Димитър Маргаритов: 299 нелоялни търговски практики е забранила КЗП през 2016 година Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП) в интервю за предаването „Добър ден, България“ по Радио „Фокус“.

Водещ: Г-н Маргаритов, колко сериозен е проблемът с нелоялните търговски практики и каква част от целия пазар е обхваната от подобни практики, завладян, това е точната дума?

Димитър Маргаритов: Преди да отговоря конкретно на въпроса, ми позволете да отбележа факта, че днес е Международният ден на потребителите, да пожелая на всички сънародници, защото всички ние сме потребители, да пазаруват спокойно в условията на един коректен пазар и да си пожелая на мен и на нашата институция да продължим със сериозни усилия да защитаваме хората и да правим така, че и търговците да бъдат по-коректни към тях. И сега конкретно на отговора на вашия въпрос. Нелоялните търговски практики са най-сериозните нарушения в сферата на потребителската защита, защото те могат да засегнат неограничен кръг потенциални клиенти и оттам да ги ударят сериозно по джоба. Така, че неслучайно нашата комисия поставя много силен акцент върху работата по откриването и забраната на такъв вид нелоялни търговски практики. Само да спомена някои числа. През миналата година ние сме се произнесли и сме забранили 299 такива нелоялни търговски практики. За сравнение ще кажа, че през 2012 г. комисията е забранила 100, тоест три пъти повече са сега забранените нелоялни търговски практики. При все че никой не може да ме убеди, че тогава търговците са мамели по-малко.

Водещ: В кои сектори и услуги има най-често нелоялни търговски практики?

Димитър Маргаритов: Според получените при нас жалби и сигнали най-чувствителни засегнатите от такива практики са секторите, в които потребителите ежедневно взаимодействат с търговци. Телекомуникациите, където е и най-големият процент от жалби, които получаваме изобщо в комисията. На следващо място можем да посочим големите вериги за търговия с храни, със стоки за бита и много по-малко, ако трябва да отидем вече в другия край на статистиката, са жалбите и съответно откритите нелоялни търговски практики във финансовите услуги и в туризма, колкото и странно да изглежда на пръв поглед. Но давам си сметка, разбира се, че тези сектори също са чувствителни и всеки конкретен случай е достатъчно важен, за да предизвика общественото и институционално внимание.

Водещ: Ако я вярна цифрата, че 63% от целия пазар е обхванат от нелоялни практики, тогава как отговаряте на въпроса достатъчен ли е контролът?

Димитър Маргаритов: Аз мисля, че това число е изведено от контекста, и ще ви обясня защо смятам така. Първо, категорично не е възможно да се установи какъв е точно процентът на засегнатия пазар, тъй като това означава, че трябва да извършите проверка в абсолютни всички обекти и онлайн магазини. Но числото 63% се появява в нашия отчетен доклад за миналата година и то означава следното: това е процентът от случаи, при които ние сме се произнесли, че такива практики са налице от общия брой случаи, които сме разгледали на базата на сигнали, получени от потребителите и на наши кампании. Тоест при регистрирани около 500 случая в 300 от тях сме установили и забранили нелоялни практики.

Водещ: Факт е, че през последните години културата на българския потребител значително се е повишила. В немалко случаи той търси правата си, но знае ли въпреки всичко достатъчно и как на практика може да се защити от тези практики?

Димитър Маргаритов: Нашата институция полага усилия в тази посока за разгръщане на информационни кампании, а не само да присъстваме, санкционираме, което е основен принцип, разбира се. Но си даваме сметка колко е важно хората да знаят как да постъпят в дадена ситуация, защото тогава и търговците ще реагират, а пък и тази активност ни дава възможност ние да организираме съответна проверка след получен сигнал. Тоест хората според мен са наистина все по-информирани. Трябва обаче да се полагат още усилия в тази посока, защото традиционно според мен българинът е малко по-консервативен в това да реагира на различен тип несправедливост, която е адресирана към самия него. Хубавото е, че броят на сигналите и жалбите, които ние получаваме на годишна база, вече трета поредна година нараства и за миналата година в нашата комисия са дошли 21 хиляди и 500 потребители, които или са сигнализирали, или са се оплакали от различен проблем, включително нелоялна търговска практика, която е била насочена към тях. Само една цифра, понеже е хубаво наистина да отдаваме значение на фактите. От тези подадени жалби през миналата година при нас, за които ние сме били компетентни да реагираме, около 60 % са разрешени в полза на потребителите. Само за сведение, ако се върнем на 2012 г., понеже я посочихме преди малко, тогава процентът е бил някъде около 20-25.

Водещ: Много популярност в последно време придобиха т.нар. бързи заеми. Какви са конкретните рискове, които крият тези заеми, колко такива сделки се правят на ден? Има ли ефективност на проверките?

Димитър Маргаритов: Големият проблем при тези кредити, така популярни наистина в последно време при нас, е, че към тях обикновено се прибягва, когато хората имат много спешна нужда от пари и всъщност при това е рисково те да подценят условията, при които тези кредити се взимат. А истината е, че навсякъде по света такива заеми струват скъпо, тъй като са високорискови за тези, които ги предоставят. Ето защо това, което трябва да бъде направено, освен засиления контрол, който аз считам, че упражняваме, тъй като ние преглеждаме константно всички общи условия на такива дружества и при разкриване на неравноправни клаузи, които са в ущърб на потребителите, ги забраняваме, като в случай, че това не бъде направено, водим и дела. Особено важно е да знаят потребителите, че има една кратка информационна система, така наречения стандартен европейски формуляр, който е задължително да бъде представен на потребителя, преди да подпише каквото и да било, свързано с бърз кредит. В този стандартен европейски формуляр трябва да се съдържа цялата пълна, точна и вярна информация относно това какво ще получите и най-вече какво ще трябва да върнете. Образец на този формуляр може да бъде изтеглен от нашия сайт в интернет, така че потребителите да бъдат защитени. И още нещо. Много е важно е да се търси консултация. Разбира се, и ние бихме могли да даваме такива консултации на потребители, но новите нормативни актове в областта на кредитирането предвиждат специална фигура на такива лица, които трябва да бъдат наети от финансовите институции и тези лица получават регистрация в БНБ. Така че те би трябвало да са както компетентни, така и проверени за това да могат да дават консултации на потребителите и от тази гледна точка да бъде по-спокоен и информиран техният избор.

Водещ: Въпреки информационните кампании, въпреки че правата на потребителите са ежедневно в полезрението на медиите, защо продължават стотици граждани да стават жертва на т.нар. взаимоспомагателни каси, може ли това да бъде избегнато?

Димитър Маргаритов: Знаете ли, това е един въпрос, който не е съвсем пряко адресиран към нашата комисия, тъй като не става въпрос за отношение между търговец и потребител, а става въпрос за упражняване на правото на сдружаване и когато това право на сдружаване бъде използвано превратно от някой, който е решил да привлече свои съмишленици към дадена кауза, тогава възниква проблемът. А проблемът конкретно с тези каси е в някаква степен и нормативен. Има една голяма празнота в нормативната уредба по отношение на това как би трябвало да бъдат контролирани подобни, ако мога да ги нарека, финансови институции. Тоест в най-близко бъдеще при наличие на работещ парламент би трябвало от финансовите институции в държавата да бъдат направени предложения за промени в нормативната уредба, за нейното уплътняване. Така, че всъщност, ако такива каси функционират, то да е ясно кой ги контролира.

Водещ: Вашата комисия също неведнъж е апелирала, когато купуваме дадена стока, да четем внимателно това, което пише на етикета. Но факт е, че често пъти има несъответствие между изписаното и съдържанието на самата стока. Как може реално да се провери доколко етикетът съответства на съдържанието?

Димитър Маргаритов: Това може да бъде извършено по няколко начина. Единият, разбира се, е емпиричен, чрез оглед на самите стоки, но невинаги той дава необходимите ефекти. Затова има и откъм различните институции в зависимост от сектора лаборатории, които са акредитирани от Българската служба за акредитация, и всъщност могат да бъдат извършени различни изпитвания. Говорим не само за храни, говорим за други стоки, чийто химичен състав може да бъде установен и на тази база, в резултат от анализите да се направи вече обоснованият извод дали има такива разминавания или не. Нашата комисия редовно участва в такъв тип кампании и с Агенцията за безопасност на храните, и с Министерството на здравеопазването, а и по международни инициативи, които имат за цел именно това. Тук, разбира се, няма да скрия, че има известен проблем с финансирането, тъй като тези анализи обикновено струват скъпо, но именно пък наличието на такива международни проекти позволява цели групи стоки да бъдат подложени на изпитване, за да се установи дали информацията на етикета съответства на реалните характеристики. Например, сега в момента нашата комисия работи по такъв проект за автомобилните гуми.

Източник:

Габриела Руменова

„Връзки с обществеността”

Комисия за защита на потребителите

Вашето мение е важно за нас.
[Total: 0 Average: 0]