез обучения, консултации и съвместни дейности – това са социални работници, психолози, учители, съдии, пробационни служители, библиотекари, полицаи и много други.

Вижте повече на www.nmd.bg

Източник:

Теодора Петрова

Национална мрежа за децата

ВКС потвърди колективен иск на КЗП за нелоялни практики при обявяване цените на хранителни стоки Търговска верига подвеждала клиентите с различни цени за един вид продукт

Върховният касационен съд потвърди с окончателно решение колективен иск на Комисията за защита на потребителите (КЗП) срещу търговска верига за хранителни стоки, която е заблуждавала клиентите с две различни цени за един и същи продукт, както и с поставянето на една цена на рафта в магазина и маркирането на друга на касата.

До завеждането на колективния иск се е стигнало поради нарушаване на влязла в сила заповед на КЗП за забрана прилагането от търговеца на цитираните нелоялни практики.

Проверка на контролния орган в няколко обекта на въпросната верига установи, че потребителите може да заплатят с до 4 лв. над обявената върху опаковката цена при покупка на предварителни разфасовки на млечни продукти. Предпоставка за това е разминаването между цената върху продуктовата опаковка, която обикновено ориентира клиента при вземането му на решение за покупка, и посочената на рафта цена, която се маркира на касата и в общия случай е с около два лева по-висока. Например, при поставена върху вакуумната опаковка на кашкавал цена 12,29 лв. за килограм и 2,26 лв. за разфасовка от 192 гр. маркираната на касата цена за килограм е 14,34 лв. и 2,76 лв. за количеството в опаковката. Това означава, че потребителят ще плати за килограм с над 2 лв. повече, отколкото очаква.

Нарушението е констатирано за около десет вида от изложените на щанда продукти, от които към момента на проверките са били налични близо общо 200 разфасовки. В някои случаи дори е установено, че върху опаковките на предварителни разфасовки от един вид продукт е поставена различна цена за килограм.

Друго регистрирано нарушение при този търговец е обявяването на по-ниски цени на щанда от маркираните на касата.

Комисията е забранила описаните нелоялни практики със заповед, потвърдена от съда. Нова проверка след влизането в сила на разпоредбата показва, че търговецът продължава да извършва същите нарушения. Следващата предприета от КЗП стъпка е завеждането на колективния иск. С потвърждаването му ВКС задължава търговеца да не прилага в бъдеще тези практики.

Решението на ВКС е публикувано на официалната интернет страница на КЗП.

Съвети към потребителите:

  • Сравнявайте цената върху опаковката с тази на щанда.
  • Следете маркирането на продуктите на касата.
  • При две различни цени за една и съща стока или маркирането на по-висока от обявената цена, поискайте разяснения. Съмнявате ли се за заблуда, откажете се от покупката.

Препоръки към търговците:

  • Не се допускат две различни цени за една и съща стока в търговския обект.
  • Маркираната на касата цена трябва да съвпада с предварително обявената.
  • Цените на предварителните разфасовки се поставят върху опаковките или в непосредствена близост, отнасят се за съответната мерна единица и разфасовката, ако е различна от нея, или за брой.

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП забрани над 300 нелоялни практики през миналата година Това съобщи председателят Димитър Маргаритов в предаването „Нашият ден” по Българското национално радио

Димитър Маргаритов-КЗП забрани над 300 нелоялни практики през миналата година
Над 300 нелоялни търговски практики в различни сфери е забранила Комисията за защита на потребителите (КЗП) през миналата година. Това съобщи председателят Димитър Маргаритов в предаването „Нашият ден” по Българското национално радио.

Една част от нарушенията са установени съвместно с други институции. „За случаите, които касаят качеството на хранителните стоки и продукти, взаимодействаме много добре с Българската агенция по безопасност на храните. В рамките на активни туристически сезони, както сега, имаме трайна практика да извършваме съвместни проверки, които са много по-ефективни. Когато говорим за телекомуникациите, в доста случаи е необходима намесата и на Комисията за регулиране на съобщенията, тъй като тя има прерогативите да следи за качеството на предоставяната услуга, за това дали покритието навсякъде е такова, каквото би трябвало да бъде и пр.”, обясни Маргаритов и подчерта, че забраната на всяка нелоялна практика предпазва неограничен кръг потребители да станат жертва на подобно нарушение в бъдеще.

Председателят посочи, че значителна част от забранените нелоялни практики са във връзка с предоставяне на телекомуникационни услуги.

Същевременно това е секторът, в който са и едни от най-съществените пробиви на комисията в последните периоди. След като два от мобилните оператори се съгласиха на по-малки неустойки при предсрочно прекратяване на срочните договори, скоро се очаква това да направи и третият. Междувременно срещу него продължава делото по заведен от комисията колективен иск в съда.

На този етап прекратяването на договор с въпросния телеком следва да стане при условията, които са посочени в него. „Но, ако – както е и в другите подобни случаи – колективният иск приключи успешно и въпросната клауза, която предвижда да се плащат всички такси до края на договора като неустойка, бъде прогласена за нищожна, засегнатите от нея потребители ще имат право на обезщетение, съразмерно на претърпените от тях вреди”, разясни той.

Маргаритов коментира и мястото на България в Европа в сферата на потребителската защита: „Мисля, че сме на едно от средните добри по-скоро места в една своеобразна виртуална класация, която бихме могли да направим, гледайки общоевропейския пазар.

 

Първо, защото потребителите и у нас година сред година стават все по-активни, все по-добре познават своите права и са все по-склонни да ги отстояват. На второ място, този процес се благоприятства и от подобряващото се осъзнато поведение на търговците, които си дават сметка, че с въвеждането на добри практики, със спазването на коректно и лоялно отношение към своите клиенти, много по-добре биха ги запазили и увеличили, отколкото ако се опитват с дребни хитринки да ги излъжат. Тези тенденции ни поставят там, където са другите цивилизовани европейски държави.”

Според Маргаритов наблюдаваните тенденции допълнително подпомагат процеса на потребителската защита и поставят на друга плоскост отношенията на пазара.

Потребителите ни търсят или сигнализират в ситуация, в която дори все още не е завършен фактическият състав на дадено нарушение и така нашата намеса позволява да не се стигне до ощетяване. На пръв поглед изглеждащата парадоксално статистика на увеличаване броя на жалбите и намаляване на този на нарушенията, всъщност има своето логично обяснение именно в това – когато хората реагират навреме, може въобще да не се стигне до извършване на нарушение, а до предотвратяването му и намиране на добър начин за компенсация на потребителите.

И в сферата на туризма все по-често при несъвпадане на обещаното и предоставеното, хотелиерът е готов да предложи компенсация, която да удовлетворява потребителя – например, допълнителна услуга. В търговската мрежа – също. Все повече са тези търговци, които са склонни, независимо, че това по закон не е безспорно право на потребителя, да приемат обратно стока без дефект и да възстановят парите на клиента си за нея”, даде примери председателят.

Маргаритов пожела през Новата 2017г. да има повече откритост и добронамереност във взаимоотношенията между хората като цяло, в това число между гражданите като потребители и търговците като предоставящи на вниманието им различни стоки и услуги.

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП с дежурни екипи за 8-и декември Жалбите за некачествени туристически услуги са около 4 на сто от постъпващите в комисията

На 8-и декември Комисията за защита на потребителите (КЗП) ще има дежурни екипи за извършване на проверки и при сигнали за нарушения. Това съобщи председателят Димитър Маргаритов в „Денят започва” по БНТ:

„Мисля, че сме се постарали да бъде гарантирано спокойното и приятно изкарване на празника, но ще имаме дежурни екипи в утрешния ден и вечер, така че бихме могли да реагираме, ако някъде има неприятности. При такива празници рисковете са повече. Има и лица, които без да притежават необходимите разрешителни, без да имат право да осъществяват тази отговорна дейност – да резервират почивки и хотели, го правят. Затова ние наблюдаваме този пазар непрекъснато и активностите ни по повод 8-и декември стартираха преди около десетина дни. Наши екипи посетиха и висши училища, където също е възможно да има обяви за организиране на празника и те да са по-скоро от мними туроператори”, каза той.

Маргаритов посочи, че жалбите за некачествени туристически услуги са около 4 на сто от постъпващите в комисията на годишна база и коментира: „Процентът като цяло не е висок, но секторът е чувствителен – в туризма всяко едно нарушение може да доведе до неприятни последици за много хора.

Необходимо е стриктно да контролираме. Това правим и сега с началото на зимния сезон. Прегрупираме силите така, че да присъстваме по-активно в планинските курорти. Ще имаме и приемни, които традиционно отваряме, за да можем да бъдем по-лесно откриваеми от туристите и нашите екипи да реагират веднага по сигнали.”

Председателят напомни за какво да се внимава при по-активното пазаруване за празниците през Интернет: „Има мними търговци, които се появяват за много кратък период от време, събират поръчките и след това трябва да се търсят с полиция – нещо, което ние и правим. Важно е да се провери има ли координати за връзка с търговеца, да се сравнят повече оферти от различни източници и да се види какви са всички съпътстващи разходи – доставка или допълнителни такси, които търговецът може да изиска. И да не се забравя правото на отказ в дадения от закона 14-дневен срок.”

Маргаритов предупреди и за т.нар. временни Коледни базари: „Забелязали сме, че там като че ли търговците имат съзнанието за малко по-слаба отговорност, която трябва да поемат. Затова нека гражданите бъдат нащрек, когато купуват от такива базари и винаги да изискват касова бележка, за да може при проблем това да бъде гаранция, че ще има начин да се компенсира потребителят.”

„Като цяло нарушенията спадат – може би и в резултат на контролната дейност, и на това, че потребителите стават все по-активни в отстояването на правата си. Но ние сме на терен и няма да престанем да бъдем и след средата на декември, когато ще добавим към нашите активности и проверките в зимните курорти”, подчерта Маргаритов.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП: Положихме усилия да осигурим безопасността на продуктите за подготовката на автомобилите за зимния сезон Опасни гуми за автомобили на българския пазар не са открити, но е забранен вносът на 340 устройства за светлинна сигнализация

Опасни гуми за автомобили на българския пазар не са открити, но е забранен вносът на 340 устройства за светлинна сигнализация при извършени от Комисията за защита на потребителите (КЗП) проверки на границата, съобщи за „Новините” на Нова ТВ председателят Димитър Маргаритов.

Той се присъедини към призива на КАТ гражданите да бъдат отговорни към подготовката на автомобила си за студените зимни месеци и от днес да шофират само с подходящи за сезона гуми и изправна осветителна система.

За около месец инспекторите на КЗП провериха няколко десетки партиди зимни гуми и фарове за мъгла при вносители и в търговската мрежа. Маргаритов обясни, че до момента опасни гуми не са установени, но има случаи на опасни стоки за светлина сигнализация.

При избора на гуми потребителите трябва да обърнат внимание на годината на производство. „С течение на времето материалът се уморява и дори и гумата да не е била използвана, продажбата й след определен период след производството й я прави опасна”, обясни председателят на КЗП.

От днес КАТ започва масови проверки за това дали шофьорите са подготвили автомобилите си за студените месеци. Глоба от 20 до 50 лв. за всяка неизправност заплашва шофьорите, чиито автомобили са с неизправни чистачки, светлини, парно или неподходящи за сезона гуми.

Източник:
Габриела Руменова –

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Страница 5 от 11« Първа...34567...10...Последна »