Category Archives: Държава

Бизнесът може да участва на изложба в Китай Крайният срок за кандидатстване е 15.03.2017 г.

Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) организира участие в Международната изложба на стоки и услуги от страните от Централна и Източна Европа (China Eastern European Countries Investment and Trade Fair), която ще се проведе в периода 09 – 12 юни 2017 г. в гр. Нинбо, Китай.

Агенцията поема разходите за наем на изложбена площ и стандартно оборудван щанд от 6 до 9 кв. м. за всеки участник.

Компаниите следва да поемат всички други разходи, а именно: транспорт и митническа обработка на експонати; командироване и пребиваване на представител от предприятието (пътни, дневни и квартирни) и застраховки на лицата и експонатите.

Българското участие се организира от ИАНМСП за четвърта поредна година.

Китайската страна предвижда тазгодишната проява да бъде по–обширна и да включва редица мероприятия в няколко направления: насърчаване на инвестициите, насърчаване на търговията и туризма, съпътстващи конференции и форуми. С потенциал за износ и широко присъствие на китайския пазар са стоки, които са традиционни за България, като български вина и храни, мляко и млечни продукти, козметични продукти и етерични масла, розово масло, продукти на химическата промишленост и други.

Условията за участие са достъпни на страницата на агенцията.
Крайният срок за кандидатстване е 15.03.2017 г.

Източник:

Мирослав Иванов
Връзки с обществеността
ИАНМСП

НАЕТИ ЛИЦА И СРЕДНА БРУТНА ЗАПЛАТА В ОБЛАСТ ВАРНА ЧЕТВЪРТОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2016 ГОДИНА

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Варна към края на декември 2016 г. намаляват с 9.0 хил., или с 5.7% спрямо края на септември 2016 г., като достигат 149.6 хиляди.

Спрямо края на третото тримесечие на 2016 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство” – с 38.7%, „Селско, горско и рибно стопанство“ – със 17.6% и „Други дейности” – с 9.9%. Най-голямо увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение – с 5.5% е регистрирано в дейност „Операции с недвижими имоти”.

  • структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” и „Преработваща промишленост” – съответно 19.9 и 13.5%.

  • края на декември 2016 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 1.2 хил., или с 0.8% повече в сравнение с края на декември 2015 г., като най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети ” – с 1.0 хил. и „Административни и спомагателни дейности” – с 0.7 хиляди. В процентно изражение увеличението е най-значително в икономическите дейности „Финансови и застрахователни дейности” – с 13.8%, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ – с 13.6% и „Административни и спомагателни дейности“ – с 10.5%. Най-голямо намаление на наетите лица в края на декември 2016 г. спрямо края на декември 2015 г. има в икономическата дейност „Хотелиерство и ресторантьорство” – с 0.8 хил., което в проценти е с 6.9%.

Средната брутна месечна работна заплата в област Варна за октомври 2016 г. е 939 лв., за ноември – 924 лв. и за декември – 959 лева.

По размер на средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2016 г. – 941 лв., област Варна е на четвърто място спрямо другите области в страната. Най-високо е заплащането в областите София (столица) – 1 336 лв., Враца – 967 лв. и Стара Загора – 964 лева.

През четвъртото тримесечие на 2016 г. средната месечна работна заплата нараства спрямо третото тримесечие на 2016 г. с 6.9%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на средната месечна работна заплата, са „Хотелиерство и ресторантьорство” и „Образование“ – с по 13.1%, „Финансови и застрахователни дейности” – с 12.2% и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” – със 7.6%.

През четвъртото тримесечие на 2016 г. средната месечна работна заплата нараства с 9.3% спрямо четвъртото тримесечие на 2015 г., като най-голямо е увеличението в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство” – с 30.7%, „Операции с недвижими имоти” – с 29.6% и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” – с 22.2%.

Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през четвъртото тримесечие на 2016 г. са:

 „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” – 1 582 лева;

    „Финансови и застрахователни дейности“ – 1 467 лева.

 „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” – 1 321 лева;

Най-ниско платени са били наетите лица в икономическите дейности: „Други дейности” – 616 лева; „Строителство” – 678 лева;

„Административни и спомагателни дейности“ – 710 лева.

Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2016 г. в обществения сектор нараства с 5.8%, а в частния сектор с – 10.3%.

Методологични бележки

Данните са получени от тримесечното Наблюдение на наетите лица, отработеното време, средствата за работна заплата и други разходи за труд, което има за цел да изследва текущото състояние и динамика на основни аспекти на пазара на труда. Наблюдението е репрезентативно, като се използва стратифицирана случайна извадка от предприятия. Генералната съвкупност се стратифицира по следните критерии: териториален признак – 28 административни области, икономическа дейност по КИД – 2008, размер на предприятието според броя на наетите лица.

Методологията на тримесечното наблюдение на наетите лица, отработеното време, средствата за работна заплата и други разходи за труд, както и актуални данни, могат да бъдат намерени на сайта на НСИ: http://www.nsi.bg/sites/методология;

http://www.nsi.bg/данни.

Източник:
Виолета Новакова
Главен експерт
Отдел: Обща администрация
Териториално статистическо бюро-Североизток

„Знаци на свободата и героизма“ – международен проект, посветен на 140-годишнината от Руско-турската освободителна война На 1 март 2017 г. от Варна започва голямата обиколка на специално създадена експозиция с участието на автори от България, Русия и Румъния

Знаци на свободата и героизма
В 10 града в страната ще бъде представена до края на годината изложбата „Знаци на свободата и героизма“, с която се отбелязва 140-годишнината от Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.).

Изложбата включва картини, гравюри, фотографии и документи. Първи ще я видят зрителите във Варна от 1 март в Археологическия музей.

Проектът, който ще продължи развитието си и през 2018 г. с представяне на изложбата в Русия и Румъния, се осъществява по инициатива на Наско Якимов (Издателство „Славена“), Валентин Плетньов (директор на РИМ-Варна), историка Борислав Дряновски и фотографа Иво Хаджимишев. Художниците Николай Русев (България), Марина Варенцова – Русева (България/Русия), Вячеслав Бабияк (Русия), Александър Варенцов (Русия) и Луиза Кала (Румъния) участват със специално създадени картини, посветени на събития и личности от войната. Подборът на 30 фотографии, факсимилета на документи и текстове, които също ще бъдат експонирани, е на Борислав Дряновски и Иво Хаджимишев. Част от историческите документи и фотографии са малко известни.

Изложбата във Варна включва около 50 картини, гравюри, фотографии и документи. Марина и Николай Русеви работят по малко известни фотографии и публикации във френска преса от края на XIX век.

Марина Варенцова-Русева участва с портрети на руски генерали и на император Александър II, Николай Русев – с батални сцени и портрети на войни. Картините са с размери между 200/300 см. най-големите и 120/80 см. най-малките. Художникът Вячеслав Бабияк, професор в Руския държавен педагогически университет „А. И. Херцен“ в Санкт Петербург, участва с гравюри, посветени на руски генерали.

Замисълът на организаторите е проектът да обхване двете години от протичане на военните действия до освобождението на България.

През 2017 година изложбата ще бъде представена в Регионалните исторически музеи в Бургас (от 6 април), Шумен (от 4 май), Стара Загора (от 1 юни), Велико Търново (от 6 юли), Видин (от 3 август), Русе (от 2 ноември), във Военния исторически музей в Плевен (от 5 септември), в Националния исторически музей в София (от 5 октомври) и в Художествената галерия в Силистра през декември. През цялото време изложбата ще се допълва с нови картини, посветени на събития, с които е свързан всеки български град. През 2018 г. изложбата ще гостува в Румъния и Русия, където ще се включат и останалите поканени художници.

Изложбата се осъществява със съдействието на Община Варна, Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна, Радио Варна, Стопанска камара – Варна, Търговско-индустриална камара – Варна, Строителна камара – Варна, Варненска туристическа камара, Планекс холдинг.

Източник:

Елена Владова

Пакети с безплатни есемеси биха решили въпроса с по-скъпите съобщения на кирилица Темата за есемесите бе един от поставените въпроси на инициирана от КЗП работна среща с представители на трите телекома в България и на регулатора в сектора – Комисията за регулиране на съобщенията

Пакети с определен брой безплатни есемеси, които да гарантират на абонатите на мобилните оператори, че срещу еднаква сума ще пишат на желания от тях език, но най-вече на родния, предлага председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов като възможно решение на казуса с по-скъпите съобщения на кирилица.

Темата за есемесите бе един от поставените въпроси на инициирана от КЗП работна среща с представители на трите телекома в България и на регулатора в сектора – Комисията за регулиране на съобщенията.

Обсъдено бе и предстоящото отпадане на роуминга, което не следва да води до влошаване на условията по потребителските договори. Подобни инициативи са част от превантивната дейност на КЗП, която има за цел намаляване на нарушенията на пазара.

„Считам че мисията на тази институция е да прави така, че нарушенията да бъдат все по-малко и по-малко, защото тогава потребителите биха били по-защитени. Обратното би означавало, че не си върши работата”, коментира председателят по ТВ „Евроком”.

„Трендът в последните 7-8 години по отношение процента на нарушенията спрямо извършените проверки по жалби от граждани и кампании на комисията се запазва в границите между 8 и 12%. През 2015г. той беше 10%, през 2016г. – 8%”, добави Маргаритов.

Той подчерта, че комисията запазва като основен акцент в контролната си дейност борбата с нелоялните практики. „Статистиката от миналата година е абсолютен рекорд в историята на КЗП по отношение на брой нелоялни практики, които са били забранени. 300 нелоялни практики означават милиони предпазени потребители от различни хитрини на търговците. Защото една нелоялна практика може да бъде адресирана до неограничен брой потребители. Например, при големите вериги, в които също сме хващали нелоялни практики, е възможно милиони потребители да пазаруват и всеки един от тях да бъде застрашен.

Тук говорим за радикална борба с опитите на търговците да прилагат такива хватки спрямо потребителите”, поясни председателят. И добави: „През 2015г. забранените нелоялни практики са били малко над 200, а преди това е имало години, в които са клонели към нула, което говори за недобро управление в тези периоди, тъй като тези практики не са били хващани или поне не се е случвало навреме. А призванието на нашата комисия е да направи така, че все повече потребителите да бъдат освободени от напрежението, че непрекъснато някъде ги дебнат нарушения.”

От началото на тази година комисията е забранила 35 нелоялни практики.

„Търговците опитват да намират различни вратички. Има случаи, когато вече сме се произнасяли, но пък тогава законът е по-строг и повелява, че ако повторно даден търговец бъде заловен да прилага една и съща практика, той се санкционира почти двойно спрямо първия път. Тук възпиращият ефект трябва да бъде в санкционния елемент, а не толкова в превенцията”, изтъкна Маргаритов.

В хода на разговора той потвърди, че отпадането на задължението за потребителите да заплащат в срок фактури, срещу които са подали възражение и няма произнасяне на търговеца, важи както за сметките за тока, така и за парното. „То е резултат от потвърдено от съда произнасяне на комисията във връзка с установени от нас неравноправни клаузи при преглед на общите условия на тези дружества – нашата основна функция по отношение на монополистите”, уточни той.

Според председателя хората са все по-склонни да търсят правата си на потребители.

От комисията отчитат увеличаване броя на жалбите. „През миналата година те надхвърлиха 21 500, което също е рекорд. Това означава, че хората са станали по-активни, по-осъзнати за техните потребителски интереси и са склонни да се обръщат към някой, който може да ги защити, когато не могат да се справят сами. Показва също, че ние сме институцията, която те предпочитат на първо място сред всички останали.”, посочи Маргаритов.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Лекарското съсловие и работодателите в сектора трябва да поискат ангажимент от политическите партии за промяна на модела на здравеопазване Кръгла маса на тема „Кризите в българското здравеопазване – диагноза и лечение“

Лекарското съсловие и работодателите в сектора трябва да използват предизборната ситуация и да представят пред политическите партии, които имат шанс да влязат в парламента, позициите си за промяна на модела на здравеопазване в страната, като поискат от тях да поемат ангажимент в следващото управление за реализация на тази промяна.

Това заяви Васил Велев, председател на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) на кръгла маса на тема „Кризите в българското здравеопазване – диагноза и лечение“. Дискусията бе организирана от Националното сдружение на частните болници, които са член на АИКБ.

Дали това ще бъде реформа на реформата, смяна на модела, нова стратегия и пътна карта за реализация, но очевидно трябва по-глобално и цялостно да се преразгледат нещата и да се постигне съгласие за промяна“, заяви Велев. Той посочи, че ресурсът за здравеопазване не е достатъчен дори и в страни като Германия и САЩ, където средствата са в порядъци по-големи на глава от населението в сравнение с България.

Председателят на АИКБ припомни, че у нас здравната вноска всъщност не е 8%, а съотнесено към нетното възнаграждение е 10.2%. „Очевидно е, че тези средствата не са достатъчни, а здравната вноска не се плаща от всички. Безспорно трябва да се търсят допълнителни източници, може би все пак чрез доплащане от пациентите, а за тези, които нямат тази възможност – чрез обществени средства. Следователно е важно, този ограничен ресурс да се разходва ефективно и как да стане това, трябва да се коментира в публични дискусии“, заяви Васил Велев.

Източник:

Мила Кисьова-Маринова

Директор Връзки с обществеността

Асоциация на индустриалния капитал в България

КЗП забрани на онлайн търговци неизпълнявани обещания за бързи или безплатни доставки Поводът са едни от последните влезли в сила произнасяния на контролния орган във връзка с подобни случаи

Сред най-често срещаните нелоялни практики при онлайн търговците са фалшивите намаления и неспазените уговорки за срока или цената на доставките. За това предупреждава Комисията за защита на потребителите (КЗП).

Поводът са едни от последните влезли в сила произнасяния на контролния орган във връзка с подобни случаи.

Един от примерите е онлайн магазин за облекла megz.eu, който в редица случаи не е доставил поръчките в срок. За кратък период от време няколко клиента на търговеца са подали оплаквания в КЗП, че покупките се бавят повече от месец, въпреки че в условията за доставка е посочен срок до пет работни дни. В жалбите си потребителите посочват, че са предпочели този сайт поради по-краткото време за получаване на покупките и прилагат документи, удостоверяващи забавянето.

Електронният магазин www.printed-bags.net пък е заблуждавал клиентите, че при пазаруване на стойност над 100 лв. доставката е безплатна до всяка точка на страната.

Жалба на потребител и последвалата я проверка на контролния орган установяват, че търговецът не спазва въведените от самия него условия, които несъмнено имат за цел да му дадат приоритет пред потенциалните клиенти спрямо конкуренцията. В конкретния случай потребителят е закупил артикули за 109,44 лв., но въпреки това е заплатил такса за куриерската услуга в размер на 24,23 лв., която фигурира и в товарителницата.

Друга забранена и санкционирана от КЗП нелоялна практика е на онлайн търговеца „ОПТИМА МКБ“ ЕООД (www.apteka-optima.com), който е подвеждал клиентите си с фалшиви отстъпки за козметика и хранителни добавки.

Промоциите привличат потребителите и ги изкушават да правят по-големи покупки. Това се случва и с дама, която поръчва три броя от един вид шампоан, тъй като забелязва, че е намален от 35,59 лв. на 21,30 лв. Ден след като получава писмено потвърждение от търговеца за доставка на избраните артикули на обща стойност 63,90 лв., е информирана по телефона, че поръчката ще струва 106,77 лв. Изтъкнатата причина е, че складовата наличност на козметичния продукт е изчерпана и той може да бъде доставен на редовната му цена. В това поведение на търговеца експертите съзират користна цел потребителят да бъде спечелен с по-ниска цена и впоследствие убеден да потвърди поръчката при новите, макари по-неизгодни за него условия.

Повторни проверки установиха, че търговците са отстранили нарушенията.

Независимо от това на всеки от тях са наложени предвидените в закона санкции – от 1000 лв. до 30 000 лв., които дружествата обжалват.

През 2016 г. КЗП е забранила близо 300 подобни на тези и други нелоялни търговски практики в различни сфери на икономиката.

Съвети към потребителите:

  • При онлайн покупки винаги изисквайте от търговеца писмено потвърждаване на поръчката при условията, с които сте се съгласили.
  • Когато офертата съдържа преимущества, например по-кратък срок за доставка или безплатна куриерска услуга при определени условия, предварително се уверете, че ще можете да се възползвате от тях.
  • Преди да платите онлайн покупка от кампания за намаление, проверете дали са направени коректно обещаните отстъпи от цената.

Препоръки към търговците:
  • Срокът за доставка на онлайн покупки е до 30 дни по закон. Ако сте поели ангажимент за по-бързо изпълнение на поръчката, сте длъжни да го спазите.
  • Обещанието за безплатна доставка при покупка над определена стойност Ви обвързва със задължението да го изпълните.
  • Потвърждавайте поръчките на клиентите си само когато сте сигурни, че ще можете да ги реализирате при предварително обявените от Вас и приети от потребителя условия.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП: Поканихме трите телекома на среща КАЗУС: Когато пишете SMS на латиница, Вие имате възможност с него да изпратите 160 символа, а на кирилица-70

Димитър Маргаритов: Поканихме трите телекома на среща
Комисията за защита на потребителите (КЗП) е отправила покана за среща към трите телекомуникационни дружества за изясняване на въпросите във връзка с различното таксуване на кратките текстови съобщения на кирилица и на латиница, както и с новите правила за роуминга. Това съобщи председателят Димитър Маргаритов в предаването „Денят” по TV+.

„Водим разговори, дори нашата комисия инициира среща, която ще се проведе през следващата седмица с участието надявам се и на трите телекома, както и на колегите от Комисията за регулиране на съобщенията. Посочва се, че има технически причини, свързани с криптирането на информацията, но при всички положения нашето становище е, че не може в родината на тази азбука, на която днес в света пишат над 300 милиона души, самите ние да нямаме възможност да пишем при равни условия с тези, които ползват другата азбука”, посочи Маргаритов.

Председателят припомни и обясни казуса: „Когато пишете SMS на латиница, Вие имате възможност с него да изпратите 160 символа, а на кирилица – 70. Оттам идва това т.нар. поскъпване, защото еднаква информация в единия случай ще Ви струва един SMS, а в другия – два или три.”

Във връзка с предстоящото отпадане на роуминга се изчаква произнасяне на европейския Регулатор, като един от най-важните моменти е как ще стои въпросът с услугите без лимит. „Трябва да има ясни правила по отношение на случаите, в които в родната си страна говорите без ограничение, но извън нея в рамките на Общността цената би се променила след достигането на определени лимити на мегабайти интернет или на период от време”, обясни Маргаритов. Той допълни, че не следва да се подписват нови договори. Възможно е само съгласно очакваното решение на европейския Регулатор да се допълни информация за това какви са лимитите на разговорите и на трафика на интернет, когато абонатът е в чужбина. Добавянето на допълнителни услуги и увеличаване на цените за потребителите не трябва да има.

Маргаритов съобщи още, че по повод публикация в Twitter и постъпил в комисията сигнал експертите разработват казус с актуална промоция на телеком. Търговецът добавя към пакета от телевизионни канали на настоящите си абонати още един за период от три месеца, след изтичането на който те ще продължат да го получават вече срещу месечна такса от 2 лв., освен ако изрично не заявят отказ от него. „В комуникация с търговеца настояваме той да промени условията и да бъде възприет обратният принцип – само ако желае някой да ползва, тогава би трябвало да го заяви. В противен случай е редно автоматично технически да се направи така, че абонатът да не ползва и да не плаща. Впрочем, това е още един пример, който показва колко важно е потребителите да са активни, да ни информират и по този начин заедно да предотвратяваме извършването на нарушения преди още те да са се случили”, добави Маргаритов.

Видео: https://www.youtube.com/watch?v=8TAyNAw7wB8 

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Потребителите трябва да имат право на индивидуални договори с топлофикациите Идея, която Комисията за защита на потребителите (КЗП) изцяло подкрепя

Гражданите да имат възможност да сключват индивидуални договори с топлофикационните дружества е идея, която Комисията за защита на потребителите (КЗП) изцяло подкрепя, заяви председателят Димитър Маргаритов в предаването „Нашият ден” по Българското национално радио.

„Ако тези икономически оператори желаят да осъществяват дейността си в съвременните условия и съгласно утвърдените стандарти почти навсякъде – и в страната, и извън нея, това е напълно нормално и би трябвало да се случи. Разбира се, то изисква известни промени в Закона за енергетиката, но с конституирането на новия парламент би могло да бъде направено. Така, както може 3-4 милиона потребители да сключат индивидуални договори с мобилните оператори, например, би трябвало да е възможно да го направят и с Топлофикация тези 400-500 хиляди домакинства, които са абонати в София”, коментира Маргаритов.

По повод продължаващата авария председателят на КЗП обясни: „Възможно е да се появяват проблеми, които са от обективно естество и които да водят до там, че в известен период от време хората да не могат да получат обещаната услуга. Затова в нормативните актове са предвидени съответните мерки, които могат да бъдат предприети и да потърсим правата си на потребители, включително обезщетение. А отговорността е на този, който е поел ангажимента да достави услугата.”

Маргаритов припомни, че ако гражданите имат съмнение относно коректността на месечните си сметки за парно или ток, следва да подадат жалба до доставчика, като до произнасянето му не са длъжни да заплащат фактурата, както и не следва да им бъде спирана услугата.

Председателят разясни и правата на гражданите в случай, че при сключването на договор с доставчик на телекомуникационни услуги са били заблудени за покритието на сигнала.  „Попадали сме на случаи, в които се оказва, че представяната в офиса или на интернет страницата на телекома карта на покритие съдържа невярна информация – в зони, в които е показано, че би трябвало да има сигнал, такъв няма или той е с недобро качество. Това е нелоялна търговска практика и ние имаме произнасяния по подобни казуси. Отделно от това би трябвало да бъде сезирана и Комисията за регулиране на съобщенията, за да провери дали състоянието на тази зона е съгласно лиценза. Във всеки случай, в който се докаже наличие на нелоялна практика, потребителят има право да претендира за разваляне на договора и обезщетение”, поясни той.

За момента зимният сезон тече спокойно. Доколкото се срещат нарушения, те са от познатите от минали сезони – разминаване между обещаното и предоставеното на място и рекламиране на обекти като по-висококатегорийни, отколкото в действителност са, посочи Маргаритов.

Той апелира към търговците и потребителите да бъдат внимателни и да спазват правилата, защото безопасността и сигурността са преди всичко.

Във връзка с предстоящите празници председателят на КЗП предупреди за капани, свързани с добилите популярност подаръчни ваучери: „Рискът е, че сте насочени към точно определен търговец и не знаете при него какви капани могат да дебнат за разлика от такива, при които пазарувате редовно и познавате.” Иначе тези ваучери на практика предоставят възможност на този, на когото са подарени, да пазарува от даден търговец на определена стойност. „Той отива в съответния търговски обект и там, както при всяка класическа търговия, трябва да се внимава, особено когато става въпрос за стоки, които са на промоция или в намаление, защото може условията да не са точно такива, каквито са обявени. Ако става въпрос за онлайн търговия, най-вече през социалните мрежи, има риск от мними търговци с изгодни оферти, които обаче да не изпълнят поетите от тях ангажименти”, добави Маргаритов.

При ранните резервации за летните почивки ниските цени са основният риск. Сравняването на аналогични оферти и проверяването на резервациите са задължително условие да се предпазим от проблеми на място, каза още председателят.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Регулирането на споделената икономика едновременно ще защити правата на потребителите и интересите на предлагащите стоки и услуги на този принцип Това заяви председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в предаването Invest/Or по Bloomberg TV

Димитър Маргаритов

„Без да искаме да въвеждаме тежест за хората, които осъществяват дейност в сферата на споделената икономика, настояваме да има правила и те да бъдат сходни със съществуващите най-вече по отношение на онлайн търговията”, заяви председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в предаването Invest/Or по Bloomberg TV.

„Те биха отворили пътя към нормалното функциониране на компании като Uber и Airbnb. Защото ще е ясно на какви правила се подчинява дейността, какви евентуални административни режими би трябвало да бъдат спазени. И още нещо ще е ясно – като превантивно и респектиращо въздействие – че ако не се съблюдават правилата, ще има контролен орган, който би могъл да се намеси и да възстанови справедливостта”, коментира Маргаритов. И добави: „Аз съм за това всичко да се случва прозрачно, според закона, както защитавайки потребителите, така и без да се накърнява общественият икономически интерес, който се проектира през данъчното и финансовото законодателство.”

Маргаритов отбеляза, че е налице институционално изоставане от темповете на развитие на този тип пазарни взаимоотношения, включително и в САЩ, където все още няма единно виждане за това как нормативно да бъдат регулирани. „За нас, както контролен орган в България, който е призван да осигурява потребителска защита на хората и да ги предпазва от различен тип проблеми в ежедневната комуникация с предлагащите им различни стоки и услуги, е ясно, че има необходимост от създаване на правила, по които да се развива този способ на търговия.

На първо място, те трябва да защитават потребителите от различен тип нелоялни търговски практики. Ако сега Вие влезете във взаимодействие с някой, който Ви предлага да споделите например някоя негова вещ, пътуване или нощувка срещу заплащане и имате някакъв проблем, няма към кого да се обърнете. Ние имаме желание да защитаваме всички потребители, независимо от това по какъв начин са били застрашени в икономически аспект”, подчерта председателят.

Той потвърди, че в КЗП са постъпвали сигнали за разпространявани чрез социалните мрежи предложения. Пожелалите да се възползват от тях са били подведени, като в повечето случаи не се е стигнало до сключването на сделка, но е имало и такива, в които е бил извършен паричен превод.

„Например, бяхме сигнализирани от потребител по повод оферта във „Фейсбук” от физическо лице, което е предлагало доставка на популярните ховърбордове, като едва на по-късен етап е уведомявало за необходимостта от заплащане на сума за внасянето и освобождаването от митница на въпросната стока. Сделката не се беше състояла, защото тя вече не е толкова изгодна за потребителя, както при първоначалната оферта. В този случай, освен да информираме органите на икономическа полиция, които да задържат лицето заради разпространяваната фалшива информация, нищо повече не бихме могли да направим. Ако се върнем на законодателството, регулиращо материята в конвенционалната търговия, ще видим, че всеки извършващ подобен тип нелоялна практика търговец, може да бъде глобен от нашата комисия със солидна сума до 30 000 лв.”, обясни Маргаритов.

Председателят посочи, че макар това да не е типичен пример на споделена икономика, тя е феномен, който е резултат от интензивното общуване на хората в глобалната мрежа и има за цел да улесни техния живот.

Той коментира и темата за споделеното пътуване, като посочи, че контролът трябва да бъде съобразен с наличието на правила, които да регулират осъществяването на тази дейност и от потребителска, и от финансово-фискална гледна точка: „Една комплексна, координирана нормативна уредба, която да улесни и изясни начина, по който трябва да се осъществяват такъв тип дейности.”

„В България от години има някои съществени по отношението на потребителите проблеми с предлагането на таксиметрови услуги. Касаят качеството на продукта, редицата нелоялни практики, свързани с т.нар. „таксита менте”, които с промяната на една буква или цифра създават заблуждение у потребителя, че са от големи фирми, наложили се с ниските си тарифи, а Ви взимат десет пъти повече. В резултат на казуса Uber, а и на това, че проблемите бяха назрели, има едно подобрение. То се дължи и на нормативни помени – пределните цени на километър, засилен контрол на водачите на таксиметровите автомобили и пр. Това показва как разумна и лоялна конкуренция, която се подчинява на правила, може да доведе до там, че всички конкуриращи се играчи на пазара да търсят все по-доброто си представяне. А това е изцяло в интерес на потребителите”, заключи Маргаритов.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП): „Новото в потребителската защита е превръщането на намираните в полза за гражданите решения в жалони” Санкциите за нарушителите също са важни, тъй като действат дисциплиниращо на търговците, но не по-малко значение има и активното поведение на самите потребители

Димитър Маргаритов

„Основното в сферата на потребителската защита вече е посредством диалог и механизми за намиране на решения в полза за гражданите да се търсят и бъдещите жалони, с които ние ще продължим да развиваме тази тематика. Това засега работи”, посочи в предаването „Нощен Хоризонт” на БНР Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП).

Той добави, че санкциите за нарушителите също са важни, тъй като действат дисциплиниращо на търговците, но не по-малко значение има и активното поведение на самите потребители.

„Ако ние продължим да възпитаваме по линия на превенцията това поведение у българския потребител, много бързо и самите търговци ще разберат, че има граници на това как можеш да се опитваш да спекулираш с доверието на хората и с икономическите им възможности. Тук е и от наша страна иновационният подход. Даваме си сметка, че ако методично, системно и правилно обясним на тези, които предлагат на потребителите стоки и услуги, особено на по-малките, какви са правилата и колко е важно и за бизнеса им да ги спазват, убеден съм, че ще го възприемат като подход. Дори да има манталитетна особеност, която да ни тласка все към това да направим някоя дребна хитринка, с малко работа в тази посока, тя може да бъде преодоляна и да тръгнем по пътя на разумното надграждане и на търсенето на позитивното общуване на този терен”, коментира Маргаритов.

Председателят подчерта, че нелоялните търговски практики застрашават потребителския интерес в много голяма степен: „Те не са въпрос на административно нарушение, което ще заблуди конкретния човек. Основават се отправян към най-широк кръг потребители анонс със заблуждаваща или спестена информация.

Попадали сме на случаи, в които по-малки търговци, включително в райони в страната с население с по-ниска покупателна способност, опитват да не посочват коректно грамажите на предварително пакетираните продукти или на касата да маркират по-висока от оповестената на щанда цена.”

Маргаритов посочи, че комисията активно и перманентно следи качеството на туристическия продукт. В хода на активния зимен сезон акцентът е и върху ски пистите. „Тяхното привеждане в съответствие с изискванията на новата наредба, която е много полезна, защото въвежда единен стандарт за информацията, която трябва да бъде предоставена на туристите на всяка ски писта. По такъв начин се преодолява доскоро съществуващият проблем на различните писти да се поставят различни обозначения, което понякога затрудняваше туристите”, обясни той.

По-голямата част от вредните продукти произхождат от страни извън Европейския съюз.

„Държим лидерска позиция в топ 5 от европейските страни по залавянето и забраната на опасни стоки. Това, че сме външна граница на ЕС означава, че сме малко по-рискова територия и трябва да бъдем бдителни. Има различни стандарти, в ЕС те са по-високи. Всяка стока, която стъпва на наша територия, трябва да отговаря на европейските стандарти. Установените опасни стоки се унищожават. Основно те са свързани с отглеждането и възпитанието на децата, което също поставя въпроса за голямата отговорност”, акцентира Маргаритов.

„В дисонанс с основната ни статистика, според която нарушенията намаляват, през миналата година констатирахме ръст на тези в онлайн търговията”, съобщи председателят на КЗП. Той препоръча на потребителите да следят да има достатъчно информация за търговеца и да проверяват възможността да се свържат с него, за да са сигурни, че е реален.

Напомни, че никой не може да задължи потребителя да плаща авансово при този тип сделки.

„Онлайн търговия добива все по-широки измерения. В последните години все повече се развиват такива способи на взаимодействие между хората, не непременно между потребители и търговци, които налагат на пазара т.нар. споделена икономика. Хората общуват в Интернет, започват да предлагат едни на други най-различни стоки и услуги и осъществяват различен тип комуникация във връзка с предлагането и търсенето. Това е, според мен, посоката, в която през следващите години ще се развиват търговията и пазарът. Тук ще бъдат и най-големите предизвикателства пред потребителската защита, включително като нормативна регулация, каквато към момента липсва. Дошло е времето, в което да се замислим, че трябва да се изработят правила. Те могат да бъдат заимствани от тези при конвенционалната и интернет търговия и да се приложат в сферата на споделената икономика. Нашата комисия е в състояние да го направи и се надявам, че с конституирането на новия Парламент ще имаме възможност да предложим нещо работещо, което да бъде възприето”, каза още Маргаритов.

Действащите правила в сферата на потребителската защита на територията на ЕС са единни.

За решаване на трансграничен проблем работят Европейски потребителски центрове. Такъв офис има и у нас, той функционира към КЗП. Маргаритов акцентира върху това, че при пазаруване от търговци извън ЕС потребителите трябва много внимателно да проследят информацията и при липса на такава да бъдат изключително резервирани, защото там могат да важат съвсем други правила. Например, правото на отказ може да не е в 14-дневен срок или упражняването му да се реализира по друг начин.

На финала: „Нека потребителите бъдат активни и да подават сигнали. Ние осъществяваме и планирани кампании, но пулсът се напипва тогава, когато живият живот извиква хипотезите. Според мен, това е валидно като цяло за обществения живот – да бъдем разумни граждани, които да се учат от грешките си, да черпят от натрупания опит и да търсят разумното надграждане в позитивната посока.”

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Агенция по геодезия, картография и кадастър с нови електронни услуги за гражданите Гражданите вече могат да подават много по-бързо и сигурно заявления за справки

Агенция по геодезия, картография и кадастър предоставя на гражданите нови електронни услуги чрез иновативния единен геопортал – Кадастралноадминистративна информационна система. Модерното технологично решение е внедрено от водещата българска геоинформационна компания Мапекс в рамките на мащабен проект по интеграция на регистрите на Агенцията. Гражданите вече могат да подават много по-бързо и сигурно заявления за справки свързани с кадастър, Геокартфонд, правоспособност, възражения срещу приети и не влезли в сила кадастрални карти.

„Радваме се, че успяхме да реализираме заедно с Агенцията по геодезия, картография и кадастър този изключително значим проект за гражданите. Благодарение на новия портал, всеки ще има по-бърз и удобен достъп до необходимата информация. В съвременния свят от изключителна важност е всяка една институция и организация да може да предоставя необходимите услуги по възможно най-удобния и лесен за потребителите начин.“, каза Александър Лазаров, изпълнителен директор на Мапекс.

За шест месеца Мапекс свърза новия портал с географските информационни системи на Агенцията – Софтуер за управление на данните от електронния архив, Информационна система за специализирана карта на черноморското крайбрежие и Интегрирана информационна система за кадастър и имотен регистър. В рамките на проекта компанията интегрира в новата платформа кадастралния регистър и кадастрална карта на Агенцията, регистър Геокартфонд и специализираните регистри за морските плажове, брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени в имоти – държавна собственост, извън границите на населените места, прилежащите на морето крайбрежни езера, лагуни, лимани и влажни зони, пясъчни дюни, острови, включително и такива създадени в резултат на човешка дейност.

Новата Кадастрално-административна информационна система предоставя на гражданите актуална информация от интегрираните регистри на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Всеки потребител вече може по електронен път да заяви извадка на едромащабни топографски карти, стар кадастрален или комасационен план на земеделски земи или кадастрален и регулационен план на населено място, информация за налични данни, да разгледа Кадастралната карта и кадастралните регистри, както и да отправи писмено възражение към Агенцията.

Илюстрации на новия геопортал и Мапекс може да откриете на следния линк: https://goo.gl/1ukjjx

За Мапекс АД

Мапекс АД е водеща българска геоинформационна компания, предоставяща геодезически и ГИС решения в областта на строителството, архитектурата и дейностите по кадастъра. Иновативните решения и геоинформационни технологии на Мапекс дават възможност за ефективно управление на геоинформация в организации от публичния и частния сектор за тяхното успешно бизнес развитие. Компанията предлага пълна гама от услуги свързани с геодезия и кадастър като геодезическо измерване, GPS измерване, трасиране, проектиране, контрол на строителни работи или разработка на кадастрални карти и регистри, както и готови софтуерни и ГИС технологии. Сред тях е и оригиналната географска информационна система ТОБЕЛ, създадена от Мапекс.

Източник:

Ивайло Борисов

Ardency Consulting

ВАС потвърди заповед на КЗП за нелоялна практика при продажбата на предплатени пакетни услуги на M-tel Телекомът умишлено е премълчавал важно условие, според което при закупуване на предплатени пакети услуги

Върховният административен съд потвърди заповед на Комисията за защита на потребителите (КЗП) за забрана на нелоялна търговска практика на „Мобилтел” ЕАД при продажбата на предплатени карти за мобилни услуги.

Телекомът умишлено е премълчавал важно условие, според което при закупуване на предплатени пакети услуги клиентът губи на всеки 90 дни парите по сметката си, ако до края на този период не презареди със сума над определена стойност. Тази информация е фигурирала само на интернет страницата на мобилния оператор. Липсвала е обаче в офисите му и върху опаковката на картите Prima, където би била полезна на потребителя непосредствено преди вземането му на решение за покупка.

В търговския обект е било налично единствено неактуално ръководство, според което картата се дели на два периода – активен, в който абонатът може да получава и генерира обаждания и кратки текстови съобщения (12 месеца от датата на активиране) и допълнителен – пасивен, в който е възможно само приемането на обаждания и съобщения (последният 13-и месец). Според тези стари условия, при презареждане с 10.00 лв. клиентът удължава с една година активния период на предплатената си карта и с един допълнителен месец пасивния.

В резултат от прилагането на цитираната практика потребителят остава с впечатлението, че ще може да ползва сумата по своята сметка през целия период на валидност на картата.

Влязлата в сила заповед на КЗП отнема възможността на мобилния оператор да подвежда по такъв начин потребителите занапред. Наложена е санкция в размер на 10 000 лв. с наказателно постановление, което търговецът обжалва.

Съвети към потребителите:

  • Настоявайте да получите пълна, вярна и разбираема информация за основните характеристики на услугата и условията за ползването й.
  • Не бързайте да сключите сделка преди да се запознаете с всички условия и да се уверите, че те са изгодни за Вас.
  • Търсете консултация винаги при съмнение, че информацията е непълна или неясна.

Препоръки към търговците:

  • Необходимо е на потребителя предварително да бъде предоставена информация за всички съществени характеристики на услугата и условията на сделката, както и да му се даде възможност да се запознае с тях.
  • Информацията трябва да е ясна и достъпна.
  • При необходимост консултантите могат да дадат разяснения, които обаче да не въвеждат в заблуда.

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

КЗП: Издадени са 300 заповеди за преустановяване на некоректни спрямо потребителите действия на търговци Около 70% от извършените от Комисията за защита на потребителите (КЗП) през миналата година близо 39 000 инспекции в търговски и туристически обекти и в онлайн пространството са свързани с разкриването и забраната на практики, които увреждат икономическите интереси на гражданите

КЗП: Издадени са 300 заповеди за преустановяване на некоректни спрямо потребителите действия на търговци

Около 70% от извършените от Комисията за защита на потребителите (КЗП) през миналата година близо 39 000 инспекции в търговски и туристически обекти и в онлайн пространството са свързани с разкриването и забраната на практики, които увреждат икономическите интереси на гражданите.

Издадени са 300 заповеди за преустановяване на некоректни спрямо потребителите действия на търговци в сферата на телекомуникациите, туризма, онлайн търговията и др.

Това стана ясно на пресконференция вчера, на която контролният орган представи резултатите от своята дейност през 2016г.

„Запазва се тенденцията в около десет процента от случаите да се установяват различен тип нарушения. Акцентът в контролната ни дейност и в този сектор бе поставен най-вече върху нелоялните търговски практики. Целта е да сведем до минимум стремежа на търговците да се изкушават да поемат обещания, които впоследствие да не изпълняват”, коментира Маргаритов. Той посочи, че все още това е едно от най-сериозните нарушения, което се среща, както при туроператори, така и при хотелиери и ресторантьори.

„Добра практика е, че в подобни случаи все повече търговци осъзнават необходимостта да се опитат поне да компенсират ощетените потребители с предложения, които могат да удовлетворят желанията им”, добави председателят. Той обърна внимание и на една противоположна тенденция: „Има една склонност към отпускане и занижаване на качеството при някои от търговците в сферата на туризма, когато един добър и активен сезон върви към своя финал. Но дали през юли или през септември, на потребителя трябва му бъде предложено най-високото качество на продукта, за да бъде спечелен и да се върне отново. Не че не го умеем, въпросът е да съумеем да направим така, че нивото на обслужване да бъде запазено през цялото време.”

Маргаритов изрази очакването си зимният сезон да бъде също така добър. За подпомагане спокойното му протичане комисията присъства с повече екипи на терен и с приемни в трите големи курорта, където туристите могат да получат информация за правата си и съдействие по конкретни казуси.

„За 2016 г. КЗП е извършила 3148 инспекции – това са  проверки при производители и вносители и на търговски обекти за продажбата на опасни стоки, съобщи Константин Арабаджиев, член на КЗП. Стоките, които са проверявани, са свързани с отглеждането на деца, продукти за свободно време, градински мебели и надуваеми изделия. На база на тези инспекции са съставени 295 акта за продажба на опасни стоки, каза още Арабаджиев. Той обяви, че за 212 стоки е доказано, че са опасни и те са забранени от КЗП. Арабаджиев отбеляза и доброто взаимодействие с Агенция „Митници” по отношение на проверката на документите и сертификатите на стоките още при влизането им у нас.

Той допълни и че България е една от водещите страни в Европейската система за обмен на информация за опасни стоки RAPEX.

„Стремежът за улесняване процеса по постигане на извънсъдебно решение на възникнал потребителски спор и новите секторни помирителни комисии са двете причини, поради които през миналата година акцентирахме и върху популяризирането на помирителното производство”, посочи Константин Райков, член на КЗП. Той съобщи, че са образувани 438 помирителни производства. По-голямата част са свързани с правото на рекламация, неравноправни клаузи и нелоялни практики. Над 60 са образуваните секторни помирителни комисии в сферата на електронните съобщения, финансовите услуги, енергетиката, ВиК услугите и транспорта. Има още 120 производства към Помирителната комисия за платежни спорове, като в повече от половината от случаите са постигнати споразумения. Райков съобщи още, че в КЗП са постъпили над 1900 жалби във връзка с проблеми при онлайн пазаруване или извън търговски обекти, като за установените нарушения са съставени над 300 акта основно за липса на информация за търговеца или условията, при които се осъществява сделката.

По повод проблеми с онлайн търговци са и значителен дял от жалбите и сигналите до Европейския потребителски център – България.

През 2016 г. общият брой на постъпилите оплаквания там е над 1300, като има ръст от близо 30% спрямо 2015 г., обяви директорът му Игнат Арсенов. Той предупреди, че потребителите преди да пазаруват онлайн, трябва да проверят кой е търговецът, има ли яснота за фирмата и адреса му. Ако липсват данни за това, то  има голяма вероятност този търговец да е извън ЕС и защитата им на потребители да бъде ограничена.

Понякога динамиката на обществените отношения изпреварва реакциите на институциите и в случая със споделената икономика сме свидетели именно на такава хипотеза.

Затова ние сме амбицирани през настоящата година да изготвим и предложим на новия парламент текстове, които да уредят възможността тя да бъде в някаква степен контролирана. Само така може да се гарантира, че различен тип лоши практики могат да бъдат пресечени и забранени навреме и тези взаимоотношения да се развиват по един нормален начин. Такава е и нашата основна цел като институция – да не сме като един развален компютър, който непрестанно да има нужда от рестарт. Ние работим последователно, методично и динамично и резултатите се отчитат в статистиката”, допълни Маргаритов.

„Потребителите в България стават все по-активни. Запази се тенденцията от последните години да получаваме повече жалби и сигнали. На тази база извършваме и повече проверки. Същевременно броят на нарушенията за трета поредна година намалява”, обяви Маргаритов. Той посочи, че дори на пръв поглед тези тенденции да изглеждат парадоксални, те са логически обвързани. „Все повече гражданите се обръщат към нас, включително онлайн, на момента дори преди да е завършил фактическият състав на едно нарушение при търговеца. Възможността ние да реагираме преди нарушението да е факт, позволява в над 75% от случаите, в които сме били потърсени, да реагираме така, че потребителите да останат удовлетворени от начина, по който са се развили събитията по повод на конкретна сключена от тях сделка”, обясни председателят.

Маргаритов посочи, че една от целите на комисията през тази година е задълбочаване на взаимоотношенията с неправителствения сектор.

„Някои от организациите в тази сфера в последните месеци са все по-активни, затова мисля, че е дошъл моментът, в който би трябвало да споделим отговорността за това как се работи с хората и как биха могли и неправителствените организации да дадат своя конкретен принос в разглеждането и процедирането по жалбите и сигналите на потребителите”, каза председателят.

Друг от акцентите на КЗП през 2017г. е по-активна работа с търговците. „Ефективна потребителска защита според нас би могло да има само тогава, когато всички участници в този процес са достатъчно добре обхванати – както от нормативната уредба, така и от конкретната работа по информираност и превенция”, завърши Маргаритов.

Източник:
Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

АИКБ настоява за промяна на дефиницията за малки и средни предприятия Дефиницията следва да отговаря на предизвикателствата на новите икономически реалности

д-р Милена Ангелова
Асоциацията на индустриалния капитал в България настоява за промяна в дефиницията за малки и средни предприятия, така че тя да отговаря на предизвикателствата на новите икономически реалности“.

Това заяви д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България и вицепрезидент на Европейски център на работодателите и предприятията с публично участие и предприятията, предоставящи услуги от общ интерес – СЕЕР (http://www.ceep.eu/), на форум в Европейския парламент, проведен на 25 януари, на който бе дискутирана необходимостта от осъвременяване на определението за МСП (http://www.ceep.eu/events/eu-sme-definition-breakfast-at-the-european-parliament/).

Форумът бе организиран от членовете на ЕП г-н Херберт Ройл и г-н Жан-Пол Денано, като и г-жа Катерина Райхе, президент на CEEP.

В изказването си д-р Ангелова посочи, че не са редки случаите, когато малки и средни предприятия, кандитатстващи за получаване на финансиране от ЕС попадат извън обхвата на допустимите за кандидатстване по европейски програми компании, заради неадекватна дефиниция за МСП. „По настоящем, за съжаление, липсва инициатива за осъвременяване на законовата дефиниция от страна на Европейската комисия. Този проблем трябва да намери място като фундаментален въпрос в дневния ред на ЕС за подобряване на регулациите и бизнес средата за МСП“, призова д-р Ангелова.

Най-често използваната дефиниция за МСП е посочена в Препоръката  на Еврокомисията от 6 май 2003 г., според която като малки и средни са определени предприятията със:

  • средносписъчен брой на персонала не по-голям от250 души;
  • годишен оборот не по-голям от 50 млн. евро;
  • и/или годишен общ счетоводен баланс не по-голям от 43 млн. евро.

На основата на аргументи, свързани предимно с по-лесно администриране, Комисията ревизира дефиницията и сегашната действаща версия се базира на практика само на броя персонал. След тази ревизия определението за МСП от 2003 г. е обект на остро противопоставяне от  страна на голям брой малки и средни предприятия. Те твърдо настояват критерият за списъчен брой на персонала да се прилага единствено при обвързване с оборота или счетоводния баланс, защото в противен случай много предприятия, които всъщност не са големи, са лишени от достъп до европейските фондове“, посочи д-р Ангелова.

Наред с критиките към прилагането на критериите за МСП трябва да се подчертае, че употребата на няколко дефиниции създава потенциални рискове за нарушаване на последователността на европейските политики спрямо малките и средните предприятия и води до несъответствия и противоречия.

Проблемът с дефиницията за МСП се задълбочава и заради остарелия й характер и отчитането единствено на броя заети лица. Малките и средни предприятия в ЕС оперират на глобалния пазар в една изключително динамична бизнес среда, в условията на глобална интензивна конкуренция и развитието на нови бизнес модели.  В тези условия, ограничаването на политиките за подкрепа само на базата на броя заети в подкрепяните компании, изглежда остаряло и не дава възможност да се вземат предвид различните потребности и специфики на МСП“, посочи д-р Ангелова.

Компаниите се различават по размер, поле на действие, цели, финансиране, управление, географски и правен статус.  Хората, които вземат решения, трябва да вземат под внимание това разнообразие и да се опитат да го отразят по най-подходящия начин в определението за МСП, така че да се осигурят максимални гаранции за спазване интересите на тези компании“, заяви още д-р Ангелова. На 6 февруари 2017 г. по нейна инициатива в Брюксел ще се проведе обществено обсъждане на възможностите за подобряване на ефективността на политиките за насърчаване на МСП, с участието на директори от Европейската комисия и членове на Европейския парламент, на което въпросът да бъде обсъден по-подробно.

Източник:

Мила Кисьова-Маринова

Директор Връзки с обществеността

Асоциация на индустриалния капитал в България

 

Евробарометър: 72% от българите искат Механизмът за сътрудничество и проверка да продължи да действа Според 28% от българите положението с организираната престъпност се е подобрило откакто България е член на ЕС

72% от българите смятат, че Механизмът за сътрудничество и проверка трябва да продължи да действа, показва тематично проучване на Евробарометър по поръчка на Европейската комисия.

Според 12% Механизмът трябва постепенно да отпадне в следващите няколко години, 8% искат незабавното му спиране, а други 8% нямат мнение. Практически всички българи посочват като сериозни проблеми пред страната корупцията (97%), организираната престъпност (96%) и недостатъците в съдебната система (94%).

Като цяло, българите смятат, че Механизмът за сътрудничество и проверка оказва положително влияние върху съдебната система (според 57%), борбата с организираната престъпност (53%) и с корупцията (50%).

Според 28% от българите положението с организираната престъпност се е подобрило откакто България е член на ЕС. Според 25% функционирането на съдебната система се е подобрило от 2007 г. насам. 17% вярват, че за същия период корупцията е намаляла.

Пълният текст на проучването (вкл. сравнителни данни за Румъния) е достъпен на адрес http://ec.europa.eu/COMMFrontOffice/publicopinion/index.cfm/Survey/getSurveyDetail/instruments/FLASH/surveyKy/2128

 

Източник:
Отдел „Преса и медии“

ЕК

Страница 1 от 812345...Последна »