Икономистите на БАН: От модела на земеделието губим 10 млрд. лева добавена стойност Прогнозата в Годишния доклад за икономическо развитие и политики на България за 2016 г. е за недостиг на работна сила

Прогнозата в Годишния доклад за икономическо развитие и политики на България за 2016 г. е за недостиг на работна сила в средносрочна перспектива от 250 000 – 400 000 души в зависимост от два варианта на икономическа активност и възстановяване на темповете на растеж от предкризисния период

Заради структурата на земеделското производство, от 2007 г. насам като член на Европейския съюз България е изгубила около 10 млрд. лева добавена стойност и близо половин милион работни места. Това стана ясно при представянето на втората част от Годишния доклад за икономическо развитие и политики на Института за икономически изследвания при БАН.

Моделът, който сме избрали, е много скъп и недостатъчно ефективен, заяви доц. д-р Огнян Боюклиев, член на авторския колектив. И добави, че основните причини за това произлизат от силно оедрените стопанства, развитието на монокултурното земеделие и спада в производството на традиционни продукти.

Стопанствата у нас с размери над 1000 дка заемат 78% от използваните земеделски площи – средно те обработват по 6 240 дка земя, като най-големите са от 24 300 дка, става ясно от секторния анализ в доклада. В ЕС средният размер за групата над 1000 дка е 2500 дка, а стопанства с размери средно по 24 000 декара въобще няма, подчерта доц. Боюклиев. Дори в САЩ – страната с най-едрото и модерно земеделие, групата на най-доходните стопанства обработва под 12 000 дка, тоест 2 пъти по-малко отколкото у нас, каза той.

Недостатъчната ефективност на сектора идва и от развитието на монокултурно земеделие – отглеждаме предимно зърнени култури, в много по-малка степен традиционните за нашия географски район зеленчуци и плодове. Данните за спада в производството на традиционни продукти за периода от 2007 до 2013 г. пък сочат, че средногодишно за консумация на човек са произведени едва 7% от продадените ябълки, 22% от доматите, 33% от месото и 44% от млякото, каза той. Дори зърното, което страната изнася, е едва 78% от консумацията на човек от населението – останалите 22% са вносни хлебопекарни смеси и тестени изделия, подчерта доц. Боюклиев.

В същото време, след 2007 г. вложените средства, включително и чрез европейските програми и фондове, са в мащаб, какъвто българското земеделие не познава в предходни периоди. Данните на икономистите сочат, че бюджетни средства за финансиране на земеделските производители и издръжката на Държавен фонд “Земеделие” за периода от 1996 до 2016 г. са около 8 млрд. щатски долара, неизвестно колко средства от предприсъединителните фондове на ЕС, Програма ФАР, Програма САПАРД, Световна банка и други донорски програми, както и 6 млрд. евро по линия на Общата селскостопанска политика на ЕС за периода 2005 – 2015 г.

Независимо, че около 50% от европейските средства за България са изхарчени за директни плащания на единица площ и развитие на селските райони, оценката на инвестициите в сектора от гледна точка на постигнатите резултати – дял на земеделието от брутния вътрешен продукт и брутната добавена стойност, очертават недостатъчната ефективност на избрания модел от гледна точка на приноса му към икономическия растеж, подчерта доц. Боюклиев. Затова и перспективите в развитието на аграрния сектор при сегашната му структура и организация открояват съществени рискове и препятствия за разгръщане на неговия потенциал като съществен фактор за растеж и икономическо развитие, смята той.

Изследванията, свързани с произведените аграрни стоки, доказват, че производството на традиционни български храни осигурява в пъти по-голяма добавена стойност. Следователно България би трябвало да се стреми към изграждане на модел на „Средиземноморска диета“ на организацията на производството и търговията с храни, предлагат икономистите на БАН.
Вторият акцент в Годишния доклад, който те представиха днес, е свързан с влиянието на емиграционните процеси върху икономическото развитие на регионите у нас.

По-ниските доходи са причина за отлива на работна ръка от България. Дори и през 2030 г. няма да можем да компенсираме фактора „заплащане на труда“, с което да ограничим миграционните процеси, заяви проф. д-р Искра Белева, ръководител на авторския колектив на доклада. Прогнозата на икономистите е за недостиг от около 400 хил. души работна ръка при определени условия. Затова и тяхната препоръка е за подобряване на условията на труд у нас и по-гъвкави форми за включване в заетостта на имигрантите.

Страната губи население, изтъкна и проф. д-р Веселин Минчев. Напусналите България в последните 20 години не са повече от 1 милион души, но ние сме миграционно изтощени, смята той. По думите му българите нямат нагласа да се връщат от чужбина. Доказателство за това е, че и парите, които родните мигранти изпращат на близките си в страната, показват устойчиво увеличение – от 300 млн. лева през 2000 г., през 600 млн. лв. за 2007 г. до 1,3 млрд. лева през 2015 г.

Парите от емиграцията помагат за развитието на местната икономика предимно чрез потреблението и в по-малка степен – чрез инвестиции, тъй като много малко от хората ги използват за бизнес – най-много пари отиват в Северозападния регион, както и в Централна България, подчерта проф. д-р Минчев.

Авторите на доклада смятат, че перспективите по отношение на емиграционните потоци не показват съществен обрат в техните размери и структура, доколкото няма да настъпи такъв обрат и в икономическата среда. От тази гледна точка, според икономистите на БАН, дисбалансът в пазара на труда по отношение на търсене и предлагане на труд ще става все по-голям както в количествено, така и в качествено отношение. И в бъдеще икономиката ще се захранва с парични трансфери от българи в чужбина и това ще продължава да бъде съществен фактор за балансиране на домакинските бюджети, се казва в Годишния доклад.

За да се излезе от този „порочен кръг“, е необходимо открояване на приоритетни политики и механизми за намаляване на емиграционните нагласи сред българското население и за трайна трудова интеграция на имигрантите. Създаването на по-добри условия за трудова реализация на регионално ниво чрез намаляване на съществуващите регионални дисбаланси е също стъпка към задържане на работната сила в страната, смятат икономистите.

Източник:
MEGA COMMUNICATION LTD

Вашето мение е важно за нас.
[Total: 0 Average: 0]